Ангел Орбецов: Отношенията на България с Китай заемат централно място сред страните от Азиатско-тихоокеанския регион
В годината на 75-ия празник от определяне на дипломатическите връзки сред България и КНР, в коментар за Китайската медийна група, дипломатът и дипломат за специфични поръчения в Министерството на външните работи на Република България Ангел Орбецов, споделя мнението си за достиженията и провокациите в българо-китайските връзки на актуалния стадий. В продължение на пет години /2004 - 2008/ Ангел Орбецов е бил дипломат на България в Китай.
„ Днес в двустранните връзки се е утвърдило прагматичното схващане, че разширението на взаимноизгодното съдействие не би трябвало да бъде спъвано от разликите в политическите системи и от идеологически предразсъдъци ”, безапелационен е българският посланик при започване на коментара си, като акцентира, че обичайният темперамент на тези връзки по никакъв метод не значи безпрепятствено и безпроблемно развиване. „ Но, това е обикновено и в годините към този момент е одобрено визията, че връзките с Китай заемат централно място в нашата политика в Азиатско-тихоокеанския район. ”
„ Благотворно въздействие върху двустранните връзки оказва неотклонното следване от България на обичайната политика на „ един Китай ”. От своя страна китайските ръководители неведнъж заявяват ценене на осъществения у нас преход към демократично ръководство, почитание на нашите външнополитически цели и висока оценка за ролята на България като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа ”, безапелационен е дипломат Орбецов.
В. Г-н Орбецов, по времето на Вашата дипломатическа кариера в Пекин, Вие сте очевидец на продан на многочислени визити сред високопоставени български и китайски държавни ръководители в Китай и в България. Моля да ни припомните някои по-важни събития и тяхното стратегическо значение?
О. През ноември 2006 година тогавашният министър-председател на Република България Сергей Станишев посети Китай. По време на това посещаване бе призната Съвместна декларация, в която за пръв път двустранните връзки бяха дефинирани като „ всестранно съдействие и партньорство ”. Подписани бяха също редица документи в търговско-икономическата област. Алеята на велики персони в пекинския парк „ Чаоян “ бе обогатена с единствения по рода си български знак в Китай – бюст-паметник на поета-революционер Христо Ботев, направен от известния китайски ваятел проф. Юен Сикун. През 2008 година приехме на екскурзия китайски деца от потърпевшата от земетресение провинция Съчуан – един неповторим жест, за който дълго време се говореше с трогване по време на двустранни срещи и визити, в това число формалното посещаване у нас на тогавашния вицепрезидент Си Дзинпин през 2009 година
В. Разкажете ни апелирам за някои по-характерни достижения на Китай в интернационален проект, на първо място през второто десетилетие на 21 век и по какъв начин това се отрази върху двустранните ни връзки?
О. Наистина, през този интервал Китай ускори съществено своята интензивност на интернационалната сцена и разшири неимоверно своите външноикономически връзки, трансформирайки се в основен съставен елемент от веригите за доставки, важен експортьор на капитали и обещаващ вложител, освен това освен в разрастващите се страни, само че и в Европа. Убедително въплъщение на новаторската визия на Китай стана самодейността „ Един пояс, веднъж ”, призвана да укрепи свързаността на Китай с останалия свят.
От своя страна, България се включи пълноценно в конструирането и провеждането на политиките на Европейския съюз, в това число за задълбочаване на връзките му с Китай, издигнати на равнище „ всеобхватно стратегическо партньорство “. Основополагащият документ Стратегически дневен ред за съдействие ЕС-Китай 2020 бе създаден и признат през 2013 година с интензивно българско участие; същото може да се каже и за утвърдената през 2018 година Концепция на Европейски Съюз за съгласуваност с Азия. По време на първото българско ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз през 2018 година проявихме разпоредителност в развиването на връзките ЕС-Китай.
Политическият разговор с Китай на високо и най-високо ниво означи прогресивна последователност, илюстрирана в одобряваните взаимни заявления, в които са залегнали правилата и характерностите на двустранните връзки. Към заложената през 2006 година дефиниция „ всестранно съдействие и партньорство “ през 2014 година бе добавено определението „ приятелско “. По време на държавното посещаване на президента Румен Радев в Китай през юли 2019 година, съчетано и с присъединяване в „ Летния Давос “ в гр. Далиен, връзките бяха издигнати на равнище „ стратегическо партньорство “. Видно място в политическия разговор имаха визитите на вицепремиери, министри, ръководители на правосъдната власт, представители на локални органи на властта и публични организации.
За страдание мощен отрицателен отпечатък върху двустранните връзки наложи пандемията от COVID-19, предизвиквайки съвсем цялостно заледяване на взаимните визити. През последните 4-5 години неизбежно сдържащо въздействие оказва и комплицираната конюнктура в света, на първо място острото геополитическо опълчване САЩ-Китай, а оттова и НАТО-Китай, като дългогодишен фактор в интернационалните връзки.
В. В тази връзка, апелирам да ни кажете освен това за връзките Европейски съюз-Китай?
О. От 2019 година в Европейския съюз се наложи така наречен многопластов метод по отношение на Китай: страната се дефинира като „ сътрудник за съдействие, с който Европейски Съюз има тясно обвързани цели, преговорен сътрудник, с който следва да се откри баланс на ползите, стопански съперник в състезание за софтуерно водачество и систематичен противник, който предизвиква различни модели на ръководство “. По някои въпроси се открояват съществени разлики сред Европейски Съюз и Китай: позицията по съветската експанзия против Украйна, правата на индивида, държанието и гласуванията по редица резолюции в Организация на обединените нации и така нататък В двустранен стопански проект Европейски Съюз не възприе американския метод за „ делене “ или „ разкачване “ и вместо него вкара концепцията за „ отбягване на опасности “, която обаче също е подложена на критика в Пекин. Същевременно двете страни взаимодействат сполучливо по въпроси като климатични промени, екология и зелена сила, просвета и технологии и контакти сред хората, което бе доказано на състоялата се през декември 2023 година в Пекин последна към този момент Среща на върха ЕС-Китай. Срещата придаде позитивен подтик на връзките поради обновените разговори по значими въпроси.
В. Къде виждате мястото на България в тези връзки?
О. В рамките на Европейски Съюз България показва желание към градивен разговор с Китай, в който да се търси взаимоотношение по двустранни и световни въпроси. В същото време понастоящем интензивността по двустранна държавна линия е занижена и значително следва инерцията от годините на пандемията от COVID-19, при което към този момент се усеща закъснение по отношение на наши европейски сътрудници. Особено очевиден е внезапният спад във взаимните визити. Последният важен двустранен контакт бе провеждането на следващата 17-та сесия на Смесената на българо-китайска комисия за икономическо съдействие през януари 2020 година Наложително е тази наклонност към застой да бъде преодоляна, защото тя по никакъв метод не подхожда както на забележителната и непрестанно възходяща роля на Китай в интернационалната политика и стопанска система, по този начин и на традициите в развиването на двустранните връзки. Само един образец, напълно скоро, през юни т.г. София - посредством Университета за национално и международно стопанство, стана хазаин на петия конгрес на културните и креативен промишлености Китай-ЦИЕ под наслов „ Дигиталната технология като тласък на креативната промишленост и културната търговия “, в който имах достойнството и удоволствието да вземам участие. Успешното осъществяване на това двудневно събитие, както и на редица други, проведени главно в Китай, вдъхва пресен подтик в развиването на Инициативата със съдействието на нашата страна.
В. Бихте ли подчертали върху някои съответни начинания, които могат да се подхващат, с оглед активизиране на връзките сред България и Китай?
О. В връзките с Китай България има безспорни достижения, които кореспондират на първостепенния темперамент на тази страна в нашата външна политика, нейния великански капацитет и ключовата ѝ роля на интернационалната сцена. Изградена е атмосфера на другарство и взаимно доверие, която постоянно е съпътствала двустранните контакти. Същевременно, през последните години в връзките по държавна линия се следи бездейност и застоялост, които отчасти се дължат на политическата неустойчивост у нас. Смятам, че активизирането на взаимните връзки е неотложно, в това число в подтекста на 75-годишнината на дипломатическите връзки. В този развой двете министерства на външните работи следва да поемат водеща роля. Висока добавена стойност би имало реализирането на публична аудиенция в Китай на български външен министър, каквато беше контрактувана за 2020 година, само че тогава не се осъществя по справедливи аргументи. Изключително потребен действен инструмент за канализиране на разговора, който би трябвало да бъде възроден, са политическите съвещания на равнище зам.-министри на външните работи, чийто идващ кръг в Пекин към този момент е в развой на договаряне сред двете страни. На дневен ред в вероятност би трябвало да се слагат също визитите на най-високо ниво и парламентарният продан, които постоянно са носили натоварен темперамент.
Развитието на икономическото съдействие изпитва потребност от направляващата роля на Съвета за китайско икономическо съдействие, чиято последваща сесия в София е към този момент кардинално контрактувана за 2025 година след петгодишно спиране. С цялата му съвестност би трябвало да бъде обсъждан и решаван въпросът за възстановяване на свързаността чрез пълноценно включване на страната ни в хоризонталните коридори от Европа към Китай. Отдавна чакаме осъществяване на знаков китайски план, който да сложи България във фокуса на китайските капиталовложители и да даде подтик на едно по-мащабно капиталово съдействие. Положителен резултат би имало откриването на клон на реномирана китайска банка у нас, както и на постоянни полети в осъществяване на подписания през декември 2023 година Меморандума за съгласие по двустранната Спогодба за въздушен превоз. Необходима е съответна реклама в китайските обществени платформи за разпространение на България като туристическа и просветителна дестинация. Изключително продуктивно за страната ни би било задълбочаването на обмена в региона на науката, развойната активност, градоустройството, започващите компании, свободните стопански зони. Трябва да обърнем внимание и на такива репери на напредъка на човечеството като галактическите проучвания, роботиката и изкуствения разсъдък. Една съответна положителна стъпка от българската страна би могла да бъде откриването на Български културен център в Пекин в осъществяване на двустранното съглашение от 2015 година За съпоставяне Китайският културен център в София действа на цялостни обороти от няколко години и радва българската общност с многочислени забавни прояви.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед34890Яков Кедми: „ Ал Кайда “ с друго име атакува войските на Асад в Сирия. Зад всичко това наднича ЕрдоганАлтернативен Поглед31875Яков Кедми: Враговете на Тръмп го съпоставят с Хитлер, което значи, че е набелязан за унищожаванеАлтернативен Поглед34282Александър Песке: Сара Вагенкнехт и " Алтернатива за Германия " могат да счупят статуквото на ГерманияАлтернативен Поглед26123Александър Песке: Европейски Съюз се прострелва в крайници и търпи колосални стопански загуби поради провежданата политикаАлтернативен Поглед29551Стив Дудник: Ескалацията, която прави Байдън на спора в Украйна, е ужаснаАлтернативен Поглед127573Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед122723Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!
Източник: pogled.info
„ Днес в двустранните връзки се е утвърдило прагматичното схващане, че разширението на взаимноизгодното съдействие не би трябвало да бъде спъвано от разликите в политическите системи и от идеологически предразсъдъци ”, безапелационен е българският посланик при започване на коментара си, като акцентира, че обичайният темперамент на тези връзки по никакъв метод не значи безпрепятствено и безпроблемно развиване. „ Но, това е обикновено и в годините към този момент е одобрено визията, че връзките с Китай заемат централно място в нашата политика в Азиатско-тихоокеанския район. ”
„ Благотворно въздействие върху двустранните връзки оказва неотклонното следване от България на обичайната политика на „ един Китай ”. От своя страна китайските ръководители неведнъж заявяват ценене на осъществения у нас преход към демократично ръководство, почитание на нашите външнополитически цели и висока оценка за ролята на България като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа ”, безапелационен е дипломат Орбецов.
В. Г-н Орбецов, по времето на Вашата дипломатическа кариера в Пекин, Вие сте очевидец на продан на многочислени визити сред високопоставени български и китайски държавни ръководители в Китай и в България. Моля да ни припомните някои по-важни събития и тяхното стратегическо значение?
О. През ноември 2006 година тогавашният министър-председател на Република България Сергей Станишев посети Китай. По време на това посещаване бе призната Съвместна декларация, в която за пръв път двустранните връзки бяха дефинирани като „ всестранно съдействие и партньорство ”. Подписани бяха също редица документи в търговско-икономическата област. Алеята на велики персони в пекинския парк „ Чаоян “ бе обогатена с единствения по рода си български знак в Китай – бюст-паметник на поета-революционер Христо Ботев, направен от известния китайски ваятел проф. Юен Сикун. През 2008 година приехме на екскурзия китайски деца от потърпевшата от земетресение провинция Съчуан – един неповторим жест, за който дълго време се говореше с трогване по време на двустранни срещи и визити, в това число формалното посещаване у нас на тогавашния вицепрезидент Си Дзинпин през 2009 година
В. Разкажете ни апелирам за някои по-характерни достижения на Китай в интернационален проект, на първо място през второто десетилетие на 21 век и по какъв начин това се отрази върху двустранните ни връзки?
О. Наистина, през този интервал Китай ускори съществено своята интензивност на интернационалната сцена и разшири неимоверно своите външноикономически връзки, трансформирайки се в основен съставен елемент от веригите за доставки, важен експортьор на капитали и обещаващ вложител, освен това освен в разрастващите се страни, само че и в Европа. Убедително въплъщение на новаторската визия на Китай стана самодейността „ Един пояс, веднъж ”, призвана да укрепи свързаността на Китай с останалия свят.
От своя страна, България се включи пълноценно в конструирането и провеждането на политиките на Европейския съюз, в това число за задълбочаване на връзките му с Китай, издигнати на равнище „ всеобхватно стратегическо партньорство “. Основополагащият документ Стратегически дневен ред за съдействие ЕС-Китай 2020 бе създаден и признат през 2013 година с интензивно българско участие; същото може да се каже и за утвърдената през 2018 година Концепция на Европейски Съюз за съгласуваност с Азия. По време на първото българско ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз през 2018 година проявихме разпоредителност в развиването на връзките ЕС-Китай.
Политическият разговор с Китай на високо и най-високо ниво означи прогресивна последователност, илюстрирана в одобряваните взаимни заявления, в които са залегнали правилата и характерностите на двустранните връзки. Към заложената през 2006 година дефиниция „ всестранно съдействие и партньорство “ през 2014 година бе добавено определението „ приятелско “. По време на държавното посещаване на президента Румен Радев в Китай през юли 2019 година, съчетано и с присъединяване в „ Летния Давос “ в гр. Далиен, връзките бяха издигнати на равнище „ стратегическо партньорство “. Видно място в политическия разговор имаха визитите на вицепремиери, министри, ръководители на правосъдната власт, представители на локални органи на властта и публични организации.
За страдание мощен отрицателен отпечатък върху двустранните връзки наложи пандемията от COVID-19, предизвиквайки съвсем цялостно заледяване на взаимните визити. През последните 4-5 години неизбежно сдържащо въздействие оказва и комплицираната конюнктура в света, на първо място острото геополитическо опълчване САЩ-Китай, а оттова и НАТО-Китай, като дългогодишен фактор в интернационалните връзки.
В. В тази връзка, апелирам да ни кажете освен това за връзките Европейски съюз-Китай?
О. От 2019 година в Европейския съюз се наложи така наречен многопластов метод по отношение на Китай: страната се дефинира като „ сътрудник за съдействие, с който Европейски Съюз има тясно обвързани цели, преговорен сътрудник, с който следва да се откри баланс на ползите, стопански съперник в състезание за софтуерно водачество и систематичен противник, който предизвиква различни модели на ръководство “. По някои въпроси се открояват съществени разлики сред Европейски Съюз и Китай: позицията по съветската експанзия против Украйна, правата на индивида, държанието и гласуванията по редица резолюции в Организация на обединените нации и така нататък В двустранен стопански проект Европейски Съюз не възприе американския метод за „ делене “ или „ разкачване “ и вместо него вкара концепцията за „ отбягване на опасности “, която обаче също е подложена на критика в Пекин. Същевременно двете страни взаимодействат сполучливо по въпроси като климатични промени, екология и зелена сила, просвета и технологии и контакти сред хората, което бе доказано на състоялата се през декември 2023 година в Пекин последна към този момент Среща на върха ЕС-Китай. Срещата придаде позитивен подтик на връзките поради обновените разговори по значими въпроси.
В. Къде виждате мястото на България в тези връзки?
О. В рамките на Европейски Съюз България показва желание към градивен разговор с Китай, в който да се търси взаимоотношение по двустранни и световни въпроси. В същото време понастоящем интензивността по двустранна държавна линия е занижена и значително следва инерцията от годините на пандемията от COVID-19, при което към този момент се усеща закъснение по отношение на наши европейски сътрудници. Особено очевиден е внезапният спад във взаимните визити. Последният важен двустранен контакт бе провеждането на следващата 17-та сесия на Смесената на българо-китайска комисия за икономическо съдействие през януари 2020 година Наложително е тази наклонност към застой да бъде преодоляна, защото тя по никакъв метод не подхожда както на забележителната и непрестанно възходяща роля на Китай в интернационалната политика и стопанска система, по този начин и на традициите в развиването на двустранните връзки. Само един образец, напълно скоро, през юни т.г. София - посредством Университета за национално и международно стопанство, стана хазаин на петия конгрес на културните и креативен промишлености Китай-ЦИЕ под наслов „ Дигиталната технология като тласък на креативната промишленост и културната търговия “, в който имах достойнството и удоволствието да вземам участие. Успешното осъществяване на това двудневно събитие, както и на редица други, проведени главно в Китай, вдъхва пресен подтик в развиването на Инициативата със съдействието на нашата страна.
В. Бихте ли подчертали върху някои съответни начинания, които могат да се подхващат, с оглед активизиране на връзките сред България и Китай?
О. В връзките с Китай България има безспорни достижения, които кореспондират на първостепенния темперамент на тази страна в нашата външна политика, нейния великански капацитет и ключовата ѝ роля на интернационалната сцена. Изградена е атмосфера на другарство и взаимно доверие, която постоянно е съпътствала двустранните контакти. Същевременно, през последните години в връзките по държавна линия се следи бездейност и застоялост, които отчасти се дължат на политическата неустойчивост у нас. Смятам, че активизирането на взаимните връзки е неотложно, в това число в подтекста на 75-годишнината на дипломатическите връзки. В този развой двете министерства на външните работи следва да поемат водеща роля. Висока добавена стойност би имало реализирането на публична аудиенция в Китай на български външен министър, каквато беше контрактувана за 2020 година, само че тогава не се осъществя по справедливи аргументи. Изключително потребен действен инструмент за канализиране на разговора, който би трябвало да бъде възроден, са политическите съвещания на равнище зам.-министри на външните работи, чийто идващ кръг в Пекин към този момент е в развой на договаряне сред двете страни. На дневен ред в вероятност би трябвало да се слагат също визитите на най-високо ниво и парламентарният продан, които постоянно са носили натоварен темперамент.
Развитието на икономическото съдействие изпитва потребност от направляващата роля на Съвета за китайско икономическо съдействие, чиято последваща сесия в София е към този момент кардинално контрактувана за 2025 година след петгодишно спиране. С цялата му съвестност би трябвало да бъде обсъждан и решаван въпросът за възстановяване на свързаността чрез пълноценно включване на страната ни в хоризонталните коридори от Европа към Китай. Отдавна чакаме осъществяване на знаков китайски план, който да сложи България във фокуса на китайските капиталовложители и да даде подтик на едно по-мащабно капиталово съдействие. Положителен резултат би имало откриването на клон на реномирана китайска банка у нас, както и на постоянни полети в осъществяване на подписания през декември 2023 година Меморандума за съгласие по двустранната Спогодба за въздушен превоз. Необходима е съответна реклама в китайските обществени платформи за разпространение на България като туристическа и просветителна дестинация. Изключително продуктивно за страната ни би било задълбочаването на обмена в региона на науката, развойната активност, градоустройството, започващите компании, свободните стопански зони. Трябва да обърнем внимание и на такива репери на напредъка на човечеството като галактическите проучвания, роботиката и изкуствения разсъдък. Една съответна положителна стъпка от българската страна би могла да бъде откриването на Български културен център в Пекин в осъществяване на двустранното съглашение от 2015 година За съпоставяне Китайският културен център в София действа на цялостни обороти от няколко години и радва българската общност с многочислени забавни прояви.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед34890Яков Кедми: „ Ал Кайда “ с друго име атакува войските на Асад в Сирия. Зад всичко това наднича ЕрдоганАлтернативен Поглед31875Яков Кедми: Враговете на Тръмп го съпоставят с Хитлер, което значи, че е набелязан за унищожаванеАлтернативен Поглед34282Александър Песке: Сара Вагенкнехт и " Алтернатива за Германия " могат да счупят статуквото на ГерманияАлтернативен Поглед26123Александър Песке: Европейски Съюз се прострелва в крайници и търпи колосални стопански загуби поради провежданата политикаАлтернативен Поглед29551Стив Дудник: Ескалацията, която прави Байдън на спора в Украйна, е ужаснаАлтернативен Поглед127573Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед122723Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ