Тайните на скалния манастир край Крепча: Отец Антони Крапецк...
„ В година 6430 през месец октомври умря раб Божи Антон… “ Това написа една българска ръка върху каменната стена с вярата за памет. И по този начин този графит влезе в българската, а и международната история като първия непокътнат надпис на кирилица. Сметнато по настоящото летоброене, годината е 921 сл. Хр. Другият, доста по-добре непокътнат надпис гласи: „ В името на Отца и Сина и Светия Дух. Тук почива праведният отец Антони. †. А който направи в църквата житница, да дава отговор пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин! “.
Благодарение на напъните на проф. Казимир Попконстантинов през днешния ден скалният манастир край поповското село Крепча, където са открити тези два старинни графита, натрупа забележителна известност и притегля родолюбиви българи от близо и надалеч. А Русенската митрополия направи решителна крачка, като възвърне античната монашеска обител под името „ Вси български светии “. Скалният храм също е наведен в достоен тип и на огромни празници там се отслужват свети литургии с присъединяване на митрополит Наум. Средновековният манастир е изсечен във варовиковите скали, намиращи се на 2 км от центъра на Крепча, отдясно на пътя за с. Голямо градище. Самият манастирски комплекс е ситуиран на три равнища върху скалния венец. Той включва с изключение на килии, още и манастирски храм и параклис-гробница. По стените на църквите и килиите има изсечени кирилски и староеврейски букви, както и рунически знаци и рисунки.
Между другото, скалният манастир е най-добре съхраненият феодален обект, само че не е единствената старост, с която е прочут този регион. Само на километър от Крепча, оттатък река Черни Лом, се извисява величествен масив, на чийто връх се е намирала крепостта Гърчиновско градище, която е датирана от епохата на Първото българско царство. Гърчиново е знаково име в българската археология, защото в неговото землище е открита неповторимата Гърчиновска бронзова матрица. Артефактът е открит инцидентно през 1924 година и е датиран към края на V век прочие Хр. Върху лицевата част има релефни изображения на елени, лъвове, грифони, птици. Матрицата е употребена за разработване на украси на чаши от сребро и злато. Според експерти тя е скъпоценна част от тракийското ни завещание.
Но да не се разсейваме и да се върнем в Крепча. За пръв път сходно име се загатва в дворцовата хроника на Мехмед Нешри „ Огледалото на света “ - става дума за една от твърдините на „ Александросоглу Сосман “ (цар Иван Шишман) - Крапчане или град Крапец. Крепостта била един от стратегическите български центрове и едро феодално притежание от Второто българско царство. Крапец бива високомерен от османците при похода на Али паша през 1388 година Част от оживялото население на града основава най-ранното чисто българско село Крепча. През 1598 година името му става Крапеч, а през 1635 година - Крепче. Масовото помохамеданчване в днешна Северна България, осъществено от кримския хан Селим Гирай през 1689 година, визира мощно и това село. През 1874 година то се загатва в документите към този момент като напълно мохамеданско.
„ Историята на Крепча постоянно ме е вълнувала поради своите секрети и едва познати страни - споделя османистката доктор Невена Неделчева от ВТУ. - За моя изненада попаднах на неразучени извори - османски документи, които през днешния ден се съхраняват в архивохранилищата в Истанбул и Ориенталския отдел към Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ". Това са подробни и съкратени регистри на популацията, джизие регистри, нюфус дефтери и теметтуат дефтери. “
Новооткритите данни за демографията на региона от този интервал доктор Неделчева разгласява в своя теоретичен труд „ Опака и Крепча през XV-XIX век (население, стопанска система, паметни средища) “. Според събраната от нея информация това е едно чисто българско село, което срещаме в края на ХV век под името Долне Крепче. „ Османските регистри ни срещат още веднъж с Крепча през 1751 година, когато селцето към този момент е напълно заселено с мюсюлмани - продължава описа си доктор Неделчева. - Мое изобретение е, че в нюфус дефтера, както и в теметтуат дефтера на селото от ХIХ век попаднах на домакинство, чието название е Болярови, а такива крепчански семейства има и до през днешния ден. “
Важно за историята на района е да уточним къде се е намирал укрепеният град Крапец. На 3 км от Крепча в югозападна посока, на естествено укрепено нагорнище се намират останките на Джин-кале - крепостта на духовете, или Дяволската цитадела - по този начин е известна измежду локалните.
Карел Шкорпил е един от първите откриватели на тези антични остатъци
Той твърди, че в крепостта са намирани византийски корубести монети. Площта на цитаделата е към 10 декара, а в средата й има остатъци от доста огромна постройка. Дали това е била катедрала, или болярски дворец, към момента не е открито. Изследователите са безапелационни, че крепостта е била разрушена още през ХIII век.
Братя Шкорпил са изследвали първи и руините на още едно градище. Буюк кале, или Голямата цитадела, се намира единствено на 1,5 км в южна посока от Крепостта на духовете, само че е в землището на прилежащия град Опака, в местността Ряката. Защитеното поселение е на прекомерно огромна повърхност - над 40 дка.
Проф. Торбатов - на база на археологическия материал от обекта, неговите мащаби и съществуването на синхронна жилищна, паметна и стопанска инфраструктура - прави извода, че на това място се е намирала Шишмановата твърдина Крапчене или Крапец.
Какво се случва в средновековната област Крапец понастоящем? Сега тук е парадайс за „ археолозите на свободна процедура “. Навремето братя Шкорпил, преди да създадат сензационните си разкрития на средновековна Плиска, пристигнали първо в региона на Опака. Те били впечатлени от богатия археологически материал, само че инатливите локални капанци не им разрешили да стартират разкопки и ги прогонили.
Но един локален човек - историкът Мирослав Георгиев от Регионалния исторически музей в Търговище, е решил да покаже на България и на света, че с изключение на люти, капанците умеят да бъдат и гостоприемни. Мирослав е спечелил за идеята и кмета на община Опака и дружно създават план за изследване на археологическите обекти Гърчиновско градище, Крепостта на духовете и останките на укрепения град Крапец. След социализацията на тези обекти и построяването на екопътеки до тях, плюс скалния манастир „ Вси български светии “, концепцията е районът на тогавашния Крапец да възкръсне за нов живот и да се трансформира във водеща дестинация за културно-исторически и поклоннически туризъм.
А от Русенската митрополия декларират, че в случай че се намерят вярващи християни, искащи да станат послушници, обителта може да стане настояща, като се построи цялостен манастирски комплекс. Още за славата на това свято място способства и добре стимулираното изказване на проф. Казимир Попконстантинов, че „ праведният отец Антони “ от Крепча/Крапец в действителност е предходник на св. Иоан Рилски, който е по-млад и умира цели 25 години след него. С това ученият пренаписва историята, като показва за учредител на българската монашеска традиция стареца Антони. За него се допуска също, че е бил непосредствен с цар Симеон Велики, тъй като в покрайнините на манастира е открит оловен щемпел на огромния български държател.
Автор: Петър Марчев
Благодарение на напъните на проф. Казимир Попконстантинов през днешния ден скалният манастир край поповското село Крепча, където са открити тези два старинни графита, натрупа забележителна известност и притегля родолюбиви българи от близо и надалеч. А Русенската митрополия направи решителна крачка, като възвърне античната монашеска обител под името „ Вси български светии “. Скалният храм също е наведен в достоен тип и на огромни празници там се отслужват свети литургии с присъединяване на митрополит Наум. Средновековният манастир е изсечен във варовиковите скали, намиращи се на 2 км от центъра на Крепча, отдясно на пътя за с. Голямо градище. Самият манастирски комплекс е ситуиран на три равнища върху скалния венец. Той включва с изключение на килии, още и манастирски храм и параклис-гробница. По стените на църквите и килиите има изсечени кирилски и староеврейски букви, както и рунически знаци и рисунки.
Между другото, скалният манастир е най-добре съхраненият феодален обект, само че не е единствената старост, с която е прочут този регион. Само на километър от Крепча, оттатък река Черни Лом, се извисява величествен масив, на чийто връх се е намирала крепостта Гърчиновско градище, която е датирана от епохата на Първото българско царство. Гърчиново е знаково име в българската археология, защото в неговото землище е открита неповторимата Гърчиновска бронзова матрица. Артефактът е открит инцидентно през 1924 година и е датиран към края на V век прочие Хр. Върху лицевата част има релефни изображения на елени, лъвове, грифони, птици. Матрицата е употребена за разработване на украси на чаши от сребро и злато. Според експерти тя е скъпоценна част от тракийското ни завещание.
Но да не се разсейваме и да се върнем в Крепча. За пръв път сходно име се загатва в дворцовата хроника на Мехмед Нешри „ Огледалото на света “ - става дума за една от твърдините на „ Александросоглу Сосман “ (цар Иван Шишман) - Крапчане или град Крапец. Крепостта била един от стратегическите български центрове и едро феодално притежание от Второто българско царство. Крапец бива високомерен от османците при похода на Али паша през 1388 година Част от оживялото население на града основава най-ранното чисто българско село Крепча. През 1598 година името му става Крапеч, а през 1635 година - Крепче. Масовото помохамеданчване в днешна Северна България, осъществено от кримския хан Селим Гирай през 1689 година, визира мощно и това село. През 1874 година то се загатва в документите към този момент като напълно мохамеданско.
„ Историята на Крепча постоянно ме е вълнувала поради своите секрети и едва познати страни - споделя османистката доктор Невена Неделчева от ВТУ. - За моя изненада попаднах на неразучени извори - османски документи, които през днешния ден се съхраняват в архивохранилищата в Истанбул и Ориенталския отдел към Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ". Това са подробни и съкратени регистри на популацията, джизие регистри, нюфус дефтери и теметтуат дефтери. “
Новооткритите данни за демографията на региона от този интервал доктор Неделчева разгласява в своя теоретичен труд „ Опака и Крепча през XV-XIX век (население, стопанска система, паметни средища) “. Според събраната от нея информация това е едно чисто българско село, което срещаме в края на ХV век под името Долне Крепче. „ Османските регистри ни срещат още веднъж с Крепча през 1751 година, когато селцето към този момент е напълно заселено с мюсюлмани - продължава описа си доктор Неделчева. - Мое изобретение е, че в нюфус дефтера, както и в теметтуат дефтера на селото от ХIХ век попаднах на домакинство, чието название е Болярови, а такива крепчански семейства има и до през днешния ден. “
Важно за историята на района е да уточним къде се е намирал укрепеният град Крапец. На 3 км от Крепча в югозападна посока, на естествено укрепено нагорнище се намират останките на Джин-кале - крепостта на духовете, или Дяволската цитадела - по този начин е известна измежду локалните.
Карел Шкорпил е един от първите откриватели на тези антични остатъци
Той твърди, че в крепостта са намирани византийски корубести монети. Площта на цитаделата е към 10 декара, а в средата й има остатъци от доста огромна постройка. Дали това е била катедрала, или болярски дворец, към момента не е открито. Изследователите са безапелационни, че крепостта е била разрушена още през ХIII век.
Братя Шкорпил са изследвали първи и руините на още едно градище. Буюк кале, или Голямата цитадела, се намира единствено на 1,5 км в южна посока от Крепостта на духовете, само че е в землището на прилежащия град Опака, в местността Ряката. Защитеното поселение е на прекомерно огромна повърхност - над 40 дка.
Проф. Торбатов - на база на археологическия материал от обекта, неговите мащаби и съществуването на синхронна жилищна, паметна и стопанска инфраструктура - прави извода, че на това място се е намирала Шишмановата твърдина Крапчене или Крапец.
Какво се случва в средновековната област Крапец понастоящем? Сега тук е парадайс за „ археолозите на свободна процедура “. Навремето братя Шкорпил, преди да създадат сензационните си разкрития на средновековна Плиска, пристигнали първо в региона на Опака. Те били впечатлени от богатия археологически материал, само че инатливите локални капанци не им разрешили да стартират разкопки и ги прогонили.
Но един локален човек - историкът Мирослав Георгиев от Регионалния исторически музей в Търговище, е решил да покаже на България и на света, че с изключение на люти, капанците умеят да бъдат и гостоприемни. Мирослав е спечелил за идеята и кмета на община Опака и дружно създават план за изследване на археологическите обекти Гърчиновско градище, Крепостта на духовете и останките на укрепения град Крапец. След социализацията на тези обекти и построяването на екопътеки до тях, плюс скалния манастир „ Вси български светии “, концепцията е районът на тогавашния Крапец да възкръсне за нов живот и да се трансформира във водеща дестинация за културно-исторически и поклоннически туризъм.
А от Русенската митрополия декларират, че в случай че се намерят вярващи християни, искащи да станат послушници, обителта може да стане настояща, като се построи цялостен манастирски комплекс. Още за славата на това свято място способства и добре стимулираното изказване на проф. Казимир Попконстантинов, че „ праведният отец Антони “ от Крепча/Крапец в действителност е предходник на св. Иоан Рилски, който е по-млад и умира цели 25 години след него. С това ученият пренаписва историята, като показва за учредител на българската монашеска традиция стареца Антони. За него се допуска също, че е бил непосредствен с цар Симеон Велики, тъй като в покрайнините на манастира е открит оловен щемпел на огромния български държател.
Автор: Петър Марчев
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ