Защо не всички ваксинирани изграждат антитела
В Германия ваксини против Ковид-19 се слагат към този момент от над половина година. Дотук над 27 % от популацията са изцяло ваксинирани против вируса, само че надалеч не всички имунизирани са развили антитела. " Все повече проучвания се занимават с въпроса за имунния отговор на организма след имунизиране ", споделя ръководителят на Постоянната комисия за имунизациите (STIKO) Томас Мертенс пред обществено-правната телевизия АРД. При някои хора, чиято имунна система е потискана медикаментозно, да вземем за пример поради разнообразни лечения, явно имунизациите не работят толкоз добре, допускат специалистите от комисията. Но за какво?
От години е известно, че някои хора имат по-слаб имунен отговор от други. И това въобще не зависи от имунизациите против Ковид-19, ами важи и за всички останали имунизации. Тази имунна уязвимост на организма се назовава имунодефицит.
Това са най-уязвимите групи
След имунизация имунните кафези в организма би трябвало да стартират да се развъждат посредством разделяне, с цел да се образуват антитела, изяснява имунологът Карстен Вацл. Същият механизъм се следи и при раковите кафези. Затова хората с онкологични болести получават лекарства, които забавят деленето на клетките. Но те забавят и деленето на имунните кафези, които след имунизация би трябвало да образуват антитела. " Затова изключително при пациентите, които са подложени на химиотерапия, съвсем не се следи образуването на антитела ", споделя доктор Вацл.
Същото се случва и след трансплантация на органи. За да не отблъсне организма дарения орган, при тези пациенти посредством лекарства се потиска имунната система.
Подобен проблем може да възникне и при хората с автоимунни болести - като множествена склероза или ревматизъм. При тях самата имунна система е казусът, защото тя се бори против личния организъм. Затова и такива пациенти получават лекарства, които могат да понижат резултата от имунизирането.
Възрастта също играе роля
Изследване в един старешки дом в Дортмунд е посочило, че при някои от жителите му равнището на антитела е било доста ниско. " Способността на организма да построява имунен отговор понижава с напредването на възрастта ", споделя Томас Мертенс от Постоянната комисия за имунизациите. Това изяснява за какво при по-възрастните хора от време на време липсва постоянен имунен отговор, прецизира той.
А дали реваксинациите могат да решат казуса? В момента се вършат спомагателни проучвания и когато има резултати от тях, ще бъде преценено за кои групи пациенти какви реваксинации са нужни, споделя Мертенс от STIKO. И доктор Вацл споделя мнението му. Може да се намерения дали при хората, претърпели трансплантация, да не се употребяват други ваксини. А при пациентите с ракови болести би трябвало да се изчака краят на химиотерапията, с цел да се възвърне имунната система, преди да бъдат имунизирани.
Експертите обаче са безапелационни, че няма универсална формула за имунния отговор. По-скоро са нужни самостоятелни решения, показват те.
Източник:
От години е известно, че някои хора имат по-слаб имунен отговор от други. И това въобще не зависи от имунизациите против Ковид-19, ами важи и за всички останали имунизации. Тази имунна уязвимост на организма се назовава имунодефицит.
Това са най-уязвимите групи
След имунизация имунните кафези в организма би трябвало да стартират да се развъждат посредством разделяне, с цел да се образуват антитела, изяснява имунологът Карстен Вацл. Същият механизъм се следи и при раковите кафези. Затова хората с онкологични болести получават лекарства, които забавят деленето на клетките. Но те забавят и деленето на имунните кафези, които след имунизация би трябвало да образуват антитела. " Затова изключително при пациентите, които са подложени на химиотерапия, съвсем не се следи образуването на антитела ", споделя доктор Вацл.
Същото се случва и след трансплантация на органи. За да не отблъсне организма дарения орган, при тези пациенти посредством лекарства се потиска имунната система.
Подобен проблем може да възникне и при хората с автоимунни болести - като множествена склероза или ревматизъм. При тях самата имунна система е казусът, защото тя се бори против личния организъм. Затова и такива пациенти получават лекарства, които могат да понижат резултата от имунизирането.
Възрастта също играе роля
Изследване в един старешки дом в Дортмунд е посочило, че при някои от жителите му равнището на антитела е било доста ниско. " Способността на организма да построява имунен отговор понижава с напредването на възрастта ", споделя Томас Мертенс от Постоянната комисия за имунизациите. Това изяснява за какво при по-възрастните хора от време на време липсва постоянен имунен отговор, прецизира той.
А дали реваксинациите могат да решат казуса? В момента се вършат спомагателни проучвания и когато има резултати от тях, ще бъде преценено за кои групи пациенти какви реваксинации са нужни, споделя Мертенс от STIKO. И доктор Вацл споделя мнението му. Може да се намерения дали при хората, претърпели трансплантация, да не се употребяват други ваксини. А при пациентите с ракови болести би трябвало да се изчака краят на химиотерапията, с цел да се възвърне имунната система, преди да бъдат имунизирани.
Експертите обаче са безапелационни, че няма универсална формула за имунния отговор. По-скоро са нужни самостоятелни решения, показват те.
Източник:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ