„Тиха нощ, свята нощ…“ – един случайно роден шедьовър
В Германия мъчно можем да си представим Коледа без елха, базари и песента „ Тиха нощ, свята нощ… “. Този химн на Коледа е към този момент на над 201 години.
На немски първите думи на тази ария са: “Stille Nacht, Heilige Nacht… ” – „ Тиха нощ, свята нощ… “. На езика на зулусите това звучи по този начин: „ Ебусуку обунговеле… “ За християните в Ботсвана първата строфа е „ Усуки литка тхола “. А жителите на Япония запяват „ Шицукеки майонака “. Но без значение от това дали през прозореца на Рождество вали сняг или духа парещ африкански вятър, става дума за една и съща ария.
Авторът!
В Германия без нея Коледата е невъзможна. „ Тиха нощ, свята нощ… “ звучи на всички места: в телевизионния и радио ефир, на улицата, в комерсиалните центрове, в детските градини, в домовете на немците край коледната елха. При това мнозина са уверени, че тази ария е национална. Днес, това в действителност е по този начин. Въпреки това, имената на нейните основатели са известни.
„ Тиха нощ, свята нощ… “ се появява в Германия през 1831 година Любопитното е, че още тогава в песнопойките, издадени по едно и също време в Берлин и Дрезден, където са напечатани нейните ноти и текст, е записано: „ Авторът на текста и музиката е незнаен “. Пруският крал Фридрих Вилхелм IV я чува за пръв път през зимата на 1853 година Тя толкоз му е харесала, че той извиква придворния концертмайстор и заповядва: „ Намерете създателя! “.
Кой пее погрешно в хора?
Кралската воля остава неизпълнена още цяла година. Загадката е позволена едвам през декември 1854 година с помощта на щастлива случайност. Директорът на хора на австрийския град Залцбург, който бил добър другар на концертмайстора на пруския двор, се скарал с пеещия в хора юноша Феликс Грубер, тъй като той, съгласно него, непрекъснато пеел неправилно. На забележката на хормайстора, младежът дал отговор: „ Вкъщи ние постоянно я пеем по този начин. Моят татко по-добре от вашия знае, по какъв начин вярно да бъде изпълнена. В края на краищата той е написал тази ария! “.
Удивен от наученото, шефът на хора зарязал работата си и бързо отпътувал за Халяйн, където живеело семейство Грубер. Там на място той се убедил, че локалният органист и диригент на църковния хор, 67-годишният Франц Грубер е същинският създател на музиката на „ Тиха нощ “, който издирвал пруският крал. Грубер разказал, че създател на текста е неговият другар, свещеникът Йозеф Мор. Тогава станала известна и куриозната история на фамозната през днешния ден ария.
Случайно роден шедьовър
На 23 декември 1818 година помощникът на викарият на църквата „ Свети Николай “ в Оберндорф край Залцбург Йозеф Мор с смут разкрил, че мишките са изяли меха на органа. Какво да се направи? Не може коледна меса без музика! На Мор му хрумнала избавителна мисъл: нужна е тържествена ария! Хорал! На парченце хартия той нахвърлял няколко четиристишия и доста бързо се отправил към прилежащото селце, където живеел учителят и органист Грубер.
След много дълготрайно уговаряне музикантът се съгласил да помогне на приятеля си и написал мелодията към стиховете. На 24 декември 1818 година под сводовете на църквата „ Свети Николай “ за пръв път прозвучала „ Тиха нощ, свята нощ… “. От този ден песента почнала своето триумфално шествие в началото в Австрия, а по-късно и в прилежаща Германия.
На органиста Грубер му е провървяло: въпреки и със забавяне от съвсем 30 години славата го е споходила. Останалата част от живота си той е изживял в почитание. А създателят на стиховете Мор по този начин и не дочакал признанието: през 1848 година той починал в мизерия на възраст 56 години.
Но паметта за създателите е жива и през днешния ден, въпреки че надалеч не всички християни знаят техните имена. В Оберндорф край Залцбург на църквата „ Свети Николай “ през днешния ден стои барелеф и мемориална плоча с надпис: „ Учителят Франц Грубер е написал тук на 24 декември 1818 година мелодията, а викарият Йозеф Мор е съчинил текста на песента „ Тиха нощ, свята нощ… “. /БГНЕС
На немски първите думи на тази ария са: “Stille Nacht, Heilige Nacht… ” – „ Тиха нощ, свята нощ… “. На езика на зулусите това звучи по този начин: „ Ебусуку обунговеле… “ За християните в Ботсвана първата строфа е „ Усуки литка тхола “. А жителите на Япония запяват „ Шицукеки майонака “. Но без значение от това дали през прозореца на Рождество вали сняг или духа парещ африкански вятър, става дума за една и съща ария.
Авторът!
В Германия без нея Коледата е невъзможна. „ Тиха нощ, свята нощ… “ звучи на всички места: в телевизионния и радио ефир, на улицата, в комерсиалните центрове, в детските градини, в домовете на немците край коледната елха. При това мнозина са уверени, че тази ария е национална. Днес, това в действителност е по този начин. Въпреки това, имената на нейните основатели са известни.
„ Тиха нощ, свята нощ… “ се появява в Германия през 1831 година Любопитното е, че още тогава в песнопойките, издадени по едно и също време в Берлин и Дрезден, където са напечатани нейните ноти и текст, е записано: „ Авторът на текста и музиката е незнаен “. Пруският крал Фридрих Вилхелм IV я чува за пръв път през зимата на 1853 година Тя толкоз му е харесала, че той извиква придворния концертмайстор и заповядва: „ Намерете създателя! “.
Кой пее погрешно в хора?
Кралската воля остава неизпълнена още цяла година. Загадката е позволена едвам през декември 1854 година с помощта на щастлива случайност. Директорът на хора на австрийския град Залцбург, който бил добър другар на концертмайстора на пруския двор, се скарал с пеещия в хора юноша Феликс Грубер, тъй като той, съгласно него, непрекъснато пеел неправилно. На забележката на хормайстора, младежът дал отговор: „ Вкъщи ние постоянно я пеем по този начин. Моят татко по-добре от вашия знае, по какъв начин вярно да бъде изпълнена. В края на краищата той е написал тази ария! “.
Удивен от наученото, шефът на хора зарязал работата си и бързо отпътувал за Халяйн, където живеело семейство Грубер. Там на място той се убедил, че локалният органист и диригент на църковния хор, 67-годишният Франц Грубер е същинският създател на музиката на „ Тиха нощ “, който издирвал пруският крал. Грубер разказал, че създател на текста е неговият другар, свещеникът Йозеф Мор. Тогава станала известна и куриозната история на фамозната през днешния ден ария.
Случайно роден шедьовър
На 23 декември 1818 година помощникът на викарият на църквата „ Свети Николай “ в Оберндорф край Залцбург Йозеф Мор с смут разкрил, че мишките са изяли меха на органа. Какво да се направи? Не може коледна меса без музика! На Мор му хрумнала избавителна мисъл: нужна е тържествена ария! Хорал! На парченце хартия той нахвърлял няколко четиристишия и доста бързо се отправил към прилежащото селце, където живеел учителят и органист Грубер.
След много дълготрайно уговаряне музикантът се съгласил да помогне на приятеля си и написал мелодията към стиховете. На 24 декември 1818 година под сводовете на църквата „ Свети Николай “ за пръв път прозвучала „ Тиха нощ, свята нощ… “. От този ден песента почнала своето триумфално шествие в началото в Австрия, а по-късно и в прилежаща Германия.
На органиста Грубер му е провървяло: въпреки и със забавяне от съвсем 30 години славата го е споходила. Останалата част от живота си той е изживял в почитание. А създателят на стиховете Мор по този начин и не дочакал признанието: през 1848 година той починал в мизерия на възраст 56 години.
Но паметта за създателите е жива и през днешния ден, въпреки че надалеч не всички християни знаят техните имена. В Оберндорф край Залцбург на църквата „ Свети Николай “ през днешния ден стои барелеф и мемориална плоча с надпис: „ Учителят Франц Грубер е написал тук на 24 декември 1818 година мелодията, а викарият Йозеф Мор е съчинил текста на песента „ Тиха нощ, свята нощ… “. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ