В Германия търсят нощни кметове
В Германия първия нощен кмет е определен в Манхайм през 2018-а, последният към този момент ще се избира в Мюнстер.
Първопроходецът в Манхайм Хендрик Майер съумява да се пребори с 40 съперници и да се заеме с обезпечаването на нощната естетика в града – съчетавайки ползите на притежателите на заведения, техните гости, локалните поданици и градските управляващи. Тъй като нощният живот е източник на значително напрежение – шумът, счупените бутилки и необмислено разхвърляните отпадъци несъмнено провокират неодобрение.
Но концепцията не е немска – първият нощен кмет е назначен в Амстердам през 2003-а година, а негови сътрудници има и в Ню Йорк, Лондон и Париж. Като не на последно място въпросът е стопански – щом клиентите на нощните заведения дават значително пари за питиета и храни, рейсове и таксита. Бурният нощен живот е и значим фактор за привличането на туристи.
Но тъкмо през нощта забавляващите се са минимум склонни да се придържат към разпоредбите – измежду дилемите на нощния кмет е да вземем за пример да се бори с похищенията, на които биват изложени младите дами в по-късните часове, или пък с уринирането навън. Майер в Манхайм предложил в този подтекст да се даде опция за гратис посещаване на тоалетните в кръчмите, което сработило, само че не и неговата концепция за преносими писоари – никой локален гражданин не желал да се слага сходно нещо пред дома му.
В Манхайм още през цялото време нощният кмет докладвал постоянно на отдела по сигурността в общината, нерядко на срещите участвала и полицията – по този начин успявали да намерят по-лесно решение на нощните проблеми.
Понятието в това време остава ново и извънредно и за Германия, въпреки да са минали години от назначението на първия подобен кмет. Не са необичайност въпросите от вида – дали „ нощният “ не стои късно в общината, с цел да оказва помощ на тези жители, които денем не са имали време. Или не прави активност, заместваща полицейската? Не – главното става дума за ходатайство - сред съдържателите на заведения, изнервените жители и градските управляващи.
Междувременно редица други немски градове също са се сдобили с нощни кметове – Лайпциг, Оснабрюк, Висбаден, Майнц, Хайделберг, Саарлуи. Смислеността на функционалността е оценена и в Мюнстер, който също всеки миг ще назначи собствен нощен кмет – претенденти има задоволително. Както показва локалната преса, за този пост няма потребност да се води предизборна битка, нито има потребност от партийно участие. В доста по-голяма степен се търсят информационни и посреднически качества, както и дипломатически умения – да има с кого да се обсъдят зародилите проблеми. От претендентите се чака добре да познават градските кръчми и клубове и да съумеят да реализират един нелесен баланс – сред насърчаването на нощния живот и гарантирането на почит и сигурност на жителите.
Първопроходецът в Манхайм Хендрик Майер съумява да се пребори с 40 съперници и да се заеме с обезпечаването на нощната естетика в града – съчетавайки ползите на притежателите на заведения, техните гости, локалните поданици и градските управляващи. Тъй като нощният живот е източник на значително напрежение – шумът, счупените бутилки и необмислено разхвърляните отпадъци несъмнено провокират неодобрение.
Но концепцията не е немска – първият нощен кмет е назначен в Амстердам през 2003-а година, а негови сътрудници има и в Ню Йорк, Лондон и Париж. Като не на последно място въпросът е стопански – щом клиентите на нощните заведения дават значително пари за питиета и храни, рейсове и таксита. Бурният нощен живот е и значим фактор за привличането на туристи.
Но тъкмо през нощта забавляващите се са минимум склонни да се придържат към разпоредбите – измежду дилемите на нощния кмет е да вземем за пример да се бори с похищенията, на които биват изложени младите дами в по-късните часове, или пък с уринирането навън. Майер в Манхайм предложил в този подтекст да се даде опция за гратис посещаване на тоалетните в кръчмите, което сработило, само че не и неговата концепция за преносими писоари – никой локален гражданин не желал да се слага сходно нещо пред дома му.
В Манхайм още през цялото време нощният кмет докладвал постоянно на отдела по сигурността в общината, нерядко на срещите участвала и полицията – по този начин успявали да намерят по-лесно решение на нощните проблеми.
Понятието в това време остава ново и извънредно и за Германия, въпреки да са минали години от назначението на първия подобен кмет. Не са необичайност въпросите от вида – дали „ нощният “ не стои късно в общината, с цел да оказва помощ на тези жители, които денем не са имали време. Или не прави активност, заместваща полицейската? Не – главното става дума за ходатайство - сред съдържателите на заведения, изнервените жители и градските управляващи.
Междувременно редица други немски градове също са се сдобили с нощни кметове – Лайпциг, Оснабрюк, Висбаден, Майнц, Хайделберг, Саарлуи. Смислеността на функционалността е оценена и в Мюнстер, който също всеки миг ще назначи собствен нощен кмет – претенденти има задоволително. Както показва локалната преса, за този пост няма потребност да се води предизборна битка, нито има потребност от партийно участие. В доста по-голяма степен се търсят информационни и посреднически качества, както и дипломатически умения – да има с кого да се обсъдят зародилите проблеми. От претендентите се чака добре да познават градските кръчми и клубове и да съумеят да реализират един нелесен баланс – сред насърчаването на нощния живот и гарантирането на почит и сигурност на жителите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ