Дойче веле: Как "германците" променят Столипиново
" В Германия предходната година имаше добър бизнес - срутване на блокове. Не ги взривяваха. Бутаха ги на ръка и с машини. Като направи някой турчин бригада и не му стига един човек, звъни в Столипиново и отсам някой потегля още на другата заран. " Това споделя Гюлче от пловдивския квартал Столипиново, прочут като най-голямото ромско гето на Балканите. Много от съседите ѝ и околните ѝ са в Германия. Тя обаче е останала в Пловдив.
" Те са към този момент уредени, всички работят, живеят добре. Имаше няколко фамилии на обществени, само че и те към този момент си откриха работа ", споделя тя. " Най-много пътуват за Германия - Дортмунд е преди всичко, след това Кьолн. Но има и много хора, които се насочат към Англия. "
Столипиново е основано в края на 19-ти век - като " ромско село " на 4 км от Пловдив. С разрастването на града тогавашното " село " се трансформира в квартал. Най-ранните данни за ромското население в Пловдив датират от 1472 година. В един лист в библиотеката в Анкара, открит от историка Румен Иванов, попадат 15 дами и 16 мъже. Всички те са християни, а имената им са западноевропейски - Майкъл, Джордж, Беата. През 18 век османският султан освобождава ромите от заплащането на налог, тъй като помагали на османската войска.
В Пловдив първото им главно място, което и до момента си остава тяхна територия, е съвсем в самия център на града - Аджисан махала. Със основаването на " ромското село " Столипиново там се заселват доста роми. Истинското преселение обаче идва близо век по-късно: при започване на 1990-те при една предизборна акция един партиен водач тържествено ги освобождава от заплащането на ток и по този метод притегля хиляди роми от цялата страна. Днес никой не знае точния брой на популацията: едни приказват за 40 000, други за 30 000. Факт е обаче, че цифрите се трансформират непрекъснато. Докато едни се заселват в Столипиново, други го напущат.
" Малкият Дортмунд " в Столипиново
Роми от Столипиново потеглят по необятния свят още след събарянето на Берлинската стена. И по този начин до през днешния ден. Германците знаят по какъв начин се отразява придвижването от Столипиново към Дортмунд. Как наподобява обаче противоположното придвижване?
Ромският квартал в Пловдив в огромната си част е застроен нелегално, будки и сергии никнат където и както им падне. Периодично общината ги събаря, само че те се появяват на друго място. Преди две лета една от тези акции отстрани десетина краткотрайни постройки от едната страна на една от улиците в квартала. Забележителното беше, че преди време общината работи по сигнал на хората, които живеят в новите къщи от другата страна на същата улица. Всички те бяха от " германците " - спечелили са парите си в Дортмунд.
Още тогава мнозина схванаха, че мечтаната генерации наред от управници и главно население интеграция, която по този начин и не се получи през годините, е на път да се роди. И то от вътрешната страна. Процесът продължава и до през днешния ден. " Като си дойдат лятото за ваканцията, си личат отдалече. Аз мога и с домашни чехли да си вървя в махалата, не ми пречи. Но те са облечени, обути, чисти ", споделя Гюлче. " Те не парадират с парите си, ами просто към този момент по този начин са привикнали. Покрай тях и аз започнах да се обличам с други облекла като изляза на открито. "
Преди година в Столипиново дойде делегация от Дортмунд. Сред участниците имаше представители на организации, работещи с пловдивските роми в немския град, намиращ се в Рурската област. В срещите си с ромските младежи те им обясниха, че не могат незабавно да стартират работа в Германия. Първо би трябвало да преминат курс по немски език, след това да се обучат за дадена специалност, да си уредят всички документи и едвам тогава могат да стартират работа.
Някои фактически го вършат. По данни на дортмундските организации, за една година към триста роми са почнали работа по този законен метод. Точно те са и хората, които, връщайки се за отпуската си в Столипиново, демонстрират нов модел на държание. Има обаче и доста други, които нямат самообладание и опция да преминат през ситото. " Отидохме с мъжа и децата в Германия, само че издържахме единствено четири месеца. Нямахме документи, лелята на мъжа ми ни искаше по 150 евро наем за стаята. Откъде да ги вземем? Не можахме да си намерим работа. Върнахме се ", споделя Нигяр. Тя и фамилията ѝ са се върнали, само че мнозина остават в Германия и работят. В заведения или в строителството - доста постоянно при турски работодатели. Една част от тях - незаконно.
Фани и Нигяр в шивашкото ателие
" Германският късмет " в Пловдив
Фани, Нигяр и още четири дами сега получават своя " немски късмет " в Пловдив - в Социалната шивашка работилница, основана преди четири години от Националния алианс за работа с доброволци и благодарение на няколко немски организации, в това число " Ротари клуб Дортмунд ". В продължение на шест месеца дами от Столипиново, регистрирани в Бюрото по труда, се образоват за работа в шивашкото произвеждане. В края на курса три от участничките в него получават и работно място.
Фани е на 30 години, има четири деца, мъжът ѝ работи и тя няма никакво желание да върви в чужбина. За идващия курс, който ще стартира при започване на април, са се записали към този момент 20 дами. Шевните машини са осем.
Откакто ромите започнаха да пътуват към Дортмунд и други градове в Западна Европа, в Столипиново започнаха да се появяват от ден на ден нови къщи. Повечето от тях - издигнати нелегално с пари от гурбета. Най-новата мода измежду изселниците е да купуват жилища в близките на квартала блокове, в които живеят българи. Така хем са в общността, когато си дойдат през лятото, хем са " на чисто ". Цената на 60 кв.м. жилище е 57 000 лв., най-малко това е последната оферта. Около тези блокове е чисто. Така малко по малко към " боклук-блоковете ", заобиколени от нови постройки, в които изискванията са надалеч по-добри, се основава напълно нов пояс - българските блокове, в които към този момент обитават и " германци ". Само краткотрайно, както твърдят те самите. Само през лятото.
През зимата кварталът, който наподобява на голям пазар с магазини, сергии и спонтанни щандове, е по-пуст. Пълни се през лятото. И това е добре пристигнало за търговците. " Чакаме да пристигна лятото. Тогава се връщат " германците " и става бизнес ", споделя Гюлче, която има магазинче за домашни използва.
През лятото в Столипиново става още по-шарено. Тогава се връщат " германците ".
В Германия може, а в България - не?
Тогава се усеща и разликата сред ромите, останали в Столипиново, и тези, отпътували да работят в Германия. И тя надалеч не е единствено в облеклото и в домовете им. Има и още нещо. Казва го един ухилен Сашо, който е пробвал емиграцията, само че се е върнал. " Защо нашите деца тук приключват 12-ти клас и не могат да приказват български, а като идат в Германия за три месеца научават езика? ", пита той. Столипиново се турчее, никой не признава ромския си генезис, множеството желаят да ги одобряват за турци. А за какво не вървят тогава да работят в Турция? Нали знаят турски език? " Аааа, там бият. А в Германия оказват помощ ", смее се Сашо.
Опитите за интеграция в Столипиново от последните годините по този начин и не бяха сполучливи - макар опитите за разселване на популацията, макар учебните заведения и детските градини, макар милионите, наливани в ромски неправителствени организации. И макар натиска, оказван посредством орязване на детски надбавки и санкции.
И въпреки всичко: кварталът се трансформира. И смяната идва от вътрешната страна. Процесът е доста комплициран и изисква доста време. Първите белези обаче са налице. " Како, в Германия една семка да излюпиш, ще пристигна служител на реда да те санкции ", споделя Нигяр. В пловдивския ромски квартал няма задоволително контейнери за отпадък, което е общинска политика по отношение на Столипиново. Затова Гюлче е закачила пред магазина си два спонтанни коша с черни найлонови чували. За да ѝ е чисто. Видяла го е в Германия. Докато била на посетители на чичо си в Дортмунд.
Източник: Дойче веле
" Те са към този момент уредени, всички работят, живеят добре. Имаше няколко фамилии на обществени, само че и те към този момент си откриха работа ", споделя тя. " Най-много пътуват за Германия - Дортмунд е преди всичко, след това Кьолн. Но има и много хора, които се насочат към Англия. "
Столипиново е основано в края на 19-ти век - като " ромско село " на 4 км от Пловдив. С разрастването на града тогавашното " село " се трансформира в квартал. Най-ранните данни за ромското население в Пловдив датират от 1472 година. В един лист в библиотеката в Анкара, открит от историка Румен Иванов, попадат 15 дами и 16 мъже. Всички те са християни, а имената им са западноевропейски - Майкъл, Джордж, Беата. През 18 век османският султан освобождава ромите от заплащането на налог, тъй като помагали на османската войска.
В Пловдив първото им главно място, което и до момента си остава тяхна територия, е съвсем в самия център на града - Аджисан махала. Със основаването на " ромското село " Столипиново там се заселват доста роми. Истинското преселение обаче идва близо век по-късно: при започване на 1990-те при една предизборна акция един партиен водач тържествено ги освобождава от заплащането на ток и по този метод притегля хиляди роми от цялата страна. Днес никой не знае точния брой на популацията: едни приказват за 40 000, други за 30 000. Факт е обаче, че цифрите се трансформират непрекъснато. Докато едни се заселват в Столипиново, други го напущат.
" Малкият Дортмунд " в Столипиново
Роми от Столипиново потеглят по необятния свят още след събарянето на Берлинската стена. И по този начин до през днешния ден. Германците знаят по какъв начин се отразява придвижването от Столипиново към Дортмунд. Как наподобява обаче противоположното придвижване?
Ромският квартал в Пловдив в огромната си част е застроен нелегално, будки и сергии никнат където и както им падне. Периодично общината ги събаря, само че те се появяват на друго място. Преди две лета една от тези акции отстрани десетина краткотрайни постройки от едната страна на една от улиците в квартала. Забележителното беше, че преди време общината работи по сигнал на хората, които живеят в новите къщи от другата страна на същата улица. Всички те бяха от " германците " - спечелили са парите си в Дортмунд.
Още тогава мнозина схванаха, че мечтаната генерации наред от управници и главно население интеграция, която по този начин и не се получи през годините, е на път да се роди. И то от вътрешната страна. Процесът продължава и до през днешния ден. " Като си дойдат лятото за ваканцията, си личат отдалече. Аз мога и с домашни чехли да си вървя в махалата, не ми пречи. Но те са облечени, обути, чисти ", споделя Гюлче. " Те не парадират с парите си, ами просто към този момент по този начин са привикнали. Покрай тях и аз започнах да се обличам с други облекла като изляза на открито. "
Преди година в Столипиново дойде делегация от Дортмунд. Сред участниците имаше представители на организации, работещи с пловдивските роми в немския град, намиращ се в Рурската област. В срещите си с ромските младежи те им обясниха, че не могат незабавно да стартират работа в Германия. Първо би трябвало да преминат курс по немски език, след това да се обучат за дадена специалност, да си уредят всички документи и едвам тогава могат да стартират работа.
Някои фактически го вършат. По данни на дортмундските организации, за една година към триста роми са почнали работа по този законен метод. Точно те са и хората, които, връщайки се за отпуската си в Столипиново, демонстрират нов модел на държание. Има обаче и доста други, които нямат самообладание и опция да преминат през ситото. " Отидохме с мъжа и децата в Германия, само че издържахме единствено четири месеца. Нямахме документи, лелята на мъжа ми ни искаше по 150 евро наем за стаята. Откъде да ги вземем? Не можахме да си намерим работа. Върнахме се ", споделя Нигяр. Тя и фамилията ѝ са се върнали, само че мнозина остават в Германия и работят. В заведения или в строителството - доста постоянно при турски работодатели. Една част от тях - незаконно.
Фани и Нигяр в шивашкото ателие
" Германският късмет " в Пловдив
Фани, Нигяр и още четири дами сега получават своя " немски късмет " в Пловдив - в Социалната шивашка работилница, основана преди четири години от Националния алианс за работа с доброволци и благодарение на няколко немски организации, в това число " Ротари клуб Дортмунд ". В продължение на шест месеца дами от Столипиново, регистрирани в Бюрото по труда, се образоват за работа в шивашкото произвеждане. В края на курса три от участничките в него получават и работно място.
Фани е на 30 години, има четири деца, мъжът ѝ работи и тя няма никакво желание да върви в чужбина. За идващия курс, който ще стартира при започване на април, са се записали към този момент 20 дами. Шевните машини са осем.
Откакто ромите започнаха да пътуват към Дортмунд и други градове в Западна Европа, в Столипиново започнаха да се появяват от ден на ден нови къщи. Повечето от тях - издигнати нелегално с пари от гурбета. Най-новата мода измежду изселниците е да купуват жилища в близките на квартала блокове, в които живеят българи. Така хем са в общността, когато си дойдат през лятото, хем са " на чисто ". Цената на 60 кв.м. жилище е 57 000 лв., най-малко това е последната оферта. Около тези блокове е чисто. Така малко по малко към " боклук-блоковете ", заобиколени от нови постройки, в които изискванията са надалеч по-добри, се основава напълно нов пояс - българските блокове, в които към този момент обитават и " германци ". Само краткотрайно, както твърдят те самите. Само през лятото.
През зимата кварталът, който наподобява на голям пазар с магазини, сергии и спонтанни щандове, е по-пуст. Пълни се през лятото. И това е добре пристигнало за търговците. " Чакаме да пристигна лятото. Тогава се връщат " германците " и става бизнес ", споделя Гюлче, която има магазинче за домашни използва.
През лятото в Столипиново става още по-шарено. Тогава се връщат " германците ".
В Германия може, а в България - не?
Тогава се усеща и разликата сред ромите, останали в Столипиново, и тези, отпътували да работят в Германия. И тя надалеч не е единствено в облеклото и в домовете им. Има и още нещо. Казва го един ухилен Сашо, който е пробвал емиграцията, само че се е върнал. " Защо нашите деца тук приключват 12-ти клас и не могат да приказват български, а като идат в Германия за три месеца научават езика? ", пита той. Столипиново се турчее, никой не признава ромския си генезис, множеството желаят да ги одобряват за турци. А за какво не вървят тогава да работят в Турция? Нали знаят турски език? " Аааа, там бият. А в Германия оказват помощ ", смее се Сашо.
Опитите за интеграция в Столипиново от последните годините по този начин и не бяха сполучливи - макар опитите за разселване на популацията, макар учебните заведения и детските градини, макар милионите, наливани в ромски неправителствени организации. И макар натиска, оказван посредством орязване на детски надбавки и санкции.
И въпреки всичко: кварталът се трансформира. И смяната идва от вътрешната страна. Процесът е доста комплициран и изисква доста време. Първите белези обаче са налице. " Како, в Германия една семка да излюпиш, ще пристигна служител на реда да те санкции ", споделя Нигяр. В пловдивския ромски квартал няма задоволително контейнери за отпадък, което е общинска политика по отношение на Столипиново. Затова Гюлче е закачила пред магазина си два спонтанни коша с черни найлонови чували. За да ѝ е чисто. Видяла го е в Германия. Докато била на посетители на чичо си в Дортмунд.
Източник: Дойче веле
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ