В геополитиката нещата рядко се случват по един същи начин,

В геополитиката нещата рядко се случват по един същи метод, и то – в тъкмо избрани исторически граници. И въпреки всичко не можем да отречем, че в историята на интернационалните връзки има някаква парадоксална взаимозависимост, която връща хората назад към едно положение на опълчване, остаряло колкото нашата цивилизация – войната. Краят на XIX в. беше обвързван с очаквания за едно ново, динамично столетие, в което великите сили най-накрая да намерят формулата на Вечния мир, проповядван от Кант.
Но вместо това XX в. се оказа най-кървавият в човешката история – време, белязано от испанския грип, двете международни войни и, несъмнено, двуполюсното опълчване, което едвам не ескалира в нуклеарен конфликт сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Краят на Студената война донесе очаквания, че новият еднополюсен свят дефинитивно ще постави и завършек на войната като феномен.

Тридесет години по-късно обаче ходът на историята повече отразява философската серпантина на Хегел, а не Вечния мир или „ краят на историята “, подобен какъвто го описваше Франсис Фукуяма. При това състояние си коства да зададем въпроса, дали новото обикновено в действителност не е завръщане към остарялото ненормално, от което човечеството се пробва да избяга към този момент десетилетия наред?

Търсете „ Мениджър ” в разпространителската мрежа в цялата страна и в платформата за цифрово четене