На какви карети се возят руските царе
В „ гаражите “ на императорските дворци има големи сбирки от файтони за всевъзможни мотиви.
Ето единствено няколко от тях.
През Средновековието и предпетровската ера царете пътуват основно в тежки покрити транспортни средства с елементарен дизайн и без особени декорации в декора. Те се назовават „ колимаги “. И до момента в съветския език тази дума се употребява на смешка за огромни, тромави транспортни средства.
Колимагата на Борис Годунов
Музей на Московския Кремъл
Това е една от най-старите оживели файтони (и една от първите, която може да се назова шикозна). Покрита с кадифе, златни влакна и перли, тази карета е направена в края на XVI- началото на XVII век в Англия, която тогава се слави в този отрасъл. През 1603 година британският крал Джеймс I подарява такава „ колимага “ на съветския цар Борис Годунов.
По стените на каретата са изобразени релефни подиуми с голям брой фигури. Изкусните резби и декори акцентират както колелата, по този начин и скулптурните композиции над колелата.
Музей на Московския Кремъл
Забавната зимна количка
Музей на Московския Кремъл
През зимата за напредване се употребяват шейни. За пътувания на дълги дистанции царете имат цялостен керван от транспортни средства. Сандъците с облекла и икони пътуват в обособени файтони. А в такива „ занимателни “ шейни през зимата се возят децата на цар Иван Алексеевич (брат на Петър I). Стените са украсени с позлатени орнаменти и шарки, изобразяващи цветя и екзотични птици. Освен това във „ вагончето “ са направени резбовани прозорци от слюда.
Зимните шейни на Петър I
Петър I е прочут със своята аскетичност и елементарност в бита си. Тази скромна дребна карета принадлежи точно на него. Тя обаче е доста пъргава. Петър вижда дизайна ѝ, докато пътува из Европа. Каросерията на каретата може да се смъква от колелата и да се слага на разнообразни шейни, това разрешава една и съща карета да се употребява през цялата година.
Исторически музей
В началото на XVIII век, когато е издигнат Петербург и столицата се реалокира там, Русия стартира да се стреми към европеизация. Тогава се появяват и церемониалните парадни излизания на царски особи в първокласни файтони, а самите файтони – същински творби на изкуството – стартират да поръчват от най-хубавите европейски майстори. По-късно се появяват огромен брой съветски занаятчии, които извеждат каретното дело на ново равнище, което води до прекъсването на поръчки от чужбина. Голяма известност набират и грациозните летни файтони вид двуместно купе, както и четириместните „ берлини “.
Каляската на Анна Ивановна
Музей на Московския Кремъл
Тази дребна двойна колесница от махагон е направена през 1730 година и принадлежи на Анна Ивановна. Императрицата обаче не пътува на далечни дистанции с нея, а я употребява единствено за разходки в парка на двореца.
Каретите на Елисавета Петровна
Елисавета Петровна е главният съветски фен на барока и разкоша. Тя има доста файтони и всички се отличават с огромно обилие в декора, дърворезби и позлата. През 1742 година за тържествата по случай коронацията на императрицата е употребена такава немска двойна карета.
Музей на Московския Кремъл
Особенно забавен е декорът и рисунките по вратите и стените на каросерията. Има барокови ангели и двуглав орел, признакът на империята.
Музей на Московския Кремъл
Абсолютно зашеметяваща карета, направена от явор и бронз, донасят на Елисавета при започване на 1740 година от Виена.
Музей на Московския Кремъл
Основният фон на каретата е обилна позлатена дърворезба.
Музей на Московския Кремъл
През 1746 година самият пруски крал Фридрих II подарява на императрицата такава двуместна карета вид „ купе “, направена от немски майстори.
Музей на Московския Кремъл
През 1753 година граф Кирил Разумовски поръчва такава четириместна карета за Елисавета Петровна от френски майстори.
Музей на Московския Кремъл
В допълнение към целия разкош на дърворезбата, каретата се отличава с картинно пано, което украсява вратите на каретата.
Музей на Московския Кремъл
Зимната шейна на Елисавета Петровна
Музей на Московския Кремъл
Когато падне сняг и всичко замръзне, дъщерята на Петър I, императрица Елисавета Петровна, се вози на такива многоместни затворени шейни. На сходна карета за рекордните три дни, откакто са употребявани голям брой коне, тя идва за коронация от Санкт Петербург до Москва.
Музей на Московския Кремъл
Каретата е направена през 1730-те години от дъб и бреза, а картините са изрисувани с маслени бои непосредствено върху дървото.
Каретите на Екатерина II
Екатерина II, която е германка по народност, счита любовта на Елисавета към лукса за разсипничество. Екатерина избира по-скромния фон. Любимият ѝ стил е класицизмът. Освен това Екатерина пътешества доста, тъй че най-важно за нея е удобството. Така наподобява каретата за дълъг път на императрицата.
Музей на Московския Кремъл
Музей на Московския Кремъл
А тази карета от вида „ Берлин “ (т.е. четириместна с падащ таван) е направена за Екатерина от придворния занаятчия Йохан Конрад Букендал през 1769 година. В тапицерията са използвани кадифе, коприна и кожа, главният акцент на каретата е позлатената дърворезба.
Музей на Московския Кремъл
Музей на Московския Кремъл
Тази двуместна колесница е подарена на Екатерина II от нейния любимец граф Григорий Орлов. Каляската е създадена през 1770 година в Англия.
Музей на Московския Кремъл
Задните колела са украсени с фигури на Георги Победоносец, убиващ змея, а предните колела са с орли.
Музей на Московския Кремъл
Каляската на Павел I
Павел I, който не цари дълго, страда от фикс идея за гонене и построява непристъпни крепости за себе си (точно в подобен палат – Михайловският, е ). Въпреки това за персоналните си пътувания със брачната половинка си Мария Фьодоровна, Павел, без да мисли за сигурността, закупува такава карета в жанр класицизъм.
Исторически музей
След гибелта на брачна половинка си овдовялата императрица се вози в подобен грациозен файтон с чадър, който ѝ е подарен през 1821 година от датския дипломат. За кочияша не е обособено място за седене, той се вози непосредствено върху коня.
Андрей Корзун (CC BY-SA 4.0)
Колесниците на Николай I
Николай има изцяло нов жанр. Той избира леки и доста елегантни колесници, като този кабриолет (точно по този начин се е наричал тогава), който има спускащ се таван.
Андрей Корзун (CC BY-SA 4.0)
А брачната половинка му императрица Александра Фьодоровна има прогресивна „ каляска-самоходка “, която не изисква кон. Триместната колесница се задвижва с ръчен педал, който се намира откъм гърба. Седящият начело единствено кара, возейки екипажа.
Държавен парк-музей „ Царское Село “
Каретите на Александър II
Каретите изграят тъжна роля в ориста на императора – той умира от бомба, сложена от терористи, до момента в който пътува из Санкт Петербург в каретата си. Тази карета е непокътната и вредите от бомбата се виждат на задната стена.
Държавен парк-музей „ Царское Село “
Тази маневрена компактна карета е наречена „ брум “ в чест на шотландския лорд, който вкарва тяхната мода.
А тази дребна карета принадлежи на децата на Александър II. Бъдещият престолонаследник Александър III се вози по алеите на парка с нея.
Исторически музей
Транспортът на Николай II
Sputnik
По време на тържествените церемонии последният съветски цар, следвайки протокола, се вози в файтони. Той обаче не ги харесва доста. Първо, самият той обича да язди, и второ, в Русия към този момент се появяват първите коли. Николай е притежател на внушителна сбирка от .
Тук да вземем за пример царят се доближава към своя Ролс-Ройс.
Свободни източници
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Ето единствено няколко от тях.
През Средновековието и предпетровската ера царете пътуват основно в тежки покрити транспортни средства с елементарен дизайн и без особени декорации в декора. Те се назовават „ колимаги “. И до момента в съветския език тази дума се употребява на смешка за огромни, тромави транспортни средства.
Колимагата на Борис Годунов
Музей на Московския Кремъл
Това е една от най-старите оживели файтони (и една от първите, която може да се назова шикозна). Покрита с кадифе, златни влакна и перли, тази карета е направена в края на XVI- началото на XVII век в Англия, която тогава се слави в този отрасъл. През 1603 година британският крал Джеймс I подарява такава „ колимага “ на съветския цар Борис Годунов.
По стените на каретата са изобразени релефни подиуми с голям брой фигури. Изкусните резби и декори акцентират както колелата, по този начин и скулптурните композиции над колелата.
Музей на Московския Кремъл
Забавната зимна количка
Музей на Московския Кремъл
През зимата за напредване се употребяват шейни. За пътувания на дълги дистанции царете имат цялостен керван от транспортни средства. Сандъците с облекла и икони пътуват в обособени файтони. А в такива „ занимателни “ шейни през зимата се возят децата на цар Иван Алексеевич (брат на Петър I). Стените са украсени с позлатени орнаменти и шарки, изобразяващи цветя и екзотични птици. Освен това във „ вагончето “ са направени резбовани прозорци от слюда.
Зимните шейни на Петър I
Петър I е прочут със своята аскетичност и елементарност в бита си. Тази скромна дребна карета принадлежи точно на него. Тя обаче е доста пъргава. Петър вижда дизайна ѝ, докато пътува из Европа. Каросерията на каретата може да се смъква от колелата и да се слага на разнообразни шейни, това разрешава една и съща карета да се употребява през цялата година.
Исторически музей
В началото на XVIII век, когато е издигнат Петербург и столицата се реалокира там, Русия стартира да се стреми към европеизация. Тогава се появяват и церемониалните парадни излизания на царски особи в първокласни файтони, а самите файтони – същински творби на изкуството – стартират да поръчват от най-хубавите европейски майстори. По-късно се появяват огромен брой съветски занаятчии, които извеждат каретното дело на ново равнище, което води до прекъсването на поръчки от чужбина. Голяма известност набират и грациозните летни файтони вид двуместно купе, както и четириместните „ берлини “.
Каляската на Анна Ивановна
Музей на Московския Кремъл
Тази дребна двойна колесница от махагон е направена през 1730 година и принадлежи на Анна Ивановна. Императрицата обаче не пътува на далечни дистанции с нея, а я употребява единствено за разходки в парка на двореца.
Каретите на Елисавета Петровна
Елисавета Петровна е главният съветски фен на барока и разкоша. Тя има доста файтони и всички се отличават с огромно обилие в декора, дърворезби и позлата. През 1742 година за тържествата по случай коронацията на императрицата е употребена такава немска двойна карета.
Музей на Московския Кремъл
Особенно забавен е декорът и рисунките по вратите и стените на каросерията. Има барокови ангели и двуглав орел, признакът на империята.
Музей на Московския Кремъл
Абсолютно зашеметяваща карета, направена от явор и бронз, донасят на Елисавета при започване на 1740 година от Виена.
Музей на Московския Кремъл
Основният фон на каретата е обилна позлатена дърворезба.
Музей на Московския Кремъл
През 1746 година самият пруски крал Фридрих II подарява на императрицата такава двуместна карета вид „ купе “, направена от немски майстори.
Музей на Московския Кремъл
През 1753 година граф Кирил Разумовски поръчва такава четириместна карета за Елисавета Петровна от френски майстори.
Музей на Московския Кремъл
В допълнение към целия разкош на дърворезбата, каретата се отличава с картинно пано, което украсява вратите на каретата.
Музей на Московския Кремъл
Зимната шейна на Елисавета Петровна
Музей на Московския Кремъл
Когато падне сняг и всичко замръзне, дъщерята на Петър I, императрица Елисавета Петровна, се вози на такива многоместни затворени шейни. На сходна карета за рекордните три дни, откакто са употребявани голям брой коне, тя идва за коронация от Санкт Петербург до Москва.
Музей на Московския Кремъл
Каретата е направена през 1730-те години от дъб и бреза, а картините са изрисувани с маслени бои непосредствено върху дървото.
Каретите на Екатерина II
Екатерина II, която е германка по народност, счита любовта на Елисавета към лукса за разсипничество. Екатерина избира по-скромния фон. Любимият ѝ стил е класицизмът. Освен това Екатерина пътешества доста, тъй че най-важно за нея е удобството. Така наподобява каретата за дълъг път на императрицата.
Музей на Московския Кремъл
Музей на Московския Кремъл
А тази карета от вида „ Берлин “ (т.е. четириместна с падащ таван) е направена за Екатерина от придворния занаятчия Йохан Конрад Букендал през 1769 година. В тапицерията са използвани кадифе, коприна и кожа, главният акцент на каретата е позлатената дърворезба.
Музей на Московския Кремъл
Музей на Московския Кремъл
Тази двуместна колесница е подарена на Екатерина II от нейния любимец граф Григорий Орлов. Каляската е създадена през 1770 година в Англия.
Музей на Московския Кремъл
Задните колела са украсени с фигури на Георги Победоносец, убиващ змея, а предните колела са с орли.
Музей на Московския Кремъл
Каляската на Павел I
Павел I, който не цари дълго, страда от фикс идея за гонене и построява непристъпни крепости за себе си (точно в подобен палат – Михайловският, е ). Въпреки това за персоналните си пътувания със брачната половинка си Мария Фьодоровна, Павел, без да мисли за сигурността, закупува такава карета в жанр класицизъм.
Исторически музей
След гибелта на брачна половинка си овдовялата императрица се вози в подобен грациозен файтон с чадър, който ѝ е подарен през 1821 година от датския дипломат. За кочияша не е обособено място за седене, той се вози непосредствено върху коня.
Андрей Корзун (CC BY-SA 4.0)
Колесниците на Николай I
Николай има изцяло нов жанр. Той избира леки и доста елегантни колесници, като този кабриолет (точно по този начин се е наричал тогава), който има спускащ се таван.
Андрей Корзун (CC BY-SA 4.0)
А брачната половинка му императрица Александра Фьодоровна има прогресивна „ каляска-самоходка “, която не изисква кон. Триместната колесница се задвижва с ръчен педал, който се намира откъм гърба. Седящият начело единствено кара, возейки екипажа.
Държавен парк-музей „ Царское Село “
Каретите на Александър II
Каретите изграят тъжна роля в ориста на императора – той умира от бомба, сложена от терористи, до момента в който пътува из Санкт Петербург в каретата си. Тази карета е непокътната и вредите от бомбата се виждат на задната стена.
Държавен парк-музей „ Царское Село “
Тази маневрена компактна карета е наречена „ брум “ в чест на шотландския лорд, който вкарва тяхната мода.
А тази дребна карета принадлежи на децата на Александър II. Бъдещият престолонаследник Александър III се вози по алеите на парка с нея.
Исторически музей
Транспортът на Николай II
Sputnik
По време на тържествените церемонии последният съветски цар, следвайки протокола, се вози в файтони. Той обаче не ги харесва доста. Първо, самият той обича да язди, и второ, в Русия към този момент се появяват първите коли. Николай е притежател на внушителна сбирка от .
Тук да вземем за пример царят се доближава към своя Ролс-Ройс.
Свободни източници
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ