Дора Бонева и нейните „Цветя за Любо”
В Галерия „ Класика” на улица „ Юрий Венелин” 32 е ситуирана изложбата „ ЦВЕТЯ ЗА ЛЮБО”., която може да посетите до 10 октомври.
Изложбата на художничката Дора Бонева е отдадена на годишнината на мъжа й, поетът Любомир Левчев, който си отиде преди една година от този свят.
Десет негови портрета рисувани през годините: от младостта им, когато се срещат, до възрастта в която Левчев отпътува за по-добрия свят са показани в изложбата. А сред портретите има дребни картини с цветя, рисувани във времето когато са били щастливи с гостите вкъщи им и с цветята донасяни за празниците.
Дора Бонева си спомня с усмивка първата им среща с Любо Левчев на Орлов мост, когато той се прави на находчив сваляч и споделя: „ Десет минути чакам”, а тя дава отговор: „ Никога не съм закъснявала толкоз малко.”
А ето и част от описа на самия Левчев в книгата му „ Ти си следващият”, където е описал в детайли тяхното запознанство, когато и двамата са преди малко станали студенти:
„ Една есенна вечер отидохме с Дора в ресторант „ България ". Той към момента беше най-хубавото заведение в София. И към момента един изключен студент можеше да предложения обичаната си там. Избрахме си маса на балкона. Долу свиреше оркестърът и танцуваха щастливи хора. Ние мълчахме. Беше някакво необичайно западане на думите в нас. Така ненадейно стопира да шуми гората.
Така онемява от време на време морето. Спокойствието и паниката се сливат в една бистрота, през която се виждат гледките на ориста. Мина странстващият и постоянно пийнал фотограф Гаро.
Снима ни, на своя глава. Снимката на Гаро, в случай че я нямаше тази негова фотография, в този момент щях да се запитвам дали всичко това се е случило... Накрая се озовахме в „ Докторската градина”. Седяхме или лежахме в беседката до оная дървена къща, където, споделят, е умирал Вутимски.
Алеите бяха безлюдни. Само над нас дишаха душите на положителните дървета. Топлият вятър ни зави с наметалото си и ни направи невидими. Останалото е обич...”
Един ден, когато към този момент семейство Левчеви имат две попораснали деца възпитаници – Владко и Марта, се случва по този начин, че новото им жилището се оказва тъкмо с панорама против Докторската градина. Неведоми са пътищата на Съдбата!
Онова, което най-вече ме е обайвало в дома им беше тяхната невероятна, мека и щастлива връзка, която струеше в очите им.
Как не се умориха двамата за тези над шейсет години да бъдат семейство, да бъдат на всички места дружно, по какъв начин не ги чух веднъж да издигнат звук, по какъв начин нито веднъж не изпитаха скука от гостите си, тъй като във всеки дом, всеки има работа и нужно време за своите креативен неща. При тях посетители имаше и когато би трябвало, и когато не би трябвало.
А на масата постоянно бяха сложени сладки и соленки за гостите. И каквото би трябвало за пиянство. Не, не съм виждала двама души да живеят в такова единение и в такава доброта!
Най-нетактично попитах веднъж по какъв начин е съумял Любо да отстрани другия ухажьор на Дора, художникът Светлин Русев.
По това време Дора е следвала в Художествената академия и настойчиво се говореше, че Светлин Русев е бил доста влюбен в нея. При този въпрос Любо отстъпваше думата на Дора, тя да каже.
А Дора с блага усмивка отговаряше малко: „ Ами по този начин стана, Любо ме завоюва.” Когато Левчев се впускаше в някой роман от младостта им, Дора с спокоен глас го допълваше. Когато той разказваше за остарялото време, лицето на Дора се озаряваше от вътрешна усмивка. Те в никакъв случай не са преставали да се обичат, си мислех с щастливо учудване на потегляне от вкъщи им.
Същото си помислих и в този момент на изложбата на Дора Бонева „ Цветя за Любо”, когато тя стоеше мъничка и фина измежду гледащите я портрети на мъжа й – да, те не бяха в никакъв случай преставали да се обичат!
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Снимки РОЗАЛИЯ МАКСИМ
Изложбата на Дора Бонева „ Цветя за Любо” ще бъде показана до 10 октомври в галерия-музей Класика –ул. „ Юрий Венелин” 32
Изложбата на художничката Дора Бонева е отдадена на годишнината на мъжа й, поетът Любомир Левчев, който си отиде преди една година от този свят.
Десет негови портрета рисувани през годините: от младостта им, когато се срещат, до възрастта в която Левчев отпътува за по-добрия свят са показани в изложбата. А сред портретите има дребни картини с цветя, рисувани във времето когато са били щастливи с гостите вкъщи им и с цветята донасяни за празниците.
Дора Бонева си спомня с усмивка първата им среща с Любо Левчев на Орлов мост, когато той се прави на находчив сваляч и споделя: „ Десет минути чакам”, а тя дава отговор: „ Никога не съм закъснявала толкоз малко.”
А ето и част от описа на самия Левчев в книгата му „ Ти си следващият”, където е описал в детайли тяхното запознанство, когато и двамата са преди малко станали студенти:
„ Една есенна вечер отидохме с Дора в ресторант „ България ". Той към момента беше най-хубавото заведение в София. И към момента един изключен студент можеше да предложения обичаната си там. Избрахме си маса на балкона. Долу свиреше оркестърът и танцуваха щастливи хора. Ние мълчахме. Беше някакво необичайно западане на думите в нас. Така ненадейно стопира да шуми гората.
Така онемява от време на време морето. Спокойствието и паниката се сливат в една бистрота, през която се виждат гледките на ориста. Мина странстващият и постоянно пийнал фотограф Гаро.
Снима ни, на своя глава. Снимката на Гаро, в случай че я нямаше тази негова фотография, в този момент щях да се запитвам дали всичко това се е случило... Накрая се озовахме в „ Докторската градина”. Седяхме или лежахме в беседката до оная дървена къща, където, споделят, е умирал Вутимски.
Алеите бяха безлюдни. Само над нас дишаха душите на положителните дървета. Топлият вятър ни зави с наметалото си и ни направи невидими. Останалото е обич...”
Един ден, когато към този момент семейство Левчеви имат две попораснали деца възпитаници – Владко и Марта, се случва по този начин, че новото им жилището се оказва тъкмо с панорама против Докторската градина. Неведоми са пътищата на Съдбата!
Онова, което най-вече ме е обайвало в дома им беше тяхната невероятна, мека и щастлива връзка, която струеше в очите им.
Как не се умориха двамата за тези над шейсет години да бъдат семейство, да бъдат на всички места дружно, по какъв начин не ги чух веднъж да издигнат звук, по какъв начин нито веднъж не изпитаха скука от гостите си, тъй като във всеки дом, всеки има работа и нужно време за своите креативен неща. При тях посетители имаше и когато би трябвало, и когато не би трябвало.
А на масата постоянно бяха сложени сладки и соленки за гостите. И каквото би трябвало за пиянство. Не, не съм виждала двама души да живеят в такова единение и в такава доброта!
Най-нетактично попитах веднъж по какъв начин е съумял Любо да отстрани другия ухажьор на Дора, художникът Светлин Русев.
По това време Дора е следвала в Художествената академия и настойчиво се говореше, че Светлин Русев е бил доста влюбен в нея. При този въпрос Любо отстъпваше думата на Дора, тя да каже.
А Дора с блага усмивка отговаряше малко: „ Ами по този начин стана, Любо ме завоюва.” Когато Левчев се впускаше в някой роман от младостта им, Дора с спокоен глас го допълваше. Когато той разказваше за остарялото време, лицето на Дора се озаряваше от вътрешна усмивка. Те в никакъв случай не са преставали да се обичат, си мислех с щастливо учудване на потегляне от вкъщи им.
Същото си помислих и в този момент на изложбата на Дора Бонева „ Цветя за Любо”, когато тя стоеше мъничка и фина измежду гледащите я портрети на мъжа й – да, те не бяха в никакъв случай преставали да се обичат!
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Снимки РОЗАЛИЯ МАКСИМ
Изложбата на Дора Бонева „ Цветя за Любо” ще бъде показана до 10 октомври в галерия-музей Класика –ул. „ Юрий Венелин” 32
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ