В Европейския парламент в Страсбург разговаряме с Маргарида Маркеш, заместник-председател

В Европейския парламент в Страсбург беседваме с Маргарида Маркеш, заместник-председател на Комисията по бюджет от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите по извънредно значимата тематика за България, обвързвана с приемането на еврото. Според нея е най-важно хората да схванат, че в случай че има повишаване на инфлацията, тя няма да бъде поради еврото. Правителството би трябвало да направи две неща- да убеди хората, че са предпазени и да тества по какъв начин нещата работят. Работихме по въпроса да избегнем разновидностите за плячкосване на хората и да направляваме цените с дейното присъединяване на потребителските организации. Какви са били провокациите пред една от първите страни, приели еврото и дали те се разграничават от тези, пред които ние ще се надигнем. Маргарида Маркеш е от Португалия и приключва научния факултет на Университета в Лисабон с тапия по математика – статистика. В интервала 1994-2015 е пресаташе в Генерална дирекция „ Образование и просвета “ и Генерална дирекция „ Комуникация. “ От 2005-2011  е шеф на представителството на Европейската комисия в Португалия. От 2015 до 2017  е член на Съвета по общи въпроси към Съвета на Европейски Съюз. В интервала 2015-2019 година е член на португалския парламент като заместник-председател на комисията по европейски въпроси.   Г-жо Маркеш, тематиката за ветото на Австрия и Нидерландия за влизането на България в Шенген е съществена тематика в Европейски Съюз от предходната седмица? Защо се случи това? Искам да споделя, че съм шокирана, че Съветът блокира влизането на България и Румъния в Шенген. Това е нещо, което не мога да схвана. Докладът на Европейската комисия сподели, че България извършва изискванията да бъде част от Шенгенското пространство. Вие изпълнявате критериите и в случай че Австрия и други страни не гласоподават за присъединението ви, това е симптом само на липса на политическа воля. Това не е механически въпрос, тъй като е ясно, че изпълнявате критериите, а става дума за чисто политическо решение. Може ли да създадем паралел с готовността ни да влезем в еврозоната? Ситуацията с влизането в еврозоната е доста друга. За Шенген техническите критерии са изпълнени. Но за еврозоната има критерии, които се трансформират в резултат на икономическата обстановка и войната, следствията от повишаването на цените на силата и инфлацията. Тези външни фактори може да повлияят на осъществяването на изискванията. Но България към този момент е част от ERM 2, което е първото равнище и стъпка за влизането в еврозоната и пътят е явен.   Влизането в еврозоната е политическо решение   Каква е разликата в икономическата обстановка в България и Румъния? Разликата сред България и Румъния за влизане в еврозоната е календарът. България възнамерява да се причисли през 2024 година. Вече взехме политическото решение за присъединение на Хърватия. Ако не беше политическата неустойчивост сега в България, може би щяхме да вземем същото решение и за България, присъединението към еврозоната да се случи по същото време. Политическа неустойчивост има във всички страни, това постоянно е момента обстановка, когато се сменят държавни управления. Естествено има нова политическа действителност, от която се чакат дейности и резултати. Европейският съюз не може да сложи календар за политическите решения в самата страна. Това е национално политическо решение. При състояние, че се намирате в обстановка на промяна на държавни управления, ние нямаме учредения и право да вземаме финално решение. Но постоянно работим в съдействие с българските управляващи, с цел да улесним процеса. Защо при сходни външни фактори Румъния взема решение да отсрочи присъединението си към еврозоната? Не мога да кажа вместо Румъния, това е тяхно решение. Като се върнем обратно във времето да вземем за пример 2016 Чешката република беше подготвена да влезе в еврозоната, беше изпълнила всички критерии, само че реши да не се причислява. Не става дума единствено да изпълниш изискванията, само че също е политическо решение на национално равнище. Моето мнение е, че всички страни към този момент като членове на ERM 2 може да бъдете част от еврозоната при осъществяване на критериите и да имате политическо решение. Това е значима стъпка за Хърватия за влезе в еврозоната. Мисля, че България и Румъния могат да го създадат също без никакви проблеми на идващ стадий. Дебатът в България е обвързван с заплахата от възходящата инфлация и рисковете тя да се задълбочи с в допълнение повишаване на цените при промяната на валутите? Страховете са, че инфлацията в допълнение ще се усили? Това е доста сензитивна тематика, тъй като инфлацията към този момент е висока, освен в България, само че в цяла Европа. Това е основен въпрос, това е освен, тъй като желаете да влезете, а тъй като инфлацията в цяла Европа е прекомерно огромна. Въпросът е политически. Вие, държавното управление би трябвало да изясни на жителите, че увеличението на инфлацията няма да се дължи на обстоятелството, че България ще стане част от еврозоната. Става дума за нова икономическа действителност в цяла Европа. Фактът, че България ще бъде част от еврозоната ще отбрани страната и българските жители в бъдеще. Например в случай че Португалия, само че това се отнася и за Гърция, в случай че не бяха част от еврозоната щеше да бъде доста по-трудно да се възстановят от последната икономическа рецесия. Бяхме в доста сложна обстановка да оцелеем. Според мен би трябвало да обясните на жителите на България, че инфлацията няма да е поради влизането в еврозоната, а поради икономическата рецесия в Европа. Ако България стане член на еврозоната икономическите и обществени политики ще бъдат по-защитени.  Надяваме се, че нашите институции са подготвени да убедят жителите. Каква осведомителна политика да се води в тази посока? Как се случи този развой в Португалия въпреки и толкоз обратно във времето от 1999 година? Мисля, че би трябвало да стане ясно, че България е написала своето домашно и работи по справяне с корупцията, промяната на административните системи. Това е изискване за влизане в еврозоната и България го е направила. Институциите са създали всичко належащо, с цел да приготвят влизането в Европейски Съюз по верния и почтен метод. Това не е просто тъй като сте решили да бъдете част от еврозоната, а тъй като изпълнявате изискванията, имате административни институции, които могат да защитят промяната на валутите и сигурността на общата валутна политика. Гражданите би трябвало да бъдат уверени, че българските управляващи са свършили своята работа. Какво направихме в Португалия? Направихме доста. Аз бях пресаташе в представителството на Европейската комисия. Заедно с португалските институции, държавно управление, Португалската национална банка организирахме поредност от акции, с цел да разбираем на хората какъв брой е значимо влизането в еврозоната и по какъв начин да се пазят от недобросъвестни практики. Такива акции правихме с националната телевизия. В такива случаи, знаете незабавно се намират групи от обществото, които вършат опити за злоупотреби. Например се появиха незаконни групи по по-малките градове и села, които предлагаха на хората да си дадат парите против евро, само че това си беше форма на машинация. Трябва да е ясно, че това е закононарушение и не могат да се възползват от обстановката, с цел да натрупват средства и печелят от измами при превалутирането или да употребяват други сходни схеми. Подобни практики не трябва да има и не са верни, а хората би трябвало да знаят, че няма потребност от това и по какъв начин да се защитят. Необходимо съществено информиране в това отношение. Това, което направихме е да достигнем и до най- дребните обитаеми места, където хората нe бяха малко наясно какво следва и бяха по-уязвими на евентуални измами. Това, което би трябвало да създадат българските управляващи е да убедят хората, че това е значимо решение, само че и че са предпазени. Това беше главното нещо, по което работихме в Португалия. Другото нещо е, че тествахме всеки ден по какъв начин нещата работят. В комерсиалната мрежа, магазините и изключително по-малките увеличаваха цените, само че не поради еврото, а тъй като желаеха да вдигнат цените и да се възползват от обстановката. Правителството би трябвало да има съответна тактика да управлява покачването на цените. Коментираме у нас, че е допустимо по-дълго да виждаме цените в лв. и в евро да сме сигурни, че няма измами, само че търговците може да са нараснали цените преди този момент? Да, държавното управление би трябвало да има механизъм да управлява този развой. Потребителските организации би трябвало да бъдат доста дейни и да бъдат значим участник в този развой, с цел да се подсигурява, че няма злоупотреби в придвижването на цените. Това е нещо, което държавното управление би трябвало да подсигурява. Това направихме в Португалия, от една страна работихме по въпроса да избегнем разновидностите за плячкосване на хората и второ да направляваме цените с дейното присъединяване на потребителските организации. След това тествахме в преходния интервал по какъв начин нещата работят в реалност и по кое време националните институции би трябвало да се намесят. Институциите би трябвало да бъдат доста ефикасни. Колко време е належащо да се демонстрират двете валути в цените на стоките?        В Португалия този временен интервал беше повече от година. Но това беше началото на еврозоната, ние сме измежду основателите и беше напълно нова обстановка за всички страни в Съюза тогава. Тогава министър председател на Португалия беше Антонио Гутериш, през днешния ден президент на Организация на обединените нации. Информационната акция тогава с господин Гутериш беше доста дейна, на банкомати изтегляхме новата еврова валута, с цел да покажем на хората, че няма от какво да се тормозят.  Работихме доста интензивно с националната телевизия, с цел да обясняваме всички опасности и опциите за тяхното превъзмогване и отбягване на измами и всевъзможни сериозни обстановки. Всички институции работихме доста тясно заедно- Представителство на Европейска комисия в Португалия, държавно управление, Португалска национална банка, националната телевизия. Целта беше да няма дезинформация, трябваше да избегнем всички евентуални опасности хората да изгубят средства. Целта беше преди всичко да защитим хората и да избегнем повишаване на цените не поради еврото, а поради недобросъвестни практики и далавера.   Институциите да осведомят на всеки стадий за евентуалните опасности   Колко общоприетоо е обикновено да бъде покачването на цените 0,3- 1%? Ако би трябвало да бъдем изцяло правилни това повишаване би трябвало да е нула %. Ако имате имате добра обменна политика и всичко върви добре, не би трябвало да има инфлация поради еврото. Но предизвикването ще бъде да обясните на хората, че инфлацията в  момента е поради икономическата обстановка, а не тъй като влизате в еврозоната. Това ще бъде доста мъчно, тъй като всеки, който е против еврото и влизането на страната в еврозоната, ще употребява този мотив. Изследване на Евробарометър през 2020 година демонстрира, че 54% от хората одобряват влизането на страната в еврозоната. Но това са данни от преди войната с Украйна, преди икономическата и енергийна рецесия сега. Какво е належащо да създадем оттук насетне до 2024 година, какви са дилемите на Българската национална банка? Това е доста значима позиция. Българската национална банка би трябвало да провежда акция да даде опция на хората да извърнат парите си от националната валута към евро. Банката в Португалия да вземем за пример даде две години опция на хората да отидат в банката и извърнат парите си. В банките става автоматизирано, само че в случай че имате пари в кеш, би трябвало да обмените парите си с евро. Банката би трябвало да приготви акция, която да изясни по какъв начин хората могат да създадат това, с цел да не изгубят парите си. В Португалия това беше 2001-2002 година, при започване на века. Днес, 20 години по-късно има повече еластичност и благоприятни условия, през днешния ден вървим по-малко до банките физически в сравнение с преди, през днешния ден имаме по-малко пари в кеш в сравнение с преди. Но все пак, това също е значим миг. Хората би трябвало да имат и тази опция и тя  да се провежда добре. Интересен факт е, че последната обмяна на ескудо (португалската валута) за евро е през 2020 година. Естествено има колекционери, които си резервираха и събират ескудо, само че те са доста дребен дял. Интервюто е оповестено първи в Dir.bg  може да го видите.