В европейската микроелектронна индустрия ще бъдат разкрити повече от 450

В европейската микроелектронна промишленост ще бъдат разкрити повече от 450 000 висококвалифицирани работни места. Новият Европейски закон за чиповете предлага основна опция за привличане на висококвалифицирани гении, посредством което общността да ускори своето софтуерно водачество. Това написа в Twitter българският еврокомисар Мария Габриел, която дава отговор за нововъведенията, научните проучвания, културата, образованието и младежта по отношение на оферти във вторник от Европейска комисия и по нейна самодейност така наречен Европейски закон за чиповете, чиито съществени цели са да се понижи зависимостта на Европа от задграничните производители и снабдители на полупроводници, да се преодолее дефицитът за чипове, който съществува към този момент повече от година, както и да се усили доста ролята на Европейски Съюз както като разработчик, по този начин и като производител на микроелектронни артикули. В поста си тя отбелязва, че посредством него Европейски Съюз ще успее да укрепи в допълнение лидерската си позиция в научните проучвания и технологиите за основаването и производството на по-малки и по-бързи интегрални схеми. Също по този начин страните членки ще съумеят да доизградят и укрепят потенциала си за нововъведения в проектирането, производството и доставките на съвременни микрочипове. Цел на закона е и 2030 година Европейски Съюз да удвои това производството, като по този начин ще реализира 20-процентен дял от международния пазар. За задачата Общността ще би трябвало да се оправи с дефицита на умения, да привлечете нови гении към тази сфера на науката и стопанската система и да поддържа увеличението на висококвалифицираните фрагменти в тази област. Без всичко това Европейски Съюз няма да може да реализира заложените си цели за цифровизация, тъй като „ няма цифровизация без чипове “, както излиза наяве от поста на Габриел. Цялостната стратегия за развиване на тази сфера планува многомилиардни вложения в бранша на научно-изследователската и развойна активност, образованието на експерти и разширението на индустриалните мощности посредством създаване на нови фабрики и повишение на потенциала на съществуващите. Каквито, прочее, има и в България. Крайната цел би трябвало да бъде реализирана посредством внедряването на новаторски разработки и машини, основаването и тестването на прототипи, които по-късно да влязат в произвеждане и други За тази цел е очакван бюджет в размер на 11 милиарда евро, които до 2030 година да бъдат вложени в тези действия. Паралелно с това се плануват други 30 милиарда евро вложения за укрепването и разширението на на съществуващите центрове за създаване и произвеждане на полупроводници, които към този момент са заложени в общия бюджет на Общността по програмата „ Хоризонт Европа “ и Планът за възобновяване и резистентност. Европейска комисия разчита и да притегли спомагателни вложения в тази посока от частния бранш. Планът планува също и усилване на партньорството на Европейски Съюз в областта на микроелектрониката с страни като Съединени американски щати, Южна Корея, Япония и Тайван. „ Инициативата „ Чипове за Европа “ е тясно обвързвана с програмата „ Хоризонт Европа “. Тя ще разчита на непрестанно развиване на проучванията, разработките и нововъведенията, с цел да реализира идващото потомство по-малки и по-енергйно ефикасни чипове. Инициатива дава чудесна опция за нашите откриватели, иноватори и започващи компании да поведат новата вълна нововъведения, която да докара до софтуерни решения, основани на хардуера. Разработването и производството на чипове в Европа ще бъде от изгода за нашите стопански системи, за добавената стойност и ще ни помогне да реализираме амбициозните си цели в строителството, превоза, енергетиката и цифровите технологии “, разяснява при представянето на Европейския закон за чиповете Мария Габриел. Освен нужда за от ден на ден производства, в наши дни микрочиповете към този момент са основен и стратегически актив за промишленостите. Дигиталната промяна, която тече в съвсем всички области на живота изисква от ден на ден, по-иновативни и интелигентни такива решения. Нуждата от полупроводници ще продължава да пораства, а без тях ще бъде невероятно по-нататъшното развиване на електрическите автомобили, облачните услуги, 5G и даже бъдещата 6G свързаността, медицината, битовата електроника, суперкомпютрите, галактическите проучвания и технологии и доста други. Но в това време полупроводниците са основен аспект и на геополитическите ползи, защото обуславят потенциала на страните във военната, икономическата и индустриалната сфери. Зависимостта от външни снабдители на интегрални схеми като Китай сега слага Европейски Съюз в неизгодна позиция. Което също е част от аргументите за огромния проект за развиване на тези технологии и производства в държавите-членки.