В Европа в последните 10-20 години се провежда една непрестанна

В Европа в последните 10-20 години се организира една непрестанна нечиста сделка да се подменя въпросът за мигрантите с въпроса за бежанците. Това сподели за аудиокаста " Това е България " на " Фокус " специалистът по интернационалните връзки Мирослав Попов.

" Като да се дава условие, обвързване, рекомендация към мигрантите, само че не към всички, към определени, да се подхожда като към бежанци. Те не са бежанци. Бежанец е оня който бяга, бяга тъй като е преследван. Аз това съм го приказвал несъмнено десетки пъти към този момент в нашите медии и няма да спра да го дублирам. Тази лека измама или огромна нелепост не е инцидентна. И тук ще сляза едно ниво по-надолу и ще ви кажа, за мен главната диагноза на случая е двусмисленото отношение на Европа към мигрантския въпрос. От една страна за европейските страни, изключително за по-развитите е изрично ясно, че не могат да се оправят с недостига на хора, на индивиди. Те го назовават работна ръка, само че става дума в последна сметка за индивиди, освен за ръцете, а и за всички органи на тялото. Това е едната страна. Ако нещата са по този начин, от кое място идва това неразбирателство? Недоразумението е неслучайно и то е концептуално и може би и историко-политически и етически продуцирано. Значи по какъв начин ни объркват нас?

Поставят въпроса за миграцията на въпроса за хуманното отнасяне на мигрантите. Мигрантите са доста разнообразни, дребна нещастна България изстреля на открито отвън своите граници 1,2-1,5 млн. души за последните няколко десетилетия., съгласно някои са 2 млн., изстреля ги. Никъде по света няма такава грижа към българските мигранти, каквато се изисква през днешния ден от нас, в нашата Европа, няма такова нещо. Напротив, оставени са, както се споделя единствено за себе си. Нашите институти от време на време съумяват да създадат нещо, примерно за 3 март, за националния празник или за някакъв различен, 24 май или някакъв локален събор. Това са грижите на България за българчетата, българите, българските фамилии зад граница. Добре, в случай че ние не можем да се грижим за личните си досегашни жители, огромна част от тях прочее не са се отказали тъкмо от българско поданство, просто са сменили местожителството си. Откъде накъде ще ни се разпорежда да обгрижваме хора, които са извънредно надалеч, безпределно надалеч от нас в обществен, културен и всевъзможен различен смисъл. Точно това обаче ни се натрапва. Натрапва ни се освен на нас. В предния четвърт век, в Европа най-силно изявената политико-пропагандна акция беше да се одобри “другия ", “различния ". Като под другия, другия най-често се имаше поради хора с мюсюлманско изповедание или с някакъв сходен генезис, които ние тук би трябвало да приемем и да обгрижваме. А резултатите от този непоследователен метод, ултраглобалистки на посрещане на мигранти го виждаме в огромните западноевропейски страни ", разяснява специалистът.

Връщат ни мигрантите, регистрирани в България, връщат ни ги от Австрия. Какво вършим с тях? Къде ги слагаме?

" Аз персонално мисля, че не би трябвало да ги приемем. За всеки съответен случай е нужно самостоятелно досие от кое място е влезнал в България, какъв брой време е седял тук и по какъв начин от София или от Малко Търново се е оказал във Виена. Всеки съответен случай е самичък по себе си значим и важен. Така че неточност от страна на Външно министерство е, в случай че просто е възприело тази позиция на австрийското държавно управление като нетърпяща възражения. Тя не е такава, възражения може да има и би трябвало да има. Но неточност е и на нашите брюкселски представители от всички политически сили, без изключение, които са показани в Европарламента, да се каже, че това по този начин не може да се одобри. Просто не може да се одобри, бе! Точка! ", сподели още Мирослав Попов.