Двоен ръст на БГ патентите, но сме на дъното в Европа
В Европа са издадени 22 български патента през 2017 година, което е двоен растеж по отношение на миналата година. Въпреки това обаче страната е на дъното на класацията по вписани изобретения.
От страните-членки на Европейски Съюз преди всичко е Германия с 18 811 патента, следвана от Франция (7325) и Холандия (7043). Зад нас се подреждат Eстония и Кипър с 19 удостоверения, Латвия (14), съседката ни Румъния (13), Сан Марино (9) и Хърватия с едвам 6 патента. До декември тази година утвърдените БГ патенти са 8, като главно са нововъведения в механиката. Един от тях е обвързван с монтажа на вентилатор с една или повече бобини. Точният брой на патентите, както и на нашенските кандидатури за изобретения, обаче следва да бъде конкретизиран при започване на 2019 година, написа "Монитор ".
Според специалисти главната причина да не се записват БГ открития в чужбина е, че за регистрация на откритие у нас се заплащат 137 лв., а поддръжката му е 150-200 лв. на година. Таксата в Европейския патентен офис (EП0) e 20 000 eвро. Така на процедура разликата в таксата за български и европатент е 292 пъти. Това е и една от аргументите напорът за регистрация на нашенски изобретения зад граница да не е толкоз висок.
В Съединени американски щати пък таксата е 17 000 $. Според специалисти от родното Патентно ведомство обаче картината не е толкоз неприятна. Причината е, че у нас за последните 11 месеца са издадени 168 патента за изобретения, което е повече от двоен растеж спрямо 2017 година, когато са едвам 67. Но записаните потребни модели понижават също на половина - до 200, през 2018 година Година по-рано те са били 464. Забавяне се следи и при регистрацията на марки, които през 2018 година са намалели с 1500.
Институтът по роботика към Българска академия на науките е с най-вече патентовани изобретения у нас. Учените ни имат над 160 предпазени патенти в региона на роботиката, сензориката и мехатрониката, изясни пред „ Монитор “ ръководителят на института акад. Чавдар Руменин.
„ В нашия институт няма никакви проблеми всеки да патентова резултатите си, тъй като цената у нас е оскъдна. Трудно е обаче да патентоваме в чужбина. Затова желая да подчертая, че няма български, американски или европейски патент. Щом нещо е патентовано, то е на равнище безспорна международна оригиналност “, разяснява акад. Руменин. Според него в случай че един академик има европейски патент, то правата ни ще са предпазени и в чужбина. „ Наш принцип е, че не съществува фундаментален теоретичен резултат, реализиран от учените, който при задоволително съобразителност да не може да бъде доведен до съответно инженерно-техническо решение и то да бъде предпазено с патент. Много хора мислят, че това е нещо, което се случва по избран и явен логаритъм. Едва ли не хората считат, че всеки може да стане откривател. Но това е божи подарък. Според мен Бог обича технологиите, тъй като в тази сфера създаваме неща, които оказват помощ на хората “, добави акад. Руменин.
В Европа получаваме най-вече патенти за нововъведения в областта на инженерството производството на водород, химията и енергийните технологии. Всяка година българите показват нововъведения в дадена сфера, за чието патентоване аплайват в Европейския патентен офис (ЕПО). Броят на подадените и на утвърдените заявки отбелязва двоен растеж.
Патентите съставляват уверение, че дадена компания има права над обект от индустриалната благосъстоятелност. Патент може да се добие и върху марка, име, лого или друга основна част от имиджа на една компания. Най-често обект на патентоване са нововъведения или технологии, които трансформират фрапантно метода на работа в дадена сфера и оферират нов, по-добър способ за действие. Всъщност задачата даден артикул да се патентова е да се потвърди неговият генезис и основателят му да може да се разпорежда с неговото разпространяване и продажба както откри за добре.
По данни на ЕПО издадените патенти през 2016 година са 95 940, а за предходната година са 105 636. За тези 2 години в утвърдените български патенти се следи двоен ръст-за 2016-а те са били едвам 11, а за идната година са скочили на 22. Сферите, към които принадлежат утвърдените български патенти, са свързани с енергийната и механичната технология, както и с химията. От друга страна не са малко и кандидатурите, свързани с производството на водород. За 2017 година от общо 6 патента, оповестени на страницата на ведомството, 3 са свързани с произвеждане на водород, други - с механика или по-точно със промяната на така наречен променливи обороти на обособени стъпки. Сред плановете има и подобен за светещи диоди, който указва както метода на произвеждане, по този начин и метода на апаратура.
По отношение на неодобрените планове от ЕПО разясняват, че в процеса на очакване претендентите имат правото сами да се откажат от поръчката си. „ Половината случаи на кандидатури към патентното бюро са тъкмо такива – хората се отхвърлят още в самия развой “, разясняват от организациите.
Според тях случаите на отхвърлени патенти са малко, само че компаниите и вложителите постоянно се отхвърлят още когато са в по-ранен етап, защото научават, че възможностите за утвърждение са ниски. Това става, когато кандидатстващите получат известие, с което от организацията им разясняват, че тази година патент може и да не бъде публикуван.
42 300 заявки регистрирани в Съединени американски щати В международен мащаб максимален е броят на заявките, изпратени от Съединени американски щати – за 2016 година те са били 39 998, а на идната година са стигнали 42 300, което е растеж от 5,8%. След Щатите в международната ранглиста се подрежда Германия, чиито заявки са се нараснали от 21 012 до 25 190. На трето място е Япония с растеж от 3.5% и общо 21 712 заявки за предходната година. За 2017-а от страните членки на Европейски Съюз преди всичко е Германия, следвана от Франция (10 559) и Холандия (7043). България се подрежда на 25-о място с едвам 32 изпратени заявки за 2017-а, а за 2016-а – 20. В топ 25 на кандидатстващите за патенти стоят икономическите колоси Китай, Южна Корея и Съединени американски щати, които оферират смарт телефони и съоръжение за тях, сочи статистика на организацията. И въпреки тези корпорации да вземат челните места в класацията, 47% от поръчките идват от Европа и едвам 4-5% от Азия.
През предходната година броят на огромните корпорации, които аплайват, се е нараснал от 66% през 2016 година на 69%. От друга страна това се е отразило на броя на дребните и междинните предприятия, който е понижен от 28% на 24%. По отношение на обществените изследвания и на проучванията, провеждани в университетите, пък съвсем не се следи разлика – 6% за 2016-а и 7% за предходната година.
От страните-членки на Европейски Съюз преди всичко е Германия с 18 811 патента, следвана от Франция (7325) и Холандия (7043). Зад нас се подреждат Eстония и Кипър с 19 удостоверения, Латвия (14), съседката ни Румъния (13), Сан Марино (9) и Хърватия с едвам 6 патента. До декември тази година утвърдените БГ патенти са 8, като главно са нововъведения в механиката. Един от тях е обвързван с монтажа на вентилатор с една или повече бобини. Точният брой на патентите, както и на нашенските кандидатури за изобретения, обаче следва да бъде конкретизиран при започване на 2019 година, написа "Монитор ".
Според специалисти главната причина да не се записват БГ открития в чужбина е, че за регистрация на откритие у нас се заплащат 137 лв., а поддръжката му е 150-200 лв. на година. Таксата в Европейския патентен офис (EП0) e 20 000 eвро. Така на процедура разликата в таксата за български и европатент е 292 пъти. Това е и една от аргументите напорът за регистрация на нашенски изобретения зад граница да не е толкоз висок.
В Съединени американски щати пък таксата е 17 000 $. Според специалисти от родното Патентно ведомство обаче картината не е толкоз неприятна. Причината е, че у нас за последните 11 месеца са издадени 168 патента за изобретения, което е повече от двоен растеж спрямо 2017 година, когато са едвам 67. Но записаните потребни модели понижават също на половина - до 200, през 2018 година Година по-рано те са били 464. Забавяне се следи и при регистрацията на марки, които през 2018 година са намалели с 1500.
Институтът по роботика към Българска академия на науките е с най-вече патентовани изобретения у нас. Учените ни имат над 160 предпазени патенти в региона на роботиката, сензориката и мехатрониката, изясни пред „ Монитор “ ръководителят на института акад. Чавдар Руменин.
„ В нашия институт няма никакви проблеми всеки да патентова резултатите си, тъй като цената у нас е оскъдна. Трудно е обаче да патентоваме в чужбина. Затова желая да подчертая, че няма български, американски или европейски патент. Щом нещо е патентовано, то е на равнище безспорна международна оригиналност “, разяснява акад. Руменин. Според него в случай че един академик има европейски патент, то правата ни ще са предпазени и в чужбина. „ Наш принцип е, че не съществува фундаментален теоретичен резултат, реализиран от учените, който при задоволително съобразителност да не може да бъде доведен до съответно инженерно-техническо решение и то да бъде предпазено с патент. Много хора мислят, че това е нещо, което се случва по избран и явен логаритъм. Едва ли не хората считат, че всеки може да стане откривател. Но това е божи подарък. Според мен Бог обича технологиите, тъй като в тази сфера създаваме неща, които оказват помощ на хората “, добави акад. Руменин.
В Европа получаваме най-вече патенти за нововъведения в областта на инженерството производството на водород, химията и енергийните технологии. Всяка година българите показват нововъведения в дадена сфера, за чието патентоване аплайват в Европейския патентен офис (ЕПО). Броят на подадените и на утвърдените заявки отбелязва двоен растеж.
Патентите съставляват уверение, че дадена компания има права над обект от индустриалната благосъстоятелност. Патент може да се добие и върху марка, име, лого или друга основна част от имиджа на една компания. Най-често обект на патентоване са нововъведения или технологии, които трансформират фрапантно метода на работа в дадена сфера и оферират нов, по-добър способ за действие. Всъщност задачата даден артикул да се патентова е да се потвърди неговият генезис и основателят му да може да се разпорежда с неговото разпространяване и продажба както откри за добре.
По данни на ЕПО издадените патенти през 2016 година са 95 940, а за предходната година са 105 636. За тези 2 години в утвърдените български патенти се следи двоен ръст-за 2016-а те са били едвам 11, а за идната година са скочили на 22. Сферите, към които принадлежат утвърдените български патенти, са свързани с енергийната и механичната технология, както и с химията. От друга страна не са малко и кандидатурите, свързани с производството на водород. За 2017 година от общо 6 патента, оповестени на страницата на ведомството, 3 са свързани с произвеждане на водород, други - с механика или по-точно със промяната на така наречен променливи обороти на обособени стъпки. Сред плановете има и подобен за светещи диоди, който указва както метода на произвеждане, по този начин и метода на апаратура.
По отношение на неодобрените планове от ЕПО разясняват, че в процеса на очакване претендентите имат правото сами да се откажат от поръчката си. „ Половината случаи на кандидатури към патентното бюро са тъкмо такива – хората се отхвърлят още в самия развой “, разясняват от организациите.
Според тях случаите на отхвърлени патенти са малко, само че компаниите и вложителите постоянно се отхвърлят още когато са в по-ранен етап, защото научават, че възможностите за утвърждение са ниски. Това става, когато кандидатстващите получат известие, с което от организацията им разясняват, че тази година патент може и да не бъде публикуван.
42 300 заявки регистрирани в Съединени американски щати В международен мащаб максимален е броят на заявките, изпратени от Съединени американски щати – за 2016 година те са били 39 998, а на идната година са стигнали 42 300, което е растеж от 5,8%. След Щатите в международната ранглиста се подрежда Германия, чиито заявки са се нараснали от 21 012 до 25 190. На трето място е Япония с растеж от 3.5% и общо 21 712 заявки за предходната година. За 2017-а от страните членки на Европейски Съюз преди всичко е Германия, следвана от Франция (10 559) и Холандия (7043). България се подрежда на 25-о място с едвам 32 изпратени заявки за 2017-а, а за 2016-а – 20. В топ 25 на кандидатстващите за патенти стоят икономическите колоси Китай, Южна Корея и Съединени американски щати, които оферират смарт телефони и съоръжение за тях, сочи статистика на организацията. И въпреки тези корпорации да вземат челните места в класацията, 47% от поръчките идват от Европа и едвам 4-5% от Азия.
През предходната година броят на огромните корпорации, които аплайват, се е нараснал от 66% през 2016 година на 69%. От друга страна това се е отразило на броя на дребните и междинните предприятия, който е понижен от 28% на 24%. По отношение на обществените изследвания и на проучванията, провеждани в университетите, пък съвсем не се следи разлика – 6% за 2016-а и 7% за предходната година.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ