В Европа по-засегнати са мъжете, у нас обаче е обратното

В Европа по-засегнати са мъжете, у нас обаче е противоположното Работещите хора в България са намалели с 1,1% в интервала от четвъртото тримесечие на 2019 година до последните три месеца на предходната година в изискванията на рецесията, породена от COVID-19. Толкова е и междинният спад на заетите в Европейския съюз за последните месеци на предходната година - 0,9%. Това демонстрират данни на Евростат, оповестени в петък. Много страни - членки на Европейски Съюз, приложиха ограничения като краткосрочна работа или финансова поддръжка за предприятията, с цел да понижат въздействието на здравната рецесия върху заетостта. Това може да е помогнало да се лимитират до известна степен всеобщите уволнения. Въпреки това хората, които би трябвало да навлязат в работната мощ или да запазят заетостта си посредством възобновяване на краткотрайния си контракт, може да са били директно наранени от спада в икономическите действия и прекъсването на бизнеса или обществените структури, се споделя в известието на европейската статистика. В резултат на това през четвъртото тримесечие на 2020 година 72,6% от общото население на съюза, на възраст сред 20 и 64 година, са били заети, което в безспорна стойност е 188 млн. души. През второто тримесечие на предходната година те са били още по-малко - 186,6 млн., или 71,7 на 100. За съпоставяне, в края на 2019 година работещите са били 191,4 млн. европейци, което е 73,2% от всички. България се намира на 8-о място по спад на заетостта в съюза. Най-много хора са изгубили работата си в Испания, Естония и Литва - повече от 2% от популацията. Преди нас са още Ирландия, Кипър, Австрия и Швеция. Унгария, Франция, Румъния и Нидерландия пък са с минимален спад на работещите хора - под 0,5%. Единствените четири страни, които вършат изключение и записват нарастване в заетостта през предходната година, са Гърция, която е с най-малък растеж, Малта, Люксембург и Полша, като в последната страна заетите са с близо % повече на годишна база. В цяла Европа мъжете са по-засегнати от дамите. Заетостта в Европейски Съюз при мъжкия пол е намаляла с 1,7 милиона от четвъртото тримесечие на 2019 година до последното тримесечие на 2020 година, което е спад от 0,9 процентни пункта - от 79,1% на 78,2%. За съпоставяне при дамите заетостта е спаднала с 0,4 пункта - от 67,4 на 67%, което значи, че 1 милион дами са изгубили работата си В България обстановката обаче е друга - при мощния пол спадът на работещите е тъкмо 1 процентен пункт, до момента в който при дамите е малко по-висок - 1,2. В някои от другите страни също се следят забавни трендове. В Естония да вземем за пример дамите, които са останали без работа, са с 2% повече, в сравнение с мъжете. В Словения и Хърватия женската претовареност е съвсем без смяна, до момента в който мъжката пада с повече от един %. А в Германия и Малта пък е тъкмо противоположното - над един % от дамите са изгубили длъжността си, до момента в който мъжката претовареност нараства - в Малта даже с повече от 2 %. Мъжете са ударени по-силно и от преустановяване на контракти за краткотрайна работа. Служителите от женски пол имат по-висок дял от тези контракти спрямо сътрудниците им мъже. Временните контракти съставляват 10,6% от общата претовареност в Европейски Съюз през последното тримесечие на 2020 година, или малко повече от един на всеки 10 заети в Европейски Съюз, до момента в който в края на 2019 година те са били 11,7%. През второто тримесечие на 2020 година делът на краткотрайната претовареност е понижен с 1,3 процентни пункта и за двата пола спрямо първото, като през идващите месеци се следи постепенно възобновяване. Въпреки това то е по-малко при мъжете, в сравнение с при дамите. Въпреки растежа на краткотрайните контракти през четвъртото тримесечие цифрите в края на 2020 година са останали под стойностите за 2019 г.: 1,1 % по-ниски за мъжете и 0,9% за дамите.