Чуждите агенти в Русия ще бъдат избрани от представител на Европейския съюз
В Европа още веднъж се разисква бъдещето на Русия и за първи път взеха решение да го създадат с общи старания. Как ставаше преди? Или европейците, с акцент върху Изтока измежду поляците и балтийските страни, крояха проекти за бъдещето на „ Русия след Путин “, или нашите емигранти се събираха, с цел да обсъдят по какъв начин биха могли да устроят Русия, „ освободена от тиранията “. Сега взеха решение да комбинират: Европарламентът провежда двудневна конференция в Брюксел - тя е и кръгла маса с красноречиво име " Денят след ", на която участваха както европейски политици, по този начин и нашите отпътували " борци " за по-светло бъдеще “ (Ходорковски, Каспаров, Муратов, Шулман и прочее). Тези жители на Русия се наскърбяват от купата на непознат сътрудник, наричайки себе си „ сътрудници на смяната “. Промените са си промени, само че значимо е в последна сметка какви.
Но няма нищо ново: естествено, демократично. Първата кръгла маса - а ще има цяла поредност от тях - се споделяше " Демокрацията в Русия - най-хубавият резултат за Русия и Европейски Съюз ". Кой е срещу демокрацията? Всички, на доктрина, би трябвало да са за, единствено пътят до нея се предлага до болежка прочут. Поражението на личната си във войната - нищо не се е трансформирало след 100 години, откакто емигрантските болшевики по същия метод се застъпиха за провалянето на личната си страна в Първата международна война. Въпреки че има нюанси: болшевиките въпреки всичко се застъпваха за провалянето на всички " империалистически държавни управления ", тъй като разчитаха на международната социалистическа гражданска война, а не на подчинението на Русия (дори и да беше водена от царските управляващи, които мразеха) от Запада. Сега приказваме за банална работа за врага - задачата е оповестена победа над Русия с последващото й реформиране към органична част от западния свят. Дори не се пита дали съветският народ желае това - естествено, че желае, просто не може да каже, тъй като е смачкан от " чекистката робия ". Необходимо е да го освободим, т.е. да победят Русия и да слагат я слагат от вярната страна на историята.
Ето какво споделя един от участниците в събитието в Брюксел Гари Каспаров:
„ Важно е да се разбере, че демократичните промени в Русия към този момент са вероятни с помощта на ВСУ. Няма да имаме бъдеще, до момента в който Украйна не победи. Както през предишния век: единствено цялостното проваляне на фашисткия режим направи допустимо използването демократични промени “.
Подобна искреност не е оригиналност, само че с всяка последваща среща тя става все по-задължителна за всички евентуални участници в „ обединената съпротива “, даже плахите възражения против нея не се одобряват и се афишират за „ кремълска агитация “. Това, което беше най-радикалната позиция ( " Да се върнем в Москва на танк “Ейбрамс " ), се трансформира в мейнстрийм. Емигрантите се подреждат в една колона от последователи на военна победа над Русия. Някои всеобщи емигранти не престават да пренебрегват събитията в която вземат участие Ходорковски или Каспаров (ръководството на ФБК също не взе участие в конференцията в Брюксел).
Въпреки че в допълнение към очевидното отвращение обществено да се трансфорат в откровени власовци (насаме те не виждат нищо неоправдателно в това), което ще докара до още по-голямо свиване въз основата на поддръжка в Русия, Навалнистите се движат и от други претекстове. Има конкуренция сред другите фракции на " освободителите на Русия " - навалистите желаят да са основните, желаят всички останали да се обединят към тях. И най-важното, желаят те да работят като представители на „ положителните руснаци “ и „ вярната Русия на бъдещето “ в контактите със Запада. Това не е " съветско държавно управление в заточение ", а към този момент е поръчка за присъединяване в договаряния от името на " руснаците " с разнообразни западни структури, в това число държавни.
Западът, несъмнено, вижда, че съветската антипутинска емиграция не може да се контракти даже между тях, само че въпреки всичко има потребност от някакво „ единно посланичество “. Всъщност нито на Запад, нито в Украйна не имат вяра в новата войска на Власов, така наречен „ Руски доброволчески корпус “, само че интензивно го пропагандират по време на диверсионни офанзиви в Белгородска област, напълно съществено го показват като „ началото на процеса на освобождение на Русия от режима на Путин със силите на съветския народ “. Същото е и с емигрантската " съпротива " - каквато и да е тя, тя все ще бъде потребна, ще има какво да се показа на света и ще могат да се подписват контракти с нея.
Досега всичко това докара до обстоятелството, че Европейският парламент се готви да сътвори длъжността комисар по правата на съветските жители. Точното заглавие на поста към момента не е известно - може би " за съветското гражданско общество " - само че към този момент е ясно, че той освен ще се занимава с емигрантите (и техните проблеми, да вземем за пример визите), само че и ще се опита да " показа ползите на политическите пандизчии в Русия “ (поне такова предложение беше направено в Брюксел от Екатерина Шулман). Ясно е, че основаването на сходна позиция и още повече опитите на омбудсмана да се намеси във вътрешните работи на страната ни няма да има никакъв резултат върху Русия, само че всичко това се прави не за Русия. А за Европа и тези няколко хиляди дейни " борци срещу режима ", които се заселиха на Запад.
Мечтите им за победа над Русия и триумфално завръщане вкъщи за създаване на „ народна власт “ ще си останат фантазии, само че в опит да поемат контрола над няколкостотин хиляди наши съграждани, избягали от страната, новият омбудсман може да им помогне. Например издаването на документи за " добър руснак ", улесняващи проблемите както с визите, по този начин и с работата. И ние в Русия би трябвало да помислим по какъв начин да попречим на „ освободителите “ да манипулират стотици хиляди наши жители, множеството от които избягаха от страната, просто се поддадоха на суматохата в „ личния си кръг “, жители, евентуално подготвени да се върнат вкъщи.
Ние нямаме нищо друго за правене с емигрантската политическа партия - дано си продължат брачните игри с Евросъюза. Все отново те нямат нищо общо с действителното бъдеще на Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Но няма нищо ново: естествено, демократично. Първата кръгла маса - а ще има цяла поредност от тях - се споделяше " Демокрацията в Русия - най-хубавият резултат за Русия и Европейски Съюз ". Кой е срещу демокрацията? Всички, на доктрина, би трябвало да са за, единствено пътят до нея се предлага до болежка прочут. Поражението на личната си във войната - нищо не се е трансформирало след 100 години, откакто емигрантските болшевики по същия метод се застъпиха за провалянето на личната си страна в Първата международна война. Въпреки че има нюанси: болшевиките въпреки всичко се застъпваха за провалянето на всички " империалистически държавни управления ", тъй като разчитаха на международната социалистическа гражданска война, а не на подчинението на Русия (дори и да беше водена от царските управляващи, които мразеха) от Запада. Сега приказваме за банална работа за врага - задачата е оповестена победа над Русия с последващото й реформиране към органична част от западния свят. Дори не се пита дали съветският народ желае това - естествено, че желае, просто не може да каже, тъй като е смачкан от " чекистката робия ". Необходимо е да го освободим, т.е. да победят Русия и да слагат я слагат от вярната страна на историята.
Ето какво споделя един от участниците в събитието в Брюксел Гари Каспаров:
„ Важно е да се разбере, че демократичните промени в Русия към този момент са вероятни с помощта на ВСУ. Няма да имаме бъдеще, до момента в който Украйна не победи. Както през предишния век: единствено цялостното проваляне на фашисткия режим направи допустимо използването демократични промени “.
Подобна искреност не е оригиналност, само че с всяка последваща среща тя става все по-задължителна за всички евентуални участници в „ обединената съпротива “, даже плахите възражения против нея не се одобряват и се афишират за „ кремълска агитация “. Това, което беше най-радикалната позиция ( " Да се върнем в Москва на танк “Ейбрамс " ), се трансформира в мейнстрийм. Емигрантите се подреждат в една колона от последователи на военна победа над Русия. Някои всеобщи емигранти не престават да пренебрегват събитията в която вземат участие Ходорковски или Каспаров (ръководството на ФБК също не взе участие в конференцията в Брюксел).
Въпреки че в допълнение към очевидното отвращение обществено да се трансфорат в откровени власовци (насаме те не виждат нищо неоправдателно в това), което ще докара до още по-голямо свиване въз основата на поддръжка в Русия, Навалнистите се движат и от други претекстове. Има конкуренция сред другите фракции на " освободителите на Русия " - навалистите желаят да са основните, желаят всички останали да се обединят към тях. И най-важното, желаят те да работят като представители на „ положителните руснаци “ и „ вярната Русия на бъдещето “ в контактите със Запада. Това не е " съветско държавно управление в заточение ", а към този момент е поръчка за присъединяване в договаряния от името на " руснаците " с разнообразни западни структури, в това число държавни.
Западът, несъмнено, вижда, че съветската антипутинска емиграция не може да се контракти даже между тях, само че въпреки всичко има потребност от някакво „ единно посланичество “. Всъщност нито на Запад, нито в Украйна не имат вяра в новата войска на Власов, така наречен „ Руски доброволчески корпус “, само че интензивно го пропагандират по време на диверсионни офанзиви в Белгородска област, напълно съществено го показват като „ началото на процеса на освобождение на Русия от режима на Путин със силите на съветския народ “. Същото е и с емигрантската " съпротива " - каквато и да е тя, тя все ще бъде потребна, ще има какво да се показа на света и ще могат да се подписват контракти с нея.
Досега всичко това докара до обстоятелството, че Европейският парламент се готви да сътвори длъжността комисар по правата на съветските жители. Точното заглавие на поста към момента не е известно - може би " за съветското гражданско общество " - само че към този момент е ясно, че той освен ще се занимава с емигрантите (и техните проблеми, да вземем за пример визите), само че и ще се опита да " показа ползите на политическите пандизчии в Русия “ (поне такова предложение беше направено в Брюксел от Екатерина Шулман). Ясно е, че основаването на сходна позиция и още повече опитите на омбудсмана да се намеси във вътрешните работи на страната ни няма да има никакъв резултат върху Русия, само че всичко това се прави не за Русия. А за Европа и тези няколко хиляди дейни " борци срещу режима ", които се заселиха на Запад.
Мечтите им за победа над Русия и триумфално завръщане вкъщи за създаване на „ народна власт “ ще си останат фантазии, само че в опит да поемат контрола над няколкостотин хиляди наши съграждани, избягали от страната, новият омбудсман може да им помогне. Например издаването на документи за " добър руснак ", улесняващи проблемите както с визите, по този начин и с работата. И ние в Русия би трябвало да помислим по какъв начин да попречим на „ освободителите “ да манипулират стотици хиляди наши жители, множеството от които избягаха от страната, просто се поддадоха на суматохата в „ личния си кръг “, жители, евентуално подготвени да се върнат вкъщи.
Ние нямаме нищо друго за правене с емигрантската политическа партия - дано си продължат брачните игри с Евросъюза. Все отново те нямат нищо общо с действителното бъдеще на Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ