У нас половин милион нито учат, нито работят. 100 хил. пенсионери искат да се трудят
В Европа най-вече българи има в Германия - 271 хиляди индивида. На идващите места са Испания с 112 хиляди индивида, Нидерландия с 60,5 хиляди и Испания с 48,7 хиляди
Над един милион души в страната, които са на възраст сред 15 и 64 години, не са дейни на пазара на труда, сподели зам.-председателят на Национален статистически институт Свилен Колев по време на форума “Европа е с мен ”, проведен от Министерство на труда и обществената политика.
От тях 85,4 хиляди не желаят да работят по разнообразни аргументи. Но 956,6 хиляди индивида биха желали да работят. Същевременно бизнесът се оплаква от липса на фрагменти. Основният проблем е разликата сред това, което тези хора могат да предложат, и потребностите на бизнеса от личен състав.
От тези близо 1 млн. индивида, които по принцип биха желали да работят, 440 хиляди още учат, 109 хиляди са пенсионери, 260 хиляди имат персонални фамилни проблеми, 131 хиляди имат някакво заболяване, а 16,6 хиляди не търсят работа по друга причина. Оказва се, че над половин милион индивида на възраст сред 15 и 64 години нито учат, нито работят.
Участниците на форума се сплотиха към концепцията, че може да бъдат подхванати разнообразни ограничения, тъй че неработещите хора да се включат на пазара на труда. Например може да има гъвкава форма на труд, сподели Свилен Колев. Това ще помогне на хората с дребни деца да ги водят до детска градина или учебно заведение и да ги прибират по-късно, доста студенти също биха работили при опция за гъвкаво работно време. По отношение на връщането на българи от чужбина въпросът е дали заплатите са съответни, сподели Свилен Колев. В България междинната заплата е към 2500 лева, само че в София е към 3500 лева, а в останалата част от страната междинните хонорари са доста по-ниски. Важни са и изискванията за живот в страната, което включва обучение, опазване на здравето, непорочност, сигурност, правна рамка за правена на бизнес и за спокоен живот, разяснява Свилен Колев. Според него е значимо и дали жилищата в страната след години ще бъдат налични за хора, които желаят да се върнат от чужбина. За година заплатите са нарастнали приблизително с към 12%, а жилищата са поскъпнали с 16%, демонстрират данните на Национален статистически институт.
В Европа най-вече българи има в Германия - 271 хиляди индивида. На идващите места са Испания с 112 хиляди индивида, Нидерландия с 60,5 хиляди и Испания с 48,7 хиляди През предходната година повече хора са се преместили да живеят в България от тези, които са я напуснали, демонстрират данните на Национален статистически институт. През предходната година 13 хиляди индивида са напуснали страната, като множеството са мъже, а 83% от напусналите страната са сред 15 и 64 години. Най-много българи бягат към Германия, Англия и Франция. Същевременно 52 хиляди индивида са пристигнали в България. Над половината от тях са от страни отвън Европейски Съюз, като най-вече хора идват от Турция, Украйна и Сирия. Българите, които са се върнали в страната, са единствено 35 на 100 от пристигналите да живеят тук.
Въпреки че предходната година повече хора са пристигнали в страната от тези, които са я напуснали, това не може да компенсира по-малката раждаемост от смъртността в България. В резултат популацията продължава да понижава. Населението на страната е 6,437 млн. индивида, демонстрират последните данни на Национален статистически институт. За последните 40 години популацията е намаляло с близо 2,5 млн. индивида, или с 28 на 100. Прогнозите са, че наклонността за понижаване на популацията ще продължи и през идващите години. Това е измежду главните аргументи за казуса на бизнеса с намирането на фрагменти.
От популацията в страната, на възраст сред 15 и 64 години са 62 на 100, или близо 4 млн. индивида. Проблемът е, че хората до 15 години са единствено 900 хиляди, или 14% от популацията, а над 65 години са 1,5 млн. индивида, или 24% от популацията. Освен това през идващите години доста повече хора ще излизат от пазара на труда, от тези, които ще търсят първата си работа. Затова през идващите години дефицитът на фрагменти ще се усилва.
Желанието за работа е водещо, а не възрастта
Има легенди на пазара на труда. Годините не са фактор
Над 100 проучвания демонстрират, че няма връзка сред резултатите в работата и възрастта.
Има някои легенди на пазара на труда, сподели по време на форума Стефка Танчева, член на Българска асоциация за ръководство на хора. Първият мит е, че младите са по-ефективни. Тя изясни, че над 100 проучвания демонстрират, че няма връзка сред успеваемостта, резултатите в работата и възрастта. Дори междинната възраст на нобеловите лауреати се усилва, като най-младите са в бранш химия и са на междинна възраст 52 години, а най-възрастните са в бранш стопанска система и са приблизително на 67 години.
Вторият мит са болничните, като някои работодатели считат, че хората в по-напреднала възраст взимат повече болнични, с цел да се лекуват. Опитът демонстрира, че това не е по този начин, младите даже взимат повече отпуск, с цел да гледат децата си.
Бъдещето е въпрос на предпочитание, а не на възраст, съобщи Стефка Танчева. Тя изясни, че в практиката при наемане на личен състав има работодатели, които слагат някакви условия за възраст. В тези случаи специалистите по набиране на личен състав питат каква е повода. И отговорът да вземем за пример е, че в този момент екипът е от дами на 30-40 години и работодателят счита, че подобен човек по-лесно ще се впише в колектива. Изискването за възраст при наемане на чиновник не е обвързвано с упования за по-голяма успеваемост или мотивация за работа. Възрастта не е фактор, значимо е какъв е индивидът, по какъв начин би оказа помощ на компанията да се развива, изясни Стефка Танчева. Тя изясни, че доста работодатели държат на работно време от 9 до 17 часа, само че в случай че това бъде променено и има по-голяма еластичност, на пазара на труда ще могат да се включат повече хора, в това число и майки.
Младите са лоялни към личната си кариера
По-възрастните търсят сигурност
Младите хора желаят качество на живот и смисъл в работата.
Младите желаят повече свободно време, а по-възрастните търсят сигурност в работата, сподели по време на форума проф. Снежана Илиева, учител в СУ “Св. Климент Охридски ”. Тя изясни, че със промяната на поколенията се трансформират и полезностите, т.е. какво желаят хората от работата. Хората в по-напреднала възраст желаят най-вече сигурност, непоклатимост, за тях е обикновено да работят цялостен живот на едно място, лоялни са към организацията, в която работят. Но тези полезности се трансформират при по-младите генерации. За тях е значима автономността в работата, а не спазването на правила, значимо е качеството на живот. Променя се формата на преданост - от преданост към организацията, в която работят, към преданост към личната кариера и към самия себе си. Понякога това не се харесва от работодателите, само че би трябвало да се преценяват с желанията на младите. Много младежи желаят смислена работа, да виждат смисъл в това, което вършат, а също така търсят и качество на живот.
Признават подготовка на мигранти
Европейската комисия вижда запаси на пазара на труда в майките и мигрантите.
Националните ни тимове по волейбол и футбол са от едно потомство, а има разлика в представянето им, сподели Милен Великов, специалист по човешки запаси. Според него резултатите не са резултат от това представител на кое потомство е даден човек. Много по-големи разлики има сред мъжете и дамите, в сравнение с сред другите генерации.
Това, че младите по-често сменят работата си, може да има разумно пояснение. Когато човек е на 25-30 години и няма деца мотивацията му за работа е друга от тази на човек в по-напреднала възраст. Когато младеж още живее при родителите си, няма проблем през няколко месеца да сменя работата.
Представители на шест генерации може да работят на едно място, сподели зам.-министърът на труда Наталия Ефремова. Има дефицит на работна ръка в цяла Европа, съобщи Йорданка Чобанова, началник на представителството на Европейската комисия в България. Според нея възникването на изкуствения разсъдък има същия резултат като появяването на електричеството.
В Европа всяка година популацията в трудоспособна възраст понижава с близо 1 млн. индивида, до 2050 година се чака да намалее с 18 млн. души, сподели Йорданка Чобанова. Над 50 млн. души са отвън пазара на труда. От тях огромна част са дами, хора на възраст 50-64 години, хора с увреждания и мигранти. Затова би трябвало да бъдат подхванати ограничения за включването им на пазара на труда. За мигрантите това да вземем за пример включва образование по езици, както и признание на квалификацията им, добита в страни отвън Европейски Съюз. Ако бъде усъвършенствана грижата за децата, повече майки биха могли да се върнат на работа.
Над един милион души в страната, които са на възраст сред 15 и 64 години, не са дейни на пазара на труда, сподели зам.-председателят на Национален статистически институт Свилен Колев по време на форума “Европа е с мен ”, проведен от Министерство на труда и обществената политика.
От тях 85,4 хиляди не желаят да работят по разнообразни аргументи. Но 956,6 хиляди индивида биха желали да работят. Същевременно бизнесът се оплаква от липса на фрагменти. Основният проблем е разликата сред това, което тези хора могат да предложат, и потребностите на бизнеса от личен състав.
От тези близо 1 млн. индивида, които по принцип биха желали да работят, 440 хиляди още учат, 109 хиляди са пенсионери, 260 хиляди имат персонални фамилни проблеми, 131 хиляди имат някакво заболяване, а 16,6 хиляди не търсят работа по друга причина. Оказва се, че над половин милион индивида на възраст сред 15 и 64 години нито учат, нито работят.
Участниците на форума се сплотиха към концепцията, че може да бъдат подхванати разнообразни ограничения, тъй че неработещите хора да се включат на пазара на труда. Например може да има гъвкава форма на труд, сподели Свилен Колев. Това ще помогне на хората с дребни деца да ги водят до детска градина или учебно заведение и да ги прибират по-късно, доста студенти също биха работили при опция за гъвкаво работно време. По отношение на връщането на българи от чужбина въпросът е дали заплатите са съответни, сподели Свилен Колев. В България междинната заплата е към 2500 лева, само че в София е към 3500 лева, а в останалата част от страната междинните хонорари са доста по-ниски. Важни са и изискванията за живот в страната, което включва обучение, опазване на здравето, непорочност, сигурност, правна рамка за правена на бизнес и за спокоен живот, разяснява Свилен Колев. Според него е значимо и дали жилищата в страната след години ще бъдат налични за хора, които желаят да се върнат от чужбина. За година заплатите са нарастнали приблизително с към 12%, а жилищата са поскъпнали с 16%, демонстрират данните на Национален статистически институт.
В Европа най-вече българи има в Германия - 271 хиляди индивида. На идващите места са Испания с 112 хиляди индивида, Нидерландия с 60,5 хиляди и Испания с 48,7 хиляди През предходната година повече хора са се преместили да живеят в България от тези, които са я напуснали, демонстрират данните на Национален статистически институт. През предходната година 13 хиляди индивида са напуснали страната, като множеството са мъже, а 83% от напусналите страната са сред 15 и 64 години. Най-много българи бягат към Германия, Англия и Франция. Същевременно 52 хиляди индивида са пристигнали в България. Над половината от тях са от страни отвън Европейски Съюз, като най-вече хора идват от Турция, Украйна и Сирия. Българите, които са се върнали в страната, са единствено 35 на 100 от пристигналите да живеят тук.
Въпреки че предходната година повече хора са пристигнали в страната от тези, които са я напуснали, това не може да компенсира по-малката раждаемост от смъртността в България. В резултат популацията продължава да понижава. Населението на страната е 6,437 млн. индивида, демонстрират последните данни на Национален статистически институт. За последните 40 години популацията е намаляло с близо 2,5 млн. индивида, или с 28 на 100. Прогнозите са, че наклонността за понижаване на популацията ще продължи и през идващите години. Това е измежду главните аргументи за казуса на бизнеса с намирането на фрагменти.
От популацията в страната, на възраст сред 15 и 64 години са 62 на 100, или близо 4 млн. индивида. Проблемът е, че хората до 15 години са единствено 900 хиляди, или 14% от популацията, а над 65 години са 1,5 млн. индивида, или 24% от популацията. Освен това през идващите години доста повече хора ще излизат от пазара на труда, от тези, които ще търсят първата си работа. Затова през идващите години дефицитът на фрагменти ще се усилва.
Желанието за работа е водещо, а не възрастта
Има легенди на пазара на труда. Годините не са фактор
Над 100 проучвания демонстрират, че няма връзка сред резултатите в работата и възрастта.
Има някои легенди на пазара на труда, сподели по време на форума Стефка Танчева, член на Българска асоциация за ръководство на хора. Първият мит е, че младите са по-ефективни. Тя изясни, че над 100 проучвания демонстрират, че няма връзка сред успеваемостта, резултатите в работата и възрастта. Дори междинната възраст на нобеловите лауреати се усилва, като най-младите са в бранш химия и са на междинна възраст 52 години, а най-възрастните са в бранш стопанска система и са приблизително на 67 години.
Вторият мит са болничните, като някои работодатели считат, че хората в по-напреднала възраст взимат повече болнични, с цел да се лекуват. Опитът демонстрира, че това не е по този начин, младите даже взимат повече отпуск, с цел да гледат децата си.
Бъдещето е въпрос на предпочитание, а не на възраст, съобщи Стефка Танчева. Тя изясни, че в практиката при наемане на личен състав има работодатели, които слагат някакви условия за възраст. В тези случаи специалистите по набиране на личен състав питат каква е повода. И отговорът да вземем за пример е, че в този момент екипът е от дами на 30-40 години и работодателят счита, че подобен човек по-лесно ще се впише в колектива. Изискването за възраст при наемане на чиновник не е обвързвано с упования за по-голяма успеваемост или мотивация за работа. Възрастта не е фактор, значимо е какъв е индивидът, по какъв начин би оказа помощ на компанията да се развива, изясни Стефка Танчева. Тя изясни, че доста работодатели държат на работно време от 9 до 17 часа, само че в случай че това бъде променено и има по-голяма еластичност, на пазара на труда ще могат да се включат повече хора, в това число и майки.
Младите са лоялни към личната си кариера
По-възрастните търсят сигурност
Младите хора желаят качество на живот и смисъл в работата.
Младите желаят повече свободно време, а по-възрастните търсят сигурност в работата, сподели по време на форума проф. Снежана Илиева, учител в СУ “Св. Климент Охридски ”. Тя изясни, че със промяната на поколенията се трансформират и полезностите, т.е. какво желаят хората от работата. Хората в по-напреднала възраст желаят най-вече сигурност, непоклатимост, за тях е обикновено да работят цялостен живот на едно място, лоялни са към организацията, в която работят. Но тези полезности се трансформират при по-младите генерации. За тях е значима автономността в работата, а не спазването на правила, значимо е качеството на живот. Променя се формата на преданост - от преданост към организацията, в която работят, към преданост към личната кариера и към самия себе си. Понякога това не се харесва от работодателите, само че би трябвало да се преценяват с желанията на младите. Много младежи желаят смислена работа, да виждат смисъл в това, което вършат, а също така търсят и качество на живот.
Признават подготовка на мигранти
Европейската комисия вижда запаси на пазара на труда в майките и мигрантите.
Националните ни тимове по волейбол и футбол са от едно потомство, а има разлика в представянето им, сподели Милен Великов, специалист по човешки запаси. Според него резултатите не са резултат от това представител на кое потомство е даден човек. Много по-големи разлики има сред мъжете и дамите, в сравнение с сред другите генерации.
Това, че младите по-често сменят работата си, може да има разумно пояснение. Когато човек е на 25-30 години и няма деца мотивацията му за работа е друга от тази на човек в по-напреднала възраст. Когато младеж още живее при родителите си, няма проблем през няколко месеца да сменя работата.
Представители на шест генерации може да работят на едно място, сподели зам.-министърът на труда Наталия Ефремова. Има дефицит на работна ръка в цяла Европа, съобщи Йорданка Чобанова, началник на представителството на Европейската комисия в България. Според нея възникването на изкуствения разсъдък има същия резултат като появяването на електричеството.
В Европа всяка година популацията в трудоспособна възраст понижава с близо 1 млн. индивида, до 2050 година се чака да намалее с 18 млн. души, сподели Йорданка Чобанова. Над 50 млн. души са отвън пазара на труда. От тях огромна част са дами, хора на възраст 50-64 години, хора с увреждания и мигранти. Затова би трябвало да бъдат подхванати ограничения за включването им на пазара на труда. За мигрантите това да вземем за пример включва образование по езици, както и признание на квалификацията им, добита в страни отвън Европейски Съюз. Ако бъде усъвършенствана грижата за децата, повече майки биха могли да се върнат на работа.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ