„Политико“: Европа върви към федерализация и това е в разрез с интересите на Америка
В Европа настава основна смяна, чиито последствия за връзките на Америка с основни съдружници към момента не са регистрирани във Вашингтон.
Воден най-вече от натиска на Берлин и Париж, Европейският съюз е на път да претърпи най-драматичната систематична промяна от основаването си - да централизира властта по метод, който ще промени самата същина на блока, оказвайки въздействие върху политиката и стопанската система на континента. Тя ще промени радикално и метода, по който Европа взаимодейства със Съединените щати.
Разглежданите сега промени ще трансфорат Европейски Съюз от конфедерация на суверенни страни в унитарна федерална единица, чието централно държавно управление ще управлява отчасти самоуправляващите се национални страни. Основният мотив на поддръжниците на тази концепция е, че без нея плануваното разширение на блока скоро ще го направи неуправляем.
Тези препоръчани промени на контракта се основават на три съществени промени: въвеждане на мажоритарно гласуване; унищожаване на правото на несъгласие от страна на обособените страни членки, което ще постави завършек на правилото на единодушие; и ограничение на броя на комисарите на Европейски Съюз.
Ако бъдат приложени, тези промени коренно ще преразпределят властта в Европейски Съюз, като я концентрират в Берлин и Париж, защото най-големите страни всъщност ще могат да постановат волята си на целия блок. Обхватът на препоръчаните промени ще бъде съпоставим с премахването на изборната гилдия в Съединени американски щати и прекосяването към гласоподаване с нормално болшинство, което на процедура ще разреши на най-големите страни в съюза да водят гладко нейната политика.
Но до момента в който Съединени американски щати наподобява не са наясно с тази идна смяна, в Европа процесът на преразглеждане на договорите към този момент е в ход и планува фундаментални промени в 10 основни области, в това число външната политика, политиката на сигурност и защитата на Европейски Съюз. И като съответна стъпка към тези промени неотдавна беше утвърден отчет на Комисията по конституционни въпроси, който ще бъде приносът на Европейския парламент към Конвента за преразглеждане на договорите - събитие, което значително остана неусетно в американските медии. След това всички членове на Екологичен потенциал ще гласоподават отчета по време на пленарната си сесия тази седмица.
Администрацията на президента на Съединени американски щати Джо Байдън обаче изглеждаше относително безразлична към тази смяна, може би предполагайки, че един по-обединен Европейски Съюз ще стане по-ефективен сътрудник, като Берлин и Париж (чрез Брюксел) ще се трансфорат в съществени събеседници на Вашингтон. И като се има поради, че Германия е най-голямата и най-доминиращата страна членка на Европа след Брекзит, на пръв взор тази политика наподобява като явна позиция по дифолт.
Но до момента в който американските поддръжници на по-нататъшната концентрация на Европейски Съюз обичат да акцентират известната забележка: " На кого да се обадя, в случай че желая да приказвам с Европа? " - въпрос, който постоянно неправилно се приписва на някогашния държавен секретар Хенри Кисинджър - идната действителност в Европа не подхожда на метода, по който администрацията на тогавашния президент Ричард Никсън се ангажира с континента по това време.
Освен това този мироглед за федерализма на Европейски Съюз пропуща главната концепция, че на първо място американската политика в Европа би трябвало да се управлява от нейните национални ползи и че Вашингтон би трябвало да приспособява съответна институционална рамка в сходство със личните си желания.
Идеята, че една " федерализирана " Европа би била по-лесна за Съединени американски щати, не е подкрепена с никакви доказателства - изключително такива, водени от тандема Берлин-Париж, защото немските и френските позиции по основни въпроси на външната политика и политиката за сигурност нееднократно са се разминавали с американските. И както във всеки съюз, Съединени американски щати би трябвало да дават приоритет на страните с усещания за опасност и национални ползи, които най-вече съответстват с техните лични.
В този случай последните старания на Съединени американски щати в помощ на Украйна би трябвало да послужат като управление за страните, към които Вашингтон в действителност би трябвало да се обърне в Европа.
През цялото време точно страните по източния фланг на НАТО - от Финландия през балтийските страни, Полша и Румъния - посочваха най-голяма решителност да застанат до Съединени американски щати в поддръжка на Украйна, до момента в който Германия и Франция следваха образеца им с принуда и най-често не успяваха да реализират резултати.
И до момента в който Съединени американски щати не престават да упорстват пред европейските си съдружници да напреднат в превъоръжаването и построяването на нужните качества за осъществяване на трите нови районни проекта на НАТО, точно тези флангови страни още веднъж са водещи.
Германия, в противен случай, не съумя да реализира даже контрактуваната минимална цел от 2% от Брутният вътрешен продукт за разноски за защита, до момента в който Франция концентрира разноските си върху проектирането на мощ в Средиземноморието и отвън него. Следователно концепцията, че федерализирана Европа, ръководена от Берлин и Париж, ще бъде по-отзивчива, а не по-малко дружелюбна към настояванията на Съединени американски щати за важен принос към възпирането и защитата, е пожелателна.
Разгръщащата се политическа промяна на Европейски Съюз заслужава доста по-голямо внимание от страна на Вашингтон, в сравнение с е получавала до момента. Предложените промени в договорите на Европейски Съюз повдигат фундаментални въпроси за това по какъв начин Съединени американски щати имат намерение да управляват НАТО отсега нататък и по какъв начин най-добре могат да се възползват от общите ползи на континента, с цел да понижат тежестта на сигурността си оттатък Атлантика.
Разбира се, решенията за бъдещето на Европейски Съюз принадлежат на Европа и би трябвало да бъдат взети от европейците. Но като основен поръчител на сигурност на континента Съединени американски щати не трябва да бъдат просто непряк наблюдаващ - изключително когато тези решения ще се отразят на тежестта на груповата защита в НАТО.
Източник dir.bg
