България има драматичен проблем с липсата на частен капитал
В Европа неналичието на частен капитал е проблем, в България е трагичен проблем. Тук частни капитали съвсем няма. Такова мнение изрази Теодор Радонов, началник на българския офис на групата на Европейската капиталова банка (ЕИБ) по време на бизнес форума на Economic.bg ALL IN, проведен в партньорство с Европейска инвестиционна банка и БРАИТ.
Ако погледнем банките, те - в един един идеалистичен сюжет - би трябвало да изместят много съществено фокуса си от ипотечно кредитиране към стимулиране на различен вид вложения – новаторски, зелени “, счита Теодор Радонов.
Той посочи, че няма поради банките да финансират започващи компании, тъй като за това има задоволително венчър фондове у нас, а чисто капиталово нашарване.
Вторият огромен аспект съгласно Радонов са пенсионните фондове.
България е единствената страна в Европейския съюз (ЕС), където пенсионните фондове не влагат във венчър фондове, регулацията е написана по метод, който ги възпира да го вършат. В последните 10 години се водят диалози за промени в закона, с цел да им се разреши отчетливо и ясно да влагат част от ресурса си в подобен вид дълготрайни финансови вложения, само че законът още не е минал “, разяснява специалистът.
Той направи и малко резюме за активността на Европейска инвестиционна банка групата в България във връзка с вложенията. „ За последните 12 години в България сме основали 13 плана за венчър капитал “, сподели Радонов.
Радонов загатна и за различен инструмент на Европейска инвестиционна банка – така наречен venture debt артикул (бел. ред. – заемно финансиране на компании с опция за отсрочено заплащане на части).
„ Този артикул таргетира новаторски компании, бизнеси, достигнали известно равнище на развиване и търсещи следващо такова. Нашата минимална инвестиция е 10 млн. евро, като гледаме финансовата конструкция, гледаме да има най-малко още толкоз набран капитал все още, с цел да не се окажем съществени вложители “, изясни Теодор Радонов.
Той предизвести, че „ цедката е много сериозна “ и от по 2000 кандидатури на година, едвам 2% биват одобрявани. Що се отнася до България, на година по оптимално 2 български компании аплайват за такова финансиране. За последните 10 години пък броят им е три. „ Процесът не е елементарен, най-малко 9 месеца лишава, само че в Европа няма различен снабдител на подобен вид инструмент “, посочи представителят на Европейска инвестиционна банка, предупреждавайки, че ресурсът е стеснен.
Трябва да има финансова просвета от самите компании да търсят този вид вложение “, заключи Радонов.
Ако погледнем банките, те - в един един идеалистичен сюжет - би трябвало да изместят много съществено фокуса си от ипотечно кредитиране към стимулиране на различен вид вложения – новаторски, зелени “, счита Теодор Радонов.
Той посочи, че няма поради банките да финансират започващи компании, тъй като за това има задоволително венчър фондове у нас, а чисто капиталово нашарване.
Вторият огромен аспект съгласно Радонов са пенсионните фондове.
България е единствената страна в Европейския съюз (ЕС), където пенсионните фондове не влагат във венчър фондове, регулацията е написана по метод, който ги възпира да го вършат. В последните 10 години се водят диалози за промени в закона, с цел да им се разреши отчетливо и ясно да влагат част от ресурса си в подобен вид дълготрайни финансови вложения, само че законът още не е минал “, разяснява специалистът.
Той направи и малко резюме за активността на Европейска инвестиционна банка групата в България във връзка с вложенията. „ За последните 12 години в България сме основали 13 плана за венчър капитал “, сподели Радонов.
Радонов загатна и за различен инструмент на Европейска инвестиционна банка – така наречен venture debt артикул (бел. ред. – заемно финансиране на компании с опция за отсрочено заплащане на части).
„ Този артикул таргетира новаторски компании, бизнеси, достигнали известно равнище на развиване и търсещи следващо такова. Нашата минимална инвестиция е 10 млн. евро, като гледаме финансовата конструкция, гледаме да има най-малко още толкоз набран капитал все още, с цел да не се окажем съществени вложители “, изясни Теодор Радонов.
Той предизвести, че „ цедката е много сериозна “ и от по 2000 кандидатури на година, едвам 2% биват одобрявани. Що се отнася до България, на година по оптимално 2 български компании аплайват за такова финансиране. За последните 10 години пък броят им е три. „ Процесът не е елементарен, най-малко 9 месеца лишава, само че в Европа няма различен снабдител на подобен вид инструмент “, посочи представителят на Европейска инвестиционна банка, предупреждавайки, че ресурсът е стеснен.
Трябва да има финансова просвета от самите компании да търсят този вид вложение “, заключи Радонов.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ