В Европа и в Германия днес често се говори за

В Европа и в Германия през днешния ден постоянно се приказва за това, че мюсюлманите "внасят " антисемитизъм. Омразата към евреите обаче е част от ДНК-то на християнството, написа в есето си за „ Дойче веле “ Кръсто Лазаревич*.

В немския спор за исляма се вижда забавна причинност: постоянно, когато баварските политици оповестяват, че ислямът не бил част от Германия, в речите си те напомнят за "еврейско-християнските " корени или обичаи на страната. Същевременно се премълчава, че християнско-еврейската традиция в немалка степен се показва в това, че християни са преследвали, прогонвали и убивали евреи. И когато в европейските домове по Великден пъстрим яйца, това като че ли би трябвало да ни подсети на какво стъпва християнският антиюдаизъм: а точно - упрекваме евреите, че са предали Христос.

Евреите - в Османската империя

В продължение на близо 2 000 години евреите са гонени от християните. През 1492 година те са прогонени от днешна Испания - по силата на Алхамбрийския указ, откакто в продължение на епохи преди този момент те са живели там под мюсюлманско ръководство. Много от тези евреи намират леговище в Османската империя по покана на султан Баязид Втори. На него се приписват следните думи: "Колко глупави би трябвало да са испанските крале, с цел да прогонват най-хубавите си жители и да ги дават на най-върлите си врагове. "

В османски градове като Солун и Сараево евреите живеят в продължение на епохи - до идването на нацизма. Това са исторически обстоятелства, които може би се осъзнават, когато приказваме за "еврейско-христянски " обичаи и в същото време за мюсюлмани, които "внасяли " антисемитизъм. Не е нужно обаче човек да познава тези исторически зависимости, с цел да е наясно какъв брой неуместни са приказките за "вносния антисемитизъм ". Трябва единствено да се знае, че нацистка Германия е направила най-голямото закононарушение в историята на човечеството - шоа (изтреблението на евреите).

Експортен шлагер от Германия

Германия, антисемитизъм, импорт - да се сформира интелигентно изречение, в което влизат тези три думи, просто е невероятно. Освен може би следното: Антисемитизмът в Германия не е импортиран. Антисемитизмът в действителност е най-големият експортен шлагер от Германия, доста преди колите, бирата и сандалите "Биркенщок ".

Германците са народ, който съумява да издигне до държавна политика сигурността на Израел и битката против антисемитизма, и в същото време обаче цяла година да празнува реформатора Мартин Лутер, призовавал да се палят синагогите и да се пречи на равините да си правят работата - под боязън от смъртно наказване.

Една европейска традиция

Антисемитизмът е част от Германия и от Европа. Ще го срещнем и при десните, и при левите, както и в центъра. При професорите и при служащите, при Ханс и при Али.

Да, има антисемитски настройки при мюсюлманите в Европа и в Германия. дори би трябвало да приказваме за това, освен тъй като 85-годишната Мирей Кнол, оживяла в Холокоста, беше убита в парижкото си жилище с антисемитски претекстове. И освен тъй като в близост оттова преди една година еврейката Сара Халими беше блъсната от балкона от своята мюсюлманска съседка с крясъци: "Аллах е популярен! ". И тъй като близо до Бранденбургската врата в Берлин на антисемитска проява беше запалено израелско знаме.

Демонстранти горят израелското знаме в берлинския квартал Нойкьолн

Не, казусът не е "ислямът " - тъй като ислямът не е обединен. Има доста мюсюлмански страни, в които антисемитизмът е повдигнат в държавна политика. Има я Саудитска Арабия, която изнася салафизъм; и има Ислямска Република Иран, която нееднократно е заплашвала да унищожи Израел. А измежду мюсюлманите в Европа и Германия има и неколцина, които намират това за добре.

Съществуват ислямистки съюзи, които толерират това проповедници на омразата да приказват в джамиите. Съществува "политически ислям ", представян от някои от тези съюзи. Съществуват и видни политици, които подписват държавни контракти с тези проповедници и участат в подиумни полемики с хора, които оправдават нападенията против евреи.

Трябва да приказваме за това по какъв начин ще се отнасяме отсега нататък към този проблем - въпреки че измежду левите и либералите има хора, които са срещу сходни диспути. Те подозират в тях "ислямофобия " и не виждат, че дават на десните една доста значима тематика. Близкоизточният спор се води освен в Израел, Газа и палестинските самостоятелни територии - този спор се води и в берлинския квартал Нойкьолн.

Какво става в Нойкьолн?

През декември предходната година, когато Доналд Тръмп призна Ерусалим за столица на Израел и сякаш умерената палестинска партия Фатах оповести "три дни на гнева ", аз разбрах за това не от медиите. Разбрах го от моите съседи на "Зоненалее " - може би най-арабската улица в цяла Германия. Има ли конфликти в Близкия изток, притежателите на дребни магазинчета отрупват витрините със сувенири с палестинския байрак, който се развява над Израел. На тези карти Израел просто не съществува - премахнат е.

На пропалестински демонстрации в Нойкьолн нормално виждаме огромни групи мъже, които скандират антисемитски лозунги.

Повечето антисемитски закононарушения в Германия биват осъществявани обаче от десни екстремисти. И когато десните дрънкат за "вносен антисемитизъм ", който идвал от мюсюлманите, най-добре е човек да им покаже междинен пръст.

Истина е обаче също, че не е целесъобразно вечерно време да се разхождаш по "Зоненалее " с кипа. А годината е 2018-а. В Германия. И е извънредно време да създадем нещо против това.

*Кръсто Лазаревич е роден в Босна и Херцеговина и като дете е избягал дружно с родителите си в Германия.

Днес той живее в Берлин. Работи като публицист и журналист и написа за разнообразни немскоезични медии.