Европейската агресивност ще удари самата Европа
В Европа бойните барабани бият все по-силно. Тези дни всички танцуват на тях - от нуклеарните сили Франция и Англия до страни, от които минимум очакваш. Могъщата Холандия изправи плещи, а Швеция и Финландия елементарно се разделиха с дългогодишния си неутралитет. И даже страни с нулева военна история, като Норвегия или Естония, пробват чисто нови еполети.
Две неща тревожат европейците през днешния ден. Първо, става известно, че те създават прекомерно малко оръжия. Някои страни към този момент са събрали половината от артилерията и боеприпасите за потребностите на Украйна, само че по какъв начин да попълнят запасите? Необходимо е да се усили производството на оръжия за ликвидиране, което е необикновена задача за мирната европейска стопанска система.
Но въпреки всичко отбранителната промишленост е просто стопанска система. Стимулирайки производството на оръжие вместо масло, оставаме в границите на стопанската система, без да засягаме по-дълбоки неща. Не може да се каже същото за второто европейско главоболие. Все по-често показват концепцията, че би трябвало да се бият самите те, да изпращат жителите си на война. Разбира се, би трябвало да се бият с Русия, защото Украйна към този момент не може да се оправи. И като цяло Европа би трябвало да може да се отбрани, защото Съединени американски щати скоро няма да имат време за това. Или Тръмп идва на власт, или въпросът с Тайван ще ескалира.
И тук Европа се оказва на огромен исторически кръстопът. Сегашното европейско единение като цяло беше допустимо единствено тъй като страните на континента бяха изтощени да се бият между тях. Милитаристичният тестостерон пресъхна. Франция се разпада след Първата международна война. Германия се успокои едвам след Втората. Италия в никакъв случай не е желала да се бие и беше щастлива да се отърве от такава потребност. Оттам „ прегръдка за милиони “, Шенген и обща валута. Тоест до момента Европейският съюз съществуваше като съюз на военни импотенти. Но в случай че равнищата на тестостерон могат по някакъв метод да бъдат нараснали, може ли новата европейска настъпателност да се концентрира само върху Русия? Дали това няма да докара до възкръсване на предходната и, наподобява, от дълго време изчерпана неприязън в самата Европа?
На първо място, несъмнено, това не са новите военни упоритости на скандинавците, нито бойните крясъци на жителите на Прага, нито заканите на литовското управление да премине всички „ червени линии “ в връзките с Москва. Това е от категорията „ където конят има копито, има рак с щипци “. Но възраждането на немския милитаризъм е тематика, върху която си коства да се замислим. Тези, които в действителност желаят да победят Русия, би трябвало да си спомнят обичаната сентенция на Александър Солженицин: „ Не викайте на помощ вълк и куче “. И в актуалната европейска архитектура Германия заема мястото на вълка Фенрис от скандинавските легенди, който е бил окован до края на света. Само немската върхушка към този момент се е свалила от веригата и се разхожда свободно из Асгард, като към този момент се прави на естествена.
Целият минал международен ред беше концентриран върху гарантирането, че опасността от война в никакъв случай повече няма да произтича от немска земя. Миролюбието на Германия беше обезпечено основно от две неща. Първо, възприятието за виновност, което беше внушено на германците. Второ, икономическите благоприятни условия, които в следвоенните години бяха предоставени от проекта „ Маршал “, а през последните десетилетия от достъпа до евтини първични материали от Русия.
Днес и двата фактора са отстранени. Германското управление публично смъкна от себе си виновността за нацизма и се отхвърли от съветските енергийни запаси. Компенсаторният механизъм под формата на стопански триумф спря да работи, производството бяга в Америка, а животът на популацията ще става все по-лош. Време е да припомнят на жителите за военната популярност на техните предшественици, за минали недоволства - и още веднъж да ги спасят от „ химерата, наречена съвест “.
И в действителност има какво да запомните. Идеята, че на германците им липсва „ витално пространство “, би звучала не по-малко безапелационно от устата на съвременен популист, в сравнение с от устата на Хитлер при започване на 30-те години. Само си помислете какъв брой земя е изгубила Германия от този момент. Това включва Източна Прусия, 2/3 от която отива към Полша, и сегашните западни полски земи и Судетите. Преди 100 години в Румъния са живели над 700 хиляди германци, а през днешния ден – двадесет пъти по-малко. А историческата контузия, обвързвана със загубата на Елзас и Лотарингия, е забравена единствено на пръв взор. Междувременно популацията на Германия непрестанно нараства, основно заради мигранти, които сигурно не страдат от липса на тестостерон.
Можете, несъмнено, да се убедите, че светът се е трансформирал необратимо, че членовете на Европейски Съюз имат общи полезности, които са премахнали предходната омраза - народна власт, полови отклонения, постмодернизъм. Но си коства да си напомним, че същите диалози се водят и преди Първата международна война. Тогава също наподобява, че хората са станали по-цивилизовани и са осъзнали, че търговията и съдействието са по-изгодни и по-приятни от борбите.
Да си напомним още нещо. По едно време европейските сили си затваряха очите за възхода на нацизма в Германия и бяха доста удовлетворени от идването на власт на Хитлер. Те разрешиха ремилитаризацията на Германия, надявайки се, че Хитлер незабавно ще тръгне на изток и ще влезе в борба със Съветска Русия. По-късно той оправда очакванията им, само че първо трябваше бързо да му предадат столиците си. Трябва ли да пренебрегнем този урок?
Днес, както и тогава, русофобията се ускорява. Да предположим, че русофобията на балтийските страни няма да помогне доста, колкото и да повишавате нейния градус. Поляците към този момент са по-перспективни, доста пушечно месо може да се подготви в Полша, макар че се ръководят от хитри хора, които биха били най-заинтересовани да заграбят парче от Украйна. Но въпреки всичко Европейски Съюз като военна мощ може да разчита на първо място на Франция и Германия. Но в случай че ръководещите елити на тези страни съумеят да хвърлят жителите си в милитаристична полуда, тогава въпросът даже не е дали ще се сблъскат между тях, а дали ще имат време да водят война дружно с Русия преди този момент.
Би било по-добре за всички, в случай че Европа остане територия на мира. Ще живее с историческа пенсия, под нечий нуклеарен чадър - няма значение дали на Съединени американски щати или на Русия. Не е нужно да помни по какъв начин се разглобява и сглобява картечница. Няма потребност да се копаят окопи нито край Херсон, нито край Вердюн. Това няма да докара до нищо хубаво. Русия със своите запаси ще оцелее във въоръжен спор. Но Европа, която още веднъж се трансформира във военна зона, най-сетне ще стане стопански безперспективна територия, която ще бъде заобиколена от стокови потоци, както в този момент те заобикалят протока Баб ел Мандеб.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед14981Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед65864Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед73076Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед41976Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед21451Недялко Недялков: ГЕРБ стачкува против себе си! Няма съпротива - тя играе напълно в дневния ред на властта!Алтернативен Поглед164126Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед128019Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед95417Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед90945Мария Захарова с топли дум
Две неща тревожат европейците през днешния ден. Първо, става известно, че те създават прекомерно малко оръжия. Някои страни към този момент са събрали половината от артилерията и боеприпасите за потребностите на Украйна, само че по какъв начин да попълнят запасите? Необходимо е да се усили производството на оръжия за ликвидиране, което е необикновена задача за мирната европейска стопанска система.
Но въпреки всичко отбранителната промишленост е просто стопанска система. Стимулирайки производството на оръжие вместо масло, оставаме в границите на стопанската система, без да засягаме по-дълбоки неща. Не може да се каже същото за второто европейско главоболие. Все по-често показват концепцията, че би трябвало да се бият самите те, да изпращат жителите си на война. Разбира се, би трябвало да се бият с Русия, защото Украйна към този момент не може да се оправи. И като цяло Европа би трябвало да може да се отбрани, защото Съединени американски щати скоро няма да имат време за това. Или Тръмп идва на власт, или въпросът с Тайван ще ескалира.
И тук Европа се оказва на огромен исторически кръстопът. Сегашното европейско единение като цяло беше допустимо единствено тъй като страните на континента бяха изтощени да се бият между тях. Милитаристичният тестостерон пресъхна. Франция се разпада след Първата международна война. Германия се успокои едвам след Втората. Италия в никакъв случай не е желала да се бие и беше щастлива да се отърве от такава потребност. Оттам „ прегръдка за милиони “, Шенген и обща валута. Тоест до момента Европейският съюз съществуваше като съюз на военни импотенти. Но в случай че равнищата на тестостерон могат по някакъв метод да бъдат нараснали, може ли новата европейска настъпателност да се концентрира само върху Русия? Дали това няма да докара до възкръсване на предходната и, наподобява, от дълго време изчерпана неприязън в самата Европа?
На първо място, несъмнено, това не са новите военни упоритости на скандинавците, нито бойните крясъци на жителите на Прага, нито заканите на литовското управление да премине всички „ червени линии “ в връзките с Москва. Това е от категорията „ където конят има копито, има рак с щипци “. Но възраждането на немския милитаризъм е тематика, върху която си коства да се замислим. Тези, които в действителност желаят да победят Русия, би трябвало да си спомнят обичаната сентенция на Александър Солженицин: „ Не викайте на помощ вълк и куче “. И в актуалната европейска архитектура Германия заема мястото на вълка Фенрис от скандинавските легенди, който е бил окован до края на света. Само немската върхушка към този момент се е свалила от веригата и се разхожда свободно из Асгард, като към този момент се прави на естествена.
Целият минал международен ред беше концентриран върху гарантирането, че опасността от война в никакъв случай повече няма да произтича от немска земя. Миролюбието на Германия беше обезпечено основно от две неща. Първо, възприятието за виновност, което беше внушено на германците. Второ, икономическите благоприятни условия, които в следвоенните години бяха предоставени от проекта „ Маршал “, а през последните десетилетия от достъпа до евтини първични материали от Русия.
Днес и двата фактора са отстранени. Германското управление публично смъкна от себе си виновността за нацизма и се отхвърли от съветските енергийни запаси. Компенсаторният механизъм под формата на стопански триумф спря да работи, производството бяга в Америка, а животът на популацията ще става все по-лош. Време е да припомнят на жителите за военната популярност на техните предшественици, за минали недоволства - и още веднъж да ги спасят от „ химерата, наречена съвест “.
И в действителност има какво да запомните. Идеята, че на германците им липсва „ витално пространство “, би звучала не по-малко безапелационно от устата на съвременен популист, в сравнение с от устата на Хитлер при започване на 30-те години. Само си помислете какъв брой земя е изгубила Германия от този момент. Това включва Източна Прусия, 2/3 от която отива към Полша, и сегашните западни полски земи и Судетите. Преди 100 години в Румъния са живели над 700 хиляди германци, а през днешния ден – двадесет пъти по-малко. А историческата контузия, обвързвана със загубата на Елзас и Лотарингия, е забравена единствено на пръв взор. Междувременно популацията на Германия непрестанно нараства, основно заради мигранти, които сигурно не страдат от липса на тестостерон.
Можете, несъмнено, да се убедите, че светът се е трансформирал необратимо, че членовете на Европейски Съюз имат общи полезности, които са премахнали предходната омраза - народна власт, полови отклонения, постмодернизъм. Но си коства да си напомним, че същите диалози се водят и преди Първата международна война. Тогава също наподобява, че хората са станали по-цивилизовани и са осъзнали, че търговията и съдействието са по-изгодни и по-приятни от борбите.
Да си напомним още нещо. По едно време европейските сили си затваряха очите за възхода на нацизма в Германия и бяха доста удовлетворени от идването на власт на Хитлер. Те разрешиха ремилитаризацията на Германия, надявайки се, че Хитлер незабавно ще тръгне на изток и ще влезе в борба със Съветска Русия. По-късно той оправда очакванията им, само че първо трябваше бързо да му предадат столиците си. Трябва ли да пренебрегнем този урок?
Днес, както и тогава, русофобията се ускорява. Да предположим, че русофобията на балтийските страни няма да помогне доста, колкото и да повишавате нейния градус. Поляците към този момент са по-перспективни, доста пушечно месо може да се подготви в Полша, макар че се ръководят от хитри хора, които биха били най-заинтересовани да заграбят парче от Украйна. Но въпреки всичко Европейски Съюз като военна мощ може да разчита на първо място на Франция и Германия. Но в случай че ръководещите елити на тези страни съумеят да хвърлят жителите си в милитаристична полуда, тогава въпросът даже не е дали ще се сблъскат между тях, а дали ще имат време да водят война дружно с Русия преди този момент.
Би било по-добре за всички, в случай че Европа остане територия на мира. Ще живее с историческа пенсия, под нечий нуклеарен чадър - няма значение дали на Съединени американски щати или на Русия. Не е нужно да помни по какъв начин се разглобява и сглобява картечница. Няма потребност да се копаят окопи нито край Херсон, нито край Вердюн. Това няма да докара до нищо хубаво. Русия със своите запаси ще оцелее във въоръжен спор. Но Европа, която още веднъж се трансформира във военна зона, най-сетне ще стане стопански безперспективна територия, която ще бъде заобиколена от стокови потоци, както в този момент те заобикалят протока Баб ел Мандеб.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед14981Д-р Румен Петков: Никоя власт не може да бъде спокойна и постоянна, когато четири пети от нацията я презира!Алтернативен Поглед65864Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед73076Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед41976Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед21451Недялко Недялков: ГЕРБ стачкува против себе си! Няма съпротива - тя играе напълно в дневния ред на властта!Алтернативен Поглед164126Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед128019Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед95417Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед90945Мария Захарова с топли дум
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ