Най-добрите леви бекове в историята на футбола
В еволюцията на позицията на левия бек през годините са се появили някои същински величия в играта. Паоло Малдини от Милан, един от основоположниците на тази позиция, е включен в листата след блестящата си кариера при " росонерите ".
Съвременни величия като Ашли Коул, Роберто Карлош и Марсело също са включени в подреждането след кариера, изпълнена с титли.
Въпреки занижената си известност някои от най-великите играчи, ритали в миналото топка, са се подвизавали в лявата част на защитата. Решителни първенци на международни шампионати, серийни спечелили в Шампионската лига и безконечни любимци на почитателите съставляват блестящия лист на най-хубавите леви бранители на всички времена.
15. Андрю Робъртсън
Клубове, за които е играл: Куинс Парк, Дънди Юнайтед, Хъл Сити, Ливърпул
След като подписа от Хъл Сити за скромната сума от 8 млн. паунда, Анди Робъртсън се катапултира в групата на най-хубавите бранители в международния футбол за седемте си години в Ливърпул.
Само петима играчи имат повече участия в Ливърпул под управлението на Юрген Клоп, а постоянството на Робъртсън се оказа скъпо, като оказа помощ на " алените " да завоюват Шампионската лига, Световното клубно състезание и купата във Висшата лига през 2020 година
Прочутата надеждност на шотландския капитан и задъханата му динамичност като опорен халф, както и способността му да способства както в офанзива, по този начин и в отбрана, го трансформират в един от най-надеждните играчи, които в миналото са заемали тази позиция.
14. Силвио Марсолини
Клубове, за които е играл: Феро Карил Оесте, Бока Хуниорс
" Ще съжаляваш за това ", споделиха на Силвио Марсолини, когато подаде оставката си. Като чертожник в компания, наета от автомобилния колос " Фиат ", младежът има вяра в личния си гений и разменя чертежите си за чифт обувки, които в края на 50-те години на предишния век го водят в първия тим на Феро Карил Оесте.
Надарен с добър външен тип и лек сексапил, Марсолини печели доста почитатели още преди да излезе на терена. След като притегля вниманието на Феро, аржентинският национал се изявява чудесно в тима на Бока Хуниорс, като непрекъснато нахлува в празния кулоар на лявото крило, освободен от съотборника му Алберто Гонзалес, който естествено е податлив да се движи в полето.
В края на кариерата си, донесла му пет шампионски трофеи, Марсолини не съжалява за нищо.
13. Патрис Евра
Клубове, за които е играл: Марсала, Монца, Ница, Монако, Манчестър Юнайтед, Ювентус, Олимпик Марсилия, Уест Хем
През първите 40 минути от кариерата на Патрис Евра в Манчестър Юнайтед новите му работодатели изоставаха с два гола от Манчестър Сити, които паднаха по фланга, патрулиран неубедително от французина.
Сър Алекс Фъргюсън " закачи " левия бек през паузата, откакто му направи откровена забележка в съблекалнята: " Стига толкоз! Седни и гледай в този момент, тъй като би трябвало да научиш британския футбол ".
Евра дойде в Манчестър като одобрен френски национал след три години и половина в Монако - върхът на които беше изненадващото постигане до финала на Шампионската лига през 2004 година
С Юнайтед той три пъти играе за европейския връх (една титла), като се отърсва от този тежък дебют и си основава известност на един от най-комплексните бранители в дивизията.
12. Денис Ъруин
Клубове, за които е играл: Лийдс Юнайтед, Олдъм Атлетик, Манчестър Юнайтед, Уулвърхемптън Уондърърс
Подобно на Анди Робъртсън, да бъдеш в основата на един от най-успешните тимове в клубния футбол има забележителна тежест. Същото важи и за Денис Ъруин и неговия 12-годишен престой в Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън.
Ъруин записа 682 участия в клубната си кариера, която го трансформира в най-успешния ирландски футболист в историята с 19 трофея, колкото има и съотборникът му Рой Кийн, в това число историческия требъл през 1998-99 година
Ирландецът играеше с неповторима за своето потомство успеваемост, прочут с двуострото си придвижване, а постоянството му беше несравнимо.
Ъруин също по този начин завоюва място в Отбора на годината на Асоциацията на професионалните футболисти в Англия четири пъти и е включен в " Залата на славата " на британския футбол.
11. Карл-Хайнц Шнелингер
Клубове, за които е играл: Кьолн, Мантова, Рома, Милан, Тенис Борусия Берлин
В една премия, доминирана от нападатели и полузащитници с голове, подвигът на Карл-Хайнц Шнелингер, който през 1962 година приключва на трето място в класацията за " Златна топка ", е още по-впечатляващ.
Шампион на Германия с Кьолн още преди основаването на Бундеслигата, геният на левия бек притегля фенове от цяла Европа.
Подобно на мнозина от най-талантливите си сънародници от епохата, които са наричани " бойци на шанса ", Шнелингер се реалокира в Италия, с цел да завоюва благосъстоянието, което качеството му подсигурява.
Първоначално изключен от националния тим на Западна Германия като наказване за дезертьорството си, Хелмут Шьон не може повече да подценява добре квалифицирания бранител и го включва в тима, който стига до финала на Световното състезание през 1966 година
Една година откакто подвига Купата на европейските първенци с Милан, Шнелингер вкарва изравнителния гол за Западна Германия в именития полуфинал на Световното състезание през 1970 година против страната, която назовава собствен дом.
В последна сметка Италия печели надпреварата, станало известно като " Мачът на века ", с помощта на късното попадение на съотборника на Шнелингер в Милан - Джани Ривера.
10. Антонио Кабрини
Клубове, за които е играл: Кремонезе, Аталанта, Ювентус, Болоня
" Антонио Кабрини беше една от отправните ми точки, той беше приказен и по това време беше съвременен бранител със своята просветеност и способността си да прави офанзиви по фланга ", това са думите на великия Паоло Малдини за Антонио Кабрини - един от най-хубавите италиански бранители, излезли от неговото потомство.
Големият бранител е част от един страховит интервал на италианския футбол за клуба и страната, по-специално с Ювентус, когато печели европейски и национални оценки.
За Италия, макар че е първият състезател, пропуснал дузпа на край на международно състезание, Кабрини е считан за един от най-хубавите, обличали фланелката на " адзурите ".
Носител на премията на ФИФА за млад състезател на финала през 1978 година, Кабрини е част от тима победител в Испания през 1982-а, като стартира на финала против Западна Германия.
9. Ашли Коул
Клубове, за които е играл: Арсенал, Кристъл Палас (под наем) Челси, Рома, ЛА Галакси, Дарби Каунти
Не са доста хората, които могат да преминат границата сред Лондон и да останат уважавани от почитателите на Челси и Арсенал, само че Ашли Коул го може.
Той прекарва седем сезона като състезател на първия тим на " артилеристите ", през които се утвърждава като най-хубавия бранител в лигата, изключително през клубния сезон 2003-2004 година, когато е част от " непобедимите ". Няколко години по-късно той минава в Челси и получава самопризнание от целия свят.
В Западен Лондон той разшири фамозната си витрина с две европейски трофеи: Шампионската лига през 2012-а и Лига Европа през идващия сезон. Надарен с редица физически дадености, Коул беше опасност за всеки отбранителен състезател в международния футбол.
8. Андреас Бреме
Клубове, за които е играл: Бармбек-Уленхорст, Саарбрюкен, Кайзерслаутерн, Байерн Мюнхен, Интер Милано, Реал Сарагоса
" Ако вкараш гол, прошепва Руди Фьоолер в ухото на Андреас Бреме по време на финала на Световната купа през 1990 година - Ще станем международни първенци ". След това няма напрежение.
Бяха минали съвсем 85 мъчителни минути от едно изморително съревнование, до момента в който левият бек на Федерална Република Германия се изправи на мястото на гола и шутира ниско с десния крайник, който не попадна в ръкавицата на Серхио Гойкочеа.
Един от най-добре играещите и с двата крайници футболисти на своето потомство беше вкарал с другия на мондиала в Мексико четири години по-рано.
" Левият ми крайник е по-силен, изясни по-късно Бреме, само че десният ми е по-прецизен ".
Подобно техническо предимство е в основата на блестящата кариера на непоколебимия немец, която му носи популярност в страната и в тима на Интер Милано.
Съвременни величия като Ашли Коул, Роберто Карлош и Марсело също са включени в подреждането след кариера, изпълнена с титли.
Въпреки занижената си известност някои от най-великите играчи, ритали в миналото топка, са се подвизавали в лявата част на защитата. Решителни първенци на международни шампионати, серийни спечелили в Шампионската лига и безконечни любимци на почитателите съставляват блестящия лист на най-хубавите леви бранители на всички времена.
15. Андрю Робъртсън
Клубове, за които е играл: Куинс Парк, Дънди Юнайтед, Хъл Сити, Ливърпул
След като подписа от Хъл Сити за скромната сума от 8 млн. паунда, Анди Робъртсън се катапултира в групата на най-хубавите бранители в международния футбол за седемте си години в Ливърпул.
Само петима играчи имат повече участия в Ливърпул под управлението на Юрген Клоп, а постоянството на Робъртсън се оказа скъпо, като оказа помощ на " алените " да завоюват Шампионската лига, Световното клубно състезание и купата във Висшата лига през 2020 година
Прочутата надеждност на шотландския капитан и задъханата му динамичност като опорен халф, както и способността му да способства както в офанзива, по този начин и в отбрана, го трансформират в един от най-надеждните играчи, които в миналото са заемали тази позиция.
14. Силвио Марсолини
Клубове, за които е играл: Феро Карил Оесте, Бока Хуниорс
" Ще съжаляваш за това ", споделиха на Силвио Марсолини, когато подаде оставката си. Като чертожник в компания, наета от автомобилния колос " Фиат ", младежът има вяра в личния си гений и разменя чертежите си за чифт обувки, които в края на 50-те години на предишния век го водят в първия тим на Феро Карил Оесте.
Надарен с добър външен тип и лек сексапил, Марсолини печели доста почитатели още преди да излезе на терена. След като притегля вниманието на Феро, аржентинският национал се изявява чудесно в тима на Бока Хуниорс, като непрекъснато нахлува в празния кулоар на лявото крило, освободен от съотборника му Алберто Гонзалес, който естествено е податлив да се движи в полето.
В края на кариерата си, донесла му пет шампионски трофеи, Марсолини не съжалява за нищо.
13. Патрис Евра
Клубове, за които е играл: Марсала, Монца, Ница, Монако, Манчестър Юнайтед, Ювентус, Олимпик Марсилия, Уест Хем
През първите 40 минути от кариерата на Патрис Евра в Манчестър Юнайтед новите му работодатели изоставаха с два гола от Манчестър Сити, които паднаха по фланга, патрулиран неубедително от французина.
Сър Алекс Фъргюсън " закачи " левия бек през паузата, откакто му направи откровена забележка в съблекалнята: " Стига толкоз! Седни и гледай в този момент, тъй като би трябвало да научиш британския футбол ".
Евра дойде в Манчестър като одобрен френски национал след три години и половина в Монако - върхът на които беше изненадващото постигане до финала на Шампионската лига през 2004 година
С Юнайтед той три пъти играе за европейския връх (една титла), като се отърсва от този тежък дебют и си основава известност на един от най-комплексните бранители в дивизията.
12. Денис Ъруин
Клубове, за които е играл: Лийдс Юнайтед, Олдъм Атлетик, Манчестър Юнайтед, Уулвърхемптън Уондърърс
Подобно на Анди Робъртсън, да бъдеш в основата на един от най-успешните тимове в клубния футбол има забележителна тежест. Същото важи и за Денис Ъруин и неговия 12-годишен престой в Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън.
Ъруин записа 682 участия в клубната си кариера, която го трансформира в най-успешния ирландски футболист в историята с 19 трофея, колкото има и съотборникът му Рой Кийн, в това число историческия требъл през 1998-99 година
Ирландецът играеше с неповторима за своето потомство успеваемост, прочут с двуострото си придвижване, а постоянството му беше несравнимо.
Ъруин също по този начин завоюва място в Отбора на годината на Асоциацията на професионалните футболисти в Англия четири пъти и е включен в " Залата на славата " на британския футбол.
11. Карл-Хайнц Шнелингер
Клубове, за които е играл: Кьолн, Мантова, Рома, Милан, Тенис Борусия Берлин
В една премия, доминирана от нападатели и полузащитници с голове, подвигът на Карл-Хайнц Шнелингер, който през 1962 година приключва на трето място в класацията за " Златна топка ", е още по-впечатляващ.
Шампион на Германия с Кьолн още преди основаването на Бундеслигата, геният на левия бек притегля фенове от цяла Европа.
Подобно на мнозина от най-талантливите си сънародници от епохата, които са наричани " бойци на шанса ", Шнелингер се реалокира в Италия, с цел да завоюва благосъстоянието, което качеството му подсигурява.
Първоначално изключен от националния тим на Западна Германия като наказване за дезертьорството си, Хелмут Шьон не може повече да подценява добре квалифицирания бранител и го включва в тима, който стига до финала на Световното състезание през 1966 година
Една година откакто подвига Купата на европейските първенци с Милан, Шнелингер вкарва изравнителния гол за Западна Германия в именития полуфинал на Световното състезание през 1970 година против страната, която назовава собствен дом.
В последна сметка Италия печели надпреварата, станало известно като " Мачът на века ", с помощта на късното попадение на съотборника на Шнелингер в Милан - Джани Ривера.
10. Антонио Кабрини
Клубове, за които е играл: Кремонезе, Аталанта, Ювентус, Болоня
" Антонио Кабрини беше една от отправните ми точки, той беше приказен и по това време беше съвременен бранител със своята просветеност и способността си да прави офанзиви по фланга ", това са думите на великия Паоло Малдини за Антонио Кабрини - един от най-хубавите италиански бранители, излезли от неговото потомство.
Големият бранител е част от един страховит интервал на италианския футбол за клуба и страната, по-специално с Ювентус, когато печели европейски и национални оценки.
За Италия, макар че е първият състезател, пропуснал дузпа на край на международно състезание, Кабрини е считан за един от най-хубавите, обличали фланелката на " адзурите ".
Носител на премията на ФИФА за млад състезател на финала през 1978 година, Кабрини е част от тима победител в Испания през 1982-а, като стартира на финала против Западна Германия.
9. Ашли Коул
Клубове, за които е играл: Арсенал, Кристъл Палас (под наем) Челси, Рома, ЛА Галакси, Дарби Каунти
Не са доста хората, които могат да преминат границата сред Лондон и да останат уважавани от почитателите на Челси и Арсенал, само че Ашли Коул го може.
Той прекарва седем сезона като състезател на първия тим на " артилеристите ", през които се утвърждава като най-хубавия бранител в лигата, изключително през клубния сезон 2003-2004 година, когато е част от " непобедимите ". Няколко години по-късно той минава в Челси и получава самопризнание от целия свят.
В Западен Лондон той разшири фамозната си витрина с две европейски трофеи: Шампионската лига през 2012-а и Лига Европа през идващия сезон. Надарен с редица физически дадености, Коул беше опасност за всеки отбранителен състезател в международния футбол.
8. Андреас Бреме
Клубове, за които е играл: Бармбек-Уленхорст, Саарбрюкен, Кайзерслаутерн, Байерн Мюнхен, Интер Милано, Реал Сарагоса
" Ако вкараш гол, прошепва Руди Фьоолер в ухото на Андреас Бреме по време на финала на Световната купа през 1990 година - Ще станем международни първенци ". След това няма напрежение.
Бяха минали съвсем 85 мъчителни минути от едно изморително съревнование, до момента в който левият бек на Федерална Република Германия се изправи на мястото на гола и шутира ниско с десния крайник, който не попадна в ръкавицата на Серхио Гойкочеа.
Един от най-добре играещите и с двата крайници футболисти на своето потомство беше вкарал с другия на мондиала в Мексико четири години по-рано.
" Левият ми крайник е по-силен, изясни по-късно Бреме, само че десният ми е по-прецизен ".
Подобно техническо предимство е в основата на блестящата кариера на непоколебимия немец, която му носи популярност в страната и в тима на Интер Милано.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ