Икономисти предупреждават: Квотата за български стоки при търговците създава сериозен риск от повишение на цените
В еуфорията към завършването на процедурата и приемането на еврото без толкоз доста внимание остана препоръчаният от Министерство на земеделието и храните Закон за веригата на доставки на аграрни артикули и храни . Доколкото той съставлява явен и категоричен опит за налагане на антипазарни практики в основен пазарен сегмент и заплашва с спомагателна инфлация и даже дефицит на артикули, обаче, приемането в сегашния му тип не трябва да се позволява. Изводите са на икономистът от ИПИ Адриан Николов.
Въпреки че няколко мнения по въпроса преглеждат необятен кръг отрицателни последици, тук се стопираме по-подробно на двете, които имат максимален деструктивен капацитет – определянето на таван на надценката и задължението за поддържане на 50% дял артикули българско произвеждане. Впрочем прави усещане, че и тези ограничения, както към този момент е традиция в стихийните старания на разнообразни държавни органи да се месят на хранителния пазар в опит да потушават инфлация и да обуздават цени са ориентирани единствено към огромните играчи в търговията на дребно – макар техния релативно невисок дял в продажбите към семействата и сякаш игнорирайки всички останали участници на пазара в останалите сегменти.
Нека се спрем първо на надценката – създателите на законопроекта залагат таван от 20% от покупната цена (и 10% за вносната земеделска продукция) . Важно е, преди всичко, че не се схваща тъкмо какво е надценка, защото приложено в законопроекта определение по-скоро наподобява на определението за облага, защото се отнася до разликата сред цената, на която търговците купуват стоките и крайната цена, отчитайки останалите разноски.
Ефектът от сходно ограничаване е повече от явен. Дори и да оставим настрани явното тъпчене на съществени правила на пазарната стопанска система и свободното договаряне (които към този момент не са толкоз значими за политиците, както личи), таванът на надценките ще докара до понижаване на действителната конкуренция в търговията с храни , което е единственият поръчител за ниски цени. На процедура, с дейностите си страната принуждава търговците на дребно да влязат в ценово споразумение. Създава се и риск от понижаване на предлагането на някои артикули и даже евакуиране на търговци от пазара, чието присъединяване към този момент няма да е рентабилно. Същевременно лимитираното използване на същия метод при хляба сочи, че резултатите върху крайната цена, в случай че въобще ги има, са слаби.
Не по-малко рискова е концепцията за въвеждане на най-малко 50% дял българско произвеждане измежду храните, предлагани от търговците . На първо място, с това обвързване страната непосредствено се меси в комерсиалните взаимоотношения сред производители и търговци като ускорява позициите на производителите, още веднъж без да регистрира правилата на свободното договаряне. Налице е и очевидно нарушение на правилата на свободно придвижване на артикули в Европейски Съюз, защото препоръчаното условие дискриминира в интерес на локалните производители против останалите от единния пазар – а това е може би най-важното постижение на Европейски Съюз.
От позиция на потребителя – чиито ползи, в последна сметка, настояват че пазят създателите на законопроекта – квотата за български артикули основава сериозен риск от покачване на цените, с помощта на намаляването на конкуренцията и предлагането; локалните производители ще бъдат в забележителна степен освободени от напън извън, което ще им разреши да покачват цените, изключително в някои браншове на пазара. Не по-малък е рискът от основаване на дефицити от артикули, при които българските производители не могат да задоволят актуалното вътрешно търсене. Този риск се усилва доста при отрицателни промени на пазарните условия – да речем неприятна годишна продукция или пък болест по животните. Именно несигурността, подбудена от естествени и климатични феномени и по този начин присъща в минали епохи на човешката история се преодолява посредством свободната търговия с основни аграрни артикули и храни в един неведнъж по-голям от националния общ европейски пазар.
Тук не разясняваме въобще новата административна тежест, която основава задължението за следене на веригата на доставки, или следващия опит за ограничение на промоциите. По-подробният обзор единствено на две от предложенията обаче ясно показва, че рисковете от законопроекта са надалеч повече от евентуалните изгоди. Заслужава обаче внимание съвпадението с все по-близкото създаване на държавната верига хранителни магазини (въпреки всички неясноти към тях, за които към този момент писахме), защото препоръчаните отявлено антипазарни и антиконкурентни условия ще се отразят добре на бъдещия нов пазарен участник.
Въпреки че няколко мнения по въпроса преглеждат необятен кръг отрицателни последици, тук се стопираме по-подробно на двете, които имат максимален деструктивен капацитет – определянето на таван на надценката и задължението за поддържане на 50% дял артикули българско произвеждане. Впрочем прави усещане, че и тези ограничения, както към този момент е традиция в стихийните старания на разнообразни държавни органи да се месят на хранителния пазар в опит да потушават инфлация и да обуздават цени са ориентирани единствено към огромните играчи в търговията на дребно – макар техния релативно невисок дял в продажбите към семействата и сякаш игнорирайки всички останали участници на пазара в останалите сегменти.
Нека се спрем първо на надценката – създателите на законопроекта залагат таван от 20% от покупната цена (и 10% за вносната земеделска продукция) . Важно е, преди всичко, че не се схваща тъкмо какво е надценка, защото приложено в законопроекта определение по-скоро наподобява на определението за облага, защото се отнася до разликата сред цената, на която търговците купуват стоките и крайната цена, отчитайки останалите разноски.
Ефектът от сходно ограничаване е повече от явен. Дори и да оставим настрани явното тъпчене на съществени правила на пазарната стопанска система и свободното договаряне (които към този момент не са толкоз значими за политиците, както личи), таванът на надценките ще докара до понижаване на действителната конкуренция в търговията с храни , което е единственият поръчител за ниски цени. На процедура, с дейностите си страната принуждава търговците на дребно да влязат в ценово споразумение. Създава се и риск от понижаване на предлагането на някои артикули и даже евакуиране на търговци от пазара, чието присъединяване към този момент няма да е рентабилно. Същевременно лимитираното използване на същия метод при хляба сочи, че резултатите върху крайната цена, в случай че въобще ги има, са слаби.
Не по-малко рискова е концепцията за въвеждане на най-малко 50% дял българско произвеждане измежду храните, предлагани от търговците . На първо място, с това обвързване страната непосредствено се меси в комерсиалните взаимоотношения сред производители и търговци като ускорява позициите на производителите, още веднъж без да регистрира правилата на свободното договаряне. Налице е и очевидно нарушение на правилата на свободно придвижване на артикули в Европейски Съюз, защото препоръчаното условие дискриминира в интерес на локалните производители против останалите от единния пазар – а това е може би най-важното постижение на Европейски Съюз.
От позиция на потребителя – чиито ползи, в последна сметка, настояват че пазят създателите на законопроекта – квотата за български артикули основава сериозен риск от покачване на цените, с помощта на намаляването на конкуренцията и предлагането; локалните производители ще бъдат в забележителна степен освободени от напън извън, което ще им разреши да покачват цените, изключително в някои браншове на пазара. Не по-малък е рискът от основаване на дефицити от артикули, при които българските производители не могат да задоволят актуалното вътрешно търсене. Този риск се усилва доста при отрицателни промени на пазарните условия – да речем неприятна годишна продукция или пък болест по животните. Именно несигурността, подбудена от естествени и климатични феномени и по този начин присъща в минали епохи на човешката история се преодолява посредством свободната търговия с основни аграрни артикули и храни в един неведнъж по-голям от националния общ европейски пазар.
Тук не разясняваме въобще новата административна тежест, която основава задължението за следене на веригата на доставки, или следващия опит за ограничение на промоциите. По-подробният обзор единствено на две от предложенията обаче ясно показва, че рисковете от законопроекта са надалеч повече от евентуалните изгоди. Заслужава обаче внимание съвпадението с все по-близкото създаване на държавната верига хранителни магазини (въпреки всички неясноти към тях, за които към този момент писахме), защото препоръчаните отявлено антипазарни и антиконкурентни условия ще се отразят добре на бъдещия нов пазарен участник.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ