Средните и минималните заплати в ЕС и България
В Европейски Съюз няма обединен модел за установяване на минималното работно възнаграждение
Работната заплата съставлява цената за положения труд и се дефинира с контракт сред работодателя и служащия. Тя зависи от спомагателните доходи или спестените разноски за компанията от наемането на още един човек според от употребяваните в съответната активност труд, капитал и технологии. При това нито трудът, нито капиталът могат да се преглеждат поотделно, а е значимо взаимоотношението сред тях.
Във всяка компания тя се дефинира самостоятелно според от прогнозите на мениджмънта какво ще бъде положението на компанията през идващите интервали и дали е нужен спомагателен личен състав, като се регистрира положението на трудовия пазар като цяло. Работодателите се конкурират за човешките запаси и повишението на търсенето основава напън за повишаване на заплатите. От друга страна лимитираното търсене (наличието на дребен брой работодатели) е причина за по-силна договорна позиция на обособените компании и по-ниски заплати в дадена област или активност.
По принцип в кратковременен проект работодателите се стремят да минимизират разноските си, в това число и тези за труд. От друга страна служащите се пробват да получат оптимално заплащане за предлаганите познания и умения. При свободен пазар цената ще се дефинира без външна интервенция според от договорната позиция на двете страни. Наличието на минимална работна заплата може да промени обстановката. Тя съставлява нормативно избран (чрез закон или наредба) най-малък предел, под който официално не може да се намалява възнаграждението, даже и двете страни да са съгласни на това.
Работодателите се пробват да максимизират облагата си посредством предлагането на артикули, които са скъпи за пазарните участници и затова те непринудено ги купуват. Освен това те основават претовареност, която също е потребна за обществото. Определянето на минимална цена, която е по-висока от равновесната за предлаганите от даден човек умения, в действителност е прекомерно евентуално да го лиши от опцията да се осъществя на съответното работно място.
МРЗ в Европейски Съюз и други страни
В Европейския съюз няма обединен модел за установяване на минималната работна заплата. В скандинавските страни Дания, Швеция, Финландия (също по този начин в Норвегия и Исландия, които са отвън ЕС) и също така в Австрия, Италия и Кипър (също по този начин в Швейцария – отвън ЕС) не е призната единна минимална работна заплата за цялата стопанска система, за всички специалности и сектори. Тенденцията обаче след 1990 година е въвеждането на МЗР. Това се случва в развити стопански системи като Англия, Германия, Ирландия, само че също по този начин и Чешката република, Естония, Унгария, Полша, Словакия, Словения, Латвия, Литва, Хърватия, Румъния, Малта.
Според данните на Евростат най-високата месечна МРЗ е в Люксембург – 1 999 евро, следвана от Ирландия (1 563 евро), Белгия (1 562 евро), Нидерландия (1 552 евро), Германия (1 498 евро) и Франция (1 480 евро). При страните, където е въведена МРЗ, най-ниска е в България (235.2 евро), следвана от Румъния (318.5 евро), Латвия и Литва (380 евро), Унгария (412.7 евро), Чешката република (419.9 евро). Развитието през интервала от 2013 година насам демонстрира, че най-бърз е растежът на МРЗ в евро в Румъния (102%), следвана от България (48.4%), Естония (46.9%), Латвия (32.6%), Чешката република (32%), Литва( 31.2%) и Словакия (28.8%). През посочения интервал МРЗ във Франция е нараснала с 3.5%, в Испания – с 9.7%, в Германия е въведена през 2015 година и по-късно е увеличена с 4%.
Важен индикатор е и делът на хората, които получават минималната заплата или близка до нея. Така през 2010 година в Испания и Белгия този индикатор е непосредствен до 0%, в Словакия, Португалия и Чешката република не надвишава 3%, до момента в който във Франция и Англия и Нидерландия е непосредствен до 10%, а в Люксембург и Латвия е съвсем 15% (през тази година в Германия към момента не е въведена МРЗ на национално ниво).
Проучване на Института за проучвания на трудовия пазар и заетостта към немската федерална организация по заетостта демонстрира, че в следствие от въвеждането на МРЗ в страната 4.7% от фирмите е трябвало да съкратят чиновници, до момента в който 10.4% от компаниите заради това не са назначили нови чиновници. Въпреки че тези данни демонстрират по-слаб резултат от упования, това още веднъж удостоверява обстоятелството за отрицателното въздействие на МРЗ върху трудовия пазар, даже в едни от най-развитите стопански системи като Съединените щати и Германия.
Минимална и междинна заплата в България
Минималната работна заплата в България е 460 лева и по отношение на междинна работна заплата от 1 023 лева през първата половина на 2017 година това значи съответствие от 45%. На макроикономическо ниво негативните резултати от МРЗ не би трябвало да са огромни. Ситуацията се трансформира, когато се прегледа въздействието по стопански действия. Проблемни се оказват хотелиерството и ресторантьорството, където МРЗ е съвсем 74% от междинната за активността, а също така в селското стопанство и строителството. Това са дейностите, които са свързани с специалности, които могат да бъдат упражнявани с по-ниска подготовка. Безработните лица сега са най-много нискоквалифицираните. Поради съществуването на МРЗ за тях или се основават по-малко работни места, или те са принудени да работят в неофициалната стопанска система.
За работодателя е значим общият разход за труд, който обгръща както трудовото заплащане, по този начин и осигуровките. В случая на България, при минимална заплата от 460 лева и допускане, че осигурителният приход съответствува с нея (обикновено осигурителният приход е по-висок от МРЗ), разходът за труд става най-малко 544.9 лева Същевременно за служащия е значима чистата заплата, която ще бъде 358.8 лева По този метод данъчно-осигурителната тежест по отношение на облагаемия приход надвишава 40.4%.
Разликата от 186.1 лева образува така наречен данъчен чеп, който съставлява налозите и осигуровките, които се заплащат при съществуването на публична претовареност. Въпреки че част от осигуровките са за сметка на работодателя, а друга – на служащия, облагаемият приход в действителност би трябвало да бъде основан от служащия с наличния капитал и технологии. Ако продуктивността му не е задоволителна, той няма да бъде нает или ще бъде освободен.
Покупателната дарба на приход от 358.8 лева напълно не е задоволителна, с цел да сложи съответните служащи отвън групата на бедните. Така като се изключи че е най-ниска в номинално изражение МРЗ в България е най-ниска в Европейски Съюз и от позиция на покупателната дарба. Това се отнася обаче и за междинната работна заплата в страната и е резултат както от по-ниска продуктивност на труда, по този начин и от доста по-малкия размер на насъбрания капитал в страната. Само че и за самите служащи, и за страната е по-изгодно те да имат официална претовареност и да запазят своите трудови привички и умения.
Ситуацията е даже по-показателна, когато се проучва въздействието на МРЗ на районно равнище. Съотношението сред МРЗ и междинната заплата за съответната област е покрай 60% или надвишава този предел в областите Видин (70.1%), Благоевград (66.1%), Силистра (64.8%), Кюстендил (63.8%), Хасково (63.7%), Смолян (62.9%), Кърджали (62.2%), Перник (61.6%), Сливен (60.2%), Добрич (60%), Ямбол (59.8%), Монтана (59.5%) и Ловеч (58.5%). От друга страна посоченото съответствие е най-ниско в София, Стара Загора, Варна, Софийска област и Враца, което значи, че трудовият пазар в тези области би трябвало да е по-малко уязвим към отрицателните резултати от повишението на минималната работна заплата.
Областите с най-високо съответствие сред минимална и междинна заплата обаче са и тези с най-висока норма на безработица, надлежно с най-ниска претовареност. Дискутираните понастоящем три разновидността от началото на 2018 година за бъдещи нараствания на МРЗ – 492 лева, 509 лева о 528 лева, биха могли да причинят значими разтърсвания на трудовите пазари в тези области, като по този метод допринесат за по-нататъшното им закъснение.
Необходима е полемика на актуалната система на МРЗ в страната. Един вид е да се употребява само минимална почасова ставка, без да се дефинира МРЗ, която да е обвързваща за цялата страна. Друг вид е, в случай че въпреки всичко МРЗ бъде непокътната, тя да бъде диференцирана за другите стопански действия, районни области, възраст и подготовка на служащия. Заедно с това въздействието на тази административна мярка би трябвало да бъде деликатно оценено на микро- и макроикономическо ниво. За страдание, прекомерно постоянно се оказва, че положителните планове, с каквито е въведена минималната работна заплата, на процедура водят до неподходящи резултати тъкмо за хората, чиито ползи би трябвало да бъдат предпазени посредством нея.
Работната заплата съставлява цената за положения труд и се дефинира с контракт сред работодателя и служащия. Тя зависи от спомагателните доходи или спестените разноски за компанията от наемането на още един човек според от употребяваните в съответната активност труд, капитал и технологии. При това нито трудът, нито капиталът могат да се преглеждат поотделно, а е значимо взаимоотношението сред тях.
Във всяка компания тя се дефинира самостоятелно според от прогнозите на мениджмънта какво ще бъде положението на компанията през идващите интервали и дали е нужен спомагателен личен състав, като се регистрира положението на трудовия пазар като цяло. Работодателите се конкурират за човешките запаси и повишението на търсенето основава напън за повишаване на заплатите. От друга страна лимитираното търсене (наличието на дребен брой работодатели) е причина за по-силна договорна позиция на обособените компании и по-ниски заплати в дадена област или активност.
По принцип в кратковременен проект работодателите се стремят да минимизират разноските си, в това число и тези за труд. От друга страна служащите се пробват да получат оптимално заплащане за предлаганите познания и умения. При свободен пазар цената ще се дефинира без външна интервенция според от договорната позиция на двете страни. Наличието на минимална работна заплата може да промени обстановката. Тя съставлява нормативно избран (чрез закон или наредба) най-малък предел, под който официално не може да се намалява възнаграждението, даже и двете страни да са съгласни на това.
Работодателите се пробват да максимизират облагата си посредством предлагането на артикули, които са скъпи за пазарните участници и затова те непринудено ги купуват. Освен това те основават претовареност, която също е потребна за обществото. Определянето на минимална цена, която е по-висока от равновесната за предлаганите от даден човек умения, в действителност е прекомерно евентуално да го лиши от опцията да се осъществя на съответното работно място.
МРЗ в Европейски Съюз и други страни
В Европейския съюз няма обединен модел за установяване на минималната работна заплата. В скандинавските страни Дания, Швеция, Финландия (също по този начин в Норвегия и Исландия, които са отвън ЕС) и също така в Австрия, Италия и Кипър (също по този начин в Швейцария – отвън ЕС) не е призната единна минимална работна заплата за цялата стопанска система, за всички специалности и сектори. Тенденцията обаче след 1990 година е въвеждането на МЗР. Това се случва в развити стопански системи като Англия, Германия, Ирландия, само че също по този начин и Чешката република, Естония, Унгария, Полша, Словакия, Словения, Латвия, Литва, Хърватия, Румъния, Малта. Според данните на Евростат най-високата месечна МРЗ е в Люксембург – 1 999 евро, следвана от Ирландия (1 563 евро), Белгия (1 562 евро), Нидерландия (1 552 евро), Германия (1 498 евро) и Франция (1 480 евро). При страните, където е въведена МРЗ, най-ниска е в България (235.2 евро), следвана от Румъния (318.5 евро), Латвия и Литва (380 евро), Унгария (412.7 евро), Чешката република (419.9 евро). Развитието през интервала от 2013 година насам демонстрира, че най-бърз е растежът на МРЗ в евро в Румъния (102%), следвана от България (48.4%), Естония (46.9%), Латвия (32.6%), Чешката република (32%), Литва( 31.2%) и Словакия (28.8%). През посочения интервал МРЗ във Франция е нараснала с 3.5%, в Испания – с 9.7%, в Германия е въведена през 2015 година и по-късно е увеличена с 4%.
Важен индикатор е и делът на хората, които получават минималната заплата или близка до нея. Така през 2010 година в Испания и Белгия този индикатор е непосредствен до 0%, в Словакия, Португалия и Чешката република не надвишава 3%, до момента в който във Франция и Англия и Нидерландия е непосредствен до 10%, а в Люксембург и Латвия е съвсем 15% (през тази година в Германия към момента не е въведена МРЗ на национално ниво).
Проучване на Института за проучвания на трудовия пазар и заетостта към немската федерална организация по заетостта демонстрира, че в следствие от въвеждането на МРЗ в страната 4.7% от фирмите е трябвало да съкратят чиновници, до момента в който 10.4% от компаниите заради това не са назначили нови чиновници. Въпреки че тези данни демонстрират по-слаб резултат от упования, това още веднъж удостоверява обстоятелството за отрицателното въздействие на МРЗ върху трудовия пазар, даже в едни от най-развитите стопански системи като Съединените щати и Германия.
Минимална и междинна заплата в България
Минималната работна заплата в България е 460 лева и по отношение на междинна работна заплата от 1 023 лева през първата половина на 2017 година това значи съответствие от 45%. На макроикономическо ниво негативните резултати от МРЗ не би трябвало да са огромни. Ситуацията се трансформира, когато се прегледа въздействието по стопански действия. Проблемни се оказват хотелиерството и ресторантьорството, където МРЗ е съвсем 74% от междинната за активността, а също така в селското стопанство и строителството. Това са дейностите, които са свързани с специалности, които могат да бъдат упражнявани с по-ниска подготовка. Безработните лица сега са най-много нискоквалифицираните. Поради съществуването на МРЗ за тях или се основават по-малко работни места, или те са принудени да работят в неофициалната стопанска система. За работодателя е значим общият разход за труд, който обгръща както трудовото заплащане, по този начин и осигуровките. В случая на България, при минимална заплата от 460 лева и допускане, че осигурителният приход съответствува с нея (обикновено осигурителният приход е по-висок от МРЗ), разходът за труд става най-малко 544.9 лева Същевременно за служащия е значима чистата заплата, която ще бъде 358.8 лева По този метод данъчно-осигурителната тежест по отношение на облагаемия приход надвишава 40.4%.
Разликата от 186.1 лева образува така наречен данъчен чеп, който съставлява налозите и осигуровките, които се заплащат при съществуването на публична претовареност. Въпреки че част от осигуровките са за сметка на работодателя, а друга – на служащия, облагаемият приход в действителност би трябвало да бъде основан от служащия с наличния капитал и технологии. Ако продуктивността му не е задоволителна, той няма да бъде нает или ще бъде освободен.
Покупателната дарба на приход от 358.8 лева напълно не е задоволителна, с цел да сложи съответните служащи отвън групата на бедните. Така като се изключи че е най-ниска в номинално изражение МРЗ в България е най-ниска в Европейски Съюз и от позиция на покупателната дарба. Това се отнася обаче и за междинната работна заплата в страната и е резултат както от по-ниска продуктивност на труда, по този начин и от доста по-малкия размер на насъбрания капитал в страната. Само че и за самите служащи, и за страната е по-изгодно те да имат официална претовареност и да запазят своите трудови привички и умения.
Ситуацията е даже по-показателна, когато се проучва въздействието на МРЗ на районно равнище. Съотношението сред МРЗ и междинната заплата за съответната област е покрай 60% или надвишава този предел в областите Видин (70.1%), Благоевград (66.1%), Силистра (64.8%), Кюстендил (63.8%), Хасково (63.7%), Смолян (62.9%), Кърджали (62.2%), Перник (61.6%), Сливен (60.2%), Добрич (60%), Ямбол (59.8%), Монтана (59.5%) и Ловеч (58.5%). От друга страна посоченото съответствие е най-ниско в София, Стара Загора, Варна, Софийска област и Враца, което значи, че трудовият пазар в тези области би трябвало да е по-малко уязвим към отрицателните резултати от повишението на минималната работна заплата.
Областите с най-високо съответствие сред минимална и междинна заплата обаче са и тези с най-висока норма на безработица, надлежно с най-ниска претовареност. Дискутираните понастоящем три разновидността от началото на 2018 година за бъдещи нараствания на МРЗ – 492 лева, 509 лева о 528 лева, биха могли да причинят значими разтърсвания на трудовите пазари в тези области, като по този метод допринесат за по-нататъшното им закъснение.
Необходима е полемика на актуалната система на МРЗ в страната. Един вид е да се употребява само минимална почасова ставка, без да се дефинира МРЗ, която да е обвързваща за цялата страна. Друг вид е, в случай че въпреки всичко МРЗ бъде непокътната, тя да бъде диференцирана за другите стопански действия, районни области, възраст и подготовка на служащия. Заедно с това въздействието на тази административна мярка би трябвало да бъде деликатно оценено на микро- и макроикономическо ниво. За страдание, прекомерно постоянно се оказва, че положителните планове, с каквито е въведена минималната работна заплата, на процедура водят до неподходящи резултати тъкмо за хората, чиито ползи би трябвало да бъдат предпазени посредством нея.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ