От Facebook до TikTok: Как се променя информационната диета на младите българи
В ерата на повсеместния достъп до информация въпросът по какъв начин младежите доближават до вести и разбори е от основно значение за разбирането на тяхната ангажираност с обществото и политиката. Неотдавнашното изследване „ Flash Eurobarometer YOUTH SURVEY | FL013EP “, извършено измежду младежи на възраст от 16 до 30 години, хвърля светлина върху тези трендове, откроявайки както общоевропейски черти, по този начин и специфики за България.
Доминацията на обществените медии преобладават
Според изследването 34% от младите българи получават информация за политически и обществени тематики от платформи на обществените медии като Instagram и TikTok. Социалните медии несъмнено са най-влиятелният източник за младежите и на европейско равнище – където 42% от младите се осведомят от обществените мрежи.
Разликата с обичайните медии обаче не е толкоз фрапантна, колкото може да се чака – българските младежи, които се осведомят от малкия екран да вземем за пример са 27% от интервюираните, при 39% за Европейски Съюз.
Снимка: Eurobarometer
Интересно е да се означи, че при избора на съответни обществени платформи, младите българи демонстрират разнообразни желания от общоевропейската наклонност. Един от най-забележителните резултати е високият % млади българи, които към момента употребяват Фейсбук като източник на информация - 48% против 27% приблизително за Европейски Съюз. Това допуска, че тук обществената мрежа резервира по-силни позиции измежду младите консуматори спрямо други европейски страни, където платформата се счита за „ остаряваща “.
Много известен канал за информация в България е и YouTube – 41%, при 37% на равнище Европейски Съюз. Средно за Европейски Съюз най-популярни са Instagram (47%) и TikTok (39%), от които в България се осведомят надлежно 28% и 30% от младежите.
Проблемът с дезинформацията
Данните разкриват и тревожна наклонност по отношение на излагането на дезинформация. 17% от младите българи се чувствал „ доста постоянно “ изложени на подправени вести през последните седем дни (срещу 15% приблизително за ЕС), а 35% дават отговор „ постоянно “ (срещу 29% за ЕС).
Това значи, че над половината млади българи (52%) са чести евентуални жертви на дезинформация.
Тази статистика е изключително тревожна, като се има поради, че обществените медии - главният източник на информация за младите - са известни като среда, където дезинформацията се популяризира по-лесно от обичайните медии.
Политическата ангажираност остава ниска
Резултатите демонстрират и ниски равнища на политическа интензивност измежду младите българи. Само 37% са дали своят вот на локални, национални или европейски избори - %, който е под междинния за Европейски Съюз (39%). Още по-малко са тези, които са създавали или подписвали петиции (26%) или са взели участие като доброволци (27%).
Скептицизъм към Европейския съюз
Отношението към Европейски Съюз също заслужава внимание. 40% от младите българи декларират, че „ по-скоро утвърждават Европейски Съюз, само че не и метода, по който работи сега “, което е доста по-висок % от междинния за общността - 32%.
Информационното държание на младите българи отразява необятната промяна в медийния пейзаж, само че с някои характерно локални особености. Високата приложимост на Фейсбук, по-честото излагане на дезинформация и ниската политическа ангажираност съставляват провокации, които изискват внимание от страна на просветителните институции и медиите.
Необходимо е развиване на медийна просветеност измежду младежите, с цел да могат по-ефективно да разпознават надеждните източници на информация и да се защищават от дезинформация в цифровата среда, която от ден на ден дефинира тяхното схващане за света.
обществени мрежи вести младежи
Доминацията на обществените медии преобладават
Според изследването 34% от младите българи получават информация за политически и обществени тематики от платформи на обществените медии като Instagram и TikTok. Социалните медии несъмнено са най-влиятелният източник за младежите и на европейско равнище – където 42% от младите се осведомят от обществените мрежи.
Разликата с обичайните медии обаче не е толкоз фрапантна, колкото може да се чака – българските младежи, които се осведомят от малкия екран да вземем за пример са 27% от интервюираните, при 39% за Европейски Съюз.
Снимка: Eurobarometer
Интересно е да се означи, че при избора на съответни обществени платформи, младите българи демонстрират разнообразни желания от общоевропейската наклонност. Един от най-забележителните резултати е високият % млади българи, които към момента употребяват Фейсбук като източник на информация - 48% против 27% приблизително за Европейски Съюз. Това допуска, че тук обществената мрежа резервира по-силни позиции измежду младите консуматори спрямо други европейски страни, където платформата се счита за „ остаряваща “.
Много известен канал за информация в България е и YouTube – 41%, при 37% на равнище Европейски Съюз. Средно за Европейски Съюз най-популярни са Instagram (47%) и TikTok (39%), от които в България се осведомят надлежно 28% и 30% от младежите.
Проблемът с дезинформацията
Данните разкриват и тревожна наклонност по отношение на излагането на дезинформация. 17% от младите българи се чувствал „ доста постоянно “ изложени на подправени вести през последните седем дни (срещу 15% приблизително за ЕС), а 35% дават отговор „ постоянно “ (срещу 29% за ЕС).
Това значи, че над половината млади българи (52%) са чести евентуални жертви на дезинформация.
Тази статистика е изключително тревожна, като се има поради, че обществените медии - главният източник на информация за младите - са известни като среда, където дезинформацията се популяризира по-лесно от обичайните медии.
Политическата ангажираност остава ниска
Резултатите демонстрират и ниски равнища на политическа интензивност измежду младите българи. Само 37% са дали своят вот на локални, национални или европейски избори - %, който е под междинния за Европейски Съюз (39%). Още по-малко са тези, които са създавали или подписвали петиции (26%) или са взели участие като доброволци (27%).
Скептицизъм към Европейския съюз
Отношението към Европейски Съюз също заслужава внимание. 40% от младите българи декларират, че „ по-скоро утвърждават Европейски Съюз, само че не и метода, по който работи сега “, което е доста по-висок % от междинния за общността - 32%.
Информационното държание на младите българи отразява необятната промяна в медийния пейзаж, само че с някои характерно локални особености. Високата приложимост на Фейсбук, по-честото излагане на дезинформация и ниската политическа ангажираност съставляват провокации, които изискват внимание от страна на просветителните институции и медиите.
Необходимо е развиване на медийна просветеност измежду младежите, с цел да могат по-ефективно да разпознават надеждните източници на информация и да се защищават от дезинформация в цифровата среда, която от ден на ден дефинира тяхното схващане за света.
обществени мрежи вести младежи
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ