Медицината преди 3D атласите по анатомия
В ерата на изкуствения разсъдък, телемедицината и все по-бързо разрастващите се технологии мъчно можем да си представим по какъв начин са се обучавали лекарите преди 100 години. Вместо компютърни модели, те са употребявали модели от восък или така наречен мулажи, които са били извънредно съвременни за своето време. Именно сходна експозиция сложи началото на Музея на медицината в бургаски държавен университет „ Проф. доктор Асен Златаров ”, съобщи кореспондентът на БГНЕС от черноморския град.
Музеят бе открит от ректора проф. доктор Христо Бозов и доцент доктор Карен Мануелян, който е експерт по кожни и венерически заболявания и учител. Създаването му е по самодейност на Медицинския факултет и Асоциацията на студентите медици в България – Бургас, които взеха ефективно присъединяване в подготовката на експозицията.
„ С този музей Бургас ще бъде на картата на медицината в България, тъй като музеите са освен история – те са една крачка през сегашното към бъдещето ”, съобщи ректорът проф. доктор Христо Бозов. Това е третият музей, който университетът открива в границите на 6 месеца след тези на химията и на педагогиката.
„ Мога да дефинира този музей като украшение. Благодаря на всички, които участваха в експозицията „ История от восък ”. Възнамеряваме да обогатим сбирката със остаряла техника с научна стойност, която сътрудниците от лечебните заведения ни дарят. Вече е планувано помещение на приземния етаж за разширение на експозицията ”, добави проф. доктор Христо Бозов. Той подари на доцент доктор Карен Мануелян скъп комплект римски хирургични принадлежности, които има персонално от ген. Стоян Тонев, който го е запалил по история на медицината. Ректорът благодари сърдечно на всеки един от студентите, съдействал за новия музей. А Екатерина Лалева от Асоциацията на студентите медици в България – Бургас на собствен ред връчи на проф. доктор Христо Бозов и на доцент доктор Карен Мануелян, благодарствени плакети.
Събитието почетоха лекари, преподаватели, представители на пациентски и лекарски организации и доктор Лорис Мануелян.
Преди 3D атласите по анатомия
Мулажите съставляват триизмерни восъчни модели, които реалистично изобразяват болести с прояви по кожата и забележимите лигавици. Известните мулажни сбирки в разнообразни страни в Европа са към 20 на брой и множеството от тях се намират в огромни академични центрове. В предишното восъчните модели са намирали приложение в процеса на образование на студенти и лекари. Днес те деликатно се съхраняват поради огромната им историческата и академична стойност. В България до скоро беше известна само мулажната колекция, с която се гордее Клиниката по кожни и венерически заболявания в Александровска болница.
„ Първите мулажи са направени в края на XIX в. в Париж и заменят старите гравюри и картини, по които са се обучавали студентите. Това изкуство към този момент е забравено, тъй като последните са направени през 1950 година Открих тези, които през днешния ден Ви демонстрираме, в Медицинския лицей, който в миналото е бил учебно заведение за медицински сестри. Не знаем кой ги е поръчал и кой е техният създател, по тази причина и нарекохме експозицията „ История от восък ”, тъй като и паметта може да разтопи също толкоз бързо. Те бяха в неприятно положение, само че с помощта на ректора проф. доктор Христо Бозов, който е най-големият донор, и Българското сдружение по дерматология бяха реставрирани ”, добави доцент доктор Карен Мануелян.
Къде можете да видите бургаската експозиция?
Експонатите са общо 56, представящи най-вече кожни и венерически заболявания. С помощта на студентите доцент доктор Карен Мануелян ги е разпределил в 5 категории – бактериални, вирусни, паразитни и гъбични инфекции, както и венерически заболявания. Те показват редки или към този момент изчезнали болести като чума, вариола, тиф, антракс, редки форми на сифилис и доста други. Мулажите се намират във фоайето на Медицинския факултет в Бургас. Голямата историческа, художествена и академична стойност на сбирката е доказана и от Българското дерматологично сдружение.
Реставрацията
Първоначално мулажите са със смачкани носове, пожълтели бинтове, а един е пукнат.
„ Занимавам се с реституция, само че с сходно нещо се сблъсках за първи път и за мен тази работа беше извънредно предизвикателство. Направи ми усещане, че восъкът е извънредно първокласен, в наше време към този момент не може да се откри подобен. Не е за поверие по какъв начин тези мулажи са се съхранили. Когато започнах работа видях, че вътре са цялостни с разнообразни хартии и вестници. Тогава стана ясно, че датират от 1960 година Изкарах част от вестниците за спомен, друга оставих, като сложих и с днешна дата, с цел да може, в случай че някой още веднъж прави нещо сходно, да се знае през какъв брой ръце са минали в годините ”, сподели един от реставраторите Цвета Воденичарова. Тя е работила дружно с бургаския ваятел Атанас Стоянов. /БГНЕС
