Дигиталните портфейли са новият повелител на парите ни
В ерата, когато всеки носи смарт телефон в джоба си, а парите и придвижването им все по-често са единствено цифри върху екраните, даже закостенял консуматор - като междинния българин - към този момент всеобщо употребява цифрови банкови сметки или портфейли.
В час пик в огромен пловдивски супермаркет в петък следобяд на всички отворени осем каси се вият плътни опашки от пазаруващи. Вместо обаче да се чува звук от пари или монети, всеобщо цъкат ПОС терминали, а множеството купувачи заплащат през телефони и умни часовници.
Вече за броени секунди превеждаме пари, обменяме валута или откриваме сметки и карти. Всичко това се дължи на по този начин наречения финтех бранш - бизнеси, които създават софтуерни решения за всичко, обвързвано с финанси.
Революцията в този отрасъл освен сътвори и няколко пъти промени по този начин наречените цифрови разплащания, само че и целия банков бранш, който другояче години наред беше считан за един от най-консервативните.
И главната причина е една - удобството
Само преди десетина години банковите клонове бяха цялостни, заплащането с карта се смяташе за прекомерно съвременно, а съществуването на ПОС терминал още беше екстра за мнозина търговци.
Най-показателен за тоталната смяна е броят на физическите клонове на родните банки, както и мрежата им от банкомати.
В момента в Пловдив има под 50 клона на всички 17 публично притежаващи лиценз от Българска народна банка банки. Банкоматите, от които можем да получим към момента кеш непосредствено, пък са малко под 170 на брой.
Ако върнем лентата 10 години обратно, клоновата мрежа под тепетата е била доста по-голяма - общо 63 обекта, освен това на едвам 14 лицензирани банки към оня миг.
Истинският потрес обаче е при банкоматите - през 2015 година те са били над 300. Измерено в проценти, физическите обекти с личен състав и услуги на гише на банките са намалели с над 20 на 100, до момента в който банкоматите - с към 90%. Тази наклонност важи освен за Пловдив, само че и във всички градове в страната.
Със смарт телефон в джоба и мобилно приложение, което разрешава да следиш салдото си, да пращаш пари, да пазаруваш или даже да инвестираш, потребността от клон на ъгъла просто изчезва. А пък младото потомство не търси гише - то търси скорост, еластичност и надзор. Именно това оферират новите финтех решения, които последователно изместват банковия модел, доминирал десетилетия наред.
Приложения като Revolut, Paysera, N26 и Wise към този момент не просто се употребяват за заплащане и преводи, а са се трансформирали във финансови хъбове, които оферират освен всичко, което вършат обичайните банки, само че даже и доста повече. При това го вършат в този момент и незабавно и постоянно без никакви или с доста по-ниски такси.
Само през последната година най-използваното сходно приложение Revolut мина границата от 1 милион консуматори у нас. Скок, какъвто нито една българска банка не е виждала в толкоз къс период. Заветният милион у нас финтех компанията доближи в края на декември на 2024-та, а в границите на цялата година над 220 хиляди нови български консуматори са основали сметки и цифрови портфейли. Към средата на тази година пък броя им към този момент минава 1,1 млн. души.
Трудно може да се дефинира тъкмо къде стои Revolut като размер на клиентите, защото доста малко от обичайните банки у нас дават сходни данни, само че сигурно цифровото приложение е в топ 3.
Първа капиталова банка към края на предходната година разгласи 380 хиляди частни консуматори. Гигантът на пазара и считаната за една от най-сериозните родни банки - UniCredit, пък има 730 хиляди българи като клиенти. Около милион консуматори пък има TBI Bank, която, макар че има лиценз от Българска народна банка, оперира повече в хибриден модел сред обичайната банка и цифрови разплащателни и кредитни услуги.
По едно обаче потребителите на Revolut тотално изпреварват всички банки - дейното потребление на безконтактни средства за заплащане. На година тези над 1 млн. клиенти в България вършат приблизително 265 млн. преводи, от които към 85 милиона, или към 1/3, са заплащания с карта. Според данни от края на 2024 година броят на картовите преводи е повишен с 51%, а размерът им - с близо 60% по отношение на миналата година.
Ръст, който още веднъж нито една банка не може да постигне
Нещо повече - тези цифри демонстрират, че към 180 млн. преводи са били не заплащания, а прехвърляния на пари сред консуматори. Общият пазар на този вид услуги пък демонстрира изрично, че банките ще губят от ден на ден от позициите си във връзка с потребителското банкиране и разплащане. Експерти изясняват, че в действителност действителната картина е даже още по-трудна за обичайните играчи, защото постоянно потребителите получават заплати или пари в родната банка и оттова непосредствено ги трансферират в цифровите портфейли и приложения. Според разнообразни калкулации и прогнози, към 10 на 100 от всички родни сметки в банките са се трансформирали просто в сходни " гари разпределителни ".
Общият брой на сходните налични за родния консуматор приложения пък мина 20 на брой. Те са свалени общо над 3,2 млн. пъти, в случай че се вземат данните от онлайн магазините на Apple и Гугъл.
Въпреки сериозната доминация на Revolut и TBI Bank, в България набира скорост и Paysera - приложение с литовски генезис, както и Wise и N26 измежду по-често пътуващите зад граница. В последните месеци на интерес се радват и български решения като MyFin и Phyre, които оферират дебитни карти, споделени разноски с други консуматори в екосистемите им. Така единствено за десетилетие бранш и услуга, които на процедура не съществуваха в страната ни, освен съумяха да се трансфорат в всекидневие и за млади, само че и за по-възрастните българи поради удобството и бързината, само че след още няколко години умерено могат тотално да вземат обслужването и ръководството на персоналните финанси от банковия бранш.
Парадоксът: Иновациите в бранша надуха облагите на банките
Ежегодни рекордни равнища на облаги и на наличните активи, които имат родните банки. Така най-лесно може да се дефинира обстановката в банковия бранш у нас в последните няколко години. Въпреки че на пръв взор звучи парадоксално, тъкмо цифровите принадлежности и решения за банкиране и разплащане, както и новите технологии, се оказаха това, което направи сегмента на обичайните платежни и кредитни услуги най-печелившия.
Според данните на Българска народна банка за 2024 година, банковият бранш в България регистрира най-високата си облага от началото на воденето на статистика - над 3,7 милиарда лв.. Само за една календарна година активите на комерсиалните банки у нас са се нараснали с повече от 10%, а чистата облага е скочила с близо една четвърт. И в случай че в предишното сходни резултати биха се обяснявали с агресия на кредитния пазар или растеж на потреблението, през днешния ден обяснението е надалеч по-различно - банките печелят не тъй като вършат повече, а тъй като харчат доста по-малко.
Сумата на банковата облага за миналата година звучи даже още по-впечатляващо, в случай че вземам поради това, че 10 години по-рано, към 2014 година, е 746 млн. лв., или съвсем 5 пъти по-малка. Само до април на тази година пък размерът към този момент стига 1,3 млн. лв., което значи, че съвсем несъмнено секторът ще приключи календарната година на равнища от над 4 милиарда лв..
Именно тук идва парадоксът - новите технологии, които на пръв взор изглеждаха опасност за класическото банкиране, в действителност изиграха ролята на най-големия му съдружник. Дигитализацията разреши на банките да се откажат от скъпата поддръжка на физическа инфраструктура - здания, клонове, съоръжение, защита, касиери, наеми, заплати, осигуровки и разноски по поддръжка. Голяма част от услугите, които допреди десетилетие изискваха посещаване на гише, към този момент се правят напълно през мобилно приложение. Самите гишета и банкомати пък понижават със стремително движение.
Промяната не е единствено логистична, тя е структурна. Ако преди една банка имаше потребност от стотици чиновници, с цел да обслужва хиляди клиенти, през днешния ден може да го прави с екип, понижен в пъти - тъй като клиентът самичък си „ обслужва “ сметката. Плащанията, преводите, поръчките и даже подписването на контракти се случват онлайн. Отпада нуждата от личен състав в клоновете, от физическо наличие, от разноски за образование, осигуровки и трудови хонорари. Печалбата се усилва не от растежа на приходите, а от фрапантното орязване на разноските.
Дигиталната среда сътвори и още едно огромно преимущество за банките - тя обезпечи непрекъсната връзка с клиента и по този метод отключи капацитета на крос-продажбите. Чрез мобилните си приложения банките оферират застраховки, заеми, капиталови артикули и даже ваучери за отстъпки - все механизми за спомагателни доходи без потребността от медиатор или реклама. През екрана на телефона се случва цялата връзка - и банката печели всякога, когато някой клиент направи още едно придвижване с пръст.
На фона на всичко това не е изненадващо, че в годината, в която българските консуматори всеобщо започнаха да употребяват цифрови разплащателни способи - от Revolut до цифровите портфейли на самите банки, - самите финансови институции означиха рекордни резултати. Далеч от общественото внимание, само че с ясно изразена логичност, се случи едно преразпределение на тежестта: клиентът пое обслужването, а банката прибра облагата.
В околните години наклонността наподобява необратима. Банковите институции у нас ще продължат да свеждат физическото си наличие до алегоричен най-малко, а мобилните платформи ще се трансфорат в главен канал за достъп до финансови услуги. За обичайните играчи това ще значи още по-висока успеваемост и нови източници на доходи, само че за клиентите - все по-голяма автономия, както и потребност от финансова просветеност и цифрова отговорност.
В час пик в огромен пловдивски супермаркет в петък следобяд на всички отворени осем каси се вият плътни опашки от пазаруващи. Вместо обаче да се чува звук от пари или монети, всеобщо цъкат ПОС терминали, а множеството купувачи заплащат през телефони и умни часовници.
Вече за броени секунди превеждаме пари, обменяме валута или откриваме сметки и карти. Всичко това се дължи на по този начин наречения финтех бранш - бизнеси, които създават софтуерни решения за всичко, обвързвано с финанси.
Революцията в този отрасъл освен сътвори и няколко пъти промени по този начин наречените цифрови разплащания, само че и целия банков бранш, който другояче години наред беше считан за един от най-консервативните.
И главната причина е една - удобството
Само преди десетина години банковите клонове бяха цялостни, заплащането с карта се смяташе за прекомерно съвременно, а съществуването на ПОС терминал още беше екстра за мнозина търговци.
Най-показателен за тоталната смяна е броят на физическите клонове на родните банки, както и мрежата им от банкомати.
В момента в Пловдив има под 50 клона на всички 17 публично притежаващи лиценз от Българска народна банка банки. Банкоматите, от които можем да получим към момента кеш непосредствено, пък са малко под 170 на брой.
Ако върнем лентата 10 години обратно, клоновата мрежа под тепетата е била доста по-голяма - общо 63 обекта, освен това на едвам 14 лицензирани банки към оня миг.
Истинският потрес обаче е при банкоматите - през 2015 година те са били над 300. Измерено в проценти, физическите обекти с личен състав и услуги на гише на банките са намалели с над 20 на 100, до момента в който банкоматите - с към 90%. Тази наклонност важи освен за Пловдив, само че и във всички градове в страната.
Със смарт телефон в джоба и мобилно приложение, което разрешава да следиш салдото си, да пращаш пари, да пазаруваш или даже да инвестираш, потребността от клон на ъгъла просто изчезва. А пък младото потомство не търси гише - то търси скорост, еластичност и надзор. Именно това оферират новите финтех решения, които последователно изместват банковия модел, доминирал десетилетия наред.
Приложения като Revolut, Paysera, N26 и Wise към този момент не просто се употребяват за заплащане и преводи, а са се трансформирали във финансови хъбове, които оферират освен всичко, което вършат обичайните банки, само че даже и доста повече. При това го вършат в този момент и незабавно и постоянно без никакви или с доста по-ниски такси.
Само през последната година най-използваното сходно приложение Revolut мина границата от 1 милион консуматори у нас. Скок, какъвто нито една българска банка не е виждала в толкоз къс период. Заветният милион у нас финтех компанията доближи в края на декември на 2024-та, а в границите на цялата година над 220 хиляди нови български консуматори са основали сметки и цифрови портфейли. Към средата на тази година пък броя им към този момент минава 1,1 млн. души.
Трудно може да се дефинира тъкмо къде стои Revolut като размер на клиентите, защото доста малко от обичайните банки у нас дават сходни данни, само че сигурно цифровото приложение е в топ 3.
Първа капиталова банка към края на предходната година разгласи 380 хиляди частни консуматори. Гигантът на пазара и считаната за една от най-сериозните родни банки - UniCredit, пък има 730 хиляди българи като клиенти. Около милион консуматори пък има TBI Bank, която, макар че има лиценз от Българска народна банка, оперира повече в хибриден модел сред обичайната банка и цифрови разплащателни и кредитни услуги.
По едно обаче потребителите на Revolut тотално изпреварват всички банки - дейното потребление на безконтактни средства за заплащане. На година тези над 1 млн. клиенти в България вършат приблизително 265 млн. преводи, от които към 85 милиона, или към 1/3, са заплащания с карта. Според данни от края на 2024 година броят на картовите преводи е повишен с 51%, а размерът им - с близо 60% по отношение на миналата година.
Ръст, който още веднъж нито една банка не може да постигне
Нещо повече - тези цифри демонстрират, че към 180 млн. преводи са били не заплащания, а прехвърляния на пари сред консуматори. Общият пазар на този вид услуги пък демонстрира изрично, че банките ще губят от ден на ден от позициите си във връзка с потребителското банкиране и разплащане. Експерти изясняват, че в действителност действителната картина е даже още по-трудна за обичайните играчи, защото постоянно потребителите получават заплати или пари в родната банка и оттова непосредствено ги трансферират в цифровите портфейли и приложения. Според разнообразни калкулации и прогнози, към 10 на 100 от всички родни сметки в банките са се трансформирали просто в сходни " гари разпределителни ".
Общият брой на сходните налични за родния консуматор приложения пък мина 20 на брой. Те са свалени общо над 3,2 млн. пъти, в случай че се вземат данните от онлайн магазините на Apple и Гугъл.
Въпреки сериозната доминация на Revolut и TBI Bank, в България набира скорост и Paysera - приложение с литовски генезис, както и Wise и N26 измежду по-често пътуващите зад граница. В последните месеци на интерес се радват и български решения като MyFin и Phyre, които оферират дебитни карти, споделени разноски с други консуматори в екосистемите им. Така единствено за десетилетие бранш и услуга, които на процедура не съществуваха в страната ни, освен съумяха да се трансфорат в всекидневие и за млади, само че и за по-възрастните българи поради удобството и бързината, само че след още няколко години умерено могат тотално да вземат обслужването и ръководството на персоналните финанси от банковия бранш.
Парадоксът: Иновациите в бранша надуха облагите на банките
Ежегодни рекордни равнища на облаги и на наличните активи, които имат родните банки. Така най-лесно може да се дефинира обстановката в банковия бранш у нас в последните няколко години. Въпреки че на пръв взор звучи парадоксално, тъкмо цифровите принадлежности и решения за банкиране и разплащане, както и новите технологии, се оказаха това, което направи сегмента на обичайните платежни и кредитни услуги най-печелившия.
Според данните на Българска народна банка за 2024 година, банковият бранш в България регистрира най-високата си облага от началото на воденето на статистика - над 3,7 милиарда лв.. Само за една календарна година активите на комерсиалните банки у нас са се нараснали с повече от 10%, а чистата облага е скочила с близо една четвърт. И в случай че в предишното сходни резултати биха се обяснявали с агресия на кредитния пазар или растеж на потреблението, през днешния ден обяснението е надалеч по-различно - банките печелят не тъй като вършат повече, а тъй като харчат доста по-малко.
Сумата на банковата облага за миналата година звучи даже още по-впечатляващо, в случай че вземам поради това, че 10 години по-рано, към 2014 година, е 746 млн. лв., или съвсем 5 пъти по-малка. Само до април на тази година пък размерът към този момент стига 1,3 млн. лв., което значи, че съвсем несъмнено секторът ще приключи календарната година на равнища от над 4 милиарда лв..
Именно тук идва парадоксът - новите технологии, които на пръв взор изглеждаха опасност за класическото банкиране, в действителност изиграха ролята на най-големия му съдружник. Дигитализацията разреши на банките да се откажат от скъпата поддръжка на физическа инфраструктура - здания, клонове, съоръжение, защита, касиери, наеми, заплати, осигуровки и разноски по поддръжка. Голяма част от услугите, които допреди десетилетие изискваха посещаване на гише, към този момент се правят напълно през мобилно приложение. Самите гишета и банкомати пък понижават със стремително движение.
Промяната не е единствено логистична, тя е структурна. Ако преди една банка имаше потребност от стотици чиновници, с цел да обслужва хиляди клиенти, през днешния ден може да го прави с екип, понижен в пъти - тъй като клиентът самичък си „ обслужва “ сметката. Плащанията, преводите, поръчките и даже подписването на контракти се случват онлайн. Отпада нуждата от личен състав в клоновете, от физическо наличие, от разноски за образование, осигуровки и трудови хонорари. Печалбата се усилва не от растежа на приходите, а от фрапантното орязване на разноските.
Дигиталната среда сътвори и още едно огромно преимущество за банките - тя обезпечи непрекъсната връзка с клиента и по този метод отключи капацитета на крос-продажбите. Чрез мобилните си приложения банките оферират застраховки, заеми, капиталови артикули и даже ваучери за отстъпки - все механизми за спомагателни доходи без потребността от медиатор или реклама. През екрана на телефона се случва цялата връзка - и банката печели всякога, когато някой клиент направи още едно придвижване с пръст.
На фона на всичко това не е изненадващо, че в годината, в която българските консуматори всеобщо започнаха да употребяват цифрови разплащателни способи - от Revolut до цифровите портфейли на самите банки, - самите финансови институции означиха рекордни резултати. Далеч от общественото внимание, само че с ясно изразена логичност, се случи едно преразпределение на тежестта: клиентът пое обслужването, а банката прибра облагата.
В околните години наклонността наподобява необратима. Банковите институции у нас ще продължат да свеждат физическото си наличие до алегоричен най-малко, а мобилните платформи ще се трансфорат в главен канал за достъп до финансови услуги. За обичайните играчи това ще значи още по-висока успеваемост и нови източници на доходи, само че за клиентите - все по-голяма автономия, както и потребност от финансова просветеност и цифрова отговорност.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ