AI срещу корупцията: Какви са технологичните планове на „Прогресивна България“
В епоха, в която световната стопанска система се трансформира съгласно опциите на новите технологии, политическите сили също пробват да се настроят към тренда и да звучат съвременно. Спечелилата болшинство на изборите „ Прогресивна България “ не остава по-назад. Въпреки че технологиите не са главното, с което се асоциира, в програмата ѝ въпреки всичко е отделено място за нововъведения.
AI като „ цифров инспектор “: Край на корупционните схеми?
Най-смелото и съответно предложение в програмата е потреблението на AI за ремонт на олигархичния модел. Коалицията възнамерява внедряването на Система за интегриран цивилен мониторинг и разбор (СИГМА). Тази платформа, основана на високоинтелигентни AI модели, се чака да прави автоматизиран надзор върху обществените разноски и публичните поръчки.
Целта е ясна: минимизиране на човешкия фактор в сериозните етапи на държавните възлагания. Системата ще има потенциала автоматизирано да разпознава и блокира поръчки с нереално високи цени или при съществуване на свързани лица, като неотложно сезира способените органи и осведоми обществото. По този метод технологията се трансформира в главен съдружник в битката за бистрота и „ стопанска система на ярко “.
На доктрина звучи добре, само че по какъв начин и дали ще се реализира на процедура е различен въпрос.
Червена лампа по тази точка от програмата светна и по време на самата предизборна акция, когато софтуерният експерт Николай Райчев сигнализира за плагиатство. Той упрекна групировката на Румен Радев, че е копирала неговата идея „ AI Огледало “.
Това не е съвпадане, а пряк copy-paste. Не са трансформирали даже терминологията. Обещанията за „ интегриран достъп “, „ разбор на зависимости “ и „ гласност за публицисти “ са преписани едно към едно от моята обществена идея. Дори последователността на функционалностите е идентична. Няма нито едно цитиране. Има единствено мазна, нагла кражба “, написа във Фейсбук Райчев през март.
Какво още?
Като цяло описаните от „ Прогресивна България “ цели звучат познато. Свързани са с бленуваното преобразяване на страната в „ районен център за нововъведения, AI и високотехнологични производства “, като сходни формулировки са стартирани от няколко държавни управления към този момент.
Обещаващите упоритости се сблъскват с нелицеприятни цифри обаче. България влага в научни проучвания към 0.8% от Брутният вътрешен продукт – доста под междинните за Европейски Съюз 2.22%. Подаването на патентни поръчки е под 70 на 1 милион души население, при над 700 приблизително в Европейски Съюз. В световния показател на нововъведенията страната резервира ниското си класиране измежду страните членки на Европейски Съюз към този момент пет години, което може да се дефинира като „ застой “.
На този декор програмата на Радев стъпва върху тезата, че без промяна на икономическия модел – от подизпълнение към лично произвеждане на познание – никакви вложения няма да дадат дълготраен резултат. Затова акцентът не е просто в привличането на непознати компании, а в задържането на интелектуалната благосъстоятелност в България, когато тя се основава тук.
Конкретна мярка в тази посока е финансова поддръжка за патентоване на интернационално равнище. Сегашното състояние е парадоксално: България има динамично разрастващ се IT бранш, само че макар забележителните вложения в създаването на софтуерни артикули патентната интензивност остава извънредно ниска – липсва даже правосъдна процедура по тематиката. Програмата планува и софтуерни трансферни офиси към университетите – модел, от дълго време потвърден в Германия, Израел и Финландия, само че на практика фиктивен у нас.
Ядрото: AI инфраструктура и суверенитет
Най-мащабните залози в програмата са инфраструктурните. Изграждането на центрове за данни и гигафабрики за изкуствен интелект кореспондира с общоевропейската наклонност за понижаване на зависимостта от американски и азиатски облачни снабдители. Идеята бе необятно разгърната през предходната година от софтуерната общественост и БРАИТ, като самият Радев, към момента като президент, застана зад нея. Основните преимущества на България са, че има относително евтина електрическа енергия и уместно географско състояние.
Прочетете ощеAI гигафабрика може да преобрази стопанската система на БългарияБавно и страхливо България влиза в 20-милиардната конкуренция за AI гигафабрикаИнтервю | Енергетиката е козът на България в борбата за AI гигафабрика
Отделна глава е отдадена на софтуерния суверенитет – присъединяване в европейската самодейност за полупроводници, развиване на микроелектронния потенциал, народен сателитен мониторингов център. Тук програмата се движи в синхрон с европейската логичност след Chips Act и редицата геополитически уроци от последните години: стратегическите технологии не могат да се оставят напълно на пазарната логичност.
Регулаторните пясъчници – нов инструмент
Интересна, въпреки и едва създадена в документа, е концепцията за „ регулаторни пясъчници “ – следена среда, в която нововъведенията могат да се тестват в действителни условия при понижена административна тежест. Моделът е употребен сполучливо в Естония, Англия и Сингапур за финтех и здравни технологии. В България с хронично комплицираната регулаторна среда и бавното правораздаване реализацията на сходен механизъм би изисквала сериозна политическа воля оттатък декларациите.
Отбраната – непредвиден софтуерен мотор
Програмата отделя доста място на отбранителната промишленост – освен като въпрос на сигурност, само че и като софтуерен ускорител. Логиката е позната от американския и израелския опит: военните поръчки финансират развойна активност, която след това мигрира в гражданския бранш. Предвижда се оптимално потребление на европейски фондове, като EDF и DIANA – механизми, от които България до момента е черпила минимално, само че на които сега, на фона на разширяващите се войни, Брюксел дава все по-видим подтик.
Образование за „ специалностите на бъдещето “
За да бъде устойчива смяната, групировката на Румен Радев залага на фундаментална промяна в образованието. Програмата планува интеграция на изкуствения разсъдък в образователния развой и актуализиране на стратегиите с фокус върху цифровите умения. Висшето обучение ще бъде тясно обвързано с потребностите на бизнеса, като се подтикват STEM направленията и научните проучвания с висока добавена стойност.
Всички тези ограничения са ориентирани към построяването на съвременна, конкурентоспособна България, която употребява високите технологии за повишение стандарта на живот и реализиране на средноевропейски равнища на богатство.
AI AI гигафабрики изкуствен интелект Прогресивна България Румен Радев
AI като „ цифров инспектор “: Край на корупционните схеми?
Най-смелото и съответно предложение в програмата е потреблението на AI за ремонт на олигархичния модел. Коалицията възнамерява внедряването на Система за интегриран цивилен мониторинг и разбор (СИГМА). Тази платформа, основана на високоинтелигентни AI модели, се чака да прави автоматизиран надзор върху обществените разноски и публичните поръчки.
Целта е ясна: минимизиране на човешкия фактор в сериозните етапи на държавните възлагания. Системата ще има потенциала автоматизирано да разпознава и блокира поръчки с нереално високи цени или при съществуване на свързани лица, като неотложно сезира способените органи и осведоми обществото. По този метод технологията се трансформира в главен съдружник в битката за бистрота и „ стопанска система на ярко “.
На доктрина звучи добре, само че по какъв начин и дали ще се реализира на процедура е различен въпрос.
Червена лампа по тази точка от програмата светна и по време на самата предизборна акция, когато софтуерният експерт Николай Райчев сигнализира за плагиатство. Той упрекна групировката на Румен Радев, че е копирала неговата идея „ AI Огледало “.
Това не е съвпадане, а пряк copy-paste. Не са трансформирали даже терминологията. Обещанията за „ интегриран достъп “, „ разбор на зависимости “ и „ гласност за публицисти “ са преписани едно към едно от моята обществена идея. Дори последователността на функционалностите е идентична. Няма нито едно цитиране. Има единствено мазна, нагла кражба “, написа във Фейсбук Райчев през март.
Какво още?
Като цяло описаните от „ Прогресивна България “ цели звучат познато. Свързани са с бленуваното преобразяване на страната в „ районен център за нововъведения, AI и високотехнологични производства “, като сходни формулировки са стартирани от няколко държавни управления към този момент.
Обещаващите упоритости се сблъскват с нелицеприятни цифри обаче. България влага в научни проучвания към 0.8% от Брутният вътрешен продукт – доста под междинните за Европейски Съюз 2.22%. Подаването на патентни поръчки е под 70 на 1 милион души население, при над 700 приблизително в Европейски Съюз. В световния показател на нововъведенията страната резервира ниското си класиране измежду страните членки на Европейски Съюз към този момент пет години, което може да се дефинира като „ застой “.
На този декор програмата на Радев стъпва върху тезата, че без промяна на икономическия модел – от подизпълнение към лично произвеждане на познание – никакви вложения няма да дадат дълготраен резултат. Затова акцентът не е просто в привличането на непознати компании, а в задържането на интелектуалната благосъстоятелност в България, когато тя се основава тук.
Конкретна мярка в тази посока е финансова поддръжка за патентоване на интернационално равнище. Сегашното състояние е парадоксално: България има динамично разрастващ се IT бранш, само че макар забележителните вложения в създаването на софтуерни артикули патентната интензивност остава извънредно ниска – липсва даже правосъдна процедура по тематиката. Програмата планува и софтуерни трансферни офиси към университетите – модел, от дълго време потвърден в Германия, Израел и Финландия, само че на практика фиктивен у нас.
Ядрото: AI инфраструктура и суверенитет
Най-мащабните залози в програмата са инфраструктурните. Изграждането на центрове за данни и гигафабрики за изкуствен интелект кореспондира с общоевропейската наклонност за понижаване на зависимостта от американски и азиатски облачни снабдители. Идеята бе необятно разгърната през предходната година от софтуерната общественост и БРАИТ, като самият Радев, към момента като президент, застана зад нея. Основните преимущества на България са, че има относително евтина електрическа енергия и уместно географско състояние.
Прочетете ощеAI гигафабрика може да преобрази стопанската система на БългарияБавно и страхливо България влиза в 20-милиардната конкуренция за AI гигафабрикаИнтервю | Енергетиката е козът на България в борбата за AI гигафабрика
Отделна глава е отдадена на софтуерния суверенитет – присъединяване в европейската самодейност за полупроводници, развиване на микроелектронния потенциал, народен сателитен мониторингов център. Тук програмата се движи в синхрон с европейската логичност след Chips Act и редицата геополитически уроци от последните години: стратегическите технологии не могат да се оставят напълно на пазарната логичност.
Регулаторните пясъчници – нов инструмент
Интересна, въпреки и едва създадена в документа, е концепцията за „ регулаторни пясъчници “ – следена среда, в която нововъведенията могат да се тестват в действителни условия при понижена административна тежест. Моделът е употребен сполучливо в Естония, Англия и Сингапур за финтех и здравни технологии. В България с хронично комплицираната регулаторна среда и бавното правораздаване реализацията на сходен механизъм би изисквала сериозна политическа воля оттатък декларациите.
Отбраната – непредвиден софтуерен мотор
Програмата отделя доста място на отбранителната промишленост – освен като въпрос на сигурност, само че и като софтуерен ускорител. Логиката е позната от американския и израелския опит: военните поръчки финансират развойна активност, която след това мигрира в гражданския бранш. Предвижда се оптимално потребление на европейски фондове, като EDF и DIANA – механизми, от които България до момента е черпила минимално, само че на които сега, на фона на разширяващите се войни, Брюксел дава все по-видим подтик.
Образование за „ специалностите на бъдещето “
За да бъде устойчива смяната, групировката на Румен Радев залага на фундаментална промяна в образованието. Програмата планува интеграция на изкуствения разсъдък в образователния развой и актуализиране на стратегиите с фокус върху цифровите умения. Висшето обучение ще бъде тясно обвързано с потребностите на бизнеса, като се подтикват STEM направленията и научните проучвания с висока добавена стойност.
Всички тези ограничения са ориентирани към построяването на съвременна, конкурентоспособна България, която употребява високите технологии за повишение стандарта на живот и реализиране на средноевропейски равнища на богатство.
AI AI гигафабрики изкуствен интелект Прогресивна България Румен Радев
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ