В епохата на СССР ще открием, че науката е започнала

В епохата на Съюз на съветските социалистически републики ще открием, че науката е почнала да прави най-различни опити за подобряването на природата, ускоряването на продукцията и даже основаването на супер бойци благодарение на горили. Всички те са повече от очарователни, само че не би трябвало да забравяме и съществуването на един изключително забавен опит благодарение на руския академик Владимир Демихов. До през днешния ден ще го откриете като един от лудите учени на тази ера и умерено можем да открием, че с неговите опити в действителност знае по какъв начин да завоюва вниманието на аудиторията. За задачата обаче ще се насочим към един от най-интересните опити. През 50-те години Владимир съумява да сътвори двуглаво куче. И истината е, че това не е единственият опит, който е правил.

Например ще открием, че по време на неговата кариера е бил един от пионерите на трансплантацията. Той съумява да трансплантира разнообразни органи сред породите кучета и най-сетне взема решение да направи една стъпка напред. Задачата му е да сложи една главата на едно куче и по-късно да я сложи върху тялото на друго куче. Всичко стартира през 1954 година и Демихов, дружно с неговият сътрудник, стартират да вършат по 23 интервенции дневно, като всяка една е с друг триумф. Повечето се разгласяват и демонстрират, като някои от фотосите се озовават даже в американските издания. За страдание двуглавото куче ще остане в историята, до момента в който някои от другите опити ще бъдат забравени. За този опит се употребява огромна немска овчарка и по-малко куче.

Овчарката ще бъде приемникът, до момента в който главата ще бъде взета от по-малкото животно, като ще се употребява всичко от врата нагоре. Ученият взема решение в следствие да резервира и някои от органите като бели дробове и сърце, които прибавя в последните минути на интервенцията и даже съумява да ги свърже с тези на овчарката. Всичко останало е един добър опит за събуждането на органите и слагането на разнообразни тръби, които първоначално да оказват помощ за връзката сред двете. Благодарение на огромният опит, самият развой лишава почти 3 часа и половина. След това новият хибрид е изваден от кома и стартират забавните проучвания. Двете животни можели да чуват, усещат миризма, да виждат и даже да преглъщат. Макар и по-малкото куче да можело да пие, неговата връзка със стомаха на по-голямото не била налична. Всичко, което минавало като течност през него, излизало незабавно през тръба на пода. Колко време живее новият план?

Немският опит от началото на века.

Приблизително четири дни. Причината, както самият Владимир по-късно ще открие е, че една от вените на врата е била развалена, само че докторът бил уверен, че най-вероятно животното можело да оцелее доста повече – почти месец. До през днешния ден ще открием, че етиката при животните не е по-различна от етиката при хората, само че Владимир не пропуща да показа, че има концепция да опитва този опит и върху хора, за жал никой не се появил с сходно предпочитание да се включи в опита, а и откакто кучетата не посочили доста първокласен живот, обстановката почнала да се утежнява доста. Добрата вест е, че Съюз на съветските социалистически републики не държи класацията за най-луда трансплантация в епохата на медицината. През 1908 година френският хирург доктор Алексис Карел и неговият сътрудник доктор Чарлз Гутрие ще се опитат да създадат същото, тяхното 2-главо животно съумява да оцелее единствено няколко часа.

Лекари като Серхио Канаверо също са на мнение, че сходни трансплантации могат да се случат в близкото бъдеще и даже се счита, че ще се направи сходен опит в Китай, където етиката и медицинските регулации са относително по-леки. Докато кучешкият опит на Демихов минава под радара и мнозина просто ще го осъдят за унищожаването на животни, той самият има доста по-добри триумфи, прочее в един миг стартира да работи с хора, като има и една по-добра концепция, да се опита да трансплантира човешки орган. През 1937 година той съумява да сътвори първото изкуствено сърце и по-късно го вгради в куче, за жалост опитът не е толкоз сполучлив – приемникът живее единствено 2 часа, само че пък това не е достижение, което би трябвало да се пренебрегва, изключително с съществуването на толкоз доста познания. През 1953 година съумява да извърши трансплантация на кучешко сърце и този път се оправя повече от добре – животното оцелява към 7 години след интервенцията.

След това работи върху байпас системите и се оправя още веднъж добре. През 60-те години е свикан при учените от Скилофския институт по незабавна медицина и точно там стартира да работи върху трансплантирането на органи при хора. До огромна степен неговата работа е посрещната с прекалено много рецензии за работата си, само че не се отхвърля. След като има свободата да работи, неговата лаборатория постоянно е посещавана от посетители в чужбина. Американски лекари се учат точно на неговите техники и модели за трансплантиране. В един миг идват цели екипи, които да следят работата му. При питане от американски публицист, какви тъкмо са идващите му проекти, лекарят декларира, че доста се надява един ден да успее да трансплантира сполучливо човешки органи.

Един от неговите огромни фенове е кардиолог от Южна Африка на име Кристиан Барнад, който считал, че сърдечната трансплантация е допустима и най-вероятно Демихов е прав в своите наблюдения. Барнард два пъти посещава лабораторията на руския академик през 1960 и 1963 година и се въодушевява извънредно доста от концепциите и методите на работа. По-късно той самият ще извърши първата сполучлива трансплантация на сърце през 1967 година, употребявайки пациент в клинична гибел, с цел да присъди сърцето на различен. В последните си години от работата ще уточни, че точно Владимир Демихов е повода за неговия триумф, като го назовава бащата на сърдечната и белодробна хирургия.

През цялата му кариера ще открием, че двуглавото куче в действителност е била една от висшите нелепости, въпреки и в най-нисък вид да се счита за сполучлива от здравната позиция. За задачата просто би трябвало да обърнете внимание на някои триумфи. Владимир е първият човек, който основава изкуствено сърце през 1937 година, прави сполучлива интервенция за трансплантиране на бял дроб през 1947 година, по-късно прави същото с черен дроб, през 1951 година съумява да сложи вярно сърце в гръдния панер, а през 1953 година прави и коронарен байпас на артерия, като идната година сполучливо съумява да трансплантира и сърце. Всички опити се вършат върху животни, само че това дава много добър взор върху триумфите и при хората. За разлика от множеството учени, които се боготворят, не можем да не открием, че Владимир не живее толкоз пищно.

Той умира през 1988 година в дребния си апартамент в покрайнините на Москва. Живее доста непретенциозно и не получава някаква по-висока пенсия. Впрочем на фона на всички политически упоритости ще открием, че получава самопризнание за своята работа едвам година след гибелта си, явно всички са го не запомнили и остава в историята единствено и само с опита за двуглавото куче. Днес неговите проучвания се преглеждат в Оксфорд, Европейският вестник по медицина и трансплантация, както и доста други. Има и една причина, заради която може би краят на живота му е толкоз спокоен. За разлика от своите сътрудници, Владимир постоянно се е стремял да изрази своето без значение мнение.

Никога не поддържа теории на сътрудници, които нямат късмет или просто са прекомерно безумни, освен това подсещаме, че думите идват от човек, считан за маниак в своята сфера на работа. В един от най-трудните си моменти е мислил за самоубийство, като неговата щерка споделя и до през днешния ден, че Владимир е бил избавен от няколко доста близки другари, които не стопират да имат вяра в неговите проучвания. С приключването на своята кариера още веднъж съумява да резервира тесния кръг от другари. Преди да напусне този свят, докторът имал голямо предпочитание да опише всички свои опити в монография, само че за жал през 90-те години е почнал да страда от артроза и към този момент има загуба на паметта си.

Владимир Демихов е един от доста сполучливите лекари на Съюз на съветските социалистически републики, само че целият си живот прекарва в дребен едностаен апартамент, където живее с жена си и щерка си. Компания правили и някои от животните, върху които се правили опити, като точно те носили много страст в дребния дом. Все отново не забравяйте, че около лудите опити се появяват и някои придвижвания в медицината, на които през днешния ден мнозина дължат живота си.