В епоха, в която гневът на американския президент Доналд Тръмп,

...
В епоха, в която гневът на американския президент Доналд Тръмп,
Коментари Харесай

Кризата на доверието на Запад

В ера, в която гневът на американския президент Доналд Тръмп, ревизионизмът на съветския президент Владимир Путин и необузданата упоритост на китайския президент Си Цзинпин са структуроопределящи детайли, интернационалният ред става все по-хаотичен, неработещ и даже рисков. Как се стигна до това състояние? И по какъв начин да го оставим зад себе си?

До наскоро епохата след Втората международна война бе време на благосклонен демократичен интернационализъм. Следвоенният ред стартира да се образува още през 1941 година, когато американският президент Франклин Д. Рузвелт и английският министър председател Уинстън Чърчил са изготвили Атлантическата харта на борда на транспортен съд, закотвен в канадския залив Пласентия. Въпреки че Хитлер печели борбите в Европа, Чърчил и Рузвелт са твърдо решени освен да спрат гневното нацистко нахлуване, само че и да положат основите на бъдеще, в което царува мир и народна власт.

Те съумяха да реализират повече от това, което евентуално са си представяли, че е допустимо. След Атлантическата харта идват Обединените народи, бретън-удските институции, системата за международна търговия, Всеобщата декларация за правата на индивида и още доста други. В следвоенните десетилетия на деколонизация се появяха доста нови страни, някогашни врагове се сплотиха в нови съюзи и във всеобхватна конструкция на интеграция.

Голямото " отваряне " на Китай и разпадането на Съветския съюз през 1991 година сложиха началото на незабравим международен прогрес, траял четвърт век. Съдейки по общоприетите стопански, политически и обществени индикатори, това може и да е бил

най-хубавият четвърт век в човешката история.

Нямаше огромни войни сред суперсилите, международната търговия се усили и подтиква стопански напредък, бедността понижа с над 50 %, а бързият прогрес в науката и технологиите донесоха изгода за всяко кътче на света.

През последните години обаче светът влезе в нова фаза. Политиката на идеализъм и вяра бе сменена от политика на идентичността и страха. Тази наклонност обхвана една след друга западните страни, само че най-видимо се прояви в двете англосаксонски страни, които направиха вероятен предходния интервал на чудодеен прогрес.

Днес е същинска покруса да се следят обърканите политически диспути в Обединеното кралство. От референдума за Брекзит през юни 2016 година Англия на вятъра търси илюзорна идея за суверенитет, която да предотврати голямата загуба на интернационална власт и въздействие, която я чака след излизането й от Европейски Съюз. Глобалното държавническото изкуство, което Обединеното кралство оферираше едно време на света, отстъпи място на тесногръди кавги.

Но

обърканите политики на Белия дом под управлението на Тръмп

имат даже по-тежки последствия. Десетилетия наред Белият дом е бил източник на международно водачество. Днес оттова се носи войнствена изразителност, която даже на думи не приема концепцията за международен ред. Официалната Национална тактика за сигурност на държавното управление на Тръмп даже разказва напъните на Съединени американски щати за опазване международния ред като контрапродуктивни дейности, които водят до нови проблеми, вместо да вземат решение старите. Бъдещето, което тази тактика планува, ще бъде несъмнено напълно от спорове сред суверенни страни.

Преразглеждането на американските стратегически позиции би бил рационален отговор на съветската експанзия и нарушение на разпоредбите, изключително в Източна Европа, както и на все по-агресивното държание на Китай на международната сцена. Но американският президент би трябвало инстинктивно да брани интернационалния ред от надигащите се закани, като по едно и също време с това прави промени предвид на новите действителности. Захващането с въпроси като климатичните промени, засилената миграция, революцията в осведомителните и информационните технологии ще изисква нови всеобхватни интернационалните съглашения, които да защитят ползите на суверенните страни.

За страдание изказванията от Белия дом на Тръмп, наподобява, целят да подкопаят всяко чувство за ред с вярата Съединени американски щати да излязат отпред в една битка на всички против всички за цялостна международна доминация, както би го определил Томас Хобс. По тази логичност интернационалната търговия би трябвало да бъде контролирана не с правила и институции, а с

едностранни протекционистки ограничения и извиване на ръце.

А на институции като Европейски Съюз - който цели да подсигурява ред и непоклатимост посредством интеграция - се гледа с равнодушие, в случай че не и с пренебрежение.

От позиция на Китай визията на Хобс може да се окаже привлекателна, стига стопанската система му да продължи да пораства и да няма съществени вътрешни обществени или политически катаклизми. В края на краищата при по-малко международни правила Китай ще се натъкне и на по-малко трудности при налагане на възходящото си въздействие в чужбина.

В този сюжет губещ безспорно ще е Западът, само че в по-широк смисъл, т.е. освен Европа, а и страни като Индия, която ще остане вярна на демократичната народна власт, на отворената стопанска система и на полезностите, върху които бе построен този вълшебен четвърт век след студената война.

Дори в случай че изключим най-лошите сюжети, Западът ще се сблъска с нов свят с нови амбициозни играчи, които ще имат нови претенции за бъдещето. Следователно ще бъде съдбоносна неточност западните сили да изоставят концепциите и институциите, които донесоха благополучие и непоклатимост в предходните десетилетия. Най-вече двете страни, съдействали най-вече за основаването на следвоенния интернационален ред, в този момент не трябва да им обръщат тил. /БТА

*Карл Билд е някогашен външен министър и някогашен министър председател на Швеция. Играе дейна роля в дипломацията на Европейски Съюз на Балканите, съпредседател е на Дейтънската мирна конференция за Босна и Херцеговина
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР