Таско Ерменков: България се превръща в проблем за енергийната сигурност на Балканите
В енергетиката няма нищо по-страшно от това, проблемите да се вземат решение на парче или поради лобистки ползи, споделя енергийният специалист Таско Ерменков. Докато енергетици и миньори стачкуват, упрекват и се спогаждат с ръководещите, Таско Ерменков счита, че запазването на енергийния комплекс „ Марица-изток ” е належащо, с цел да подсигуряваме действието на въглищната ни енергетика. Това е значимо за енергийната ни сигурност, най-малко до момента в който нямаме заместващи мощности, споделя Таско Ерменков и показва, че наред с това работните места в комплекса са свързани със орисите на хиляди фамилии.
- Господин Ерменков, какъв брой обречена е енергетиката ни със затварянето на ТЕЦ-овете в региона на Стара Загора, Перник и Кюстендил? От енергийното министерство споделят, че в случай че хипотетично в 8,30 сутринта на 3 октомври ТЕЦ-овете бяха спрели, ток щеше продължи да има, само че моментна фотография на графиката на натоварване на системата демонстрира, че дефицитът би бил тъкмо 29,72 %?
- Проблемът с въглищната енергетика на България не е проблем за нейното битие, само че бихме имали сериозен проблем, в случай че я затворим. Защото към този момент и на деца да зададете въпроса, ще отговорят, че към 40 % от създадената електрическа енергия в България е от въглищни централи. Ако затворим сега централите, автоматизирано се лишаваме от 40 % електрическа енергия. И в случай че предположим, че от тези 40 %, 10 или 15 % отиват за експорт, остават едни 25 %, с които електроенергийната система на България ще бъде небалансирана, което ще докара от нуждата от импорт на електрическа енергия от някъде, от други страни. Това „ някъде “ обаче в днешните условия на Балканския полуостров не е ясно от кое място ще бъде, тъй като досега България е тази страна, която подсигурява електроенергийната сигурност на района. Затова е значимо да отбележим, че затварянето на въглищните централи ще докара освен до неуспех на електроенергийната система и дефицит на електрическа енергия за България, а ще докара и до нарушение на електроенергийната сигурност в района. За страдание, ситуацията е такова и отново споделям – проблем със съществуването на ТЕЦ-овете няма. Единствената причина, която се показва за тяхното затваряне е по този начин наречената „ Зелена договорка “ и нуждата от това да не се заплащат огромните разноски по въглеродните излъчвания. Дали обаче някой, някъде, е съумял да пресметна себестойността на тези излъчвания или те в същината си са една бухалка, с която се удря по един от най-сигурните и евтини източници на сила, освен това локални?
- Бихте ли описал в резюме какво съставлява пазара на въглеродни излъчвания?
- Там пазар няма. Това не е действителен пазар. Преди 15 - 20 години цената беше сред 5 и 20 евро за звук, след това набъбна до 50, в този момент е към 100. И забележете - нищо не се е трансформирало в чисто пазарно отношение. Затова и настоявам, че това не е действителен пазар, там има наставления на Европейски Съюз и някакви цени, които се дефинират от някого и те се слагат на масата.
- Тогава каква е действителната изгода от въпросния пазар на въглеродни излъчвания, щом той е просто тип финансов инструмент, само че натрапен от Брюксел?
- Така излиза. Европейската комисия е институцията, която си дефинира някакви правила, които бюрокрацията в Брюксел счита, че са нужни да бъдат въведени, само че те нямат нищо общо нито с ползите на европейските жители, нито с живия живот, нито с действителностите в стопанската система. Тези ползи в най-хубавия случай са конюнктурни, с цел да не употребявам думата „ корупционни “, с цел да се обгрижва едно лоби, обвързвано с по този начин наречената „ Зелена сила “. Нещо повече, въпросната „ Зелена сила “ не е потвърдено, че е по-зелена и екологично чиста в дълготраен проект. Когато приказваме за чиста сила и възобновими източници, ни би трябвало да отчитаме освен създадената електрическа енергия, а би трябвало да изчисляваме какво ще се случи с утилизацията на слънчевите панели, на вятърните перки.. Вижте, може да се окаже в един миг, че като прегледаме салдото на създадената чиста електрическа енергия и средствата, които са нужни за утилизирането на нездравословните останки от въпросните уреди, които в множеството случаи са пластмаси, а и при батериите се съдържат и киселини, ще се получи, че възобновимите източници ги преглеждаме единствено в половината им част, а се неглижират тъкмо тези проблеми, които ще се появят след 15-20 години с извеждането от приложимост на амортизираните панели и перки.
-Има ли решение за въглищната ни енергетика, която се оказва, че има и запас за още най-малко 50-70 години, само че търговията с въглеродни излъчвания я прави прекомерно скъпа?
-Разбира се, че има решение за българската въглищна енергетика и то е обвързвано първо – със запазването й, най-малко досега, в който като всяка мощ тя би трябвало да бъде реновирана или затворена. Второ – да се стартира поетапно промяна в бранша. Но промяна не се прави от през днешния ден за на следващия ден, а се възнамерява за интервал от 20-30-40 години, през който интервал един тип мощности се подменят с различен, по-модерен, по-високотехнологичен. В момента базовите мощности не са толкоз доста – те са свързани с въглища или с нуклеарна енергетика. Друга базова мощ няма, да, може да допуснем и газовите централи, само че знаете какво стана на пазара на природния газ предходната година. Когато в един миг не е решен стратегически въпросът с базовата енергетика, само че ти тръгваш на затваряне на 40 % от базовите мощности като произвеждане на електрическа енергия, ти действаш като един терорист по тематиките „ Енергетика “ и „ Национална сигурност “.
- Абдикира ли страната от газовия пазар, в случай че погледнем последните две години - по време на първото държавно управление на „ К. Петков “ бяхме на крачка да срине договорът с Азербайджан за доставки на газ, същото държавно управление отряза доставките от „ Газпром “, „ Булгаргаз “ е с големи задължения и подписан дълготраен контракт с турската компания „ Боташ “, оценката на който е съвършена за Анкара, само че не е еднопосочна откъм изгоди за София, медиатори влязоха през необятно отворената врата от властта?
- Ще направя дребна ретроспекция, тъй като това, което се случва в българската енергетика, не е нито от през вчерашния ден, нито от появяването на „ Промяната “ и реанимацията на Демократична България. Проблемите на българската енергетика започнаха от 2012 година, когато за пръв път беше ясно казано, че нуклеарният план „ Белене “ няма да бъде развиван и чухме от тогавашния министър председател, че площадката е „ мочур “. По времето на единия кабинет „ Борисов “ беше спрян Южен поток, който сега е сменен с „ Турски поток “ и вместо България да е съществена точка на импорт на газ и да печели от това, този план също беше спрян. А съветски газ се внася през „ Турски поток “ в Европейския съюз. Да не забравяме, че първите проблеми с въглищните централи също започнаха 2016-2017 година, когато стартира да се приказва за прехода към „ Зелена сила “ и тогава по моя самодейност в Стара Загора се направи народен конгрес за разискване на индустриалните мощности, участва кметът на Стара Загора, участваха Бойко Борисов, Сергей Станишев и обещаваха на хората, че ще се разработят стратегии, които ще стартират да работят за равномерен преход с ясно отчитане на националната енергийна сигурност. Както виждаме, 7 години по-късно обстановката освен не се е подобрила, а даже се е влошила. Всъщност, „ Продължаваме промяната “ беше един катализатор за ускорение на пагубните процеси в енергетиката ни, които започнаха още от времето на ГЕРБ.
- Бихме могли да споменем към листата и кабинета „ Орешарски “, както и присъединяване на Българска социалистическа партия в държавното управление на четворната коалиция, служебните държавни управления, нали?
- Разбира се. Когато става дума за енергетиката в България, няма държавно управление, за което да кажа, че е чисто и бяло и безусловно безгрешно във връзка с развиването на енергетиката. Но въпреки всичко, когато приказваме за съдбовни решения - разказът ми е прецизен.
- А какъв брой дълго можем да считаме, че ще имаме и нуклеарна енергетика - да не се окаже, че ще пристигна един „ 30 септември “ и за нея, както се случва сега с въглищните централи?
- Въпросът тук опира то това, още какви нелепости могат да бъдат направени от ръководещите в бранша. Ако нещата вървят по естествения и закономерен метод и в полза на българската енергийна сигурност, тези мощности биха могли да работят най-малко още 30-40 години. Да не приказваме, че би трябвало да се форсира построяването на втора нуклеарна мощ. Доказано е, че този тип мощ е единствената базова мощ, отговаряща на нискоемисионно произвеждане на електрическа енергия. Освен всичко друго, при нея отпадъците са в оскъдни размери, спрямо размерите на отпадъците, които са от други типове базови сили. Но когато в България проблемите се вземат решение по метод, който няма нищо общо с естественото развиване на енергетиката и когато решенията от ръководещите се вземат не в полза на българската енергетика, а в полза на някого, който диктува на ръководещите, тогава виждаме решения за промяна на горивото на АЕЦ „ Козлодуй “ с американско, освен това в навечерието на приключването на първия интервал на деяние на двата реактора след тяхната рационализация през 2027 година и 2029 година, надлежно за V и VI реактор. Трябва да имаме поради и риска, че на тези реактори лицензът може да бъде продължен единствено, в случай че дават отговор на изискванията за сигурност, а те са проектирани да работят с избран тип гориво, което подсигурява тази сигурност. Затова и през 2027г. и 2029 година съществува действителен риск тези реактори да не получат лиценз за продължение на работа и да се окаже, че би трябвало да затворим и тези два реактора. Вместо сега да имаме два реактора, които да работят обикновено и с вероятност до 2057 година и 2059 година, да сме в развой на довеждане докрай на още два реактора, които да подсигуряват ниска цена на електрическата енергия и чиста електрическа енергия, да сме почнали поетапно трансформацията при въглищните централи, при вземане предвид на софтуерните новости и ресурсния потенциал на централите ни, ние сме изправени пред риска да спрем въглищните централи и да не успеем да продължим лиценза на нуклеарните мощности. Може да пристигна миг, в който България от детайл на енергийната сигурност за целия район, да се трансформира в проблем на тази сигурност.
- Вие познавате работата на ПАВЕЦ „ Чаира “ – тя предпазваше енергийната ни система от срив, за какво този неповторим план не може да работи след повредите и проваления ремонт? Толкова ли необратимо са наранени мощностите?
- Проблемът тук опира до това, чия е виновността за тази повреда. Ако сега потърсим самостоятелна експертиза за повредата, има огромна възможност да се окаже, че там е осъществен един фалшив ремонт с всичките последици от това. Но явно, до това състояние сме стигнали след ремонта, който надали е извоюван от компанията инцидентно, ръководещите или тези, които са упълномощили този ремонт, се опасяват. Страхуват се, с цел да не се окаже в един миг, че ще се осветят и техните имена и нещата ще придобият много углавен темперамент. Затова сега се тупа топката, по тази причина сега се опитваме да замажем ситуацията в „ Чаира “ и не се подхващат никакви дейности за неговото възобновяване. Няма нещо, което да е издигнато, да не може да бъде поправено, с изключение на, в случай че не е било взривено.
- Парламентът отсрочи с една година анулацията на дерогацията за съветския нефт в рафинерията „ Лукойл Нефтохим Бургас “, само че поетапното сменяне на произхода на нефта ще подсигурява ли опазване на цените на горивата у нас?
- Вижте, този въпрос е въпрос на чиста стопанска система и не е въпрос на политика и на предпочитание. Не може да кажем „ Да, тъй като доста ни харесва да изпълняваме всевъзможни приумици Европейската комисия във връзка с забрани, наказания и други дейности, които са в прорез с националната сигурност и в прорез на икономическата логичност и интереса на елементарния човек в България, би трябвало да запазим цените “.
Нормалният метод, по който би трябвало да си отговорим на въпроса е следният: Нефтът, който ще докараме, да размени настоящия, по-евтин ли ще е или по-скъп? Всички знаят, че е по-скъп. Първо, този петрол няма да се доставя на дълготрайна основа, второ – обвързван е с танкери, които минават през Босфора с избран график на прекосяване с нараснал риск и с нараснала застрахователна награда. Като допълним, че би трябвало да се трансформират и някои от софтуерните процеси, с цел да може да работи „ Лукойл Нефтохим Бургас “ с различен тип петрол, а не с този, за който е планиран -ето още спомагателни разноски. Всичко това естествено ще се отразява върху цената на крайния артикул и в последна сметка всички ние ще платим това безумство, което сега се гласоподава, с цел да може ръководещите да останат „ бели и почтени “ пред тези, които ги държат за гушата като са им споделили, че в случай че не слушат, ще се чуе истината за тях, а тя няма да е по никакъв начин приятна за чуване.
Интервю за вестник " Труд "
- Господин Ерменков, какъв брой обречена е енергетиката ни със затварянето на ТЕЦ-овете в региона на Стара Загора, Перник и Кюстендил? От енергийното министерство споделят, че в случай че хипотетично в 8,30 сутринта на 3 октомври ТЕЦ-овете бяха спрели, ток щеше продължи да има, само че моментна фотография на графиката на натоварване на системата демонстрира, че дефицитът би бил тъкмо 29,72 %?
- Проблемът с въглищната енергетика на България не е проблем за нейното битие, само че бихме имали сериозен проблем, в случай че я затворим. Защото към този момент и на деца да зададете въпроса, ще отговорят, че към 40 % от създадената електрическа енергия в България е от въглищни централи. Ако затворим сега централите, автоматизирано се лишаваме от 40 % електрическа енергия. И в случай че предположим, че от тези 40 %, 10 или 15 % отиват за експорт, остават едни 25 %, с които електроенергийната система на България ще бъде небалансирана, което ще докара от нуждата от импорт на електрическа енергия от някъде, от други страни. Това „ някъде “ обаче в днешните условия на Балканския полуостров не е ясно от кое място ще бъде, тъй като досега България е тази страна, която подсигурява електроенергийната сигурност на района. Затова е значимо да отбележим, че затварянето на въглищните централи ще докара освен до неуспех на електроенергийната система и дефицит на електрическа енергия за България, а ще докара и до нарушение на електроенергийната сигурност в района. За страдание, ситуацията е такова и отново споделям – проблем със съществуването на ТЕЦ-овете няма. Единствената причина, която се показва за тяхното затваряне е по този начин наречената „ Зелена договорка “ и нуждата от това да не се заплащат огромните разноски по въглеродните излъчвания. Дали обаче някой, някъде, е съумял да пресметна себестойността на тези излъчвания или те в същината си са една бухалка, с която се удря по един от най-сигурните и евтини източници на сила, освен това локални?
- Бихте ли описал в резюме какво съставлява пазара на въглеродни излъчвания?
- Там пазар няма. Това не е действителен пазар. Преди 15 - 20 години цената беше сред 5 и 20 евро за звук, след това набъбна до 50, в този момент е към 100. И забележете - нищо не се е трансформирало в чисто пазарно отношение. Затова и настоявам, че това не е действителен пазар, там има наставления на Европейски Съюз и някакви цени, които се дефинират от някого и те се слагат на масата.
- Тогава каква е действителната изгода от въпросния пазар на въглеродни излъчвания, щом той е просто тип финансов инструмент, само че натрапен от Брюксел?
- Така излиза. Европейската комисия е институцията, която си дефинира някакви правила, които бюрокрацията в Брюксел счита, че са нужни да бъдат въведени, само че те нямат нищо общо нито с ползите на европейските жители, нито с живия живот, нито с действителностите в стопанската система. Тези ползи в най-хубавия случай са конюнктурни, с цел да не употребявам думата „ корупционни “, с цел да се обгрижва едно лоби, обвързвано с по този начин наречената „ Зелена сила “. Нещо повече, въпросната „ Зелена сила “ не е потвърдено, че е по-зелена и екологично чиста в дълготраен проект. Когато приказваме за чиста сила и възобновими източници, ни би трябвало да отчитаме освен създадената електрическа енергия, а би трябвало да изчисляваме какво ще се случи с утилизацията на слънчевите панели, на вятърните перки.. Вижте, може да се окаже в един миг, че като прегледаме салдото на създадената чиста електрическа енергия и средствата, които са нужни за утилизирането на нездравословните останки от въпросните уреди, които в множеството случаи са пластмаси, а и при батериите се съдържат и киселини, ще се получи, че възобновимите източници ги преглеждаме единствено в половината им част, а се неглижират тъкмо тези проблеми, които ще се появят след 15-20 години с извеждането от приложимост на амортизираните панели и перки.
-Има ли решение за въглищната ни енергетика, която се оказва, че има и запас за още най-малко 50-70 години, само че търговията с въглеродни излъчвания я прави прекомерно скъпа?
-Разбира се, че има решение за българската въглищна енергетика и то е обвързвано първо – със запазването й, най-малко досега, в който като всяка мощ тя би трябвало да бъде реновирана или затворена. Второ – да се стартира поетапно промяна в бранша. Но промяна не се прави от през днешния ден за на следващия ден, а се възнамерява за интервал от 20-30-40 години, през който интервал един тип мощности се подменят с различен, по-модерен, по-високотехнологичен. В момента базовите мощности не са толкоз доста – те са свързани с въглища или с нуклеарна енергетика. Друга базова мощ няма, да, може да допуснем и газовите централи, само че знаете какво стана на пазара на природния газ предходната година. Когато в един миг не е решен стратегически въпросът с базовата енергетика, само че ти тръгваш на затваряне на 40 % от базовите мощности като произвеждане на електрическа енергия, ти действаш като един терорист по тематиките „ Енергетика “ и „ Национална сигурност “.
- Абдикира ли страната от газовия пазар, в случай че погледнем последните две години - по време на първото държавно управление на „ К. Петков “ бяхме на крачка да срине договорът с Азербайджан за доставки на газ, същото държавно управление отряза доставките от „ Газпром “, „ Булгаргаз “ е с големи задължения и подписан дълготраен контракт с турската компания „ Боташ “, оценката на който е съвършена за Анкара, само че не е еднопосочна откъм изгоди за София, медиатори влязоха през необятно отворената врата от властта?
- Ще направя дребна ретроспекция, тъй като това, което се случва в българската енергетика, не е нито от през вчерашния ден, нито от появяването на „ Промяната “ и реанимацията на Демократична България. Проблемите на българската енергетика започнаха от 2012 година, когато за пръв път беше ясно казано, че нуклеарният план „ Белене “ няма да бъде развиван и чухме от тогавашния министър председател, че площадката е „ мочур “. По времето на единия кабинет „ Борисов “ беше спрян Южен поток, който сега е сменен с „ Турски поток “ и вместо България да е съществена точка на импорт на газ и да печели от това, този план също беше спрян. А съветски газ се внася през „ Турски поток “ в Европейския съюз. Да не забравяме, че първите проблеми с въглищните централи също започнаха 2016-2017 година, когато стартира да се приказва за прехода към „ Зелена сила “ и тогава по моя самодейност в Стара Загора се направи народен конгрес за разискване на индустриалните мощности, участва кметът на Стара Загора, участваха Бойко Борисов, Сергей Станишев и обещаваха на хората, че ще се разработят стратегии, които ще стартират да работят за равномерен преход с ясно отчитане на националната енергийна сигурност. Както виждаме, 7 години по-късно обстановката освен не се е подобрила, а даже се е влошила. Всъщност, „ Продължаваме промяната “ беше един катализатор за ускорение на пагубните процеси в енергетиката ни, които започнаха още от времето на ГЕРБ.
- Бихме могли да споменем към листата и кабинета „ Орешарски “, както и присъединяване на Българска социалистическа партия в държавното управление на четворната коалиция, служебните държавни управления, нали?
- Разбира се. Когато става дума за енергетиката в България, няма държавно управление, за което да кажа, че е чисто и бяло и безусловно безгрешно във връзка с развиването на енергетиката. Но въпреки всичко, когато приказваме за съдбовни решения - разказът ми е прецизен.
- А какъв брой дълго можем да считаме, че ще имаме и нуклеарна енергетика - да не се окаже, че ще пристигна един „ 30 септември “ и за нея, както се случва сега с въглищните централи?
- Въпросът тук опира то това, още какви нелепости могат да бъдат направени от ръководещите в бранша. Ако нещата вървят по естествения и закономерен метод и в полза на българската енергийна сигурност, тези мощности биха могли да работят най-малко още 30-40 години. Да не приказваме, че би трябвало да се форсира построяването на втора нуклеарна мощ. Доказано е, че този тип мощ е единствената базова мощ, отговаряща на нискоемисионно произвеждане на електрическа енергия. Освен всичко друго, при нея отпадъците са в оскъдни размери, спрямо размерите на отпадъците, които са от други типове базови сили. Но когато в България проблемите се вземат решение по метод, който няма нищо общо с естественото развиване на енергетиката и когато решенията от ръководещите се вземат не в полза на българската енергетика, а в полза на някого, който диктува на ръководещите, тогава виждаме решения за промяна на горивото на АЕЦ „ Козлодуй “ с американско, освен това в навечерието на приключването на първия интервал на деяние на двата реактора след тяхната рационализация през 2027 година и 2029 година, надлежно за V и VI реактор. Трябва да имаме поради и риска, че на тези реактори лицензът може да бъде продължен единствено, в случай че дават отговор на изискванията за сигурност, а те са проектирани да работят с избран тип гориво, което подсигурява тази сигурност. Затова и през 2027г. и 2029 година съществува действителен риск тези реактори да не получат лиценз за продължение на работа и да се окаже, че би трябвало да затворим и тези два реактора. Вместо сега да имаме два реактора, които да работят обикновено и с вероятност до 2057 година и 2059 година, да сме в развой на довеждане докрай на още два реактора, които да подсигуряват ниска цена на електрическата енергия и чиста електрическа енергия, да сме почнали поетапно трансформацията при въглищните централи, при вземане предвид на софтуерните новости и ресурсния потенциал на централите ни, ние сме изправени пред риска да спрем въглищните централи и да не успеем да продължим лиценза на нуклеарните мощности. Може да пристигна миг, в който България от детайл на енергийната сигурност за целия район, да се трансформира в проблем на тази сигурност.
- Вие познавате работата на ПАВЕЦ „ Чаира “ – тя предпазваше енергийната ни система от срив, за какво този неповторим план не може да работи след повредите и проваления ремонт? Толкова ли необратимо са наранени мощностите?
- Проблемът тук опира до това, чия е виновността за тази повреда. Ако сега потърсим самостоятелна експертиза за повредата, има огромна възможност да се окаже, че там е осъществен един фалшив ремонт с всичките последици от това. Но явно, до това състояние сме стигнали след ремонта, който надали е извоюван от компанията инцидентно, ръководещите или тези, които са упълномощили този ремонт, се опасяват. Страхуват се, с цел да не се окаже в един миг, че ще се осветят и техните имена и нещата ще придобият много углавен темперамент. Затова сега се тупа топката, по тази причина сега се опитваме да замажем ситуацията в „ Чаира “ и не се подхващат никакви дейности за неговото възобновяване. Няма нещо, което да е издигнато, да не може да бъде поправено, с изключение на, в случай че не е било взривено.
- Парламентът отсрочи с една година анулацията на дерогацията за съветския нефт в рафинерията „ Лукойл Нефтохим Бургас “, само че поетапното сменяне на произхода на нефта ще подсигурява ли опазване на цените на горивата у нас?
- Вижте, този въпрос е въпрос на чиста стопанска система и не е въпрос на политика и на предпочитание. Не може да кажем „ Да, тъй като доста ни харесва да изпълняваме всевъзможни приумици Европейската комисия във връзка с забрани, наказания и други дейности, които са в прорез с националната сигурност и в прорез на икономическата логичност и интереса на елементарния човек в България, би трябвало да запазим цените “.
Нормалният метод, по който би трябвало да си отговорим на въпроса е следният: Нефтът, който ще докараме, да размени настоящия, по-евтин ли ще е или по-скъп? Всички знаят, че е по-скъп. Първо, този петрол няма да се доставя на дълготрайна основа, второ – обвързван е с танкери, които минават през Босфора с избран график на прекосяване с нараснал риск и с нараснала застрахователна награда. Като допълним, че би трябвало да се трансформират и някои от софтуерните процеси, с цел да може да работи „ Лукойл Нефтохим Бургас “ с различен тип петрол, а не с този, за който е планиран -ето още спомагателни разноски. Всичко това естествено ще се отразява върху цената на крайния артикул и в последна сметка всички ние ще платим това безумство, което сега се гласоподава, с цел да може ръководещите да останат „ бели и почтени “ пред тези, които ги държат за гушата като са им споделили, че в случай че не слушат, ще се чуе истината за тях, а тя няма да е по никакъв начин приятна за чуване.
Интервю за вестник " Труд "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ