В ефира на Дарик радио и предаването Ники Кънчев шоу“

В ефира на Дарик радио и предаването „ Ники Кънчев шоу “ едно от най-обсъжданите имена в българския спорт – Лора Христова – описа за пътя към олимпийския си триумф, цената на медала и упоритостите, които занапред я водят напред.
Олимпийският орден – сбъдната фантазия
Бронзовото отличие на Христова от зимните Олимпийски игри в Милано–Куртинае резултат от години труд и неизменност. Самата тя споделя, че това е цел, която носи в себе си още от дете:

„ Аз съм доста щастлива, че съумях да сбъдна една моя детска фантазия. Още от дребна споделях – най-малко да взема олимпийски орден, пък тогава ще му мисля. “

„ Сега я реализирах, само че съм още по-мотивирана да не преставам. “
Цената на триумфа: дисциплинираност и ограничения
Зад медала стоят години на непрекъснати тренировки, лагери и неявяване от вкъщи. Христова признава, че от месеци не се е прибирала в родния Троян:

„ От доста дълго време не съм се прибирала. Предпочетох да остана в Италия, с цел да запазя концентрацията си за идващите стартове. “

Според нея точно концентрацията е основна за триумфа:

„ Емоциите доста ме разсейват. В момента, в който взех медала, си споделих – това беше за през днешния ден, забравяме го и продължаваме напред. “
Как се печели съревнование в биатлона
Биатлонът изисква съвършен баланс сред физическа устойчивост и психическа резистентност. Христова изяснява, че контролът върху пулса е решителен при стрелбата:

„ По време на бягането пулсът ми е към 175, само че го смъквам до към 168 преди пукотевица. Ако го смъква прекомерно, това въздейства на оръжието. “

„ Просто се съсредоточвам върху осъществяването на всеки детайл от стрелбата. “
Живот сред спорта и образованието
Освен професионален състезател, Лора Христова е и студентка в Национална Спортна Академия (НСА) " Васил Левски ", където е в финален курс. Балансът не е елементарен, само че тя съумява:

„ На самостоятелен проект съм – когато се прибирам, поставям изпити и извършвам дилемите си. “
Екипът зад триумфа
Христова не пропуща да означи ролята на треньорите си, измежду които Волфганг Пихлер и Роберт Кабуков:

„ Той постоянно е вярвал в нас – даже повече, в сравнение с ние самите. “
Поглед напред
След къса отмора следва нов подготвителен цикъл, фокусиран върху устойчивост и подготовка за идващия сезон. А медалът?

„ Ще го сложа в моята стая, на стената на славата… само че някой ден ще направя още по-голяма. “