Притча за белия кон
В едно село живеел доста безпаричен дъртак, само че дори кралете му завиждали, тъй като имал прелестен бял кон. Кралете му предложили невиждани суми за коня, само че старецът постоянно казвал, че конят за него не е кон, а персона и не може да го продаде… Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички поданици на селото му споделили:
– Ти си един трагичен простак, ние постоянно сме знаели, че конят ще избяга в един миг. Да беше го продал, в този момент щеше да имаш купища пари.
– Не отивайте толкоз надалеч – дал отговор старецът – просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е злощастие или благословия, това към този момент е размишление. А кой знае какво ще последва?
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е напълно с мозъка си.
Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкоз красиви коня.
– Старецът беше прав – почнали да приказват хората, това в действителност не е било злощастие, а благословия.
– Не отивайте толкоз надалеч – отново дал отговор старецът – фактът е, че конят се върна и докара още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или злощастие. Това е просто откъс. Вие прочетохте единствено една дума в изречението, по какъв начин може по нея да съдите за цялата книга?!
Този път, хората не обсъждали, само че в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прелестни коня, белким това не е берекет!
След една седмица, синът на стареца, който почнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крайници. Хората още веднъж почнали да приказват:
– Прав беше старецът. Това не е благословия, а злощастие.
– Вие сте цялостни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или злощастие? Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са обстоятелствата. Кой знае, дали това е благословия или злощастие? Животът ни се дава на късчета, повече не ни е обещано да знаем.
След няколко седмици, страната почнала война и всички момчета от селото били взети бойци. Цялото село плачело, тъй като знаело, че множеството от тях в никакъв случай няма да се върнат. Синът на стареца, обаче, останал при татко си, тъй като бил неработоспособен. Хората още веднъж отишли при бащата и споделили:
– Ти отново беше прав, старче. Твоят наследник сигурно ще остане жив, а за нашите – не знаем. Твоето е благословия.
Старецът отвърнал:
– Вие продължавате да съдите. Факт е единствено, че моя наследник си е останал в къщи. Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие…
Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението значи застинало положение на мозъка. Умът обича да разсъждава, тъй като развиването е рисковано и неуютно. В реалност, пътешествието в никакъв случай не свършва; приключва една част от пътешествието и стартира друга. Животът е просто един безконечен път…
