&format=webp)
Албания, където банкнотите царуват, крои планове за първата безкешова икономика
В едно място, където кешът е цар, упоритостта на премиера Еди Рама да направи Албания безкешова до 2030 година би обърнала обществото с главата надолу.
С години албанците избират да държат парите си под дюшека - до АК-47, както гласи националната смешка - вместо в банките. Но в случай че Рама реализира задачата си, Албания може да се трансформира в първата изцяло безкешова стопанска система в света.
Основната причина за това е, че сега огромна част от транзакциите се правят под масата.
Елиминирането на парите в брой „ е безспорен приоритет за страни с висока неофициална стопанска система и дестабилизиращи размери противозаконни средства във финансовата система “, споделя Селами Джепа, професор по стопански науки в Тиранския университет, пред POLITICO.
Банковата система и обществото обаче може да не са готови за такава радикална смяна.
Повечето албанци избират да ръководят спестяванията си отвън банковата система, като крият банкноти на несъмнено място и упорстват за заплащания в брой постоянно, когато това е допустимо.
Дори в туристическите пътеводители за Албания постоянно се среща фразата „ кешът е цар “. Макар че по-големите магазини и вериги заведения за хранене одобряват карти, кафенетата, салоните за хубост, бутиците, телекомуникационните компании и бакалиите не го вършат.
Левоцентристкото държавно управление желае да освободи Албания от това, което отчетът на Европейската комисия за 2024 година назовава „ огромна сива стопанска система “, която възпира бизнеса и конкуренцията (да не приказваме за загубите в приходите от данъци).
Оценките сочат, че неофициалната стопанска система - частта, която не се регистрира публично - съставлява сред 29% и 50% от Брутният вътрешен продукт на страната.
Генералният секретар на Асоциацията на албанските банки Спиро Брумбули споделя пред POLITICO, че държавното управление и институциите ще изготвят проект за прекосяване към безкешово общество. Следващите стъпки включват таван за покупки в брой, интеграция с европейската SEPA система за разплащания до октомври и въвеждане на моментни SEPA заплащания малко по-късно.
Албанската контузия от банките
Един от главните проблеми е, че албанците просто не харесват банките. Според последно изследване на Асоциацията на албанските банки едвам 34% от популацията им има доверие. Световната банка оповестява, че под 50% от албанците имат банкова сметка.
Банката на Албания твърди, че 78% от хората „ имат достъп “ до банкова сметка - много под междинното за Европейски Съюз (96%).
Не всички обаче имат вяра, че проектът има смисъл.
Генц Поло, съосновател на опозиционната Демократическа партия и някогашен вицепремиер, споделя пред POLITICO, че опитът да се отстранен сивите зони посредством възбрана на кеша е „ като да убиваш кокошки с артилерия “.
Той назовава концепцията „ офанзива против персоналната независимост на законните притежатели на банкноти “.
Поло признава, че албанските банки могат да бъдат „ тромави и скъпи “, само че съгласно него по-добър път е по-умна регулация и повече конкуренция от онлайн платформи и криптовалути. Той показва подозрение, че едно безкешово общество в действителност ще понижи прането на пари.
Докато безкешовата стопанска система е цел в доста развити страни като Швеция, Естония и Ирландия, Албания е напълно друг случай - и публичното съмнение е разбираемо.
След рухването на комунизма при започване на 90-те години банки и „ капиталови компании “ стартират да се появяват и да дават обещание нереалистично високи лихви - до 19% върху депозити.
Само след месеци броят им надвишава 25, а в пика на манията всеки шести албанец е вложил в такива пирамидални схеми - постоянно всичките си спестявания. Ранните инвеститори получавали великодушни суми, само че заплащанията ставали все по-малки и редки, до момента в който системата не рухнала.
През януари 1997 година първите компании стартират да банкрутират, а всеобщи тегления от вложителите форсират срутва. До март в страната настава безпорядък, стартира протест. Войници и служители на реда напущат постовете си, а тълпи разярени и разорени жители упрекват държавното управление, че не е спряло измамите - и даже е печелило от тях.
Около 2000 души умират при конфликти сред жители и управляващите или при дейности на въоръжени банди, които плячкосват над 1 милион оръжия от военни хранилища. Загубите се пресмятат на към 1,2 милиарда $ – половината от Брутният вътрешен продукт по това време.
Този интервал провокира всеобща емиграция, забавя развиването на страната с години и унищожава доверието в банките и страната.
Ниско доверие
През близо трите десетилетия по-късно банките не съумяват да възстановят доверието.
Част от казуса, изяснява професор Джепа, е, че банките не оферират особени преимущества и са скъпи за прилагане. Това обезкуражава хората да откриват сметки, да употребяват карти и цифрови преводи.
„ Повечето банки поддържат дискриминационни лихвени проценти - високи за заеми и доста ниски за депозити “, споделя той. „ Международните преводи също са с високи такси, което отхвърля емигрантите да пращат пари. “
Дори вътрешните цифрови заплащания сред банки в Албания са скъпи. Често изпращането на 500 евро коства до 50 евро. Други преводи също са финансово обременяващи. Обменните курсове са също печално неизгодни.
В търговията бизнесите се оплакват, че би трябвало да заплащат до 3.5% на трансакция за обработка на картови заплащания.
Брумбули от Асоциацията на банките споделя, че някои компании даже таксуват в допълнение клиентите, които заплащат с карта. Това им оказва помощ да избегнат налози, защото заплащанията в брой постоянно не се записват публично.
Макар задачата за безкешова стопанска система до 2030 година да е смела, триумфът зависи от въвеждането на евтина и налична цифрова платежна инфраструктура - вероятно в това число цифрова валута на централната банка или национална платформа за моментни заплащания.
Банката на Албания е разглеждала сходни стейбълкойни, като евентуални принадлежности, само че няма публична пътна карта. Без съответен проект, визията на Рама рискува да си остане единствено упоритост.
С години албанците избират да държат парите си под дюшека - до АК-47, както гласи националната смешка - вместо в банките. Но в случай че Рама реализира задачата си, Албания може да се трансформира в първата изцяло безкешова стопанска система в света.
Основната причина за това е, че сега огромна част от транзакциите се правят под масата.
Елиминирането на парите в брой „ е безспорен приоритет за страни с висока неофициална стопанска система и дестабилизиращи размери противозаконни средства във финансовата система “, споделя Селами Джепа, професор по стопански науки в Тиранския университет, пред POLITICO.
Банковата система и обществото обаче може да не са готови за такава радикална смяна.
Повечето албанци избират да ръководят спестяванията си отвън банковата система, като крият банкноти на несъмнено място и упорстват за заплащания в брой постоянно, когато това е допустимо.
Дори в туристическите пътеводители за Албания постоянно се среща фразата „ кешът е цар “. Макар че по-големите магазини и вериги заведения за хранене одобряват карти, кафенетата, салоните за хубост, бутиците, телекомуникационните компании и бакалиите не го вършат.
Левоцентристкото държавно управление желае да освободи Албания от това, което отчетът на Европейската комисия за 2024 година назовава „ огромна сива стопанска система “, която възпира бизнеса и конкуренцията (да не приказваме за загубите в приходите от данъци).
Оценките сочат, че неофициалната стопанска система - частта, която не се регистрира публично - съставлява сред 29% и 50% от Брутният вътрешен продукт на страната.
Генералният секретар на Асоциацията на албанските банки Спиро Брумбули споделя пред POLITICO, че държавното управление и институциите ще изготвят проект за прекосяване към безкешово общество. Следващите стъпки включват таван за покупки в брой, интеграция с европейската SEPA система за разплащания до октомври и въвеждане на моментни SEPA заплащания малко по-късно.
Албанската контузия от банките
Един от главните проблеми е, че албанците просто не харесват банките. Според последно изследване на Асоциацията на албанските банки едвам 34% от популацията им има доверие. Световната банка оповестява, че под 50% от албанците имат банкова сметка.
Банката на Албания твърди, че 78% от хората „ имат достъп “ до банкова сметка - много под междинното за Европейски Съюз (96%).
Не всички обаче имат вяра, че проектът има смисъл.
Генц Поло, съосновател на опозиционната Демократическа партия и някогашен вицепремиер, споделя пред POLITICO, че опитът да се отстранен сивите зони посредством възбрана на кеша е „ като да убиваш кокошки с артилерия “.
Той назовава концепцията „ офанзива против персоналната независимост на законните притежатели на банкноти “.
Поло признава, че албанските банки могат да бъдат „ тромави и скъпи “, само че съгласно него по-добър път е по-умна регулация и повече конкуренция от онлайн платформи и криптовалути. Той показва подозрение, че едно безкешово общество в действителност ще понижи прането на пари.
Докато безкешовата стопанска система е цел в доста развити страни като Швеция, Естония и Ирландия, Албания е напълно друг случай - и публичното съмнение е разбираемо.
След рухването на комунизма при започване на 90-те години банки и „ капиталови компании “ стартират да се появяват и да дават обещание нереалистично високи лихви - до 19% върху депозити.
Само след месеци броят им надвишава 25, а в пика на манията всеки шести албанец е вложил в такива пирамидални схеми - постоянно всичките си спестявания. Ранните инвеститори получавали великодушни суми, само че заплащанията ставали все по-малки и редки, до момента в който системата не рухнала.
През януари 1997 година първите компании стартират да банкрутират, а всеобщи тегления от вложителите форсират срутва. До март в страната настава безпорядък, стартира протест. Войници и служители на реда напущат постовете си, а тълпи разярени и разорени жители упрекват държавното управление, че не е спряло измамите - и даже е печелило от тях.
Около 2000 души умират при конфликти сред жители и управляващите или при дейности на въоръжени банди, които плячкосват над 1 милион оръжия от военни хранилища. Загубите се пресмятат на към 1,2 милиарда $ – половината от Брутният вътрешен продукт по това време.
Този интервал провокира всеобща емиграция, забавя развиването на страната с години и унищожава доверието в банките и страната.
Ниско доверие
През близо трите десетилетия по-късно банките не съумяват да възстановят доверието.
Част от казуса, изяснява професор Джепа, е, че банките не оферират особени преимущества и са скъпи за прилагане. Това обезкуражава хората да откриват сметки, да употребяват карти и цифрови преводи.
„ Повечето банки поддържат дискриминационни лихвени проценти - високи за заеми и доста ниски за депозити “, споделя той. „ Международните преводи също са с високи такси, което отхвърля емигрантите да пращат пари. “
Дори вътрешните цифрови заплащания сред банки в Албания са скъпи. Често изпращането на 500 евро коства до 50 евро. Други преводи също са финансово обременяващи. Обменните курсове са също печално неизгодни.
В търговията бизнесите се оплакват, че би трябвало да заплащат до 3.5% на трансакция за обработка на картови заплащания.
Брумбули от Асоциацията на банките споделя, че някои компании даже таксуват в допълнение клиентите, които заплащат с карта. Това им оказва помощ да избегнат налози, защото заплащанията в брой постоянно не се записват публично.
Макар задачата за безкешова стопанска система до 2030 година да е смела, триумфът зависи от въвеждането на евтина и налична цифрова платежна инфраструктура - вероятно в това число цифрова валута на централната банка или национална платформа за моментни заплащания.
Банката на Албания е разглеждала сходни стейбълкойни, като евентуални принадлежности, само че няма публична пътна карта. Без съответен проект, визията на Рама рискува да си остане единствено упоритост.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ