В едно кралство имало двама рицари - приятели: единият бил

В едно кралство имало двама рицари - другари: единият бил интелигентен, а другият – малоумен. Дали си клетва един на различен за честност: ни единият няма да остави другия нито в неволя, нито в благополучие и всичко, което натрупат в живота, ще разделят по равно.

В кралството имало и два града. И казвали хората, че тези, които стигнат до първия град, ще бъдат дарени с безчет съкровища, а тези, които стигнат до втория град, ги грози гибелта. Към първия град водел сложен, рисков път и още при започване на пътя имало доста бойци, с които трябвало да се биеш, с цел да си проправиш път към града.

Към вторият град водел прав път, комфортен за пасажерите и още при започване на пътя трима рицари общително посрещали пътуващите, предлагайки им храна и вино.

Умният рицар почнал да уговаря своя другар да тръгнат по тежкия път към първия град с невижданите благосъстояния, само че другият другар, виждайки по какъв начин стартират и двата пътя, споделил, че избира да има вяра на очите си, а не на клюки и ще тръгне по този път по който по този начин общително ги посрещат рицарите.

Умният рицар си спомнил своите обети за честност и споделил:

– Аз няма да позволи да вървиш самичък и ще продължа с теб.

Срещайки по пътя всевъзможни наслаждения за тялото и душата, и двамата рицари стигнали до втория град. Там ги оковали и завели при съдията, който ги осъдил на гибел, само че дал на всеки последна дума.

И тогава умният почнал да упреква своя другар, който все пак, което знаел авансово, избрал неверен път, а той – умният, трябвало да следва приятеля си заради дадената клетва за честност.

Когато дали думата на глупавия, той също почнал да вини своя интелигентен другар:

– Ако умният ми другар не ме беше последвал, а си беше останал на пътя, по който в началото искаше да тръгне, щях сигурно да се върна и потегли дружно с него заради клетвата за честност, която съм му дал.

Осъдили и двамата на гибел. Умният за това, че елементарно се поддал на неразумността на глупавия, а глупавият за това, че не повярвал на думите на своя интелигентен другар.

Италианска алегория