Военен историк: Плевенската епопея е една от най-величавите битки, в която проличават таланта на Осман Паша, на ген. Тотлебен и ген. Скобелев
В една война сраженията и борбите са доста, само че те всичките влизат в една по-голяма тактическа и оперативна бойна формулировка – интервенция. Най-блестящите интервенции, които са останали в разбора на военното изкуство, са: блестящата интервенция по форсирането на река Дунав, интервенцията по защитата на Шипченския проход. След това идва интервенцията по обсадата и капитулацията на Плевенския гарнизон, както и интервенцията при Шипка-Шейново. Това сподели военният историк Мишо Йорданов в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус ".
Форсирането на река Дунав е една брилянтна интервенция, изпълнена под управлението на ген. Драгомиров с неговата 14-та дивизия, която е изпълнена и с присъединяване и на речния флот, който блокира дейностите на турските канонерки, с цел да се реализира изработката на понтонен мост през Свищов, и по този метод да дебаркират главните сили на българския бряг. Тази интервенция се прави два месеца откакто Руско-турската война е оповестена, като замаскирането й става посредством една лъжлива десантна интервенция с 14-ти корпус на Цимерман в Северна Добруджа, което заблуждава турците, че съветската войска ще мине още веднъж по определения дълги години от нея път през укрепения Четириъгълник Русе, Силистра, Варна и Шумен и командващият Абдул Керим Паша концентрира там по огромната част от силите си.
След прекосяването на Дунав съветската войска се разделя на три отряда, като Източният отряд, управителен от престолонаследника Александър Александрович, се насочва към Четириъгълника, Западният се насочва към Видинската цитадела, където е Осман Паша, а Предният отряд получава задачата да премине Балкана и да превземе Одрин. " Това се оказва една стратегическа неточност, тъй като турците когато схващат къде ще бъде ориентиран основният удар, извикват пък от Черногорието корпуса на Сюлейман Паша, един много кален в борби корпус, който среща предният отряд на ген. Гурко в Тракия при Стара Загора, съумява да го разбие и едвам към 6000 индивида се изкачват на връх Шипка, заграждат този проход и се мъчат там да спрат към 30 000 души турци, които настъпват от юг ".
По думите на историка тази неточност едвам не коства обрата на войната още в самото й начало. " За шанс на Руското командване, българските опълченци, част от Брянския и Орловския полк, съумяват да задържат пълчищата на Сюлейман, които не могат да преминат през прохода и да се съединят с армията на Осман Паша, укрепена в Плевен ".
Плевенската епопея е една от най-величавите борба, в която проличават гения и на Осман Паша, на ген. Тотлебен и ген. Скобелев. Поради неприятното разузнаване, недобрата организация и поради грешката на командващия на Западния отряд ген.-лейт. Николай Криденер, който дава един ден отмора на войските с цел да приберат труповете, да погребат починалите и да дадат помощ на ранените, обсадата на града се проточва 5 месеца.
Първите две съветски офанзиви са безспорна злополука, като на бойното поле умират 16 хиляди души. " Но третата офанзива, заради нежеланието на старите съветски офицери в щаба на съветската войска да слушат младия Скобелев, който е напипал слабото място на турската защита от юг, не му изпращат нужното подкрепление, Осман Паша изпраща всичките си запаси против Скобелев и изтиква неговите войски. Така третата офанзива приключва също без триумф. Но това са неточности на командването, които костват още два месеца блокада ".
Ген. Тотлебен, боен инженер, който взе участие в Кримската война и воин от Севастопол, който се е познавал добре с Осман Паша.
" Тотлебен незабавно усеща грешката, която са позволили неговите прародители и споделя, че Плевен няма да може да падне и с четвърти взлом и няма да има подобен, тъй като от запад има достъп за хранителни запаси, за снаряди, и би трябвало да бъде блокиран компактно.
Ген. Тотлебен съумява да блокира града и с непримиримост и с самообладание прави пробив и влиза в Плевен. Оттук нататък е повратния миг във войната. Следват зимното минаване на Балкана и пътя надолу към Одрин и Цариград е открит ", описа още историкът.
Форсирането на река Дунав е една брилянтна интервенция, изпълнена под управлението на ген. Драгомиров с неговата 14-та дивизия, която е изпълнена и с присъединяване и на речния флот, който блокира дейностите на турските канонерки, с цел да се реализира изработката на понтонен мост през Свищов, и по този метод да дебаркират главните сили на българския бряг. Тази интервенция се прави два месеца откакто Руско-турската война е оповестена, като замаскирането й става посредством една лъжлива десантна интервенция с 14-ти корпус на Цимерман в Северна Добруджа, което заблуждава турците, че съветската войска ще мине още веднъж по определения дълги години от нея път през укрепения Четириъгълник Русе, Силистра, Варна и Шумен и командващият Абдул Керим Паша концентрира там по огромната част от силите си.
След прекосяването на Дунав съветската войска се разделя на три отряда, като Източният отряд, управителен от престолонаследника Александър Александрович, се насочва към Четириъгълника, Западният се насочва към Видинската цитадела, където е Осман Паша, а Предният отряд получава задачата да премине Балкана и да превземе Одрин. " Това се оказва една стратегическа неточност, тъй като турците когато схващат къде ще бъде ориентиран основният удар, извикват пък от Черногорието корпуса на Сюлейман Паша, един много кален в борби корпус, който среща предният отряд на ген. Гурко в Тракия при Стара Загора, съумява да го разбие и едвам към 6000 индивида се изкачват на връх Шипка, заграждат този проход и се мъчат там да спрат към 30 000 души турци, които настъпват от юг ".
По думите на историка тази неточност едвам не коства обрата на войната още в самото й начало. " За шанс на Руското командване, българските опълченци, част от Брянския и Орловския полк, съумяват да задържат пълчищата на Сюлейман, които не могат да преминат през прохода и да се съединят с армията на Осман Паша, укрепена в Плевен ".
Плевенската епопея е една от най-величавите борба, в която проличават гения и на Осман Паша, на ген. Тотлебен и ген. Скобелев. Поради неприятното разузнаване, недобрата организация и поради грешката на командващия на Западния отряд ген.-лейт. Николай Криденер, който дава един ден отмора на войските с цел да приберат труповете, да погребат починалите и да дадат помощ на ранените, обсадата на града се проточва 5 месеца.
Първите две съветски офанзиви са безспорна злополука, като на бойното поле умират 16 хиляди души. " Но третата офанзива, заради нежеланието на старите съветски офицери в щаба на съветската войска да слушат младия Скобелев, който е напипал слабото място на турската защита от юг, не му изпращат нужното подкрепление, Осман Паша изпраща всичките си запаси против Скобелев и изтиква неговите войски. Така третата офанзива приключва също без триумф. Но това са неточности на командването, които костват още два месеца блокада ".
Ген. Тотлебен, боен инженер, който взе участие в Кримската война и воин от Севастопол, който се е познавал добре с Осман Паша.
" Тотлебен незабавно усеща грешката, която са позволили неговите прародители и споделя, че Плевен няма да може да падне и с четвърти взлом и няма да има подобен, тъй като от запад има достъп за хранителни запаси, за снаряди, и би трябвало да бъде блокиран компактно.
Ген. Тотлебен съумява да блокира града и с непримиримост и с самообладание прави пробив и влиза в Плевен. Оттук нататък е повратния миг във войната. Следват зимното минаване на Балкана и пътя надолу към Одрин и Цариград е открит ", описа още историкът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ