В една тъмна нощ Тотев паркира джипа, купен на лизинг

...
В една тъмна нощ Тотев паркира джипа, купен на лизинг
Коментари Харесай

Как Тотев създаде формулата на богатството

В една тъмна нощ Тотев паркира джипа, платен на лизинг от №-тата фамилна компания Плутоний 15, и щракна лампичката в купето. Беше спрял тъкмо под тъмните прозорци на кметството, написа marica.bg.

Отвън джипът беше обрулен от античните ветрове на Елада, а от вътрешната страна - от климатика на Рейндж Ровъра. Тотев извади бележника, където преди 10 лета си беше записал формулата на триумфа, и се вгледа в нея тъмно умислен.

Тъпанарите му се подиграваха, че бил приключил автото с три и нещо, без и да подозират, че зад високото му чело дебне талантлив разум.

Формулата, която самичък сформира и му донесе величествен триумф още на 36, беше:

E=mc²

Още тогава Тотев прозря, че с цел да натрупаш пари, би трябвало да спазваш равенството сред тях - мангизите, от една страна, масата и светлината на квадрат - от друга. Разчетена, формулата означаваше следното:

E vro = m ama eco

Или казано просто: Еврата са равни на мама по Цецо на квадрат.

Мама е масата, към която гравитират еврата, но това не можеше да стане без светлината на Цецо, която обгръщаше кмета като щит от Междузвездни войни.

Тотев прозорливо я постави на квадрат, та да му послужи за два мандата. Тази светлина го пазеше от всички завистливи погледи, които извираха от тъмнината и задаваха мрачни въпроси: Защо семейството процъфтява и откогато е във властта, си обновиха хотела, дигнаха и бизнес постройка до него, получиха къща, вила и апартамент в гръцки курорт, закупиха земята под "Каменица " и започнаха да подвигат жилищни и офис здания...

Тези мрачни въпроси обаче се разбиваха в ризницата от светлина и светлото Тотево бъдеще ставаше все по-светло, до момента в който изненадващо формулата рухна. И бъдещето стана Марко-Тотево.

- Мамо, мамицата им! - простена Тотев в полумрака. - Без Цецо на квадрат всичко увисва.

Спешно трябваше да размени С eco с някакво друго , но колкото и да се напъваше, никакво избавително име не го осени. Затова реши да смени формулата.

Кметът напъна своя необятен разум в тясното купе на ровъра. Как да избави тялото T да не изпадне неподвижен, надалеч от придвижването на парите и властта? И в тоя момент, осенен от следващата гениална концепция, се зае да основава формулата за установяване на кинетичната сила T.

Ала тъкмо изписа Т = m... (Тотев е равно на мама, умножено по...), и някой почука на стъклото на джипа.

- Кой чука в този мрачен час? - настръхна кметът.

- Отвори, това съм аз! - чу се извън.

В тъмнината видя някаква бяла коса.

- Мамка му, това да не е Зико! - прошепна стреснато кметът и бързо скри бележника с формулите под седалката.

После отвори деликатно прозореца. Пред него в действителност стоеше белокос мъж с поизмачкани облекла.

- Ти и мен ли крадеш, бе? - попита белокосият.

- А, че от тебе пък какво може да се вземе? - изгледа го пренебрежително Тотев.

- Първо, ще ти кажа, че си разчел погрешно формулата E=mc². Това значи Централен затвор, т.е., два квадрата в централния затвор.

- Абе, ти прокурор ли си... - попита с пресъхнала уста Тотев.

- Не. Айнщайн съм.

Последната мисъл, която осени Тотев, преди да припадне върху кормилото, беше: Всичко е релативно, но различен път!
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР