И адвокати за всички!
В една публикация на " Форбс " американският юрист Фред Рууни е наименуван " ангел ", излъчващ достойнство и утешение. През 2013 година American Bar Association (Американската адвокатска асоциация) го афишира за " бащата на правните инкубатори ". Стипендиантът на Fulbright Фред Рууни е основател на модела на правните инкубатори в Съединени американски щати през 2007г., където досега са открити 70 правни инкубатора. Пред 2013 година един юридически развъдник е открит в Доминиканската република с фокус насилието над дамите, след това – и един в Пакистан, ориентиран към икономическата и обществена неправда.
Най-общо концепцията за правния развъдник се състои в основаването на едно общо професионално пространство, където в рамките нормално на година и половина млади адвокати със обществена ангажираност биват обучавани от ментори на на практика умения при практикуване на адвокатската специалност, в това число и на нейните бизнес измерения. Целта е да им се помогне да основат стопански ефикасна и устойчива адвокатска процедура, като по този начин те получават тласък да реализират активност в интерес на обществото.
Самият Рууни изяснява повода за триумфа на икубаторите по този начин: по целия свят правното обучение е напълно теоретично и му липсват на практика познания, а в това време голямата част от хората, в това число и в Съединени американски щати, не могат да си разрешат правна помощ, тъй като адвокатските услуги са скъпи.През декември в София стратира публично първият Правен развъдник в Източна Европа, а началото му бе обещано от Рууни, който ще взе участие като консултант в него. Целта е той да обезпечава правна помощ на роми, хора с ниски приходи и дребни компании.
Програмата ще поддържа общо 13 души, а 12 от тях са с ромски генезис - сегашни или неотдавна приключили студенти по право и юристи, които демонстрират ясна ангажираност към обществената правдивост. Година и половина те ще работят с петима ментори – юристите Александър Кашъмов, Диляна Гитева, Миглена Михайлова и Андрей Терзийски, както и арбитър Евгени Георгиев от Софийския градски съд. Инициативата не е еднократна, в случай че се съди по упованието студентите, които вземат участие в него, да го разпространяват измежду сътрудниците си.
Правният развъдник в България е финансиран от Фондация " Тръст за обществена опция " и ще се ръководи от съдружие с нестопанска цел " Инициатива за равни благоприятни условия ". Подборът на обучаваните е осъществен от селекционна комисия от двете организации, а в критериите е залегнало и условие за позитивно отношение към концепцията за обществена правдивост и работа с малцинствата. Как стигнахте до концепцията за основаването на юридически развъдник?
Чували сте израза " liberty and justice for all ", децата в Съединени американски щати всяка заран го повтарят в учебно заведение. Но аз си мисля, че не би трябвало да учим децата си на неща, които не са правилни, тъй като в тази ситуация не става въпрос за независимост и правдивост за всички, а единствено за този, който може да си заплати.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Аз постъпих в юридическия факултет на City University of New York’s (CUNY) през 1983г. още в първата година от неговото разкриване, преди този момент бях обществен служащ. Особеното на този факултет е, че той бе основан, с цел да образова адвокати в работа на хората. По това време в Ню Йорк стартира да се осъзнава като значителен проблем, че там има милиони хора с лимитирани приходи, които обезверено се нуждаят от юрист, само че не могат да си го разрешат. През 80-те и 90-те години на предишния век към 80 % от хората в Ню Йорк, както и изобщо в Съединени американски щати, нямаха достъп до юрист по финансови аргументи.
Сигурно за множеството хора звучи изненадващо да чуят, че в най-могъщата стопанска система в света малко на брой имат достъп до правораздаване, тъй като единствено те могат да си разрешат юрист. Богатите могат да наемат юрист, за най-бедните има стратегии за правна помощ, само че казусът стои при хората със междинни до ниски приходи. Именно затова CUNY стартира да образова хора, които да основат процедура, ориентирана към тези хора.
Как се образоват юристи да обслужват хора с ниски приходи?
В Ню Йорк има доста правни факултети в другите университети, само че те образоват адвокати за потребностите на корпоративното право. В същото време, хората от междинната класа имат потребителски разногласия, семейноправни въпроси, проблеми с банкрути и други, с които високоплатените юристи нямат интерес да се заемат. Средните цени на тези юристи - сред 250 и 450 $ на час, са непостижими за хора от тази категория.
Като обществен служащ съм работил с имигранти - те пък имат проблеми с жилищните условия, дискриминация, наемане на работа и други, които са комплицирани за тях, само че също нямат към кого да се извърнат.
Идеята на CUNY бе да се основат юристи и устойчиви адвокатски практики, които да дават правна помощ на такива хора, към които корпоративните юристи нямат интерес, като за задачата се привлекат младежи със обществена ангажираност и да им се даде нужното обучение.
Как се прави подборът на такива студенти и къде е гаранцията, че след завършването си те ще поемат каузи на хора със междинни приходи? След като стартират процедура и видят опциите за друга кариера и огромни пари?
Случва се и това. Все отново, хората, които избират да учат право в CUNY, към този момент са посочили някакъв тип обществена ангажираност – работили са в публични организации, в общински и други структури, ангажирани с проблемите на обществената правдивост. Ако тяхното предпочитание е да вършат пари, то за задачата има доста други правни факултети. Но в случай че в действителност желаят да научат по какъв начин да употребяват правото в публичен интерес, то юридическият факултет в CUNY и до момента продължава да бъде номер едно в Съединени американски щати в тази област. Статистиката сочи, че голямата част от хората, които приключват право там, не престават да работят в публичен интерес.
След като се дипломирах, започнах работа в бюрото за правна помощ, което е насочено към хора с ниски приходи. Иронията е, че моите приходи като юрист в бюрото за правна помощ бяха толкоз ниски, че в действителност фамилията ми, съгласно финансовите стандарти на щата Ню Йорк, се класираше тъкмо в тази група от хора, които имат право да получат безвъзмездна правна помощ. Не си представях това, когато учех право. Исках да оказвам помощ на бедните, само че не и да отглеждам децата си в беднотия. Моите близки ми предложиха да ми намерят работа с корпоративно право в правна компания, само че аз отхвърлих, тъй като не бях приключил, с цел да работя с корпорации, а да оказвам помощ на хората в потребност.
Така ми остана другата опция – да пускам своя адвокатска процедура. Само че в Съединени американски щати, както и на всички места по света, правното обучение не е насочено към практиката. Не ви учат по какъв начин да практикувате право, а по какъв начин да завършите право. Нищо общо няма с образованието по медицина да вземем за пример, което е доста на практика насочено.
С сътрудника, с който започнах адвокатската си процедура, по едно и също време осъзнахме, че, първо, не сме научени по какъв начин да практикуваме право, и второ – че би трябвало да се научим по какъв начин да създадем ефикасна и устойчива, стопански жизнеспособна адвокатска процедура. Трябваше да се борим няколко години. Тогава осъзнах, че желая да направя нещо, с цел да не се постанова на новозавършващите студенти по право да минават по същия сложен път.
Малко по малко практиката ни се разрастна, станахме трима, след това - четирима, само че в никакъв случай не изневерихме на концепцията да работим с хората със междинни до ниски приходи, като получаваме по-малко пари, само че служим на повече хора. За да можем да вършим това, би трябвало да организираме стопански по-добре този развой. Възприехме разбирането, че, с цел да можем да вършим положително на хората, би трябвало ние да можем да живеем добре.
Как някой може да бъде стимулиран да направи подобен избор – да се печели по-малко с повече работа? При това – в американското общество, за което се приказва, че триумфът и успеха се слагат над всичко.
За някои това може да не наподобява толкоз практично, само че за нас е доста по-важна справедливостта. Голямата американска фантазия – да имаш къща, кола, почивки – ние бихме могли да имаме това и без да караме нашите клиенти да ипотекират още веднъж живота си. Много е тъжно да видиш човек, който да вземем за пример не може да си разреши юрист, с цел да сложи майка си под настойничество, тъй като множеството юристи ще изискат 3000 $ за тази услуга. Ние разбрахме, че можем да я оценим на половина или дори още по-ниско и отново да имаме положителни приходи и естествен живот. Защото това ще стимулира хората в общността да ни предлагат един на различен, когато някой попита за добър юрист, а това значи доста клиенти и положителни приходи.
В последна сметка, 13 години откакто се дипломирах, четири американски университета, измежду които и CUNY, се събраха и създадоха тактика за търсене на финансиране за план, посредством който да се помогне на младежи, завършващи право и изкушени от обществената правдивост, да провеждат своя устойчива процедура. Деканите на тези четири университета от разнообразни щати бяха осъзнали, че без професионално развиване и без бизнес умения това просто е невероятно и някои даже напущат правната специалност. А това е загуба за обществото.
Когато чух за тази стратегия, аз прекъснах личната си адвокатска процедура и бях нает по този план, с цел да основа в Ню Йорк мрежа от хора, приключили право, които са в моята позиция от преди 13 години. В момента, в който се установихме, хората заприиждаха – първо 10, след това 25, 50, 1000... Бяха толкоз доста! Млади и не толкоз млади, някои преди малко приключили, други – на 40 години, на 50 даже, само че начинаещи юристи. И ние им помагахме да развият уменията и практиката си.
Когато си студент, ти работиш, с цел да завършиш. Когато си юрист, би трябвало да работиш, с цел да печелиш пари и тогава е огромно предизвикателство да вървиш да се обучаваш, преодолявайки трафика в Ню Йорк. Това беше първият път в историята на американското обучение по право, когато университетите започнаха да схващат отговорността да се продължава образованието на приключилите.
Ние станахме пионери на следдипломното юридическо обучение, само че аз от самото начало си мечтаех да мога да събера тези хора под един покрив, където да ги образоваме в едно общо пространство, вместо по обособени практики.
Накрая получих грант от щата Ню Йорк и към този момент можехме да изпълним фантазията да създадем професионален център. Не знаех по какъв начин тъкмо ще го направя, нямаше модел и тогава чух за бизнес инкубаторите. Не бях чувал за това значение на думата развъдник. Посетих няколко бизнес инкубатора в Ню Йорк – за графични дизайнери, даже за пекари, където те в продължение на 18 месеца се образоват под един покрив на на практика и бизнес умения. И след това се пробвах да пригодя този модел към адвокатската специалност.
Как?
В Съединени американски щати първото изискване е претендентите да са лицензирани юристи, т.е. да са минали адвокатския си изпит. Така е малко по-лесно в сравнение с в другите страни, където в тези инкубатори се одобряват и студенти. Имаме обучители, ментори, от време на време получаваме и характерни средства, с цел да фокусираме старания по някакъв избран проблем, да вземем за пример имиграция, жилищни условия (в това отношение обстановката в Н Йорк е критична) и други
Моята визия беше за дребен план с девет души, не съм мислил за нещо огромно първоначално. Но " Ню Йорк таймс " разбра за този план и направи репортаж, а по-късно и СNN през 2007г. го оцени като вест с огромен позитивен заряд. През 2009 година настъпи рецесията, една от последствията бе, че правните факултети в Съединени американски щати започнаха да създават хиляди адвокати без работа. Започнах да получавам позвънявания от Калифорния, Чикаго, Маями, Лос Анджелис, и всички желаеха да дойдем и при тях с тази стратегия. От този миг моят живот се промени и по този начин се появиха първите инкубатори, чийто брой и до момента продължава да пораства.
Първоначално бяха създавани при университетите, след това и адвокатските асоциации започнаха да вършат инкубатори за младите юристи. В началото имах много усложнения с адвокатската общественост, тъй като някои одобриха това за незаслужено предимство. Казах на водачите на адвокатската асоциация – хората, на които ние служим, са хора, които вашите членове не желаят даже да видят в чакалнята си. Те в никакъв случай не биха приели да съставляват хора с лимитирани приходи, само че просто не харесват обстоятелството, че други юристи биват обучавани по какъв начин да основат практиката си и да вършат пари, като съставляват такива хора.
Изненадващо, съдиите се оказаха най-хубавите ни съдружници, защото те се разправят с милиони хора, които се явяват в съда без юрист. И те обявиха на адвокатската асоциация – или вие вършете тази работа, или оставете други да я правят. И скоро по-късно адвокатската асоциация отстъпи.
Мисля, че и в България съдиите също желаят жителите да се явяват в съда с добра адвокатска помощ.
По-целия свят е по този начин. Понякога адвокатските колегии са най-голямата спънка пред повишението на достъпа до правораздаване, тъй като основават правила, които на процедура предизвикват монопола върху правните услуги. В някои страни да вземем за пример е неразрешено на юристите да дават услуги про боно (безплатно) или на по-ниска цена. Например в Албания, където бях неотдавна, юристите са задължени да заплащат налог даже и върху услугите про боно. Българският модел
Участниците в първото издание на българския Правен развъдник - обучаеми, техните петима ментори и ръководителите на плана при формалното разкриване през декември в София
Доколкото фокусът на българския план за адвокатски развъдник е ориентиран към ромските общности, образованието ще се концентрира в региона на правата на индивида, жилищните права и други с огромно влияние върху фамилиите, отбрана на бежанци, работещи, консуматори и други уязвими лица. Успехът ще зависи от успеваемостта на подхванатите стъпки за основаване на подобаващ за българските условия модел и условията на българската адвокатура, като към този момент се търси и съдействието на съответните български институции, които контролират практиката в правото.
Една от задачите на образованието е основаване на образователна среда, която ще обезпечи професионално пространство и просветителни стратегии за основаване на адвокатска процедура и адвокатска адвокатска фирма. С помощта на ментори ще се търси професионално развиване на адвокати и студенти по право, които по-късно ще образуват независими или дребни фирмени практики, които дават правни услуги на лица със междинни до ниски приходи. След Доминикана и Пакистан, а България е третата страна отвън Съединени американски щати, където този модел се ползва. Защо в България?
Да, по този начин е, България е третата страна, с изключение на една доста дребна стратегия в Кордоба, Испания. Мисля, въпреки всичко, че значимият въпрос не е " за какво в България? ", а " по какъв начин в България? ".
Работих с " Отворено общество " и научих за техните стратегии, ориентирани към ромските общности. Не бях чувал термина " ром " до преди няколко години, не знаех за съществуването на това малцинство. Нито знаех, че в Европа те живеят с десетилетна назадничавост по отношение на другите общности.
От друга страна, моят опит демонстрира, че в Съединени американски щати инкубаторите са доста ефикасен път за испанските и афроамериканските юристи да стартират процедура. Хората с лимитирани приходи и от маргинализирани общности нямат връзка с юристи в границите на общността, нямат родственик, който да им помогне да си намерят работа и други Търсим младежи от имигрантски фамилии, първа генерация, приключили университет, на които оказваме помощ да изградят бизнеса си.
Една от моите сътрудници от " Отворено общество ", която работи с проблемите на ромските общности в Европа, прояви интерес към правните инкубатори и ме предложения да дойда в София през декември 2017г. Тук срещнах млади роми, които са първите в фамилията, които са приключили университет, освен това родителите на някои от тях изобщо нямат никакво обучение. Срещнах младежи от десетхилядни общности, които са единствени с университетско обучение там. Оттогава три пъти съм идвал в България, настоящето ми идване е за четвърти път. Посетих Факултета и Филиповци в София, само че и Лом и Сливен.
Тези младежи живеят при сложни условия, само че ме впечатли техния бездънен ангажимент да спомагат за развиването на общността си и за укрепването на българското общество. Колкото хората се усещат част от обществото, толкоз обществото е по-силно. Виждам и доста млади етнически българи, които са загрижени за неналичието на правдивост и работят един до друг с младите роми. Осъзнавам какъв брой е значимо за обществото тези младежи да не напущат страната и усещам като привилегия да послужвам за тази огромна цел в интерес на българското общество.Даниела Михайлова, началник Правни стратегии в съдружие " Инициатива за равни благоприятни условия "
Юристите от ромски генезис да се интегрират в специалността си наедно с останалите
През последните години сътрудниците с ромски генезис, които приключват право, като че са наказани да стартират работа в разнообразни цивилен организации, фокусирани върху права на малцинствата. А това не трябва да бъде по този начин. Трябва да се основат благоприятни условия за юристите от ромски генезис да се интегрират в специалността си наедно с останалите. Освен всичко друго ще им създадем и опция да получат и фокусирано образование по какъв начин сполучливо да вземат адвокатския изпит, което по никакъв начин не е елементарно.
Достъпът до правна помощ на ромското население е значим за всички, тъй като когато проблеми като принуждение, дискриминация, отвод до достъп до публични услуги, закононарушения от ненавист, остават нерешени, това задълбочава проблемите в цялото общество. Има доста дребен брой юристи, които могат да се оправят с сходни проблеми и да работят с хората с ниски приходи.
Най-общо концепцията за правния развъдник се състои в основаването на едно общо професионално пространство, където в рамките нормално на година и половина млади адвокати със обществена ангажираност биват обучавани от ментори на на практика умения при практикуване на адвокатската специалност, в това число и на нейните бизнес измерения. Целта е да им се помогне да основат стопански ефикасна и устойчива адвокатска процедура, като по този начин те получават тласък да реализират активност в интерес на обществото.
Самият Рууни изяснява повода за триумфа на икубаторите по този начин: по целия свят правното обучение е напълно теоретично и му липсват на практика познания, а в това време голямата част от хората, в това число и в Съединени американски щати, не могат да си разрешат правна помощ, тъй като адвокатските услуги са скъпи.През декември в София стратира публично първият Правен развъдник в Източна Европа, а началото му бе обещано от Рууни, който ще взе участие като консултант в него. Целта е той да обезпечава правна помощ на роми, хора с ниски приходи и дребни компании.
Програмата ще поддържа общо 13 души, а 12 от тях са с ромски генезис - сегашни или неотдавна приключили студенти по право и юристи, които демонстрират ясна ангажираност към обществената правдивост. Година и половина те ще работят с петима ментори – юристите Александър Кашъмов, Диляна Гитева, Миглена Михайлова и Андрей Терзийски, както и арбитър Евгени Георгиев от Софийския градски съд. Инициативата не е еднократна, в случай че се съди по упованието студентите, които вземат участие в него, да го разпространяват измежду сътрудниците си.
Правният развъдник в България е финансиран от Фондация " Тръст за обществена опция " и ще се ръководи от съдружие с нестопанска цел " Инициатива за равни благоприятни условия ". Подборът на обучаваните е осъществен от селекционна комисия от двете организации, а в критериите е залегнало и условие за позитивно отношение към концепцията за обществена правдивост и работа с малцинствата. Как стигнахте до концепцията за основаването на юридически развъдник?
Чували сте израза " liberty and justice for all ", децата в Съединени американски щати всяка заран го повтарят в учебно заведение. Но аз си мисля, че не би трябвало да учим децата си на неща, които не са правилни, тъй като в тази ситуация не става въпрос за независимост и правдивост за всички, а единствено за този, който може да си заплати.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Аз постъпих в юридическия факултет на City University of New York’s (CUNY) през 1983г. още в първата година от неговото разкриване, преди този момент бях обществен служащ. Особеното на този факултет е, че той бе основан, с цел да образова адвокати в работа на хората. По това време в Ню Йорк стартира да се осъзнава като значителен проблем, че там има милиони хора с лимитирани приходи, които обезверено се нуждаят от юрист, само че не могат да си го разрешат. През 80-те и 90-те години на предишния век към 80 % от хората в Ню Йорк, както и изобщо в Съединени американски щати, нямаха достъп до юрист по финансови аргументи.
Сигурно за множеството хора звучи изненадващо да чуят, че в най-могъщата стопанска система в света малко на брой имат достъп до правораздаване, тъй като единствено те могат да си разрешат юрист. Богатите могат да наемат юрист, за най-бедните има стратегии за правна помощ, само че казусът стои при хората със междинни до ниски приходи. Именно затова CUNY стартира да образова хора, които да основат процедура, ориентирана към тези хора.
Как се образоват юристи да обслужват хора с ниски приходи?
В Ню Йорк има доста правни факултети в другите университети, само че те образоват адвокати за потребностите на корпоративното право. В същото време, хората от междинната класа имат потребителски разногласия, семейноправни въпроси, проблеми с банкрути и други, с които високоплатените юристи нямат интерес да се заемат. Средните цени на тези юристи - сред 250 и 450 $ на час, са непостижими за хора от тази категория.
Като обществен служащ съм работил с имигранти - те пък имат проблеми с жилищните условия, дискриминация, наемане на работа и други, които са комплицирани за тях, само че също нямат към кого да се извърнат.
Идеята на CUNY бе да се основат юристи и устойчиви адвокатски практики, които да дават правна помощ на такива хора, към които корпоративните юристи нямат интерес, като за задачата се привлекат младежи със обществена ангажираност и да им се даде нужното обучение.
Как се прави подборът на такива студенти и къде е гаранцията, че след завършването си те ще поемат каузи на хора със междинни приходи? След като стартират процедура и видят опциите за друга кариера и огромни пари?
Случва се и това. Все отново, хората, които избират да учат право в CUNY, към този момент са посочили някакъв тип обществена ангажираност – работили са в публични организации, в общински и други структури, ангажирани с проблемите на обществената правдивост. Ако тяхното предпочитание е да вършат пари, то за задачата има доста други правни факултети. Но в случай че в действителност желаят да научат по какъв начин да употребяват правото в публичен интерес, то юридическият факултет в CUNY и до момента продължава да бъде номер едно в Съединени американски щати в тази област. Статистиката сочи, че голямата част от хората, които приключват право там, не престават да работят в публичен интерес.
След като се дипломирах, започнах работа в бюрото за правна помощ, което е насочено към хора с ниски приходи. Иронията е, че моите приходи като юрист в бюрото за правна помощ бяха толкоз ниски, че в действителност фамилията ми, съгласно финансовите стандарти на щата Ню Йорк, се класираше тъкмо в тази група от хора, които имат право да получат безвъзмездна правна помощ. Не си представях това, когато учех право. Исках да оказвам помощ на бедните, само че не и да отглеждам децата си в беднотия. Моите близки ми предложиха да ми намерят работа с корпоративно право в правна компания, само че аз отхвърлих, тъй като не бях приключил, с цел да работя с корпорации, а да оказвам помощ на хората в потребност.
Така ми остана другата опция – да пускам своя адвокатска процедура. Само че в Съединени американски щати, както и на всички места по света, правното обучение не е насочено към практиката. Не ви учат по какъв начин да практикувате право, а по какъв начин да завършите право. Нищо общо няма с образованието по медицина да вземем за пример, което е доста на практика насочено.
С сътрудника, с който започнах адвокатската си процедура, по едно и също време осъзнахме, че, първо, не сме научени по какъв начин да практикуваме право, и второ – че би трябвало да се научим по какъв начин да създадем ефикасна и устойчива, стопански жизнеспособна адвокатска процедура. Трябваше да се борим няколко години. Тогава осъзнах, че желая да направя нещо, с цел да не се постанова на новозавършващите студенти по право да минават по същия сложен път.
Малко по малко практиката ни се разрастна, станахме трима, след това - четирима, само че в никакъв случай не изневерихме на концепцията да работим с хората със междинни до ниски приходи, като получаваме по-малко пари, само че служим на повече хора. За да можем да вършим това, би трябвало да организираме стопански по-добре този развой. Възприехме разбирането, че, с цел да можем да вършим положително на хората, би трябвало ние да можем да живеем добре.
Как някой може да бъде стимулиран да направи подобен избор – да се печели по-малко с повече работа? При това – в американското общество, за което се приказва, че триумфът и успеха се слагат над всичко.
За някои това може да не наподобява толкоз практично, само че за нас е доста по-важна справедливостта. Голямата американска фантазия – да имаш къща, кола, почивки – ние бихме могли да имаме това и без да караме нашите клиенти да ипотекират още веднъж живота си. Много е тъжно да видиш човек, който да вземем за пример не може да си разреши юрист, с цел да сложи майка си под настойничество, тъй като множеството юристи ще изискат 3000 $ за тази услуга. Ние разбрахме, че можем да я оценим на половина или дори още по-ниско и отново да имаме положителни приходи и естествен живот. Защото това ще стимулира хората в общността да ни предлагат един на различен, когато някой попита за добър юрист, а това значи доста клиенти и положителни приходи.
В последна сметка, 13 години откакто се дипломирах, четири американски университета, измежду които и CUNY, се събраха и създадоха тактика за търсене на финансиране за план, посредством който да се помогне на младежи, завършващи право и изкушени от обществената правдивост, да провеждат своя устойчива процедура. Деканите на тези четири университета от разнообразни щати бяха осъзнали, че без професионално развиване и без бизнес умения това просто е невероятно и някои даже напущат правната специалност. А това е загуба за обществото.
Когато чух за тази стратегия, аз прекъснах личната си адвокатска процедура и бях нает по този план, с цел да основа в Ню Йорк мрежа от хора, приключили право, които са в моята позиция от преди 13 години. В момента, в който се установихме, хората заприиждаха – първо 10, след това 25, 50, 1000... Бяха толкоз доста! Млади и не толкоз млади, някои преди малко приключили, други – на 40 години, на 50 даже, само че начинаещи юристи. И ние им помагахме да развият уменията и практиката си.
Когато си студент, ти работиш, с цел да завършиш. Когато си юрист, би трябвало да работиш, с цел да печелиш пари и тогава е огромно предизвикателство да вървиш да се обучаваш, преодолявайки трафика в Ню Йорк. Това беше първият път в историята на американското обучение по право, когато университетите започнаха да схващат отговорността да се продължава образованието на приключилите.
Ние станахме пионери на следдипломното юридическо обучение, само че аз от самото начало си мечтаех да мога да събера тези хора под един покрив, където да ги образоваме в едно общо пространство, вместо по обособени практики.
Накрая получих грант от щата Ню Йорк и към този момент можехме да изпълним фантазията да създадем професионален център. Не знаех по какъв начин тъкмо ще го направя, нямаше модел и тогава чух за бизнес инкубаторите. Не бях чувал за това значение на думата развъдник. Посетих няколко бизнес инкубатора в Ню Йорк – за графични дизайнери, даже за пекари, където те в продължение на 18 месеца се образоват под един покрив на на практика и бизнес умения. И след това се пробвах да пригодя този модел към адвокатската специалност.
Как?
В Съединени американски щати първото изискване е претендентите да са лицензирани юристи, т.е. да са минали адвокатския си изпит. Така е малко по-лесно в сравнение с в другите страни, където в тези инкубатори се одобряват и студенти. Имаме обучители, ментори, от време на време получаваме и характерни средства, с цел да фокусираме старания по някакъв избран проблем, да вземем за пример имиграция, жилищни условия (в това отношение обстановката в Н Йорк е критична) и други
Моята визия беше за дребен план с девет души, не съм мислил за нещо огромно първоначално. Но " Ню Йорк таймс " разбра за този план и направи репортаж, а по-късно и СNN през 2007г. го оцени като вест с огромен позитивен заряд. През 2009 година настъпи рецесията, една от последствията бе, че правните факултети в Съединени американски щати започнаха да създават хиляди адвокати без работа. Започнах да получавам позвънявания от Калифорния, Чикаго, Маями, Лос Анджелис, и всички желаеха да дойдем и при тях с тази стратегия. От този миг моят живот се промени и по този начин се появиха първите инкубатори, чийто брой и до момента продължава да пораства.
Първоначално бяха създавани при университетите, след това и адвокатските асоциации започнаха да вършат инкубатори за младите юристи. В началото имах много усложнения с адвокатската общественост, тъй като някои одобриха това за незаслужено предимство. Казах на водачите на адвокатската асоциация – хората, на които ние служим, са хора, които вашите членове не желаят даже да видят в чакалнята си. Те в никакъв случай не биха приели да съставляват хора с лимитирани приходи, само че просто не харесват обстоятелството, че други юристи биват обучавани по какъв начин да основат практиката си и да вършат пари, като съставляват такива хора.
Изненадващо, съдиите се оказаха най-хубавите ни съдружници, защото те се разправят с милиони хора, които се явяват в съда без юрист. И те обявиха на адвокатската асоциация – или вие вършете тази работа, или оставете други да я правят. И скоро по-късно адвокатската асоциация отстъпи.
Мисля, че и в България съдиите също желаят жителите да се явяват в съда с добра адвокатска помощ.
По-целия свят е по този начин. Понякога адвокатските колегии са най-голямата спънка пред повишението на достъпа до правораздаване, тъй като основават правила, които на процедура предизвикват монопола върху правните услуги. В някои страни да вземем за пример е неразрешено на юристите да дават услуги про боно (безплатно) или на по-ниска цена. Например в Албания, където бях неотдавна, юристите са задължени да заплащат налог даже и върху услугите про боно. Българският модел
Участниците в първото издание на българския Правен развъдник - обучаеми, техните петима ментори и ръководителите на плана при формалното разкриване през декември в София
Доколкото фокусът на българския план за адвокатски развъдник е ориентиран към ромските общности, образованието ще се концентрира в региона на правата на индивида, жилищните права и други с огромно влияние върху фамилиите, отбрана на бежанци, работещи, консуматори и други уязвими лица. Успехът ще зависи от успеваемостта на подхванатите стъпки за основаване на подобаващ за българските условия модел и условията на българската адвокатура, като към този момент се търси и съдействието на съответните български институции, които контролират практиката в правото.
Една от задачите на образованието е основаване на образователна среда, която ще обезпечи професионално пространство и просветителни стратегии за основаване на адвокатска процедура и адвокатска адвокатска фирма. С помощта на ментори ще се търси професионално развиване на адвокати и студенти по право, които по-късно ще образуват независими или дребни фирмени практики, които дават правни услуги на лица със междинни до ниски приходи. След Доминикана и Пакистан, а България е третата страна отвън Съединени американски щати, където този модел се ползва. Защо в България?
Да, по този начин е, България е третата страна, с изключение на една доста дребна стратегия в Кордоба, Испания. Мисля, въпреки всичко, че значимият въпрос не е " за какво в България? ", а " по какъв начин в България? ".
Работих с " Отворено общество " и научих за техните стратегии, ориентирани към ромските общности. Не бях чувал термина " ром " до преди няколко години, не знаех за съществуването на това малцинство. Нито знаех, че в Европа те живеят с десетилетна назадничавост по отношение на другите общности.
От друга страна, моят опит демонстрира, че в Съединени американски щати инкубаторите са доста ефикасен път за испанските и афроамериканските юристи да стартират процедура. Хората с лимитирани приходи и от маргинализирани общности нямат връзка с юристи в границите на общността, нямат родственик, който да им помогне да си намерят работа и други Търсим младежи от имигрантски фамилии, първа генерация, приключили университет, на които оказваме помощ да изградят бизнеса си.
Една от моите сътрудници от " Отворено общество ", която работи с проблемите на ромските общности в Европа, прояви интерес към правните инкубатори и ме предложения да дойда в София през декември 2017г. Тук срещнах млади роми, които са първите в фамилията, които са приключили университет, освен това родителите на някои от тях изобщо нямат никакво обучение. Срещнах младежи от десетхилядни общности, които са единствени с университетско обучение там. Оттогава три пъти съм идвал в България, настоящето ми идване е за четвърти път. Посетих Факултета и Филиповци в София, само че и Лом и Сливен.
Тези младежи живеят при сложни условия, само че ме впечатли техния бездънен ангажимент да спомагат за развиването на общността си и за укрепването на българското общество. Колкото хората се усещат част от обществото, толкоз обществото е по-силно. Виждам и доста млади етнически българи, които са загрижени за неналичието на правдивост и работят един до друг с младите роми. Осъзнавам какъв брой е значимо за обществото тези младежи да не напущат страната и усещам като привилегия да послужвам за тази огромна цел в интерес на българското общество.Даниела Михайлова, началник Правни стратегии в съдружие " Инициатива за равни благоприятни условия "
Юристите от ромски генезис да се интегрират в специалността си наедно с останалите
През последните години сътрудниците с ромски генезис, които приключват право, като че са наказани да стартират работа в разнообразни цивилен организации, фокусирани върху права на малцинствата. А това не трябва да бъде по този начин. Трябва да се основат благоприятни условия за юристите от ромски генезис да се интегрират в специалността си наедно с останалите. Освен всичко друго ще им създадем и опция да получат и фокусирано образование по какъв начин сполучливо да вземат адвокатския изпит, което по никакъв начин не е елементарно.
Достъпът до правна помощ на ромското население е значим за всички, тъй като когато проблеми като принуждение, дискриминация, отвод до достъп до публични услуги, закононарушения от ненавист, остават нерешени, това задълбочава проблемите в цялото общество. Има доста дребен брой юристи, които могат да се оправят с сходни проблеми и да работят с хората с ниски приходи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ