Джеси Хоумър Френч рисува адове, но вижда дъги
В една слънчева есенна заран, в гаражното студио на Джеси Хоумър Френч, нагоре по няколко благи планински преход от Палм Дезърт, Калифорния, дузина платна са подпрени на лавици в разнообразни стадии на комплектност. Повечето са пейзажи. Три изобразяват гробища, повтаряща се тематика за 83-годишния самообразован художник. Открояващи се измежду кафявото и зеленото обаче са две картини на горски пожари, в гневни тонове на оранжево, жълто и черно.
Скачащи пъкли са осветили картините на Омир Френч в продължение на години. В “1st Presbyterian ” (1994) пламъците ближат през стълбовете на вратата на боядисана в бяло черква. В „ Slash + Burn “ (2000) димът се извива от прясно запалени огньове в неотдавна обезлесена гора. В по-драматичния „ Boreal Burning “ (2022) — пет фута необятен — небето над горящите дървета е мрачно от пушек. В „ Blowout “ (2020) това е нефтена платформа, която гори.
В изложбата на Омир Френч „ Нормални пейзаж...
Прочетете целия текст »
