В една по-добра България, каквато не сбъднахме в годините на

В една по-добра България, каквато не сбъднахме в годините на все по-спорно състоялия се преход към народна власт, вместо „ “, през вчерашния ден Народното събрание щеше да одобри въвеждането на наложителен предмет „ медийна просветеност “ в учебно заведение. Защото в днешния свят той всъщност е наложителен, по този начин или другояче.

Уви, когато точно поради компрометираната просветителна система хората навсякъде не владеят даже четене с схващане, няма по какъв начин да предпазим учебното заведение и обществото от надвисналата над главите ни заплаха от тоталитарно бъдеще.

Напротив. Толкова сме затънали в инертното си битие по пътя към пропастта, че приехме, ние като общество приехме, един нацистки закон, прокаран от хора, явно без всякаква връзка със здравия разсъдък, да репресира занапред децата в учебно заведение. Които са задоволително неразбрани и изтормозени и в този момент там. Защото са разнообразни.

Имам неприятна вест. Всяко дете е друго. Не е просто това на джендър съседката ви. Всички деца са разнообразни. И те са хора.

Често чуваме мъдри цитати от международни мислители, изстреляни от парламентарната естрада като симптом на богата обща просвета, а евентуално и като мигане към челите повече книги, в случай че такива са останали в Народното събрание.

В този ред на мисли Аристотел е споделил, че „ Да образоваш мозъка, без да образоваш сърцето, не е никакво обучение “. За жал точно приемането на този закон повече от всеки път като че ли бележи тоталния, необратим, наподобява, срив в българското обучение.

Срив, поради който се стига до това въобще да се позволен сходни равнища на нападателен популизъм в ръководството на страната. Срив, който се бележи от дълбоката функционална неначетеност измежду популацията, в резултат на която пропагандната война процъфтява на бойното поле на българската психика в един не по-малко притеснителен интернационален подтекст.

Дългогодишен срив, довел до мъчителното неявяване на сериозно мислене в обществото – дарба, която другояче би могла значително да бъде предварителна защита против лъжата, която все по-усилено завладява всички публични структури, отпред с медиите и образованието.

Попаднах на статус от учител-гей в обществената мрежа, който пита дали в този момент, в случай че споделя на децата в час за себе си и фамилията си, ще бъде преследван от закона. Резонен въпрос. Отдолу будни жители го питат за какво занимава децата с персоналния си живот.

Той дава отговор, че носи халка на пръста си и учениците го питат за брачната половинка му, а той им отвръща, че има брачен партньор. Явно се е венчал отвън България. Та индивидът, който има прелестна връзка с учениците си, пита дали към този момент би трябвало да крие персоналната си история или да лъже, или да мълчи, като го попитат нещо за фамилията му.

А може би би трябвало да смъкна халката? А може би би трябвало да напусне учебно заведение, тъй като е гей?

Може ли да си гей преподавател в учебно заведение към този момент? Костадин Костадинов разрешава ли? А Тошко Йорданов?

А зле прикритите гей мъже с по двама сина, които рипнаха на „ извращенията “ в откриването на Олимпиадата първи, дават ли децата им да учат математика при някой, който умерено и решително си ляга с различен мъж в свободното си време?

А може би би трябвало да напусне страната? А може би след него и други би трябвало да напуснем страната? Кога? Някой ще ни каже ли по кое време по-точно да се готвим това да се случи? Тошко, Костя, да не пандизите границите скоро?

Преди комунистическия прелом в България доста хора не са вярвали, че нещо сходно е допустимо, макар предизвестията. В шедьовъра на Теодора Димова „ Поразените “ се споделя за това по какъв начин ходът на времето се обръща внезапно. Прочетете тази книга, преди да я забранят.

Излишно е да се изяснява пределно ясното – че гей се раждаш, не се възпитаваш, че проблемите в просветителната ни система са напълно други и разнообразни от несъществуващата агитация на полова ориентировка в учебно заведение, каквато по формулировка е невъзможна, тъй като половата ориентировка не е въпрос на (дез)информиран избор.

Да обясниш на учениците, че съществуват хора с друга полова ориентировка, е просто даване на обстоятелства от живота подобен, какъвто е. Деца се самоубиват поради отменяне в учебно заведение и в средата си, каквото този закон насърчава. Историята като че ли се повтаря и всеки тоталитарен режим стартира с агитация, сееща боязън, ненавист и разделяне. С неистина.

Това са явни истини за всеки, запазил капка здрав разсъдък. Мненията обаче в днешния ден са по-ценни. Никой не го интересува кое е правилно и кое не е. Лошо.

Нека кажа нещо от позицията на една българска майка, тъй като, може би това ще е изненада за някого, както има бездетни бранители на обичайното българско семейство, по този начин има и български майки за европейските демократични полезности. Светът е пъстър.

Мечтая детето ми да е преди всичко свободна персона в свободно общество. Да мисли сериозно, да има полет на въображението, да има богат вътрешен свят, да е любопитно към външния, да е отворено към хората и живота. Да разграничава положително от зло и истина от неистина. Да не се опасява, а когато се – да се изправя против страха си. Да носи благотворителност, благосклонност и любов в сърцето си, да демонстрира деликатност и внимание към по-слабите.

Да е почтен човек. На първо място пред себе си. Освен татко си и дядо си, да почита и дамите въобще. Да почита децата. Да има убеденост, успокоение, самообладание и кураж. Да мечтае, да работи с отдаденост и предпочитание. Да се радва на живота. Да се смее. Да обича с цялото си сърце.

И тъй като съм патриот, ми се ще всичко изброено да може да му се случва и в България. Но тъй като съм реалист, все по-малко имам вяра, че последното е допустимо. Все още не съм спряла да имам вяра.

Ако Бай Ганьо беше воин, който няма нищо общо с българина, едва ли щеше да се учи в учебно заведение към този момент толкоз доста години.

Помня по какъв начин учителката по литература ни обясняваше, в духа на класическото „ какво е желал да каже създателят “, че Алеко в действителност обича Бай Ганьо. Той му е непосредствен и му съчувства. И го осмива, тъй като страда за него. Като патриот. Като родолюбец.

Така, както Ботев назовава в поезията си българите „ скотско племе “ и „ идиоти “ – с мъка, с отчаяние, с неугаснала към момента вяра за смяна. Но и с усмивка. С схващане. Не с възприятие за надменно предимство. В никакъв случай. С рецензия към недъзите в характера и в морала, а не към личността, която ги показва.

За сметка на това актуалният български градски интелектуалец демократ в последно време все по-активно зове „ Стига сте наричали хората Ганя “, без нито един път да е пил от ракията на съседа си пред входа, до момента в който същият му споделя по какъв начин Русия не обстрелва жилищни и публични здания в Украйна, само че пък за сметка на това съществуват кемтрейлс и световен проект за заличаване на България.

Неговият апел да не „ наскърбяваме “ народа с препратки към класическата литература е в благозвучие с гласовете на знаменосците на прокремълската агитация у нас. Същите, които му се присмиват, че е „ умнокрасив “, до момента в който изключително доста държат, по остарял социалистически модел, на това, че да си интелигентен не е особена полезност. Че да си учил в международно приети и влиятелни университет е някаква изгъзица. Че да си елементарен е по-достойно.

„ Стига с това надменно Ганя “. Добре. Дайте да махнем напряко „ Бай Ганьо “ от програмата, предлагам. Да се създадем, че нямаме нищо общо с този воин на Алеко и с неговите дефекти, като по едно и също време с това се присмиваме на начетените, образованите и знаещите, както обичайно вършим най-малко от 1944 година насам.

Хайде, добре. Чудо огромно. Така или другояче, по-късно гласоподаване в Народното събрание, коя книга от българското литературно завещание е включена в образователната стратегия и коя не е, е маловажно.