Войната, която не видяхме
В една от своите книги някогашният министър на защитата на Съединените щати Доналд Ръмсфелд разказва една логическа идея, състояща се от три категории – known knowns, known unknowns, unknown unknowns. В първата попадат по този начин наречените „ неща, които знаем, че знаем “, във втората „ неща, които знаем, че не знаем “, а в третата „ неща, които не знам, че не знаем “. Знаехме ли дали съветският президент Владимир Путин има желанието да нападне Украйна? Какво ни приказваха обстоятелствата? Какво остана прикрито или завалено в хода от събития, които доведоха до съдбовната дата 24 февруари 2022 година, когато съветската войска стартира широкомащабно настъпление против Украйна по суша, въздух и вода? И в последна сметка – за какво толкоз дълго време отказвахме да повярваме, че ще се стигне до подобен ход на събитията, след който светът просто в никакъв случай няма да бъде същият?
Ако още веднъж се върнем в границите на разпоредбите на някаква официална логичност и следвайки нашата позиция, най-правилното пояснение за нашето недоумение се споделя „ failure of imagination “ – това е миг, в който всички обстоятелства са пред теб, цялата картина сочи към един съответен извод, само че той просто е толкоз опровержителен с всички рационални категории, че въобще не може да бъде общопризнат като действителен. Как това нереално предписание се вписва в днешните съответни условия? Казано в резюме – съветското настъпление в Украйна опонира на безусловно всякаква форма на рационално, разумно и поредно мислене. По няколко аргументи. Първата е голямата икономическа цена, която би платила и която към този момент заплаща Руската федерация за сходна военна случка поради наложените наказания. Втората е, че тя би се сблъскала със мощно стимулирана и въоръжена от западните страни с най-съвременното оръжие войска. Третата е, че сходна инвазия би означавала интернационална изолираност на Русия. И към сегашния миг значи.
Всички тези причини обосноваваха концепцията, че Русия няма да нахлуе в Украйна, без значение от картината на струпващите се по нейната западна граница всевъзможни категории войски. И всички те звучаха извънредно рационално – голямата икономическа цена на войната, интернационалната изолираност, модернизацията на украинската войска и опцията при крах на бърза интервенция Украйна да се трансформира в един европейски Афганистан на дългогодишна партизанска война. Но Русия нахлу. И ние повярвахме чак тогава, че от 24 февруари 2022 година живеем в един свят, който няма да бъде същият. Остава и въпросът – за какво? И отговорът тук не се крие в това, че ние просто не можехме да си представим съветско настъпление при по този начин стоящите предпоставки, а в самото наше схващане за света. Защото то на първо място е учредено на рационални категории. Парадигмите на западното мислене правят оценка едно съответно събитие пред призмите на икономическото богатство, на цената, която ще бъде платена (морална и материална), на чисто обективните компликации, които биха се появили в една или друга обстановка.
Руската визия е основана напълно на ирационални категории, които са мъчно познавателно и мъчно разбираеми за елементарния западен човек. Това събитие всъщност е освен публично, само че и цивилизационно. И до момента в който съветският президент Владимир Путин и неговото обграждане са надъхани с исторически тълкования и творчеството на Иван Илин и Николай Данилевски, то нашата логичност остава непознаваема за тях, както и тяхната за нас. Казано по различен метод няма по какъв начин да се откри логическата точка на сцепление, когато двете страни употребяват друга мерителна система, друг критерий, по който те правят оценка протичащото се към тях и подхващат следващи дейности.
Накрая съветското настъпление в Украйна се трансформира в факт. А дружно с него и всички произлизащи от това последици на интернационалната сцена, в това число и гореизброените. Тепърва следва да се наблюдава какъв резултат ще имат финансовите наказания на Европейския съюз и Съединените щати върху съветската стопанска система, какво ще се случи с курса на рублата и по какъв начин въобще при наложените ограничавания на комерсиалните връзки Русия ще поддържа някакъв ритъм на рационализация на своята стопанска система във всички сфери – от нефта до космоса. Предстои да се види какви ще са следствията върху самия Владимир Путин в връзките му в авторитетните олигархични кръгове в Русия, които в границите на едно денонощие изгубиха 38 милиарда $. Съществува и оня позабравен сюжет, само че добре прочут в съветското минало, в който в една заран по малките екрани просто потегля балетът „ Лебедово езеро “, а след известно време по новинарските излъчвания се показва, че настоящият президент към този момент не извършва своите компетенции по „ здравословни аргументи “. Русия има дълга история на „ дворцови преврати “ както в монархическия, по този начин и в руския интервал. Последният, от които единствено преди тридесет години.
Но връщайки се още веднъж на главната тематика и може би главния извод, който би трябвало да си създадем – в случай че желаеме да разберем нещо или да предвидим до избрана възможност събитие, не би трябвало да преценяме събитията през призмата на нашите логичен категории, а да се опитаме да го създадем по метода, по който би го направил оня, до чиито заключения желаеме да стигнем. „ Failure of imagination “ не е казус в международната история. Не се оказа изключение и този път. И съветската инвазия в Украйна го потвърди за следващ, изключително ясно проследимо в западното недоумение за какво тя въобще се случва.
Димитър Стоянов, коментар особено за
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Ако още веднъж се върнем в границите на разпоредбите на някаква официална логичност и следвайки нашата позиция, най-правилното пояснение за нашето недоумение се споделя „ failure of imagination “ – това е миг, в който всички обстоятелства са пред теб, цялата картина сочи към един съответен извод, само че той просто е толкоз опровержителен с всички рационални категории, че въобще не може да бъде общопризнат като действителен. Как това нереално предписание се вписва в днешните съответни условия? Казано в резюме – съветското настъпление в Украйна опонира на безусловно всякаква форма на рационално, разумно и поредно мислене. По няколко аргументи. Първата е голямата икономическа цена, която би платила и която към този момент заплаща Руската федерация за сходна военна случка поради наложените наказания. Втората е, че тя би се сблъскала със мощно стимулирана и въоръжена от западните страни с най-съвременното оръжие войска. Третата е, че сходна инвазия би означавала интернационална изолираност на Русия. И към сегашния миг значи.
Всички тези причини обосноваваха концепцията, че Русия няма да нахлуе в Украйна, без значение от картината на струпващите се по нейната западна граница всевъзможни категории войски. И всички те звучаха извънредно рационално – голямата икономическа цена на войната, интернационалната изолираност, модернизацията на украинската войска и опцията при крах на бърза интервенция Украйна да се трансформира в един европейски Афганистан на дългогодишна партизанска война. Но Русия нахлу. И ние повярвахме чак тогава, че от 24 февруари 2022 година живеем в един свят, който няма да бъде същият. Остава и въпросът – за какво? И отговорът тук не се крие в това, че ние просто не можехме да си представим съветско настъпление при по този начин стоящите предпоставки, а в самото наше схващане за света. Защото то на първо място е учредено на рационални категории. Парадигмите на западното мислене правят оценка едно съответно събитие пред призмите на икономическото богатство, на цената, която ще бъде платена (морална и материална), на чисто обективните компликации, които биха се появили в една или друга обстановка.
Руската визия е основана напълно на ирационални категории, които са мъчно познавателно и мъчно разбираеми за елементарния западен човек. Това събитие всъщност е освен публично, само че и цивилизационно. И до момента в който съветският президент Владимир Путин и неговото обграждане са надъхани с исторически тълкования и творчеството на Иван Илин и Николай Данилевски, то нашата логичност остава непознаваема за тях, както и тяхната за нас. Казано по различен метод няма по какъв начин да се откри логическата точка на сцепление, когато двете страни употребяват друга мерителна система, друг критерий, по който те правят оценка протичащото се към тях и подхващат следващи дейности.
Накрая съветското настъпление в Украйна се трансформира в факт. А дружно с него и всички произлизащи от това последици на интернационалната сцена, в това число и гореизброените. Тепърва следва да се наблюдава какъв резултат ще имат финансовите наказания на Европейския съюз и Съединените щати върху съветската стопанска система, какво ще се случи с курса на рублата и по какъв начин въобще при наложените ограничавания на комерсиалните връзки Русия ще поддържа някакъв ритъм на рационализация на своята стопанска система във всички сфери – от нефта до космоса. Предстои да се види какви ще са следствията върху самия Владимир Путин в връзките му в авторитетните олигархични кръгове в Русия, които в границите на едно денонощие изгубиха 38 милиарда $. Съществува и оня позабравен сюжет, само че добре прочут в съветското минало, в който в една заран по малките екрани просто потегля балетът „ Лебедово езеро “, а след известно време по новинарските излъчвания се показва, че настоящият президент към този момент не извършва своите компетенции по „ здравословни аргументи “. Русия има дълга история на „ дворцови преврати “ както в монархическия, по този начин и в руския интервал. Последният, от които единствено преди тридесет години.
Но връщайки се още веднъж на главната тематика и може би главния извод, който би трябвало да си създадем – в случай че желаеме да разберем нещо или да предвидим до избрана възможност събитие, не би трябвало да преценяме събитията през призмата на нашите логичен категории, а да се опитаме да го създадем по метода, по който би го направил оня, до чиито заключения желаеме да стигнем. „ Failure of imagination “ не е казус в международната история. Не се оказа изключение и този път. И съветската инвазия в Украйна го потвърди за следващ, изключително ясно проследимо в западното недоумение за какво тя въобще се случва.
Димитър Стоянов, коментар особено за
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ