Как убиец на пътя пласира дрога от затвора, докато майки погребват синовете си
В една естествена страна Александър Ковачев щеше да бъде запомнен единствено като следващия пътен палач с присъда, излежавана в изолираност и давност. Но не и в България. Тук той е в пандиза, само че живее като свободен човек – тренира, театралничи, почива, разполага. И освен това – пласира опиати посредством незаконната си фамилия и уронва достолепието на правораздаването с всяко свое деяние.
Докато фамилиите на Васко, Георги и Светли – тримата младежи, размазани на пътя от Ковачев през 2020 година – още палят свещи и вдишват тъга, Ковачев показва мускули и самонадеяност от пандиза. А фамилията му, вместо да бъде под непрекъснато наблюдаване, е пуснато под гаранция, макар систематичното присъединяване в незаконна активност.
Историята не е просто поредна хроника на безвластие. Това е илюстрация на систематична гнилост. На институции, които пазят нарушители, и като че ли се отвращават от майките на убити деца. На правосъдна система, която брои килограми дрога, само че не тежестта на един разстрелян живот. На страна, в която моралът е в отпуск, а правдата – под домакински арест.
И през днешния ден, 18 юли 2025 година, на брифинг в Съдебната палата в Габрово, страната най-накрая изрече това, което жертвите от години повтарят в обезсърчение: Александър Ковачев – пътният палач – е не просто в капан на инцидентна акцидент, а водач на проведена незаконна група. Да, от пандиза. Да, с цялостната поддръжка на фамилия, която от дълго време не просто съучаства, а наподобява като че ли ръководи.
Групата е разпространявала опиати в цялата страна. Иззети са кокаин, канабис, екстази и още. Но това не е просто наркобанда – това е знак на българския разпад. Убийци на пътя стават дилъри зад решетките. Вместо изолираност – организация. Вместо възмездие – империя.
Александър Ковачев е на 32. През 2020 година лиши живота на трима младежи – Васко, Георги и Светли. Смачкани от колата му. От арогантността му. От убеждението, че нищо няма да му се случи. И не му се случи – не и тогава. Десетки пъти съдът протака делото, прокуратурата мълчи, институциите дават отговор с официални писма, до момента в който Петя Иванова – майката на Васко – се бори освен със загубата, само че и с страната, която като че ли пази килъра на сина ѝ.
Когато най-накрая през 2024 година получава 8 години „ общ режим “, всички знаеха какво значи това – че ще излежава присъдата си в затворническо общежитие, от което се излиза съвсем свободно. За " работа ". За " лекуване ". По " фамилни аргументи ". Ето по този начин се построява наркоимперията на Ковачев – не макар системата, а с помощта на нея.
Семейството му е част от незаконната скица – това е ясно. Не единствено поради старите палежи и грабежи. А и поради сегашното – част от членовете към този момент са арестувани, други пуснати под гаранция. Без звук, без фотоси, без имена – като че ли е значимо да не засегнем правата на нарушителя, до момента в който правата на жертвите са унищожени.
България през 2025 година е мястото, където в случай че убиеш трима души – ще получиш 8 години. Ако си спокоен и порядъчен зад решетките – ще излезеш за 4. Но в случай че извикаш против тази неправда – ще бъдеш етикетиран като писклив родител, пречещ на „ реда “.
Александър Ковачев не е случай. Той е артикул. На институции, които не работят. На закони, които не се ползват. На общество, което е изтощено от борби и по тази причина мълчи. Но всяко безмълвие ражда идващ Ковачев. Следваща злополука. Следващ гроб.
Днес дрогата е конфискувана. Групата – разкрита. Но въпросът остава: ще има ли този път правдивост? Или, както до момента, нарушителите отново ще се окажат „ млади, примерни, реабилитиращи се “, а техните жертви – просто статистика?
Петя не желае отплата. Иска имената и лицата на нарушителите да излязат на ярко. Иска страната да спре да се преструва, че не знае. Иска институциите да работят за жертвите, а не за палачите. Иска обществото да не претръпва, тъй като всяко претръпване е зелена светлина за идващия Ковачев.
И ние би трябвало да желаяме същото. Да не мълчим. Да не забравим. Да не позволим тази история – история на кръв, опиати и безотговорност – да бъде следващата, която ще бъде заметена.
П.С. На фотосите са жертвите, килърът и фамилията му, като техните са след тройното ликвидиране - хората си " ваканцуват ", честват..., пише Ni Nella, разгласила фотосите във Фейсбук
Прочетете и поста й:
Докато фамилиите на Васко, Георги и Светли – тримата младежи, размазани на пътя от Ковачев през 2020 година – още палят свещи и вдишват тъга, Ковачев показва мускули и самонадеяност от пандиза. А фамилията му, вместо да бъде под непрекъснато наблюдаване, е пуснато под гаранция, макар систематичното присъединяване в незаконна активност.
Историята не е просто поредна хроника на безвластие. Това е илюстрация на систематична гнилост. На институции, които пазят нарушители, и като че ли се отвращават от майките на убити деца. На правосъдна система, която брои килограми дрога, само че не тежестта на един разстрелян живот. На страна, в която моралът е в отпуск, а правдата – под домакински арест.
И през днешния ден, 18 юли 2025 година, на брифинг в Съдебната палата в Габрово, страната най-накрая изрече това, което жертвите от години повтарят в обезсърчение: Александър Ковачев – пътният палач – е не просто в капан на инцидентна акцидент, а водач на проведена незаконна група. Да, от пандиза. Да, с цялостната поддръжка на фамилия, която от дълго време не просто съучаства, а наподобява като че ли ръководи.
Групата е разпространявала опиати в цялата страна. Иззети са кокаин, канабис, екстази и още. Но това не е просто наркобанда – това е знак на българския разпад. Убийци на пътя стават дилъри зад решетките. Вместо изолираност – организация. Вместо възмездие – империя.
Александър Ковачев е на 32. През 2020 година лиши живота на трима младежи – Васко, Георги и Светли. Смачкани от колата му. От арогантността му. От убеждението, че нищо няма да му се случи. И не му се случи – не и тогава. Десетки пъти съдът протака делото, прокуратурата мълчи, институциите дават отговор с официални писма, до момента в който Петя Иванова – майката на Васко – се бори освен със загубата, само че и с страната, която като че ли пази килъра на сина ѝ.
Когато най-накрая през 2024 година получава 8 години „ общ режим “, всички знаеха какво значи това – че ще излежава присъдата си в затворническо общежитие, от което се излиза съвсем свободно. За " работа ". За " лекуване ". По " фамилни аргументи ". Ето по този начин се построява наркоимперията на Ковачев – не макар системата, а с помощта на нея.
Семейството му е част от незаконната скица – това е ясно. Не единствено поради старите палежи и грабежи. А и поради сегашното – част от членовете към този момент са арестувани, други пуснати под гаранция. Без звук, без фотоси, без имена – като че ли е значимо да не засегнем правата на нарушителя, до момента в който правата на жертвите са унищожени.
България през 2025 година е мястото, където в случай че убиеш трима души – ще получиш 8 години. Ако си спокоен и порядъчен зад решетките – ще излезеш за 4. Но в случай че извикаш против тази неправда – ще бъдеш етикетиран като писклив родител, пречещ на „ реда “.
Александър Ковачев не е случай. Той е артикул. На институции, които не работят. На закони, които не се ползват. На общество, което е изтощено от борби и по тази причина мълчи. Но всяко безмълвие ражда идващ Ковачев. Следваща злополука. Следващ гроб.
Днес дрогата е конфискувана. Групата – разкрита. Но въпросът остава: ще има ли този път правдивост? Или, както до момента, нарушителите отново ще се окажат „ млади, примерни, реабилитиращи се “, а техните жертви – просто статистика?
Петя не желае отплата. Иска имената и лицата на нарушителите да излязат на ярко. Иска страната да спре да се преструва, че не знае. Иска институциите да работят за жертвите, а не за палачите. Иска обществото да не претръпва, тъй като всяко претръпване е зелена светлина за идващия Ковачев.
И ние би трябвало да желаяме същото. Да не мълчим. Да не забравим. Да не позволим тази история – история на кръв, опиати и безотговорност – да бъде следващата, която ще бъде заметена.
П.С. На фотосите са жертвите, килърът и фамилията му, като техните са след тройното ликвидиране - хората си " ваканцуват ", честват..., пише Ni Nella, разгласила фотосите във Фейсбук
Прочетете и поста й:
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ