В една малка бедна къщичка живеели баба и нейното внуче.

В една дребна бедна къщурка живеели баба и нейното внуче. Те нямали доста, само че имали един различен и се радвали на простите неща. Един леден зимен ден свършили дървата им за огрев. Бабата споделила на внучето:

– Ще би трябвало да идем в гората да съберем дърва, другояче ще мръзнем тази нощ.

Тръгнали двете. Било студено, търсели дърва, само че било мъчно, тъй като гората към този момент била опоскана от други небогати хора.

– Бабо, не мога повече, толкоз ми е тежко!

Бабата се усмихнала и отвърнала:

– Знам, благо, само че помни, че в живота от време на време най-големите компликации водят до най-големите уроци. Не носим единствено дърва – носим и топлината на нашето усърдие.

Накрая напълнили количката и се прибрали. Огънят горящ и осветил цялата стая. Внучето се загледало в пламъците и попитало:

– Бабо, това ли е топлината от нашето усърдие?

Бабата се усмихнала и го прегърнала:

– Да, миличко. Запомни – когато работиш с изпитание и обич, постоянно ще има топлота за душата ти.

Поука: Трудностите в живота са краткотрайни, само че плодовете на труда и любовта оставят трайна топлота в сърцето.