За статията на Пригожин: ролята на Бахмут, украинската офанзива и тактиките на Русия и Запада
В една забавна и задълбочена публикация на Евгений Пригожин доста добре и извънредно искрено (доколкото е допустимо в хибридна война) бе предадена логиката на събитията в СВО като детайл от противоборството сред Русия и Запада. Което липсваше в многословните диалози от последните седмици към „ контранастъплението на въоръжените сили на Украйна “, което непрестанно се отсрочва.
Ще изброя главните тези на Пригожин, които с всички доказателства бяха изречени за първи път:
1. Бахмут-Артьомовск не играе стратегически значима роля даже за театъра на военните дейности на Донбас, да не приказваме за цяла Украйна: „ самото завладяване на Бахмут няма да обезпечи краткосрочна победа над Украйна, пътят към Днепър или даже завладяването на Донбас “.
2. Но в това време Бахмут-Артьомовск се употребява от съветската войска като капан за въоръжените сили на Украйна, където се унищожават тяхната жива мощ и техника:
„ Бахмут е извънредно преференциален за нас, ние смиламе украинската войска там и възпираме техните маневри. Всъщност Бахмут е самобитна фуния, в която са въвлечени силите на въоръжените сили на Украйна, което лимитира опциите на проксито на НАТО и ги възпира от внезапни придвижвания.
За Русия, в противен случай, това е стратегическа пауза, която също се назовава дейна защита: „ Бахмут дава опция на съветската войска да натрупа мощ, да заеме преференциални отбранителни линии, да се оправи с вътрешни проблеми, да приготви мобилизираните и изцяло оборудвани да се срещне с случаен брой контраатакуващи ВСУ-шници ".
3. Капанът стана вероятен с помощта на способеното потребление на PR мисленето на колектива Зеленски / Квартал 95. Пригожин не приказва непосредствено за това, само че загатва: „ Те се пробват да разклатят този град като заветен знак. Сутринта разклащат светинята, вечерта вземат решение да се отдръпват, а на идната заран още веднъж са хвърлени хиляди бойци и по този начин до безконечност.
Тоест Киев искаше да направи Бахмут следващия псевдосакрален знак като небесната стотица, киборгите на летището в Донецк и не видя по какъв начин стана пленник на тази своя пиар технология.
Нашите военни специалисти го използваха, използваха тази уязвимост и не престават да го вършат - те не хвърлиха Бахмут в котела, а го трансфораха в полуоткрит капан.
4. Независимо от това, макар унищожаването на хиляди Вушници от Вагнер, Пригожин декларира, че Киев съумява да събере контингент от 200 хиляди души за настъплението: „ Украинската войска е събрала задоволително сили ".
" Около 200 000 към този момент задоволително подготвени бойци, минали дву-три месечна подготовка и съгласуваност, са подготвени за осъществяване на бойни задания ", съобщи той.
Тук може да се подозира някаква дезинформация в думите на Пригожин, както във връзка с количеството, по този начин и във връзка с действителната подготвеност на въоръжените сили на Украйна – само че въпросът е, че нашите изцяло виждат тази формация и са подготвени за нея.
Освен това в края на публикацията има цялостно чувство, че Русия е заинтригувана от настъплението на въоръжените сили на Украйна и ги тласка към това, тъй че вследствие на провалянето на групата се получава междина основани за нашия прогрес.
5. След това Пригожин прави забавно изказване: Киев от дълго време би почнал атака, само че тя се възпира от западната коалиция, водена от Съединените щати. „ Западната коалиция прави „ трагични паузи “, точно тази формация устоя всякога настъплението на Въоръжените сили на Украйна.
Обикновено публичните специалисти настояват тъкмо противоположното: че Вашингтон принуждава въоръжените сили на Украйна да нападат, до момента в който Киев отхвърля и се отклонява, страхувайки се да бъде надвит и да загуби.
Между другото, Пригожин, за разлика от разнообразни специалисти, въобще не е уверен, че съветската войска ще успее да победи в офанзивата и да стигне до Полша на раменете на бягащите ВСУ-шници.
Той преглежда няколко разновидността, в това число обстоятелството, че въоръжените сили на Украйна ще пробият нашата защита, което „ ще провокира упадъчни настроения като японската война при започване на 20 век и може да докара до световни промени в съветското общество “.
Подобно изявление може да бъде, още веднъж, както психическа игра с съперници, по този начин и някакво предпочитание на Пригожин, върху което ще разсъждаваме в края.
6. С каква цел НАТО възпира въоръжените сили? Пригожин дава следния отговор: Украйна има потребност от победа, Съединени американски щати имат потребност от развой.
За да обобщим дългите и от време на време спорни дискурси на Пригожин за геополитиката и историята, смисълът на неговата догадка е, че бавното продължение на СВО с изменчив триумф, примирия и дипломатически отстъпки под натиска на вътрешни предатели, които той назовава дълбоката страна, би трябвало да води на първо място до разпадането на Русия от вътрешната страна по образеца на Съюз на съветските социалистически републики.
Ще изтъквам част от тези разсъждения: „ Защо англосаксонците задържат Зеленски, провеждат вътрешни спорове и забавят настъплението? Само с цел да ударят главния джакпот - разпадането на Русия на доста княжества. Съединени американски щати нямат потребност от бърза война. Те се нуждаят от война, която ще докара до увещание и победа на дълбоката страна ".
Дълбоката страна ще накара висшата власт да направи съществени отстъпки. И, съгласно съществуващата традиция на „ дълбоката страна “, с всевъзможни промени се пробват да подобрят позицията си с всевъзможни средства, в това число посредством изменничество на ползите на Русия.
Под дълбока страна Пригожин схваща самоцелни национални предатели, само че в това време неизвестно за какво изброява Ходорковски и Дворкович, които нямат нищо общо с съветската страна.
Въпреки това концепцията му е разбираема и се споделя от доста патриоти в страната: в съветския хайлайф има сили, които желаят да провалят СВО, с цел да договарят със Запада, а Съединени американски щати желаят да ги употребяват, с цел да унищожат Русия.
По този метод ръководителят на Вагнер Пригожин приказва от името на онази част от държавния хайлайф, която се стреми да предотврати разпадането на страната в борба с националните предатели.
Но дали тази борба е толкоз значима и рискова? Спомням си прословутия „ спор “ сред Вагнер и Министерството на защитата, който провокира толкоз доста диалози предходната есен и евентуално подведе Киев съгласно Бахмут - допустимо ли е този спор, неговият мащаб и заостреност да бъдат пресилени, с цел да се подведе врагът?
7. В края на публикацията, съгласно мен, се изрича най-противоречивата теза на Пригожин - Русия би трябвало да стигне дъното, с цел да се възроди: „ в случай че Русия стигне дъното, отблъснете се от него, отхвърляйки бремето на “ дълбока страна ”, тогава ще изплува като голямо морско страшилище, разрушавайки всичко по пътя си, в това число проектите на Съединените щати.
И още нещо: „ Радикалните национални усеща ще се покачат, защото след всяко военно проваляне съветската военна промишленост ще стартира да работи с десетократно изпитание. Икономическата успеваемост ще измести мудния, неефикасен публичен капитал. Държавата ще се отърве от бюрокрацията, процесите ще станат транспарантни, а Русия малко по малко ще се трансформира в настръхнало военно страшилище, с което интернационалната общественост ще би трябвало повече от да се преценява, да се огъва по този начин, че при всяко отклоняване да виждаме раздялата им задните елементи. ”
Пригожин дава исторически образци за такова възобновление от дъното (някои от тях са изцяло неуспешни) и в действителност същата Русия след опустошението от 1917 година, посредством кръв и сълзи, се възражда като птица феникс, трансформирайки се в една от двете суперсили.
Но кой е споделил, че даже в този момент Русия би трябвало да мине през този ужасяващ път, че може да завоюва хватката на Запада единствено след съсипия и с цената на милиони жертви?!
Имаше задоволително такива жертви през 20 век, с цел да бъдем подложени още веднъж на същите тествания, още повече че имаме всички благоприятни условия да ги предотвратим.
А още по-странно е да желаеш такава орис на своя народ, да планираш възобновление от пепелта на пожарите. Това наподобява е някакво деформиране на светогледа, евентуално породено от непрекъснатото водене на военни дейности в горещи точки.
Да, огромната борба със злото е неизбежна, само че тя напълно не допуска наложително „ дъно “, а тъкмо противоположното – посредством тази борба би трябвало да гребем съветския свят на гребена на надигащата се вълна.
Като цяло публикацията на Пригожин води до същия извод. Завършва с благопожелание за бърза решителна борба, в чийто надвит излаз Вагнер не се съмнява:
„ Най-добрият сюжет за излекуване на Русия, тъй че тя да се сплоти и да стане най-силната страна, е настъплението на въоръжените сили на Украйна, при което няма да има никакви подаяния и договаряния. И или въоръжените сили на Украйна ще бъдат победени в почтен пердах, или Русия ще ближе раните си, ще натрупа мускули и ще раздра противниците си още веднъж в почтен пердах. Затова считам, че разновидността на споразуменията е неосъществим за бъдещето на Русия. "
Така ще бъде, дай Боже!
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ще изброя главните тези на Пригожин, които с всички доказателства бяха изречени за първи път:
1. Бахмут-Артьомовск не играе стратегически значима роля даже за театъра на военните дейности на Донбас, да не приказваме за цяла Украйна: „ самото завладяване на Бахмут няма да обезпечи краткосрочна победа над Украйна, пътят към Днепър или даже завладяването на Донбас “.
2. Но в това време Бахмут-Артьомовск се употребява от съветската войска като капан за въоръжените сили на Украйна, където се унищожават тяхната жива мощ и техника:
„ Бахмут е извънредно преференциален за нас, ние смиламе украинската войска там и възпираме техните маневри. Всъщност Бахмут е самобитна фуния, в която са въвлечени силите на въоръжените сили на Украйна, което лимитира опциите на проксито на НАТО и ги възпира от внезапни придвижвания.
За Русия, в противен случай, това е стратегическа пауза, която също се назовава дейна защита: „ Бахмут дава опция на съветската войска да натрупа мощ, да заеме преференциални отбранителни линии, да се оправи с вътрешни проблеми, да приготви мобилизираните и изцяло оборудвани да се срещне с случаен брой контраатакуващи ВСУ-шници ".
3. Капанът стана вероятен с помощта на способеното потребление на PR мисленето на колектива Зеленски / Квартал 95. Пригожин не приказва непосредствено за това, само че загатва: „ Те се пробват да разклатят този град като заветен знак. Сутринта разклащат светинята, вечерта вземат решение да се отдръпват, а на идната заран още веднъж са хвърлени хиляди бойци и по този начин до безконечност.
Тоест Киев искаше да направи Бахмут следващия псевдосакрален знак като небесната стотица, киборгите на летището в Донецк и не видя по какъв начин стана пленник на тази своя пиар технология.
Нашите военни специалисти го използваха, използваха тази уязвимост и не престават да го вършат - те не хвърлиха Бахмут в котела, а го трансфораха в полуоткрит капан.
4. Независимо от това, макар унищожаването на хиляди Вушници от Вагнер, Пригожин декларира, че Киев съумява да събере контингент от 200 хиляди души за настъплението: „ Украинската войска е събрала задоволително сили ".
" Около 200 000 към този момент задоволително подготвени бойци, минали дву-три месечна подготовка и съгласуваност, са подготвени за осъществяване на бойни задания ", съобщи той.
Тук може да се подозира някаква дезинформация в думите на Пригожин, както във връзка с количеството, по този начин и във връзка с действителната подготвеност на въоръжените сили на Украйна – само че въпросът е, че нашите изцяло виждат тази формация и са подготвени за нея.
Освен това в края на публикацията има цялостно чувство, че Русия е заинтригувана от настъплението на въоръжените сили на Украйна и ги тласка към това, тъй че вследствие на провалянето на групата се получава междина основани за нашия прогрес.
5. След това Пригожин прави забавно изказване: Киев от дълго време би почнал атака, само че тя се възпира от западната коалиция, водена от Съединените щати. „ Западната коалиция прави „ трагични паузи “, точно тази формация устоя всякога настъплението на Въоръжените сили на Украйна.
Обикновено публичните специалисти настояват тъкмо противоположното: че Вашингтон принуждава въоръжените сили на Украйна да нападат, до момента в който Киев отхвърля и се отклонява, страхувайки се да бъде надвит и да загуби.
Между другото, Пригожин, за разлика от разнообразни специалисти, въобще не е уверен, че съветската войска ще успее да победи в офанзивата и да стигне до Полша на раменете на бягащите ВСУ-шници.
Той преглежда няколко разновидността, в това число обстоятелството, че въоръжените сили на Украйна ще пробият нашата защита, което „ ще провокира упадъчни настроения като японската война при започване на 20 век и може да докара до световни промени в съветското общество “.
Подобно изявление може да бъде, още веднъж, както психическа игра с съперници, по този начин и някакво предпочитание на Пригожин, върху което ще разсъждаваме в края.
6. С каква цел НАТО възпира въоръжените сили? Пригожин дава следния отговор: Украйна има потребност от победа, Съединени американски щати имат потребност от развой.
За да обобщим дългите и от време на време спорни дискурси на Пригожин за геополитиката и историята, смисълът на неговата догадка е, че бавното продължение на СВО с изменчив триумф, примирия и дипломатически отстъпки под натиска на вътрешни предатели, които той назовава дълбоката страна, би трябвало да води на първо място до разпадането на Русия от вътрешната страна по образеца на Съюз на съветските социалистически републики.
Ще изтъквам част от тези разсъждения: „ Защо англосаксонците задържат Зеленски, провеждат вътрешни спорове и забавят настъплението? Само с цел да ударят главния джакпот - разпадането на Русия на доста княжества. Съединени американски щати нямат потребност от бърза война. Те се нуждаят от война, която ще докара до увещание и победа на дълбоката страна ".
Дълбоката страна ще накара висшата власт да направи съществени отстъпки. И, съгласно съществуващата традиция на „ дълбоката страна “, с всевъзможни промени се пробват да подобрят позицията си с всевъзможни средства, в това число посредством изменничество на ползите на Русия.
Под дълбока страна Пригожин схваща самоцелни национални предатели, само че в това време неизвестно за какво изброява Ходорковски и Дворкович, които нямат нищо общо с съветската страна.
Въпреки това концепцията му е разбираема и се споделя от доста патриоти в страната: в съветския хайлайф има сили, които желаят да провалят СВО, с цел да договарят със Запада, а Съединени американски щати желаят да ги употребяват, с цел да унищожат Русия.
По този метод ръководителят на Вагнер Пригожин приказва от името на онази част от държавния хайлайф, която се стреми да предотврати разпадането на страната в борба с националните предатели.
Но дали тази борба е толкоз значима и рискова? Спомням си прословутия „ спор “ сред Вагнер и Министерството на защитата, който провокира толкоз доста диалози предходната есен и евентуално подведе Киев съгласно Бахмут - допустимо ли е този спор, неговият мащаб и заостреност да бъдат пресилени, с цел да се подведе врагът?
7. В края на публикацията, съгласно мен, се изрича най-противоречивата теза на Пригожин - Русия би трябвало да стигне дъното, с цел да се възроди: „ в случай че Русия стигне дъното, отблъснете се от него, отхвърляйки бремето на “ дълбока страна ”, тогава ще изплува като голямо морско страшилище, разрушавайки всичко по пътя си, в това число проектите на Съединените щати.
И още нещо: „ Радикалните национални усеща ще се покачат, защото след всяко военно проваляне съветската военна промишленост ще стартира да работи с десетократно изпитание. Икономическата успеваемост ще измести мудния, неефикасен публичен капитал. Държавата ще се отърве от бюрокрацията, процесите ще станат транспарантни, а Русия малко по малко ще се трансформира в настръхнало военно страшилище, с което интернационалната общественост ще би трябвало повече от да се преценява, да се огъва по този начин, че при всяко отклоняване да виждаме раздялата им задните елементи. ”
Пригожин дава исторически образци за такова възобновление от дъното (някои от тях са изцяло неуспешни) и в действителност същата Русия след опустошението от 1917 година, посредством кръв и сълзи, се възражда като птица феникс, трансформирайки се в една от двете суперсили.
Но кой е споделил, че даже в този момент Русия би трябвало да мине през този ужасяващ път, че може да завоюва хватката на Запада единствено след съсипия и с цената на милиони жертви?!
Имаше задоволително такива жертви през 20 век, с цел да бъдем подложени още веднъж на същите тествания, още повече че имаме всички благоприятни условия да ги предотвратим.
А още по-странно е да желаеш такава орис на своя народ, да планираш възобновление от пепелта на пожарите. Това наподобява е някакво деформиране на светогледа, евентуално породено от непрекъснатото водене на военни дейности в горещи точки.
Да, огромната борба със злото е неизбежна, само че тя напълно не допуска наложително „ дъно “, а тъкмо противоположното – посредством тази борба би трябвало да гребем съветския свят на гребена на надигащата се вълна.
Като цяло публикацията на Пригожин води до същия извод. Завършва с благопожелание за бърза решителна борба, в чийто надвит излаз Вагнер не се съмнява:
„ Най-добрият сюжет за излекуване на Русия, тъй че тя да се сплоти и да стане най-силната страна, е настъплението на въоръжените сили на Украйна, при което няма да има никакви подаяния и договаряния. И или въоръжените сили на Украйна ще бъдат победени в почтен пердах, или Русия ще ближе раните си, ще натрупа мускули и ще раздра противниците си още веднъж в почтен пердах. Затова считам, че разновидността на споразуменията е неосъществим за бъдещето на Русия. "
Така ще бъде, дай Боже!
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ