Тайни от архивите: Проститутката Анна от Добрич издала най-опасния US бандит
В една гореща юлска вечер мъж и две дами всяват суматоха в кинотеатър Biograph в Чикаго. Към 10,30 вечерта те таман напущат прожекцията на „ Manhattan Melodrama “, филм с Кларк Гейбъл, когато инцидентен минувач пали цигара покрай тях. Минувачът обаче по никакъв начин не е инцидентен – той е сътрудник на ФБР, а запалената цигара е знак за нахлуване. Така завършва кариерата на един от най-известните банкови обирджии в историята на Съединени американски щати – 31-годишния Джон Дилинджър.
Историята му е пресъздадена от голям брой филми и книги. Той е бил сравняван с Робин Худ поради това, че е обирал най-влиятелните банки по време на Голямата меланхолия.
Той и бандата му имали статута на звезди и всяко тяхно „ премеждие “ било следено от близко от американската общност сходно на сапунен сериал. Тази популярност се дължала на изключителната непопулярност на банковите организации в този интервал, защото много хора изгубили спестяванията си по тяхна виновност.
Така личността му била мощно идеализирана и Дилинджър се трансформира в легенда. Но животът, както и гибелта му са били жестоки и брутални.
Джон Дилинджър, именуван още Джон Дъ Килър (Джон Убиеца) е роден на 22 юни 1903 година в Индианополис в фамилията на бакалин. Майка му умира тъкмо преди четвъртия му рожден ден и с възпитанието на дребния Джон и сестра му Одри се заема бащата, който бил тъмен и набожен човек.
Джон постоянно е бил палавник.
Като дребен краде кокошки, бие се, а един път „ връзва къщата на един фермер за товарния трен “. И в учебно заведение дребният Джон непрекъснато се замесва в неприятности – побои, дребни обири, тормоз на по-малките възпитаници.
В опит да отклони сина си от „ неприятното въздействие на огромния град “ през 1920 година бащата мести фамилията в Муурсвил, Индиана. Въпреки спокойната провинциална среда държанието на момчето не се трансформира значително.
Той учи в държавно учебно заведение до седми клас, което напуща, с цел да работи в металургичен завод в Индианаполис.
През 1922-ра е задържан за кражба на кола. Дилинджър я краде от млада двойка, с която посещават една и съща черква. За негово благополучие обвинявания не са предявени.
По-късно е изключен и от военноморския флот за проблеми с дисциплината.
В опит да се откри и да стартира нов живот Джон се дами през 1924 година за Берил Ховиъс, само че още веднъж среща компликации със задържането дълго време на една работа и с посвещаването на фамилията си. През 1929 година двамата се развеждат.
Началото на Голямата меланхолия през 1929 година напълно понижава свободните работни места и безпаричието тласка Дилинджър и неговия другар Ед Сингълтън към въоръжен обир. Повратна точка в живота му е една нощ през септември 1924 година.
Вече женен, само че в доста неприятна компания, Дилинджър и негов другар пияни обират магазин, което им донася към $50 (сегашни $720). Двамата обаче са разпознати и на другия ден към този момент са в пандиза.
Без да беседва с юрист, Дилинджър приема съвета на татко си и се признава за отговорен. Оказва се, че татко му е сключил някаква неразбираема договорка с прокурора при изискване, че синът му признае виновността си. Вместо това обаче на главата му се изсипва цялата тежест на закона и за някаква си кражба получава 10 години.
В пандиза е наказван за комар, обиди, непокорство и опит за бягство. Пак там той намира някои от съучастниците в бъдещите си кражби. Те стартират през лятото на 1933 година, като за една година Джон Дилинджър и „ приятелите “ му съумяват да оберат 12 банки.
Към репертоара прибавят и 2 бягства от пандиза.
Дилинджър изтърпява присъдата си в Щатския затвор на Индиана в Мичиган сити. При прегледа при постъпване се оказва, че е болен от гонорея. Лечението, на което е подложен, е извънредно мъчително. Дилинджър е в допълнение наскърбен от незаслужено високата си присъда и стартира да се озлобява против обществото.
Често декларира на надзирателите, че „ при излизането си отсам ще е най-злобното копеле, което в миналото е стъпало по земята “. Сприятелява се и с известни банкови обирджии, които в детайли му разкриват тайните на занаята и възнамеряват взаимни акции, когато излязат на открито.
Дилинджър е освободен на 10 май 1933 година и незабавно се заема с реализацията на проектите си. На 22 септември обира първата си банка в Блъфтън, Охайо. В идващите месеци Дилинджър и неговата тайфа удрят повече от дузина банки, събирайки по неофициални данни над $300 000.
А ФБР ги афишира за „ публични врагове номер 1 “ като образува и специфичен екип за залавянето им. Примката към тях скоро се стяга и бандата напуща базата си в Чикаго на юг в опит да избяга в Мексико.
В началото на 1934-а, до момента в който се укриват в Тусон, Аризона, избухва пожар в хотела им. Принудени да изоставен незабавно постройката, те оставят багажа си, в който има няколко автомата и револвери. Пожарникарите оповестяват за това в полицията и на 25 януари 1934 година петима от бандата, измежду които и Дилинджър, са задържани. Оттогава в Тусон всяка година се организира фестивалът Dillinger Days, чиято кулминационна точка е възстановка на събитията в хотел „ Конгрес “.
Дилинджър е изместен в Краун Пойнт, Индиана, където да бъде съден за закононарушенията си, само че не остава дълго в пандиза. В затворническата работилница създава подправен револвер от парче дърво и с негова помощ излъгва защитата да отвори вратата на килията. От паркинга на пандиза Дилинджър открадва чисто новата кола на градския шериф и бяга с нея в обичания си Чикаго, където заживява с следващата си другарка Евелин „ Били “ Фрешет.
На 30 март 1934 година квартирата, където се крият дружно с други членове на бандата, е атакувана от ФБР. При престрелката е погубен сътрудник на ФБР, а самият Дилинджър е ранен. Заедно с Фрешет бягат в родния дом на гангстера в Мурсвил, където остават, до момента в който се възвърне.
Когато Фрешет се връща в Чикаго, с цел да посети другарка, тя е задържана от ФБР, само че макар заканите и наложената й двегодишна присъда не издава местонахождението на обичания си.
През лятото на 1934 година ФБР дефинитивно изгубва следите на Дилинджър. Той съумява да се промъкне неусетно в Чикаго и води неизвестен живот в огромния метрополис. Работи като служител и има нова другарка – Поли Хамилтън, продажница, която не знае за бурното му минало.
ФБР афишира премия от $10 000 (сегашни $200 000) $ за информация, която ще докара до залавянето му. Най-накрая на 21 юли 1934 година полицията получава позвъняване от жена, която се показва като Анна Сейдж - българка, родена в Добрич, който тогава се е намирал на румънска територия.
В Съединени американски щати проституира, с цел да се устоя, а след това си отваря и личен обществен дом. Но поради „ демонстрация на невисок морал “ управляващите я заплашват с депортация.
Анна издава гангстера, откакто дълго време е била най-вярната му укривателка и негова държанка. Обичала го същински, а той я зарязал поради младата Поли Хамилтън. Тя била на 19, до момента в който Анна към този момент гонела 27-те. Нещо повече – Дилинджър трансферирал всевъзможни граници на възпитание, като настоял тя да благослови връзката му с Поли.
И българката му отмъстила
Анна подписва договорка с полицията, само че откакто им споделя информацията, която има за Джон, получава единствено половината от премията, а най-после е и депортирана.
На 22 юли 1934 година на „ Линкълн Авеню " в Чикаго трима мъже в сив крайслер деликатно следят изхода на кино „ Биограф ". Зад кормилото е Мелвил Първис, началник на бюрото на ФБР в Чикаго. На задната седалка – най-хубавите стрелци на централата на Вашингтон – Коули и Холис. В ръцете им – „ Смит и Уесън ".
Коули пръв вижда алената шапчица на Анна Сейдж. Виждат и русокоската, която е новата другарка на бандита – Поли Хамилтън.
Двамата стрелци обаче са сюрпризирани. Мъжът сред двете дами няма нищо общо с облика, прочут на цяла Америка, прочут повече от холивудска звезда. Този човек носи сламена шапка, очила със златна рамка – чиста проба реплика, най-обикновен костюм конфекция...
На изхода се появяват първите фенове, напускащи киносалона. Двамата стрелци освобождават предпазителите.
В деня на ареста в Чикаго е 42 градуса. Може би поради рекламата, че салонът се охлажда, вътре е препълнено. Полицията не влиза, с цел да не провокира суматоха. Никой не е сигурен какво тъкмо се случва.
Някои настояват, че сътрудникът с цигарата споделя на Дилинджър, че с него е завършено, поради което той вади револвер. Други пък описват по какъв начин обирджията е хукнал да бяга, без да вади оръжие, и затова е било безусловно излишно да го прострелват. В резултат на мелето двама цивилни са убити.
Според формалния отчет на ФБР Дилинджър е тичал към алея наоколо, до момента в който е вадел револвера си. Изстреляни са 5 изстрела, 3 от които го улучват. Той пада тъкмо пред алеята, а 15 минути по-късно легендата на банковите кражби е разгласен за мъртъв.
Хиляди идват да се сбогуват с кумира си, а по-късно Дилинджър е заровен в Илинойс под 4 пласта желязо и бетон - с цел да бъде опазен гробът му от вандали.
Сега, повече от 85 година след убийството му, тялото на известния през 30-те година на XX век разбойник ще бъде ексхумирано през септември в гробище в Индианаполис. Изваждането на останките му може да хвърли светлина върху тайните теории, че мъжът, считан от някои за воин по време на Голямата меланхолия, не е заровен във въпросния гроб, декларира Сюзън Сътън, историк от Индиана.
Сред една от версиите е, че Дилинджър е измамил ФБР и сътрудниците са умъртвили различен човек.
Здравният департамент на щата е дал позволение за ексхумацията по искане на племенника на гангстера Майкъл Томпсън. Това обаче може да се окаже сложна задача поради хубавичко бетонна плоча, под която се намира неговият гроб.
"Всъщност фамилията имало оферти да им платят, с цел да извадят тялото и да го демонстрират обществено ", споделя Сътън.
През 30-те години бандата на един от най-известните нарушители в Америка е упреквана в убийството на 10 души по време на кръвопролитните им банкови кражби в Средния Запад. Дилинджър обаче в никакъв случай не е бил осъждан за ликвидиране.
През 2009 година излиза филмът на режисьора Майкъл Ман „ Обществени врагове” (Public Enemies ), който споделя историята на неговия живот, като в облика му се превъплъщава Джони Деп.
А през днешния ден смъртната му маска – отливката, която се прави на мъртвите известни персони, с цел да се резервира ликът им – е един от най-известните експонати в Музея на закононарушенията във Вашингтон.
Източник: standartnews.com
Историята му е пресъздадена от голям брой филми и книги. Той е бил сравняван с Робин Худ поради това, че е обирал най-влиятелните банки по време на Голямата меланхолия.
Той и бандата му имали статута на звезди и всяко тяхно „ премеждие “ било следено от близко от американската общност сходно на сапунен сериал. Тази популярност се дължала на изключителната непопулярност на банковите организации в този интервал, защото много хора изгубили спестяванията си по тяхна виновност.
Така личността му била мощно идеализирана и Дилинджър се трансформира в легенда. Но животът, както и гибелта му са били жестоки и брутални.
Джон Дилинджър, именуван още Джон Дъ Килър (Джон Убиеца) е роден на 22 юни 1903 година в Индианополис в фамилията на бакалин. Майка му умира тъкмо преди четвъртия му рожден ден и с възпитанието на дребния Джон и сестра му Одри се заема бащата, който бил тъмен и набожен човек.
Джон постоянно е бил палавник.
Като дребен краде кокошки, бие се, а един път „ връзва къщата на един фермер за товарния трен “. И в учебно заведение дребният Джон непрекъснато се замесва в неприятности – побои, дребни обири, тормоз на по-малките възпитаници.
В опит да отклони сина си от „ неприятното въздействие на огромния град “ през 1920 година бащата мести фамилията в Муурсвил, Индиана. Въпреки спокойната провинциална среда държанието на момчето не се трансформира значително.
Той учи в държавно учебно заведение до седми клас, което напуща, с цел да работи в металургичен завод в Индианаполис.
През 1922-ра е задържан за кражба на кола. Дилинджър я краде от млада двойка, с която посещават една и съща черква. За негово благополучие обвинявания не са предявени.
По-късно е изключен и от военноморския флот за проблеми с дисциплината.
В опит да се откри и да стартира нов живот Джон се дами през 1924 година за Берил Ховиъс, само че още веднъж среща компликации със задържането дълго време на една работа и с посвещаването на фамилията си. През 1929 година двамата се развеждат.
Началото на Голямата меланхолия през 1929 година напълно понижава свободните работни места и безпаричието тласка Дилинджър и неговия другар Ед Сингълтън към въоръжен обир. Повратна точка в живота му е една нощ през септември 1924 година.
Вече женен, само че в доста неприятна компания, Дилинджър и негов другар пияни обират магазин, което им донася към $50 (сегашни $720). Двамата обаче са разпознати и на другия ден към този момент са в пандиза.
Без да беседва с юрист, Дилинджър приема съвета на татко си и се признава за отговорен. Оказва се, че татко му е сключил някаква неразбираема договорка с прокурора при изискване, че синът му признае виновността си. Вместо това обаче на главата му се изсипва цялата тежест на закона и за някаква си кражба получава 10 години.
В пандиза е наказван за комар, обиди, непокорство и опит за бягство. Пак там той намира някои от съучастниците в бъдещите си кражби. Те стартират през лятото на 1933 година, като за една година Джон Дилинджър и „ приятелите “ му съумяват да оберат 12 банки.
Към репертоара прибавят и 2 бягства от пандиза.
Дилинджър изтърпява присъдата си в Щатския затвор на Индиана в Мичиган сити. При прегледа при постъпване се оказва, че е болен от гонорея. Лечението, на което е подложен, е извънредно мъчително. Дилинджър е в допълнение наскърбен от незаслужено високата си присъда и стартира да се озлобява против обществото.
Често декларира на надзирателите, че „ при излизането си отсам ще е най-злобното копеле, което в миналото е стъпало по земята “. Сприятелява се и с известни банкови обирджии, които в детайли му разкриват тайните на занаята и възнамеряват взаимни акции, когато излязат на открито.
Дилинджър е освободен на 10 май 1933 година и незабавно се заема с реализацията на проектите си. На 22 септември обира първата си банка в Блъфтън, Охайо. В идващите месеци Дилинджър и неговата тайфа удрят повече от дузина банки, събирайки по неофициални данни над $300 000.
А ФБР ги афишира за „ публични врагове номер 1 “ като образува и специфичен екип за залавянето им. Примката към тях скоро се стяга и бандата напуща базата си в Чикаго на юг в опит да избяга в Мексико.
В началото на 1934-а, до момента в който се укриват в Тусон, Аризона, избухва пожар в хотела им. Принудени да изоставен незабавно постройката, те оставят багажа си, в който има няколко автомата и револвери. Пожарникарите оповестяват за това в полицията и на 25 януари 1934 година петима от бандата, измежду които и Дилинджър, са задържани. Оттогава в Тусон всяка година се организира фестивалът Dillinger Days, чиято кулминационна точка е възстановка на събитията в хотел „ Конгрес “.
Дилинджър е изместен в Краун Пойнт, Индиана, където да бъде съден за закононарушенията си, само че не остава дълго в пандиза. В затворническата работилница създава подправен револвер от парче дърво и с негова помощ излъгва защитата да отвори вратата на килията. От паркинга на пандиза Дилинджър открадва чисто новата кола на градския шериф и бяга с нея в обичания си Чикаго, където заживява с следващата си другарка Евелин „ Били “ Фрешет.
На 30 март 1934 година квартирата, където се крият дружно с други членове на бандата, е атакувана от ФБР. При престрелката е погубен сътрудник на ФБР, а самият Дилинджър е ранен. Заедно с Фрешет бягат в родния дом на гангстера в Мурсвил, където остават, до момента в който се възвърне.
Когато Фрешет се връща в Чикаго, с цел да посети другарка, тя е задържана от ФБР, само че макар заканите и наложената й двегодишна присъда не издава местонахождението на обичания си.
През лятото на 1934 година ФБР дефинитивно изгубва следите на Дилинджър. Той съумява да се промъкне неусетно в Чикаго и води неизвестен живот в огромния метрополис. Работи като служител и има нова другарка – Поли Хамилтън, продажница, която не знае за бурното му минало.
ФБР афишира премия от $10 000 (сегашни $200 000) $ за информация, която ще докара до залавянето му. Най-накрая на 21 юли 1934 година полицията получава позвъняване от жена, която се показва като Анна Сейдж - българка, родена в Добрич, който тогава се е намирал на румънска територия.
В Съединени американски щати проституира, с цел да се устоя, а след това си отваря и личен обществен дом. Но поради „ демонстрация на невисок морал “ управляващите я заплашват с депортация.
Анна издава гангстера, откакто дълго време е била най-вярната му укривателка и негова държанка. Обичала го същински, а той я зарязал поради младата Поли Хамилтън. Тя била на 19, до момента в който Анна към този момент гонела 27-те. Нещо повече – Дилинджър трансферирал всевъзможни граници на възпитание, като настоял тя да благослови връзката му с Поли.
И българката му отмъстила
Анна подписва договорка с полицията, само че откакто им споделя информацията, която има за Джон, получава единствено половината от премията, а най-после е и депортирана.
На 22 юли 1934 година на „ Линкълн Авеню " в Чикаго трима мъже в сив крайслер деликатно следят изхода на кино „ Биограф ". Зад кормилото е Мелвил Първис, началник на бюрото на ФБР в Чикаго. На задната седалка – най-хубавите стрелци на централата на Вашингтон – Коули и Холис. В ръцете им – „ Смит и Уесън ".
Коули пръв вижда алената шапчица на Анна Сейдж. Виждат и русокоската, която е новата другарка на бандита – Поли Хамилтън.
Двамата стрелци обаче са сюрпризирани. Мъжът сред двете дами няма нищо общо с облика, прочут на цяла Америка, прочут повече от холивудска звезда. Този човек носи сламена шапка, очила със златна рамка – чиста проба реплика, най-обикновен костюм конфекция...
На изхода се появяват първите фенове, напускащи киносалона. Двамата стрелци освобождават предпазителите.
В деня на ареста в Чикаго е 42 градуса. Може би поради рекламата, че салонът се охлажда, вътре е препълнено. Полицията не влиза, с цел да не провокира суматоха. Никой не е сигурен какво тъкмо се случва.
Някои настояват, че сътрудникът с цигарата споделя на Дилинджър, че с него е завършено, поради което той вади револвер. Други пък описват по какъв начин обирджията е хукнал да бяга, без да вади оръжие, и затова е било безусловно излишно да го прострелват. В резултат на мелето двама цивилни са убити.
Според формалния отчет на ФБР Дилинджър е тичал към алея наоколо, до момента в който е вадел револвера си. Изстреляни са 5 изстрела, 3 от които го улучват. Той пада тъкмо пред алеята, а 15 минути по-късно легендата на банковите кражби е разгласен за мъртъв.
Хиляди идват да се сбогуват с кумира си, а по-късно Дилинджър е заровен в Илинойс под 4 пласта желязо и бетон - с цел да бъде опазен гробът му от вандали.
Сега, повече от 85 година след убийството му, тялото на известния през 30-те година на XX век разбойник ще бъде ексхумирано през септември в гробище в Индианаполис. Изваждането на останките му може да хвърли светлина върху тайните теории, че мъжът, считан от някои за воин по време на Голямата меланхолия, не е заровен във въпросния гроб, декларира Сюзън Сътън, историк от Индиана.
Сред една от версиите е, че Дилинджър е измамил ФБР и сътрудниците са умъртвили различен човек.
Здравният департамент на щата е дал позволение за ексхумацията по искане на племенника на гангстера Майкъл Томпсън. Това обаче може да се окаже сложна задача поради хубавичко бетонна плоча, под която се намира неговият гроб.
"Всъщност фамилията имало оферти да им платят, с цел да извадят тялото и да го демонстрират обществено ", споделя Сътън.
През 30-те години бандата на един от най-известните нарушители в Америка е упреквана в убийството на 10 души по време на кръвопролитните им банкови кражби в Средния Запад. Дилинджър обаче в никакъв случай не е бил осъждан за ликвидиране.
През 2009 година излиза филмът на режисьора Майкъл Ман „ Обществени врагове” (Public Enemies ), който споделя историята на неговия живот, като в облика му се превъплъщава Джони Деп.
А през днешния ден смъртната му маска – отливката, която се прави на мъртвите известни персони, с цел да се резервира ликът им – е един от най-известните експонати в Музея на закононарушенията във Вашингтон.
Източник: standartnews.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ