,fit(1920:897)&format=webp)
Прилича на кампания за сплашване: Защо американският технологичен гигант Palantir съди малко швейцарско списание?
В една есенна вечер на 2024 година в Цюрих група публицисти от самостоятелен швейцарски колектив разискват следствие на Palantir – една от най-големите софтуерни компании в света.
Три години по-рано Palantir афишира, че ще сътвори „ европейски хъб “ в швейцарската община Алтендорф – умерено градче с към 7000 поданици на брега на Цюрихското езеро.
По това време медийният отзив е напълно положителен: водещ швейцарски вестник даже афишира, че кантонът Швиц е „ направил същински удар “, привличайки американския софтуерен колос. Журналистите от колектива WAV обаче надалеч не са толкоз въодушевени. Те стартират да изследват какво в реалност се крие зад партньорството на швейцарските управляващи с Palantir.
WAV се обръща към малко швейцарско списание, финансирано от читатели – Republik – с предложение за взаимно следствие. Година по-късно и след подаването на 59 заявки за достъп до информация, тяхното следствие към този момент отеква в цяла Европа. Разкритията – съгласно които Palantir настойчиво се е опитвала да пробие в Швейцария, само че е срещала поредни отводи – провокираха бурни диспути в Германия и остри мнения от страна на английски политици.
Palantir не остава удовлетворен. Макар създателите на следствието да са провели изявленията с управлението и да са изпратили обстоен лист с въпроси преди обявата, компанията упорства за публикуването на обстоен отговор от многочислени точки. Според екипа на списанието обаче тези претенции надалеч надвишават предмета на самото изследване. След като медията отхвърля, Palantir завежда дело в швейцарски търговски съд, пробвайки се да наложи позицията си по правосъден път.
В изказване до The Guardian компанията показва, че швейцарското законодателство признава правото на отговор „ за да се даде уравновесена информация на обществото “. Според Palantir оспорваните елементи „ никога не са отвън тематиката “, а става дума за „ основни грешки по отношение на бизнеса, технологиите и активността “ на компанията. „ Palantir търси само публикуването на къс и симетричен отговор, който да поправя основни грешки “, се споделя още в позицията.
В публична позиция компанията упреква публикацията в основаване на „ подправен и подвеждащ разказ “, който съгласно тях „ попречва значимия спор за модернизацията на софтуера в Европа “. Недоволство на Palantir е ориентирано и против изказванията, че технологиите им са прекомерно скъпи, както и против разкритията в конфиденциален отчет на швейцарската войска – документ, до който самата компания твърди, че не е имала достъп.
„ Palantir има право да заведе дело за право на отговор, в случай че желае “, разяснява журналистката Маргьорит Майер от WAV. „ Ние обаче спазихме всички журналистически стандарти и извършихме задълбочена инспекция на обстоятелствата. Исканията им за промени са неуместни. Това наподобява като опит за заплашване. “
Когато публицистите стартират следствието си, Palantir – най-малко съгласно обществената информация – към този момент има наличие в Швейцария от близо четири години. Не е ясно какви резултати е постигнала компанията през този интервал – не са известни държавни контракти.
Журналистите се питат за какво: „ Искахме да изследваме тази невидима сфера на контакти и договаряния, срещи сред държавни институции и компании “, изяснява Лоренц Негели от WAV.
„ Опитахме се да разберем дали някоя държавна институция употребява този програмен продукт. В последна сметка те са в Швейцария – някой държавен чиновник евентуално е обмислял сходно решение “, добавя Балц Ортли.
Разследването, оповестено през декември, наблюдава напъните на Palantir в продължение на години да предложи услугите си на швейцарското държавно управление. В разгара на пандемията от Covid-19 компанията предлага на Федералната канцелария програмен продукт за ръководство и следене на данни. Успоредно с това тя интензивно търси контакт с армията и инициира директни срещи с тогавашния финансов министър Уели Маурер.
„ Palantir неведнъж се е свързвала с разнообразни държавни институции по разнообразни канали… и е опитвала да си обезпечи достъп “, споделя Негели.
Много публицисти са разследвали Palantir – да вземем за пример за договорите ѝ с федералното държавно управление на Съединени американски щати или с имиграционните служби ICE. Но работата на Republik и WAV може да е засегнала по-чувствителна тематика.
„ За първи път се разгласява история за Palantir с разказ за крах “, разяснява софтуерната журналистка Адриен Фихтер от Republik. „ Те не съумяват да пробият и не са задоволително безапелационни за Швейцария… Затова реагират по този начин. “
„ Мисля, че Palantir не се тормози изключително от морални рецензии – такива има доста. Но нашето следствие демонстрира крах в продажбите им и това явно не им харесва “, добавя Майер.
В своя блог Palantir оспорва следствието, потвърждавайки, че то показва „ рутинни бизнес контакти – едвам девет срещи за цели седем години – като нападателна и съмнителна акция “. От компанията изрично декларират, че швейцарското държавно управление в никакъв случай не е било предпочитан пазар за тях.
В същото време Европейската федерация на публицистите застана зад създателите на публикацията, определяйки правосъдния иск като пряк „ опит за заплашване “, целящ да спре сериозните разбори върху активността на софтуерния колос.
„ Изглежда са очаквали по-малко сериозен метод “, отбелязва Негели. Фихтер прибавя: „ Вероятно са си помислили, че това е дребна медия и могат да ни притиснат. Според мен се пробват да ни изтощят и уплашат, с цел да не можем да работим по други следствия. “
От Palantir упорстват, че Republik неведнъж е представяла неправилно характера на правосъдното произвеждане.
В писмен отговор до The Guardian компанията твърди, че публицистите са показали „ няколко неофициални диалога с държавни представители в границите на седем години като доказателство за систематични и несполучливи опити за подписване на контракти, което не дава отговор на истината “.
Швейцарското законодателство разрешава на засегнатите страни да изискат право на отговор, изяснява специалистът по медийно право Доминик Щребел, основен редактор на списание Beobachter. Но има условия: отговорът би трябвало да бъде къс и да се придържа към обстоятелствата.
„ Това дело не е за това дали Republik е била точна или не. Става дума за това дали Palantir има право да показа своята версия на обстоятелствата паралелно до тази на Republik – и дали списанието е длъжно да я разгласява. “
Три години по-рано Palantir афишира, че ще сътвори „ европейски хъб “ в швейцарската община Алтендорф – умерено градче с към 7000 поданици на брега на Цюрихското езеро.
По това време медийният отзив е напълно положителен: водещ швейцарски вестник даже афишира, че кантонът Швиц е „ направил същински удар “, привличайки американския софтуерен колос. Журналистите от колектива WAV обаче надалеч не са толкоз въодушевени. Те стартират да изследват какво в реалност се крие зад партньорството на швейцарските управляващи с Palantir.
WAV се обръща към малко швейцарско списание, финансирано от читатели – Republik – с предложение за взаимно следствие. Година по-късно и след подаването на 59 заявки за достъп до информация, тяхното следствие към този момент отеква в цяла Европа. Разкритията – съгласно които Palantir настойчиво се е опитвала да пробие в Швейцария, само че е срещала поредни отводи – провокираха бурни диспути в Германия и остри мнения от страна на английски политици.
Palantir не остава удовлетворен. Макар създателите на следствието да са провели изявленията с управлението и да са изпратили обстоен лист с въпроси преди обявата, компанията упорства за публикуването на обстоен отговор от многочислени точки. Според екипа на списанието обаче тези претенции надалеч надвишават предмета на самото изследване. След като медията отхвърля, Palantir завежда дело в швейцарски търговски съд, пробвайки се да наложи позицията си по правосъден път.
В изказване до The Guardian компанията показва, че швейцарското законодателство признава правото на отговор „ за да се даде уравновесена информация на обществото “. Според Palantir оспорваните елементи „ никога не са отвън тематиката “, а става дума за „ основни грешки по отношение на бизнеса, технологиите и активността “ на компанията. „ Palantir търси само публикуването на къс и симетричен отговор, който да поправя основни грешки “, се споделя още в позицията.
В публична позиция компанията упреква публикацията в основаване на „ подправен и подвеждащ разказ “, който съгласно тях „ попречва значимия спор за модернизацията на софтуера в Европа “. Недоволство на Palantir е ориентирано и против изказванията, че технологиите им са прекомерно скъпи, както и против разкритията в конфиденциален отчет на швейцарската войска – документ, до който самата компания твърди, че не е имала достъп.
„ Palantir има право да заведе дело за право на отговор, в случай че желае “, разяснява журналистката Маргьорит Майер от WAV. „ Ние обаче спазихме всички журналистически стандарти и извършихме задълбочена инспекция на обстоятелствата. Исканията им за промени са неуместни. Това наподобява като опит за заплашване. “
Когато публицистите стартират следствието си, Palantir – най-малко съгласно обществената информация – към този момент има наличие в Швейцария от близо четири години. Не е ясно какви резултати е постигнала компанията през този интервал – не са известни държавни контракти.
Журналистите се питат за какво: „ Искахме да изследваме тази невидима сфера на контакти и договаряния, срещи сред държавни институции и компании “, изяснява Лоренц Негели от WAV.
„ Опитахме се да разберем дали някоя държавна институция употребява този програмен продукт. В последна сметка те са в Швейцария – някой държавен чиновник евентуално е обмислял сходно решение “, добавя Балц Ортли.
Разследването, оповестено през декември, наблюдава напъните на Palantir в продължение на години да предложи услугите си на швейцарското държавно управление. В разгара на пандемията от Covid-19 компанията предлага на Федералната канцелария програмен продукт за ръководство и следене на данни. Успоредно с това тя интензивно търси контакт с армията и инициира директни срещи с тогавашния финансов министър Уели Маурер.
„ Palantir неведнъж се е свързвала с разнообразни държавни институции по разнообразни канали… и е опитвала да си обезпечи достъп “, споделя Негели.
Много публицисти са разследвали Palantir – да вземем за пример за договорите ѝ с федералното държавно управление на Съединени американски щати или с имиграционните служби ICE. Но работата на Republik и WAV може да е засегнала по-чувствителна тематика.
„ За първи път се разгласява история за Palantir с разказ за крах “, разяснява софтуерната журналистка Адриен Фихтер от Republik. „ Те не съумяват да пробият и не са задоволително безапелационни за Швейцария… Затова реагират по този начин. “
„ Мисля, че Palantir не се тормози изключително от морални рецензии – такива има доста. Но нашето следствие демонстрира крах в продажбите им и това явно не им харесва “, добавя Майер.
В своя блог Palantir оспорва следствието, потвърждавайки, че то показва „ рутинни бизнес контакти – едвам девет срещи за цели седем години – като нападателна и съмнителна акция “. От компанията изрично декларират, че швейцарското държавно управление в никакъв случай не е било предпочитан пазар за тях.
В същото време Европейската федерация на публицистите застана зад създателите на публикацията, определяйки правосъдния иск като пряк „ опит за заплашване “, целящ да спре сериозните разбори върху активността на софтуерния колос.
„ Изглежда са очаквали по-малко сериозен метод “, отбелязва Негели. Фихтер прибавя: „ Вероятно са си помислили, че това е дребна медия и могат да ни притиснат. Според мен се пробват да ни изтощят и уплашат, с цел да не можем да работим по други следствия. “
От Palantir упорстват, че Republik неведнъж е представяла неправилно характера на правосъдното произвеждане.
В писмен отговор до The Guardian компанията твърди, че публицистите са показали „ няколко неофициални диалога с държавни представители в границите на седем години като доказателство за систематични и несполучливи опити за подписване на контракти, което не дава отговор на истината “.
Швейцарското законодателство разрешава на засегнатите страни да изискат право на отговор, изяснява специалистът по медийно право Доминик Щребел, основен редактор на списание Beobachter. Но има условия: отговорът би трябвало да бъде къс и да се придържа към обстоятелствата.
„ Това дело не е за това дали Republik е била точна или не. Става дума за това дали Palantir има право да показа своята версия на обстоятелствата паралелно до тази на Republik – и дали списанието е длъжно да я разгласява. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ