В един следобед с прекрасно слънчево и прохладно време срещам

В един следобяд с прелестно слънчево и ветровито време срещам Мария Мартинова на стълбите на внушителната постройка на Стоковата борса в центъра на Брюксел. С дънки, риза, черни очила Prada, тя има външност на танцуваща танго и лъчение на доста харесвана жена. Гърбът ù е изправен като струна на арфа. На моменти наподобява на мадам Шанел, в други – на Мария Калас. Предлага ми да създадем късен обяд и да опитаме нещо, което всеки наложително трябвало да опита в Брюксел – миди и пържени картофи. Мария живее в Брюксел от доста години. Родена е във Варна, свири на пиано от седемгодишна, приключва учебното заведение по изкуства в родния си град, Музикалната академия в София, има бакалавърска степен от Джулиард скул в Ню Йорк и магистърска – от Кралската академия по музика в Лондон. Прави следдипломна подготовка в Консерваторията в Ротердам, където е и преподавала, определена е за гостуващ професор по пиано за 2011 година в Международния музикален институт на Папския католически университет в Сантяго, Чили. Свири в най-престижните зали в Европа, лауреат е на доста награди от състезания. Поводът да се срещнем е албумът ѝ “Tango, mon Amour! ”, публикуван от британската звукозаписна компания Rubicon Classics предходната есен. Той е извънредно хубав, трагичен и богат роман за тангото, пояснение в обич към него и към Астор Пиацола и други мaйстори на този род.  Минути по-късно седим в заведение покрай Кралския музей за изящни изкуства. Отпиваме глътка розе, което Мария преди малко е поръчала на брилянтен френски, донасят ни тенджера с черни миди в сос с масло и чесън. И незабелязано потъваме в нейната доста забавна история.

Мария, разкажете ми за момента, в който усетихте по какъв начин тангото се вля в кръвта ви и потече във вашите вени към сърцето ви? Беше преди доста години. Следвах в Джулиард скул и една нощ в петък против събота, съвсем на зазоряване, с мои състуденти се прибирахме след многочасово танцуване в салса клуб. Докато се разхождахме постепенно в Даунтаун в Ню Йорк, забелязахме постройка с прозорци, покрити задачите в цветя. Доста извънредно за нюйоркския градски пейзаж! Заинтригува ни. Успяхме да влезем. Качихме се до етажа, чиито прозорци светеха, и попаднахме в доста, доста красиво заведение, в остарял жанр със сервитьори с папийонки. Беше цялостно с хора, които танцуваха танго. Оказа се, че този ресторант се трансформира в танго салон всеки петък вечер. Почувствах се като в сцена от филм.  Виж ти!  Започнах да вървя там постоянно. Сядах, следих танцуващите и слушах музиката. Горе-долу по същото време гледах един доста прекрасен филм на британската режисьорка Сали Потър – „ Урокът по танго “. Познавах и музиката на Пиацола и си бях въобразила, леко надменно, че знам всичко за тангото. Когато чух музиката в милонгата обаче, разбрах, че изобщо не познавам обичайното танго. Оказа се, че това е първата ни среща. Имаше ли продължение? Да, след известно време, когато към този момент живеех в Лондон, постоянно танцувах в един салса клуб. Аз доста обичам да танцувам! Танцувам доста добре. И при диалог с едно момче, което ме предложения на танц, стана дума за танго. Разказа ми, че върви на уроци при един аржентински тангеро, с чийто телефонен номер си потеглих от клуба. Обадих му се няколко месеца по-късно, в доста значим миг в живота ми. След седмица отидох на първия ми частен урок по танго. Не желаех групови уроци. Предпочитах доста интензивно и съществено да стартира да изучавам този танц. Оказа се, че учителят е преподавал танго и на Сали Потър, с която пък напълно инцидентно се бях срещнала в едно лондонско кафе. Говорихме за това и за нейния филм, и за уроците по танго, и за тангото по принцип. Накрая на урока аржентинецът ми сподели: „ Явно желаете да се научите да танцувате доста добре! За да го постигнете, би трябвало да познавате музиката дотам, че ето тук, в средата на дансинга по време на милонгата да можете да разпознаете всяко танго – кое е, кой оркестър го свири, кой е аранжиментът. Това изисква доста слушане! “. И ми връчи голям куп дискове. Май е намерил слабото ви място! Определено уцели! Ха-ха-ха! И аз веднагически, щом се прибрах у дома, отворих един от дисковете. Започнах да чувам и изпаднах в потрес като музикант. Тази музика беше голямо изобретение за мен самата. И доста бързо седмичният урок се трансформира в три урока на седмица. Изпаднах в трескаво положение, което е типично за хората, навлизащи в света на тангото. Аз влязох най-много посредством танца. Той ми разреши да опозная музиката доста съществено. В един интервал всичките ми обществени контакти се завъртяха единствено към тангото, към милонгата. Не можех да дремя, да хапвам! Исках да науча максимума за него, да чувам оптимално доста музика. За мен това беше нов музикален език, с който не бях осведомена. Усетих мъчителна потребност да изсвирвам тази музика. Трябваше да мога! В оня интервал в Лондон обаче нямаше танго музиканти. По принцип в Англия няма танго… … общество? Да. Имаше танцуващи, само че не и музиканти. И беше доста огромна тайнственост за мен по какъв начин да се добера и до музиканти, и до материали, тъй като партитурите, изключително за обичайното танго, не са лесни за намиране. Още повече когато става въпрос за избрани аранжименти на избрани оркестри.