Децата ни не искат да живеят тук. Как в Таджикистан един рядък език изчезва
В един далечен регион на Таджикистан локалните поданици приказват на необичаен източноирански език. Все повече от тях обаче избират да изоставен района. Заради това езикът им може да изчезне вечно.
В живописната котловина Ягноб , която се намира северно от Душанбе , живеят към 500 души. Те са разпръснати в полупразни села в отдалечения регион.
Някога Ягноб е бил дом на към 4000 души. През 1970 година обаче множеството от жителите му са принудени да го изоставен, откакто руските управляващи ги реалокират в земеделския регион Зафаробод , с цел да отглеждат памук.
Много от тях се завръщат в Ягноб през 90-те години на 20 век, само че го напущат още веднъж заради неналичието на работа и сложния метод на живот в изолирания планински регион.
Тъй като общността понижава, живеещите в Ягноб се притесняват, че античният им майчин език - ягнобски, източноирански език - ще изчезне вечно, в случай че държавното управление и самите поданици не подхващат дейности за неговото опазване.
Сега обитаващите долината желаят техният език да бъде включен в учебната стратегия за локалните деца.
Но в Ягноб няма учебни заведения. Децата учат и живеят в държавен интернат, далечен на към 40 км, в град Анзоб , където учат на таджикски - формалният държавен език.
Много от децата съвсем не помнят майчиния си език, защото прекарват цялата образователна година надалеч от родните си села.
„ През 90-те години на ХХ в. в началното учебно заведение [на децата от Ягноб] стартира да се преподава този език и за него са написани учебници “, споделя Рустам Рамазони , езиковед, който учи езика. „ Преподаването му е от решаващо значение, защото броят на носителите му е намалял “.
Но програмата е прекъсната от страната при започване на 2000 година , което лишава децата от района от така и така лимитираното обучение, което те са получавали на майчиния си език.
Жителите на селото, които са двуезични, употребяват родния си език за ежедневната си връзка, само че разчитат на таджикския за образованието и бизнеса. Децата им порастват, говорейки единствено на ягнобски, до момента в който не тръгнат на учебно заведение, описват локалните поданици пред таджикската секция на Радио Свободна Европа.
Дилемата на младежите
По-възрастното потомство хора в Ягноб си спомнят по какъв начин са се върнали от Зафаробод в изоставените си села, когато държавното управление е спряло програмата си за разселване в регионите за произвеждане на памук.
Сафарали Бокиев , гражданин на село Пискон, е бил на 20 години, когато взема решение, че в никакъв случай няма да напусне родния си край.
„ Върнах се в Ягноб, откакто приключих военната си работа през 1988 година Тук се ожених. Имаме седем деца “, споделя Бокиев. „ Справяме се и аз не желая да напущам, тъй като езикът ни ще изчезне [ако всички напуснем].
Но доста други не желаят да останат в долината, която не разполага с естествени пътища, болница или места за забавление.
В Ягноб хората се занимават най-вече със земеделие, развъждане на картофи и отглеждане на животни. Трудно се намират работни места в друга сфера.
През зимата долината е откъсната от останалата част на страната за към седем месеца. Тогава хората разчитат на магарета за незабавните пътувания, които им се постановат, като да вземем за пример за транспортиране на хора до болница.
Фируза Мухарамова , жителка на село Кьорте, споделя пред Свободна Европа, че е родила и трите си деца у дома. Не е имало доктор или акушерка, които да ѝ оказват помощ.
Освен това Ягноб е отвън електрическата мрежа на Таджикистан. През последните години жителите му са построили свои лични дребни електроцентрали, употребявайки изоставените водни запаси в региона.
Съществуват планове за превръщането на долината в туристически център - даже с няколко задгранични доброволци, които оказват помощ за развиването на зараждащия се бранш. Местните поданици се надяват, че сходни планове могат да основат работни места и да доведат вложения в долината.
Но това не стопира хората, изключително младите, да се местят в градовете.
„ Искаме нашите младежи да останат в Ягноб, тъй като езикът ни ще бъде изгубен, в случай че те изоставен. Езикът ни ще изчезне, това е явно “, споделя Бокиев. „ Но децата ни не желаят да живеят тук “.
Селата в Ягноб оферират живописна комбинация от къщи от тиня и остарели, изоставени руини, с малко съвременни жилища, издигнати от тези, които са решили да останат.
Хората, които са напуснали долината, признават, че им е мъчно да поддържат езика си жив надалеч от вкъщи.
Членовете на общността в Зафаробод споделят, че са очевидци на изгубването на техния език и на цялата просвета.
„ Когато отидете на нашите сватби тук, до 95-98% от песните са таджикски “, споделя Мирзо Рамазонов , гражданин на Зафаробод.
„ Изгубихме множеството от традициите си, откогато се преместихме в Зафаробод “, споделя и ягнобският стихотворец Саидмурод Холов . „ Дори тези, които приказват ягнобски, го смесват с таджикски думи и изречения “.
Шарофат Шарифова живее в столицата Душанбе, откакто преди няколко години се мести със фамилията си от Ягноб.
Шарифова споделя, че членовете на дребната ягнобска общественост в Душанбе към момента приказват майчиния си език, само че счита, че той ще изчезне, когато по-старото потомство си отиде.
В живописната котловина Ягноб , която се намира северно от Душанбе , живеят към 500 души. Те са разпръснати в полупразни села в отдалечения регион.
Някога Ягноб е бил дом на към 4000 души. През 1970 година обаче множеството от жителите му са принудени да го изоставен, откакто руските управляващи ги реалокират в земеделския регион Зафаробод , с цел да отглеждат памук.
Много от тях се завръщат в Ягноб през 90-те години на 20 век, само че го напущат още веднъж заради неналичието на работа и сложния метод на живот в изолирания планински регион.
Тъй като общността понижава, живеещите в Ягноб се притесняват, че античният им майчин език - ягнобски, източноирански език - ще изчезне вечно, в случай че държавното управление и самите поданици не подхващат дейности за неговото опазване.
Сега обитаващите долината желаят техният език да бъде включен в учебната стратегия за локалните деца.
Но в Ягноб няма учебни заведения. Децата учат и живеят в държавен интернат, далечен на към 40 км, в град Анзоб , където учат на таджикски - формалният държавен език.
Много от децата съвсем не помнят майчиния си език, защото прекарват цялата образователна година надалеч от родните си села.
„ През 90-те години на ХХ в. в началното учебно заведение [на децата от Ягноб] стартира да се преподава този език и за него са написани учебници “, споделя Рустам Рамазони , езиковед, който учи езика. „ Преподаването му е от решаващо значение, защото броят на носителите му е намалял “.
Но програмата е прекъсната от страната при започване на 2000 година , което лишава децата от района от така и така лимитираното обучение, което те са получавали на майчиния си език.
Жителите на селото, които са двуезични, употребяват родния си език за ежедневната си връзка, само че разчитат на таджикския за образованието и бизнеса. Децата им порастват, говорейки единствено на ягнобски, до момента в който не тръгнат на учебно заведение, описват локалните поданици пред таджикската секция на Радио Свободна Европа.
Дилемата на младежите
По-възрастното потомство хора в Ягноб си спомнят по какъв начин са се върнали от Зафаробод в изоставените си села, когато държавното управление е спряло програмата си за разселване в регионите за произвеждане на памук.
Сафарали Бокиев , гражданин на село Пискон, е бил на 20 години, когато взема решение, че в никакъв случай няма да напусне родния си край.
„ Върнах се в Ягноб, откакто приключих военната си работа през 1988 година Тук се ожених. Имаме седем деца “, споделя Бокиев. „ Справяме се и аз не желая да напущам, тъй като езикът ни ще изчезне [ако всички напуснем].
Но доста други не желаят да останат в долината, която не разполага с естествени пътища, болница или места за забавление.
В Ягноб хората се занимават най-вече със земеделие, развъждане на картофи и отглеждане на животни. Трудно се намират работни места в друга сфера.
През зимата долината е откъсната от останалата част на страната за към седем месеца. Тогава хората разчитат на магарета за незабавните пътувания, които им се постановат, като да вземем за пример за транспортиране на хора до болница.
Фируза Мухарамова , жителка на село Кьорте, споделя пред Свободна Европа, че е родила и трите си деца у дома. Не е имало доктор или акушерка, които да ѝ оказват помощ.
Освен това Ягноб е отвън електрическата мрежа на Таджикистан. През последните години жителите му са построили свои лични дребни електроцентрали, употребявайки изоставените водни запаси в региона.
Съществуват планове за превръщането на долината в туристически център - даже с няколко задгранични доброволци, които оказват помощ за развиването на зараждащия се бранш. Местните поданици се надяват, че сходни планове могат да основат работни места и да доведат вложения в долината.
Но това не стопира хората, изключително младите, да се местят в градовете.
„ Искаме нашите младежи да останат в Ягноб, тъй като езикът ни ще бъде изгубен, в случай че те изоставен. Езикът ни ще изчезне, това е явно “, споделя Бокиев. „ Но децата ни не желаят да живеят тук “.
Селата в Ягноб оферират живописна комбинация от къщи от тиня и остарели, изоставени руини, с малко съвременни жилища, издигнати от тези, които са решили да останат.
Хората, които са напуснали долината, признават, че им е мъчно да поддържат езика си жив надалеч от вкъщи.
Членовете на общността в Зафаробод споделят, че са очевидци на изгубването на техния език и на цялата просвета.
„ Когато отидете на нашите сватби тук, до 95-98% от песните са таджикски “, споделя Мирзо Рамазонов , гражданин на Зафаробод.
„ Изгубихме множеството от традициите си, откогато се преместихме в Зафаробод “, споделя и ягнобският стихотворец Саидмурод Холов . „ Дори тези, които приказват ягнобски, го смесват с таджикски думи и изречения “.
Шарофат Шарифова живее в столицата Душанбе, откакто преди няколко години се мести със фамилията си от Ягноб.
Шарифова споделя, че членовете на дребната ягнобска общественост в Душанбе към момента приказват майчиния си език, само че счита, че той ще изчезне, когато по-старото потомство си отиде.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ