В един от най-светлите семейни празници – Бъдни вечер, народът

В един от най-светлите фамилни празници – Бъдни вечер, народът ни има отколешни обичаи и традиции, които праволинейно се съблюдават. Те са тези, които ни събират и които ще съхраним и отсега нататък.

Дни наред във всеки дом кипи подготовка за Бъдни вечер. Жилището се почиства и украсява, готвят се някои ястия за празника.

По остаряла традиция преди да се подреди трапезата за Бъдни вечер, стопанинът на къщата възпламенява специфичен дънер в огнището, наименуван бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: " Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом! " После слага тънкия завършек на дръвчето в огъня. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.

Така подготвен коледният бъдник, именуван още коледник или прекладник, се счита за миросан и осветлен и към този момент може да бъде принесен в жертва на божествата. Този бит е отзвук от остарели славянски вярвания по нашите земи. Според тях в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, с цел да прогони духовете на покойници, зли орисници и вещери. След покръстването народът ни запазил този бит, само че палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.

Празничната софра се подрежда върху плява на земята в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса, повелява обичаят. В последните дни от коледния пост – от Игнажден до Бъдни вечер, се яде единствено растителна храна с олио. Ястията на трапезата за Бъдни вечер би трябвало да са тъкмо избран брой: седем, колкото са дните от седмицата, девет, колкото са месеците на бременността, или дванадесет, колкото са месеците в годината.

Трапезата би трябвало да е отрупана с всичко, което се създава в семейството: варено жито, варен боб, сърми, пълнени чушки с фасул (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В разнообразни краища вършат също тиквеник или зелник.

Традиция за Бъдни вечер е и да се меси ритуален самун, наименуван " Боговица ", в който има паричка.

Трапезата се прекадява с тамян, а по-късно и всички стаи и постройки от къщата. Веднъж седнали, хората към нея не стават до края на вечерята.

След четене на молитва, стопанинът разчупва питата с парата и първият пай се оставя пред иконата и се назовава на Богородица. След това части от питата се раздават на членовете на фамилията по старшинство, а комуто се падне коматът с паричката, ще бъде здрав и благополучен през идващите месеци. Момите поставят залък от боговицата под възглавницата си, с цел да им се присъни момъкът, за който ще се омъжат. Всеки от фамилията би трябвало да опита от всяко от ястията, с цел да му върви през годината. Накрая сътрапезниците чупят по един орех. Ако е цялостен орехът, значи индивидът няма да боледува.

Всички чакат да пристигна среднощ, тъй като на Коледа ще се роди Христос. Тогава идват и коледарите, които пеят песни за благоденствие, здраве и благодат.

Трапезата не се подвига цялата нощ, с цел да не избяга шансът. Вярва се, че когато фамилията заспи, околните покойници идват да вечерят. /dariknews.bg