„Не съм го обичал“: Азис с ужасяваща изповед за домашното насилие в семейството си
В един от най-емоционалните епизоди на п. Без грим и облици, без искра и кавги – просто човек, който споделя живота си с мъчителна искреност. Разговорът минава през кариерата, любовта, родителството, само че най-дълбоко отеква изповедта му за домашното принуждение, което бележи детството му.
„ Израснал съм в семейство, в което имаше чудовищно принуждение. Заради алфа-мъжкар, който не може да си прибере еди-какво си в гащите. “
Азис споделя по какъв начин е виждал татко си да пребива майка му. Спомен, който освен не избледнява, а е оставил дълготраен отпечатък върху него.
„ Да го видиш по какъв начин с ръцете си смацва майка ти… Как да го обичаш след това? Никога не съм го обичал. Винаги ми е било позор от него. И даже когато е умря, окото ми не мигна. “
Като дете той застава сред тях, пробвайки се да я отбрани. Спомня си по какъв начин е извадил нож и е заплашил татко си, с цел да го спре.
„ Казах му – ще те убия. Не бий и мама. “
И въпреки годините да са минали, контузията остава. А посланието му към мъжете, които протягат ръка на дамите си, е еднопосочно:
„ Ей, татковци, мъже, които биете дамите си – децата ви на следващия ден няма да ви погледнат. Както аз не погледнах татко си. “
Различността като път, не като избор
Азис споделя, че години наред е желал да бъде „ естествен “, да бъде хетеросексуален, просто с цел да не кара майка си да се срами от него. Но колкото и да се е опитвал, не е съумял. И през днешния ден приема себе си освен като актьор, само че и като човек, който е минал през срама, изолацията и осъждането.
Майката – спасението и вдъхновението
Въпреки всичко, майка му остава най-важният човек в живота му. Жената, която го е защитавала, даже когато самата тя е била на ръба. Връзката им през днешния ден е мощна, пропита с взаимно почитание и комизъм, само че и с благодарност. „ Носим една и съща душа “, споделя Азис.
Голямото завръщане
Извън персоналната изповед, диалогът минава и през идното грандиозно събитие – концертът му в „ Арена Армеец “ на 14 февруари 2026 година съвсем са изчерпани година по-рано, а самият Азис споделя:
„ Ще пея и ще рева. Защото от дълго време не съм излизал пред толкоз многолюдна българска аудитория. “
Любовта като болест
В типичния си жанр на крайности, Азис не икономисва и мислите си за любовта. „ Любовта е болест “, споделя. „ Тя те прави глупак, прави те слаб. Най-мраза да съм влюбен. “ Но не крие, че е претърпял и свои мъчителни връзки – в това число с мъже, с които е имало опит за принуждение.
Родителството като задача
Без да навлиза в детайлности, Азис приказва с деликатност за щерка си – младо момиче, което обича животните, бори се за правата на другите и стои надалеч от светлините на прожекторите. „ Пазя я, с цел да не я изцапа хорската ненавист “, споделя той.
Гледайте епизодите на “Елизабетско Podcast ” в, и. Следете всичко забавно във, и.
„ Израснал съм в семейство, в което имаше чудовищно принуждение. Заради алфа-мъжкар, който не може да си прибере еди-какво си в гащите. “
Азис споделя по какъв начин е виждал татко си да пребива майка му. Спомен, който освен не избледнява, а е оставил дълготраен отпечатък върху него.
„ Да го видиш по какъв начин с ръцете си смацва майка ти… Как да го обичаш след това? Никога не съм го обичал. Винаги ми е било позор от него. И даже когато е умря, окото ми не мигна. “
Като дете той застава сред тях, пробвайки се да я отбрани. Спомня си по какъв начин е извадил нож и е заплашил татко си, с цел да го спре.
„ Казах му – ще те убия. Не бий и мама. “
И въпреки годините да са минали, контузията остава. А посланието му към мъжете, които протягат ръка на дамите си, е еднопосочно:
„ Ей, татковци, мъже, които биете дамите си – децата ви на следващия ден няма да ви погледнат. Както аз не погледнах татко си. “
Различността като път, не като избор
Азис споделя, че години наред е желал да бъде „ естествен “, да бъде хетеросексуален, просто с цел да не кара майка си да се срами от него. Но колкото и да се е опитвал, не е съумял. И през днешния ден приема себе си освен като актьор, само че и като човек, който е минал през срама, изолацията и осъждането.
Майката – спасението и вдъхновението
Въпреки всичко, майка му остава най-важният човек в живота му. Жената, която го е защитавала, даже когато самата тя е била на ръба. Връзката им през днешния ден е мощна, пропита с взаимно почитание и комизъм, само че и с благодарност. „ Носим една и съща душа “, споделя Азис.
Голямото завръщане
Извън персоналната изповед, диалогът минава и през идното грандиозно събитие – концертът му в „ Арена Армеец “ на 14 февруари 2026 година съвсем са изчерпани година по-рано, а самият Азис споделя:
„ Ще пея и ще рева. Защото от дълго време не съм излизал пред толкоз многолюдна българска аудитория. “
Любовта като болест
В типичния си жанр на крайности, Азис не икономисва и мислите си за любовта. „ Любовта е болест “, споделя. „ Тя те прави глупак, прави те слаб. Най-мраза да съм влюбен. “ Но не крие, че е претърпял и свои мъчителни връзки – в това число с мъже, с които е имало опит за принуждение.
Родителството като задача
Без да навлиза в детайлности, Азис приказва с деликатност за щерка си – младо момиче, което обича животните, бори се за правата на другите и стои надалеч от светлините на прожекторите. „ Пазя я, с цел да не я изцапа хорската ненавист “, споделя той.
Гледайте епизодите на “Елизабетско Podcast ” в, и. Следете всичко забавно във, и.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ




