В един момент явно са ме сметнали за мъртъв, разказва

" В един миг очевидно са ме сметнали за мъртъв ", споделя Денис, до момента в който дърпа от цигарата си. Съпътстващият тон от обстрела на съветската артилерия през днешния ден към този момент не му прави усещане. И в този момент - близо два месеца след освобождението на Херсон – окупаторите към момента се намират рисково близо - на левия бряг на река Днепър.

Стройният и тъмнокос 19-годишен юноша, родом от Херсон, бил деен в интернет по време на окупацията на родния му град, само че в последна сметка бил задържан, тъй като той и неговите другари разгласили постоянно известия против съветските войски. " Хванаха ни всичките ", споделя той пред Дойче веле.

Противогаз и електрошокове

През септември маскирани мъже нахлули в жилището на родителите на Денис. Тежко въоръжени, те избили зъб на татко му и му счупили няколко ребра. Насочили револвер към уплашената му майка, а след това окупаторите отвели Денис с белезници и качулка върху главата. Вкарали го в килия и почнали да го изтезават.

„ Първо ме биха, а след това пристигна ред на електрошоковете. Бяха гневни, че ги назоваваме " орки ".

Питаха ме дали съм партизанин, само че аз от самото начало си бях единствено у дома. Сложиха ми противогаз и блокираха достъпа на въздух. На няколко пъти губих схващане, след което още веднъж затягаха клемите за електрошок върху ушите ми. От носа ми потече кръв, гърбът ми също кървеше “, споделя Денис.

Приятелката на Денис - Даня - с която се познават от учебно заведение, също била прибрана в ареста малко след него. Къщата ѝ била претърсена. " Намериха у мен американско знаме. Навярно са решили, че съм някаква база на НАТО ", споделя тя язвително.

Двамата били арестувани от септември до края на октомври - без никакво съображение и без връзка с външния свят.

Те демонстрират на мобилните си телефони ужасяващите фотоси, които украинските следователи след това създали на килията им - мръсна, с непрекъснато включено осветяване и бутилки за уриниране, вместо тоалетна.

Към това се добавял и непрекъснатият боязън от нови изтезания, от обезчестяване, от виковете на останалите измъчвани.

Без юристи, съд и права

56-годишният Йевхен Тилняк от Херсон също бил арестуван без причина, въпреки че към този момент бил мощно ранен от гърмеж. Това вероятно го е избавило от физически изтезания, допуска самият той. Все отново прекарал две седмици в ареста, където руснаците изтезавали хора и

към момента не може да не помни пронизителните писъци на другите пандизчии и безспорното беззаконие.

" Всеки в Украйна към този момент знае, че в случай че до третия ден не пристигна юрист и никой не знае къде се намираш, с тебе може да се случи всичко ", споделя той. „ Задържаните са без всевъзможни права – няма съд, нито юрист, нито прокуратура. "

Наталия Тилняк споделя по какъв начин се пробвала да разбере от окупационните управляващи къде се намира изчезналият ѝ брачен партньор. Чула е детонацията, която го е ранила. Накрая въпреки всичко научила, че Йевхен е жив. Получила записка от него. На дребен бял лист пишело: " Аз съм жив и здрав. Обичам те. Притеснявам се за всички вас. Не ме мислете. "

Мъчителите от Херсон - кои са те?

Йевхен върви по коридорите на празния затвор. Стаите за разпити и килиите, в които арестуваните били измъчвани, са неми очевидци на случилото се до първата половина на ноември, когато руснаците се изтеглят от града. По стените още се виждат надписи " Слава на съветската войска ", " Слава на специфичните сили " и следи от гумени палки.

Йевхен нарисувал календар в своята килия. Използвал багра, изстъргана от пукнатините в мазилката. По време на разпитите

постоянно е бил с качулка на главата, само че макар твърди, че е могъл да познае някои хора от съветските секрети служби.

А Денис и Даня считат, че са разпознали мъже от самопровъзгласилите се „ национални републики “ в Югоизточна Украйна: " Изтезаваха ни най-вече хора от така наречен Донецка и Луганска национални републики “, споделя Даня. " Грубо казано, това са наши сънародници, минали на страната на неприятните. Имаше и такива от Крим. "

" Казвали им, че съм мъртъв "

Денис споделя, по какъв начин окупаторите заплашвали, че ще го изпратят в Донбас - не с цел да се бие, а с цел да бъде екзекутиран: " Казваха, че ще ми изгорят очите с угарки от цигари, че ще залеят краката ми с вряла вода или с киселина. "

Младежът продължава да разтрива рамото си, където е ранен, усеща болки и в крайници, само че не отива на обзор в болница, тъй като таман те постоянно са под обстрел.

Братът на Денис се е сражавал в " Азовстал " край Мариупол и попаднал в плен. Чичо му, от който няма новина от месеци, също е бил боец. Докато 19-годишният юноша лежал в пандиза, роднините му го търсели и упорито питали съветските окупационни сили за неговата орис: " Казали им, че съм липсващ, тъй като има война, Казали им също, че към този момент не съм жив. Но аз се върнах ", споделя Денис.